Животни под селекционен контрол ще получават двойно по-големи субсидии

7

Животни под селекционен контрол ще получават двойно по-големи субсидииАвтохтонните, местни породи са с ниска продуктивност и няма смисъл да се стимулира масовото им отглеждане, твърди проф. д-р Васил Николов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството

Интервю на Лили Мирчева

Проф. Николов, кои ще са основните промени в субсидирането на животновъдството след въвеждане на схемите за обвързана подкрепа през 2017 година?

–                  Първо – създава се нова схема за крави от 5 до 9 броя, отглеждани в планинските региони. Досега се подпомагаха ферми с над 10 животни. Втората схема е за подпомагане на овце до 50 броя в стадо. Преди беше за цялата страна, а сега ще важи само да планинските райони. Що се отнася за животните под селекционен контрол, ставката ще е минимум два пъти по-голяма от тази на останалите. Досега се допускаше абсолютното безумие в стада от минимум 10 крави, само една да е под селекционен  контрол. Същото важи и за овцете. От 2017 г. ще се подпомага отглеждането на минимум 20 крави от една порода под селекционен контрол. Примерно в дадена ферма има три породи крави, но от всички трябва да има минимум по 20 броя. Второ – всички говедата в стадото трябва да бъдат записани в главния раздел на родословните книги, което означава поне два пояса на родителите им, т.е. да се знаят техните баби и дядовци. Но трябва да стане ясно, че ще признаваме само родители, записани в регистрите на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Трето – и за кравите, и за останалите животни, трябва да има доказана реализация на мляко, т.е. обвързване с производството, което се доказва с документи. Това не се отнася за месодайните животни, тъй като у нас все още няма достатъчно опит и ясни правила за подпомагане. За овцете ще се изисква 50 и повече в стадото да са от една порода, с известен произход, т.е. минимум един родословен пояс. За млечните породи – доказване на продадено поне 90 л мляко. За автохтонните породи овце засега няма да има токова изискване. Примерно една каракачанска овца може единствено да изхранва малките си.

–                  Как ще се определя т. нар. диференцирана ставка в обвързаната подкрепа?

–                  Това е доста интересно. Въвеждат се прагове за подпомагане според броя на животните, примерно – до 250 крави. Субсидията под селекционен контрол е 410 лв., над 250 животни ставката е 318 лв., т.е. за по-едрите ферми ставката е по-ниска. Ако фермата има 1000 крави – първите 250 вземат по 410 лв, останалите – по 318 лв. Това вече са реални стимули за развитието на семейното фермерство.

–                  Как ще се доказва произхода и родословието на животните?

–                  Чрез изграждането на Националната генетична лаборатория  лаборатория, оборудвана с помощта на Българо-швейцарската програма „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“, ние можем да доказваме породите чрез ДНК анализ. Лабораторията позволява да използваме модерни методи за идентификация на селскостопанските породи, да изпълняваме развъдни програми, да селектираме високопродуктивни животни за месо и мляко, както и да съхраняваме силно застрашеното биоразнообразие на добитъка в България. В страната официално са признати 33 автохтонни породи, от които 22 овце. Новата генетична лаборатория ще позволи и да се идентифицират гените на местните породи. Вече имаме  възможност да правим диференциация между отделните породи. Оттам нататък когато ни представят животно, примерно от порода Родопско късорого говедо, ще сме убедени, че е точно такова. Но когато ни се предлагат някакви кръстоски, ние ще можем да докажем това. Много от моите колеги са скептични и твърдят, че голяма част от нашите породи са създавани чрез кръстосване. Аз съм обнадежден, защото в рамките на проекта изпратихме 50 проби за анализ в Германия от Родопско късорого говедо, от които бяха изследвани 40 проби. Оказа се, че от тях само една е кръстоска, а всички останали са оригинална порода.

–                  Лабораторията бе открита, но защо все още не работи?

