Гледна точка, отностно анализа за месодайното говедовъдство на InteliAgro

0

Информационият сайт  Говедовъд.ею има за цел да поднесе на читателите си анализи, новости, предложения по теми имащи отношение към развитието на говедовъдството в България – защото то се нуждае от това и трябва всички заедно да намерим верния път, да приложим най-добрата наука и практика приложима в страната ни. Именно така ще помогнем на млечният сектор да излезе от кризата , месодайното говедовъдство да тръгне по точния път за да си завоюваме ниша в пазара за говедовъдната продукция която произвеждаме.

В тази връзка публикувахме анализа на ИНТЕЛИ АГРО – МЕСОДАЙНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО В БЪЛГАРИЯ. Сега публикуваме гледната на Тодор Арбов по отношение анализа.

Приятели, не се страхувайте да ни изпращате материали по които да вземат отношения повече специалисти, анализатори, фермери, а дори и самите читатели. Само така, давайки публичност на проблемите ще можем да стигнем до истината и няма да правим завой или да се връщаме назад, а ще вървим само напред. Трибуната е Ваша.

 Говедовъд.ею

 ГЛЕДНА ТОЧКА ОТНОСНО АНАЛИЗА

 Месодайно говедовъдство- световни тенденции

Пазари

Ако  се концентрираме върху пазара на ЕС, то недостига на качествено говеждо месо (от месодайни породи) е около 40%. Това е определящия фактор за бъдещето развитие на месодайното говедовъдство в България. Унгарците усетиха още преди 15 години накъде „духа вятъра”, ние все още си говорим  само за субсидии и помощи.

В Анализа се говори  за някакъв “развит свят” – но в него влизат страни с различни климатични условия (сравни Австралия с Канада), различни технологии на отглеждане и от там различна себестойност (сравни ЕС със САЩ  и Аржентина) и различни пазари за реализация на произведената продукция (Мексико – Канада – Австралия).

Качество

Между обикновен хамбургер с кайма от Холщайн (с цена от $5) и хамбургер от Вагу (с цена от $50) разликата в цената е 10 пъти. В САЩ и Канада месото от млекодайни породи се използва само за хамбургери и колбаси. Даже обикновената кайма в магазините е от месодайни породи, като понякога е обозначена породата (Ангус) или анатомичната част, от която е приготвена каймата.

Увеличеното търсене на говеждо месо в “развиващия”се свят е основно за сметка на месо от млекодайните породи, тъй като по традиция там се използва повече за готвене (варене и пържене) докато в “развития” свят търсенето е изключително на качествено месо от месодайни породи за печене (на скара или във фурна) или мариновано на тиган.

Старни с развито месодайно говедовъдство:

Белгия и Дания? Какви свободни площи има там за развитие на такова говедовъдство.Холандия изнася почти всички млекодайни бичета за Италия, където те се угояват и след това част от това месо попада и в България. Италия има 30% собствен недостиг на качествено говеждо месо от месодайно породи.

Цени:

Голяма е и разликата в цените на месото от месодайни породи в зависимост от мраморираността на месото и степента на угояване. Най скъпо е Вагу или кръстоски от него, следвано от Ангус. Така че да се говори въобще за пазара за говеждо месо е напълно безполезно.

Голяма е и разликата в цените на месото от месодайни породи в зависимост от мраморираността на месото и степента на угояване. Най скъпо е Вагу или кръстоски от него, следвано от Ангус. Така че да се говори въобще за цени на пазара за говеждо месо е напълно безполезно

За България:

Вярно е, че няма традиции, но трябва да се работи за тяхното създаване чрез реклама и обучение на вкусовете. Всеки източноевропец, който е опитал професионално приготвен стейк в Канада и САЩ,мечтае да може да го опита и в собствената си страна. Прилагам  Канадската схема за разфасоване на говеждо месо и неговото правилно приготвяне. Ясно е, че в България пазарът няма да се развие изведнъж и трябва да се търсят възможности за експорт. Това предполага коопериране поне в последния етап на угояване, клане, разфасовка и маркетинг.

Брой животни

Цифрите посочени в статията за броя на месодайните говеда в България са чиста фантастика и авторите също подчертават това.  Фермите с чистопородни месодайни животни в страната могат да се преброят на пръсти. Останалите са “куча марка” от всевъзможни кръстоски с млекодайни породи, а поне половината от животните са чисто млекодайни бичета за угояване.