–                  Така е така защото искам да присъствам лично при вземането на проби от всички породи животни. С председателите на развъдните организации ще отидем в най-типичните стада, за да отберем образци от най-типичните животни. Според проекта трябва да направим ДНК анализ на 27 породи. Вече има интерес и от други центрове към нашата лаборатория. За съжаление тя трябваше да съществува още преди 3-4 години. Не успях да убедя земеделските министри оттогава досега колко е важно това, защото ги заблуждаваха, че в институтите имало лаборатории. Но не може една институтска лаборатория всеки ден да върти по 1000 проби. В Германия при слагането на ушна марка, парченцето кожа, което се отделя от ухото, веднага се пуска в епруветка и се прави ДНК анализ, а пробата се замразява. Нашата идея е постепенно да вървим към този вариант. Първоначално ще започнем с доказване на произхода на 10% от популациите. Ще направим на мъжките животни, а след години – всяко ново животно ще бъде записано в племенната книга и ще бъде доказан неговия произход. Постепенно всички животни в страната ще преминат ДНК тест.

–                  Колко време ще е необходимо да се случи това?

–                  От много неща зависи, но се надявам да е по-бързо. С въвеждането на схемите за обвързано подпомагане искаме животните да са вписани в главния раздел на родословните книги.

–                  Какво означава това на практика?

–                  Трябва да имат ясен произход, поне до втори родословен пояс, а за овцете – поне един пояс. Развъдните организации ще показват кои са тези животни, а ние ще започнем да ги тестваме. Това ще стане в рамките на 5 до 7 години.

–                  От 2017 г. обвързаното подпомагане ще бъде ли свързано с тези изисквания?

–                  Ние в момента променяме схемите и след нотификацията на Брюксел ще действат при тези условия. Трябва да бъдат разработени технологични карти за всички животни в България. Целта е субсидията да е процент от определени разходи на животновъда, за да има определена рентабилност и съответно – печалба от работата си.

–                  Участваха ли експерти от агенцията при определяне на новите правила за обвързана подкрепа?

–                  За съжаление при определяне на досегашните правила, действали през миналата и тази година – не. Дори не знаехме, че има обсъждания. В резултат бяха заложени  абсурдни неща. Примерно да се субсидират 10 и повече крави, от които поне една е под селекционен контрол. По същия начин бе при овцете. Това бе премахнато. Досега бюджетът се разпределяше „на калпак“, но вече се въвеждат икономически правила. Бройката говеда, която се подпомага под селекционен контрол, е 7 500.

–                  Имаше период, в който се смяташе, че агенцията за репродукция и селекционен контрол е излишна и дори, че може да бъде закрита. Как стоят нещата сега?

–                  През юни излезе европейски регламент, който иска от всички държави-членки да създадат контролен орган в областта на селекцията. Ако бяхме се подвели и ликвидирали агенцията, сега трябваше да създаваме ново звено. В регламента са залегнали изисквания кой извършва дейност, кой контролира,  какви са механизмите на търговия с племенни животни и т.н. У нас досега с това се занимаваха предимно браншовите организации, а те воюваха с  развъдните… Затова компетентен орган трябва да контроли процеса на издаване на лицензи, да ръководи развъдната дейност, да следи как се води документация, какви са правата и задълженията на фермерите, на развъдните организации и т.н. Досега всички проблеми бяха довеждани до знанието на ЕК и се търсеше нейния арбитраж.

–                  Предвиждат ли се някакви промени относно изискванията за развъждане на местните, автохтонни  породи животни?

–                  Целта на подкрепата на местните застрашени породи е съхранение на генофонда. В бъдеще ще бъдат ограничени и бройките на отглежданите редни местни породи животни. Но тъй като се наслагват субсидии – по 400 лв. за агроекология плюс 385 лв. за животни под селекционен контрол, добавя се и 195 лв. за преходна помощ, получава се почти 1000 лв. на крава. Това кара много фермери да търсят автохтонни породи. Няма смисъл да се стимулира масовото им разпространение, защото имат ниска продуктивност.  Би трябвало да се отглеждат в естествения им ареал или в близките. Примерно Родопско късорого говедо да е в Родопите и високопланинските региони, но в никакъв случай в равнини, Медночервена шуменска овца – нека е в Шуменския край и в Търговище, във Видин и Монтана, но не в Петрич. Ако някой иска да отглежда в друг ареал – да не получава субсидия за автохтонни породи, а само за агроекология. По едно време започна едва ли не война срещу автохтонните породи и големите субсидии, които получавали. Това не е истина и пример за това е, че нито един едър фермер в говедовъдството не започна да гледа Късорого говедо. Трябва да има чисти породи и ясни схеми на подпомагане. В момента е доста голям хаос, но все отнякъде трябва да се тръгне. Контролът да започне отдолу – от самите развъдните организации. Държавната помощ за тях става все по-малка. В момента е фиксирана на 4 милиона лева годишно, като относителен дял намалява и фермерите също плащат за селекционен контрол. Но колкото повече плащат, полкова повече питат: “А за какво плащам?“ И в момента има развъдни организации, които не са успели да си съберат приходите от фермерите. Обяснението е, че най-вероятно не са вършили дейност и като са отишли да си искат пари, са им отговорили: „А за какво да ти платя?“  Ние при всички положения трябва да стимулираме развитието на млечното овцевъдство в страната. На запад развъдните организации имат над 100-годишна история. Не може да искаме за 10-15 години да ги стигнем, но е факт, че вървим тази посока. Има възможност да се изчистят популациите на животните под селекционен контрол и да останат най-чистите.

–                  Ще остане ли Източно-балканската свиня и в кои региони ще се отглежда?

–                  Това е голямата ми болка. Ако ме питате – бих разрешил навсякъде в България да се отглежда породата, но хората по места няма да я пуснат. Ние можем да възстановим истинските й ареали – Шуменска, Варненска, Бургаска област, особено надолу към Странджа. В момента дали фермерите, които я отглеждат, ще получат разрешение за отдаване на пасища, зависи от местните съвети. А те не дават защото пречели на ловците, унищожавали посевите и т.н., но за мен Източно-балканската свиня е едно от най-големите ни национални богатства и унищожаването на породата ще тежи на всички нас.

–                  Какво трябва да се направи, за да се спаси породата?

–                  Много и комплексни мерки са необходими. Първото нещо е земята за пасища да се отдава не за една, а за 5 години, за да участват стопаните в програми. Трябва да се вземе централно решение и да се определят ареалите на тази порода, а не да се остави на местните съвети да определят. Освен Източно-балканската свиня, за никоя друга порода кметовете не определят дали да се отглежда или не. Но най-важно е да се патентоват уникални продукти от породата и да се рекламират по света. Примерно Смядовската луканка трябва да се прави само от тази свиня. Натам трябва да вървят нещата.