Живо тегло:

Анализа за живото тегло е направен на база данни за всички породи, без да се прави разлика между месодайни и млекодайни породи.  В България няма приети   стандарти за живото кланично тегло на говедата? Освен това всяка породо има собствен  стандарт, като и вътре в породата има различни цени за различните категории живо тегло. Как можем да сравняваме например Ангус с Шароле?

На каква база е определена  цифрата 100,000 месодайни крави като перспектива за България?

Пасища за такова поголовие нямаме, тъй като в зависимост от района и климата пасищата в България са годни за употреба 3-4 месеца от годината и то с много малка ефективност, тъй като не са култивирани. При тази ситуация основното количество фураж трябва да бъде произведено или за сметка на сено (????) или като царевичен силаж (за което ще трябват площи). Tъй като климатичните и производствените условия не отговарят на изискванията за сезонен производствен цикъл (пасищно отглеждане през по голямата част от годината), то необходимостта от произведени фуражи ще е целогодишна.

В статията не се говори изобщо за липсата на инфраструктура и необходимостта от изграждане на интегрирано производство със съответните съвременни технологии.

Цитат: За месодайното говедовъдство могат да се обособят 5 основни типа специализация: (????)

Структурата в развитите страни има 3 нива:

  1. Стада с крави майки – от 30 до 3,000 глави (в зависомост от условията) – тези с 30-50 глави са обикновено собственост на хора, кото живеят на ферма с достатъчно пасищна площ (500 – 1500 дка). Големите стада с над 500 крави майки ползват най-често държавни земи под аренда. Телетата остават с майките до 6 месечна възраст

 2. Ферми за подрастващи телета от 6 до 12 месеца. Размера на такива ферми от гледна точка на ефективността е от 500 до 5,000 животни, като по-малките стада се отглеждат пасищно, а по-големите са на хранилка. (става въпрос за Климатични региони в Северна Америка, сходни с климатичните условия в България)

3. Телеугоителни стопанства (Feedlots) – oт1,000 до 10,000 глави – от 12 месеца до навършвае на кланнично тегло (500-600 кг в зависимост от породата и пазара) – 15-16 месечна възраст. За по добро качество на месото и по-висок прираст мъжките телета се кастрират на 9-10 месечна възраст преди етапа на угояване.

Бизнес формите и на 3-те нива са най-разнообразни – от семейни ферми до кооперативи и корпорации.

Специализираните ферми за отглеждане на “бозайници”, споменати в точка 4 на статията, са само за млекодайни породи и техния жизнен цикъл обикновено завършва след 4-5 месеца, като месото, произведено от тях струва двойно по-скъпо от обикновеното телешко и носи различни имена в различните страни (синьо телешко в САЩ и Канада; бяло телешко в Италия и т.н.) Животните се хранят само с мляко и концентрати и месото има различен вкус и консистенция от това на преживните животни, хранени с груби фуражи.

Има и една друга категория ферми, които са тясно специализирани за определен продукт и имат затворен цикъл на производство с директен маркетинг. Това са обикновено семейни предприятия с ограничен брой крави и реализирани телета през годината (най вече от породите Вагу, Ангус и техните кръстоски) и цени на реализация 50-60% по-високи от пазарните. Пример за България в това отношение е Павлин Антонов-Линбул.

Фермите, споменати в точка 5 на статията, са обикновено ферми от първо ниво с крави майки (размер от 500 до 1000 глави) специализирани в производството на бици за разплод (олколо 90% от стадата в месодайното са на натурално заплождане) а също така и бици за изкуствено осеменяване. В тези стада селекционната работа е на същото високо ниво както в  млекодайното говедовъдство и се използват съвременни репродуктивни технологии.

Поради ограничения пазар в България и липсата на знания и опит, производството на бици за разплод трябва да се концентрира в национален нуклеус, който да е кооперативен (с участие на водещите месодайи ферми) или да принадлежи на асоциацията за месодайно говедовъдство. За бърз скок в генетиката в такова стадо от 200-300 крави трябва да се приложат съвременни репродуктивни технологии като използване на сексирана мъжка сперма, ембриотрансфер и т.н. Всички бици трябва да бъдат генотипирани и да се предлагат на  аукциони няколко пъти в годината само с пълна геномна оценка. Част от разходите по такава програма могат да бъдат поети от държавата. Съществува реална възможност този нуклеус да членува в породни асоциации в САЩ и Канада, ако може да изпълни техните изисквания. Няколко големи Ангус ферми в Русия работят вече няколко години директно с Ангус Асоцияцията в САЩ. Концентрирането на селекцията в такъв нуклеус ще даде тласък на междупородното кръстосване във фермите, тъй като няма да е необходимо да произвеждат сами необходимите за разплод бици. При схемите за кръстосване трябва да се внедри съществуващия многогодишен опит от САЩ за най-ефективно използване на качествата на всяка порода.