 Статията е препечатана без цензура от сайта  – http://fermera.bg/

7 КОМЕНТАРИ

  1. Административното ограничаване на ареалът на разпространение на местните породи овце, не само че не е „добра идея“, а противоречи на свободната пазарна икономика. Аз си мислех, че времето на социалистическата планова икономика, когато „партията“ респективно „държавата“, определяше в кой район на страната каква порода да се отглежда, е отминало. В близкото социалистическо минало е имало такова райониране на породите, но тази административна мярка не издържа проверката на времето. При сегашната свободна пазарна икономика, фермерът решава каква порода ще отглежда и развъжда!!! Съобразно условията с които разполага, и всички зависимости, които е изброила доц. Стайкова. Аз бих добавил и още един фактор, който е определящ при фемерският избор към дадена порода, а именно…. предпочитанията на фермерите!!! Право на фермера е сам да избере породата, която ще отглежда и развъжда, независимо в кой район на страната се намира…особено за малка страна като България.Фермерите си имат своите съображения. Нека не подценяваме фермерският избор. Нека не им налагаме по „социалистически начин“, коя порода овце да отглеждат. Административното ограничаване на ареалът на разпространение ще бъде сериозна пречка за устойчиво развитие на малките популации и ще ограничи и затрудни развъдните асоциации в търсене на различни решения и инициативи за увеличаване на размерът на популациите застрашени от изчезване. И накрая, развъдните асоциации трябва да имат правото и свободата сами да решават, къде и с кого да изпълнят своята развъдна програма и да реализират развъдна стратегия която са си избрали!!!! Много е странно че Националният координатор планира да предприема мерки за ограничаване на разпространението на местните породи овце в България! Откъде накъде светновно известните породи овце, като Лакон, Асаф, Ил дьо Франс ще могат да се отглеждат навсякъде където фермерите са ги избрали, а за местните породи овце в България се планират ограничителни мерки за тяхното разпространение!

  2. Обикновено никога не участвам във форуми, но мисля, че този път съм длъжен да го направя, в отговор на написаното от проф. Димов. Не заради него. Той преподава дисциплината „Съхранение и устойчиво използване на генетичните ресурси“, бил е заместник национален координатор и считам, че по- добре от всички знае за какво става въпрос. В момента, просто контролира няколко стада извън ареала на маришките овце.
    Та не заради него, а заради фермерите, които отглеждат автохтонни породи и трябва да знаят накъде вървим. Очевидно някои развъдните организации не им казват цялата истина.
    Сълзите са крокодилски, защото тази позиция е пагубна не само за продуктивното животновъдство, но най – вече за самите автохтонни породи.
    Даденото от мен предложение, няма нищо общо със „социалистическото планиране“, макар, че в случая то се основаваше на т.н. „породно райониране“ – термин, известен на специалистите, в областта на селекцията. Да фермерът избира, но за това е специалистът – зооинженер, за да му даде най- добрия съвет: -защо именно тази порода, а не друга; -при тези условия ли; -при този начин на отглеждане ли; -при тази ли икономическа конюнктура, при тази инфраструктура ли – ако щете. Факторите, от които зависи изборът на порода са огромен брой, възможните им съчетания- безчет. Трябва ли фермерът, на принципа „проба – грешка“ на собствения си гръб да изпита несгодите от отглеждането на неподходяща порода, което отдавна, там вече е установено- като отглеждане на черношарено говедо в Родопите или маришки овце в Кърджалийския регион?
    Сега за автохтонните породи- има два начина на съхраняване- in situ – в собствения арела на породата- там където е създадена и отглеждането ѝ е най- целесъобразно, и ex situ -извън ареала. Последното се дели на in vitro- съхраняване на сперма, яйцеклетки, ембриони, соматични клетки- в замразено състояние И IN VIVO – ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЖИВИ ЖИВОТНИ ИЗВЪН АРЕАЛА. Та това е.
    Не става въпрос за ограничаване. И не веднага- хората са поели ангажименти по различни програми. Не става въпрос и за премахване на субсидиите въобще, а само на субсидията за застрашените породи (агроекология). И вероятно не за всички породи, а за тези, които доближават границата на „незастрашеност“. Но ако някои организации, които работят с автохтони породи, продължават, така както до сега- ОТПАДАНЕТО НА ТАЗИ СУБСИДИЯ Е НЕИЗБЕЖНО. Границата, след която ПОРОДАТА НЕ СЕ СЧИТА ЗА ЗАСТРАШЕНА И НЕ СЕ СУБСИДИРА ПО „АГРЕКОЛОГИЯ“ за овцете е 10000 майки, а конете- 5000, за говедата – 7500. В момента, почти излизат от застрашеност – Средностаропланинската овца (с прогнозен брой за 2017г.- 10381 овце- майки) Каракачанската овца (10461), Медночервената шуменска (10850), Дъбенската (14036), Среднородопската (9040), Ваклата маришка (8900). Тогава трябва да решим, или субсидираме програмите- in situ- в оригиналните региони, най- оригиналните животни, които отглеждани в тези региони ще се запазят максимално оригинални, или не субсидираме нищо. Просто нямаме право. Какъв социализъм? Какво пет лева? А нали е ясно какво ще стане с „изкуствените“ ферми, когато падне субсидирането. Но какво ще стане и с истинските ферми?
    Та пак за Родопското късорого говедо (РКГ). Скоро четох интервю във Фермер БГ- за ферма във Великотърновско с 200 РКГ, с перспектива да станат 500. Има голяма ферма с РКГ в Обнова, Плевенско (над 100 крави) – с огромен потенциал за разширяване, в Добричко, в Старозагорско, Етрополско, Кюстендилско (над 100 крави). Пак ще кажа, да се допуска подобно нещо е пълно безумие. В най- плодородните региони на Северна България. Та дори в Кюстендилско и Етрополско могат да се отглеждат високопродуктивни месодайни породи. Условията са прекрасни за това.
    А преди да пишем за социалистическия подход, и за вечната болка на проф. Димов – Националния координатор, нека да отидем в Източните Родопи. Аз сам ще заведа желаещите по фермите, в които се отглежда Родопското късорого говедо. Погледнете тази пустош. Никаква друга порода там не може да се отглежда. Нито земеделие. Ограничихме и тютюна. Родопското късорого говедо е единствения отдушника през последните години. Сам ще ви срещна с фермерите. Ще погледнете ръцете им. Ще погледнете лицата им. Ще погледнете очите им. И… няма да посмеете да посегнете на хляба им. Няма да разсъждавате и за социализъм. Ако…
    ДА, ДА И ПАК ДА- няма смисъл да се отглеждат автохтонни породи, там където има условия за отглеждане на високопродуктивни комерсиални. Не това е целта на съхраняването им. На СЪХРАНЯВАНЕТО ИМ- като генофонд. Защо Асав, Аваси, Лакон? А какво – синтетична популация, ли – на която сте един от авторите?
    Считам, и не като изпълнителен директор на ИАСРЖ, а като специалист, професор по селекция, СЧИТАМ, ЧЕ БЪЛГАРСКОТО ЖИВОТНОВЪДСТВО ТРЯБВА ДА ВЪРВИ В ДВЕ ЯСНИ НАСОКИ:
    1. ВИСОКОПРОДУКТИВНО ЖИВОТНОВЪДСТВО, НА ОСНОВАТА НА ВОДЕЩИТЕ СВЕТОВНИ ПОРОДИ- НАВСЯКЪДЕ, КЪДЕТО Е ВЪЗМОЖНО;
    2. СЪХРАНЯВАНЕ НА МЕСТНИТЕ ПОРОДИ- ТАМ КЪДЕТО ИМ Е МЯСТОТО, В ОБЕМ- В КОИТО Е РАЗУМНО.
    Нищо друго. Отглеждането и стимулирането на отглеждането на всякакъв вид „полуфабрикати“ (чети безумни кръстоски) е пагубно за нашето животновъдство.

  3. Земеделският министър определи със заповед ставките по обвързаните плащания за крави.
    По Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави субсидията е 272 лв. (139.07 евро) на животно.
    По Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници – 206 лв. (105.33 евро) на животно.
    По Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол – 275 лв. (140.61 евро) на животно.
    Контролът за изпълнение на заповедта е възложен на зам.-министър Свилен Костов.

    Нещо не излизат сметките , не са двойно по големи субсидии а 3 (три) лева повече

  4. Този В. Николов е част от мафията със субсидиите, като чета казаното от него. Той Герджиков не му ли би шута?

  5. 63 не знам кой си и не искам да знам, но първо опознай човека и тогава прави глупавите си коментари.

ОСТАВИ КОМЕНТАР