Не е сериозно  да се дават  съвети как да се води селекционната работа в месодайното говедовъдство като· Интервал на отелване.· Възраст на първо отелване. · Срок на експлоатация.· Средно-дневен прираст.· И други. В тази връзка има Регламенти, Правилници, Наредби и др.

Подпомагане на месодайното говедовъдство.

Относно подпомагането на месодайното говедовъдство имам напълно различно становище от предлаганото в статията.

Трябва да се подпомагат стада с над 30 “чистопородни” крави майки (поне 75% кръвност от месодайни породи) . Заплодените юници също трябва да влизат в това число, като към тях трябва да се включат и всички F1 кръстоски с млекодайни породи. Няма никакъв смисъл да се подпомагат само чистопородните животни, тъй като кръстосването (2, 3 и 4 породно) е широко разпространено (над 60%) в страните с развито месодайно говедовъдство.

Важното е на първия етап да се направи количествен скок в броя на месодайните говеда чрез включване в стадата на F1 кръстоски с млекодайни породи. На втория етап F2 кръстоските трябва да са за сметка на месодайна порода.

 През 2016 г. се очаква в България да бъде въведена  Схема за хуманно отношение към животните към ПРСР, която ще обезпечи допълнителни средства за стопаните, отглеждащи животните на открито, поне през 150 дни от годината (което те без друго се предполага да правят) от близо 50 лв./крава.

Тук трябва да стане ясно на всички,  че месодайните говеда се отглеждат изключително на открито целогодишно, дори и при -40 С в Канада. По този въпрос трябва сериозно да се работи за “разбиване на бетона в мозъците”.

Размер на стадото:

40-50 месодайни крави в САЩ и Канада се отглеждат като допълнителен доход и поне един от членовете на семейството трябва да има стабилен доход от друга работа. В текста се говори, че отглеждане на стадо в такъв размер в България осигурява 125% от средната работна заплата, като се забравя, че за да се постигне това, фермерът трябва да направи първоначални инвестиции за целия производствен процес, включително преработката и реализацията на готовата продукция, за да получи настоящите пазарни цени на говеждото месо. Или с други думи – “танто за кукуригу”. Освен това аз лично не познавам “фермери” с 40-50 месодайни крави в България, които да нямат наемна работна ръка. Разчита се не на икономическа ефективност, а преди всичко на субсидиите.Без директен маркетинг на месото като краен продукт ферма с 40-50 месодайни крави не е жизнеспособна самостоятелна стопанска единица. Единствения изход за България е кооперирането за угояване на телетата в последната фаза, и най-вече за съвместна преработка и маркетинг на крайния продукт. Това ще гарантира и целогодишно снабдяване на пазара със значителни количества качествено говеждо месо, а също така ще даде възможност да се мисли и за експорт на пазари с по-високи цени от България, за които е необходимо постоянно количество и качество.

Посочените Заключенията  на анализа  са добри.

Силни страни:

1.Стабилен, макар и малък пазар;

2.Сравнително ниски първоначални инвестиции;

3.Ниски регулаторни изисквания към продукцията;

4.Наличие на производствена база;

СЛАБИ СТРАНИ:

  1. Липса на традиции, знания и умения;
  2. Липса на кулинарна култура;
  3. Неразвита развъдна и селекционна работа;

ВЪЗМОЖНОСТИ:

  1. Ръст в търсенето от ХоРеКа;
  2. Близост до растящи външни пазари;
  3. Европейско подпомагане;
  4. Бързо наваксване на изоставането в знания и умения;

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА:

  1. Значителен сив сектор;
  2. Неразвит пазар;
  3. Конкурентен внос;
  4. Неефективна подкрепа;
  5. Слаб контрол върху епизоотичната обстановка;

ТОДОР АРБОВ-ЕКСПЕРТ ПО ГОВЕДОВЪДСТВО- КАНАДА

© 2016 Всички права запазени. Корекции по материала и публикуването му от чуждо име – се наказва по реда установен от ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА! Позоваването на Говедовъд.ЕЮ е задължително!

 

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР