ОТНОВО ЗА ЕДРИТЕ И ДРЕБНИТЕ КРАВЕФЕРМИ И ПРОФЕСИОНАЛИЗМА

4

Проф. д-р. Трифон Дарджонов

Свалете  статията  на файл  – ОТНОВО ЗА ЕДРИТЕ И ДРЕБНИТЕ КРАВЕФЕРМИ И ПРОФЕСИОНАЛИЗМА

1.Малко история от близкото минало

След присъединяването ни към ЕС многократно се коментира въпроса с трудностите по производството на мляко в страната.

Те произтичат от изискването залегнало в договора, България да изравни качеството на млякото с европейските стандарти. Ние много разчитахме на преходните годни за да стане това, като че ли прехода касаеше десетилетия. Но и в този кратък срок не направихме нищо конкретно за промяна на ситуацията, а само се вайкахме. Ситуацията с качеството на млякото у нас наистина е много тревожна.

Трагедия в случая идва от липсата на професионално разбиране на проблема. Всевъзможни политици, чиновници и журналисти тъгуват по едрите ферми от времето на социализма и търсят решение на проблема единствено в уедряването или вноса на животни с по-висока млечност, като че ли едрите ферми и вносните животни автоматично дават качествено мляко.

 Ние, по-старите, много добре знаем халът ни с качеството на млякото при едрите колективни ферми и при вносните животни. Бяхме стигнали до там, че криехме резултатите от анализите за качеството на млякото. Сега този проблем няма как да се скрие. За голямо съжаление сега също не откривам професионализъм в търсене на изход от ситуацията с количеството и качеството на млякото. Стремежът е да се скрием зад някакви мними европейски изисквания, че кравефермите не могат да бъдат под 10, или под 20 и т.н. крави, че трябва да внасяме крави и какво ли не още. Такива изисквания от ЕС няма и не може да има. Изискването е, добитото мляко да бъде с определени хигиенни показатели, а дали ще се добива във ферма с 2 крави или 1000 крави, това няма значение.

2.Как постъпват другите

В потвърждение на казаното ще приведа много примери. Ще започна със страната с най-едрото говедовъдство САЩ, където през 2012 г 50.6 % от млякото вече се добива във ферми с над 1000 крави. През същата година от общо 58 000 ферми за дойни крави, 28 500 ферми са със 1 до 49 крави и доставят 4.2 % от 94,6 милиона тона общо добивано мляко. Това ще рече, че 3,97 милион тона от млякото се добива в дребни ферми. Забележете, няма долна граница за броя на кравите във ферма за да се изкупва млякото. Колко лесно би било за САЩ да се откажат от 1.0 милион тона мляко, при добив от 94,6 милиона тона, ако най-дребните ферми(1 до 10 крави) не могат да произвеждат качествено мляко. Фактите показват, че малките ферми също дават качествено мляко и затова то се изкупува.

Положението във ЕС не е по-различно. В едно изследване на “Евростат” , за 2007 г в окончателните данни могат да се открият следните цифри за дребните кравеферми посочени в таблица 1:

 В Полша при средно за страната 4.7 крави във ферма, в групата на дребните, кравите са 3 броя. В Словения при средно за страната 6.5 крави, при дребните са 4.7 крави. В Австрия при средно за страната 10.6 крави, в групата на дребните са 4.6 броя. В Германия при средно по 40.3 крави, при дребните са 11.6, във Франция при средно 41 крави, дребните са със 11.4 крави. В Италия и Белгия, също отдавнашни членове на съюза, броят на кравите в групата на дребните е около 15 крави. Различията и в големината на стадата и в наличието на крави в група на най-дребната са много големи в зависимост от редици национални особености. Следователно не бива да очакваме изравняване и за нас по тези показатели, тъй като условията, природни, исторически и социални са много различни в отделните страни.

Таблица 1 Общ брой на кравите и броя им в дребните ферми за страни от ЕС

Страни Брой крави в хиляди, общо Средно крави в ферма, бр. Крави в дребните ферми до 20 ha.
Брой в хиляди Процент от общото Средно във ферма
Австрия 521.7 10.6 203.9 39.1 6.6
Италия 1891.0 30.1 563.3 29.7 15.1
Германия 4076.0 40.3 285.1 7.0 11.6
Франция 3814.6 41.0 53.8 1.4 11.4
Словения 124.0 6.5 81.0 65.3 4.7
Полша 2689.2 4.7 1530.0 56.9 3.0
Словакия 171.6 28.9 8.1 4.7 1.6
Белгия 523.7 39.3 31.8 6.1 14.7

 

Това което трябва да забележим, в посочените примери е, че дори да дават минимални проценти от общото производство, дребните ферми не престават да произвеждат. За тях изискванията за качество, хигиена не са различни. Те са длъжни да произвеждат качествено мляко и го правят. Това е което ги задържа на пазара на мляко. Това състояние при производството на мляко в развитите страни наблюдаваме към момента, след повече от 100 години развитие по пътя на модернизацията.

 Колкото и предимства да създава уедряването (което е безспорен факт), при пазарната икономика, при фермерското земеделие, това става бавно, постепенно, и дори след 100 години са останали ферми с 1-5 крави. Защо си въобразяваме, че можем така лесно да премахнем дребните ферми у нас и да сложим някакви долни граници за млечни ферми. Че това го няма и в водещата по концентрация на кравите страна САЩ. За съжаление фактите които ще видим по-надолу от таблица 2. показват, че ние не само си „въобразяваме“ но и на дело вече вървим към пълното ликвидиране на дребните стопани с до 10 крави.

А какво се случи във втората по големина страна Индия, през последните 35 години? Тя разви млечно производство достигащо към 2015 г 146,3 милиона тона мляко (първа по обем мляко в света страна, ако не броим за страна ЕС) на основата на дребните ферми с две три крави, като увеличи шест пъти производството на мляко (от 24 мил тона на 146 мил. тона). Искрата за този експлозивен ръст беше дадена от д-р Вергас Курин, който организира Национален млечен съвет, организация обединяваща млечните кооперативи. Милионите дребни производители получиха знания и умения да произвеждат качествено мляко и да го реализират общо чрез кооперации, изгодно на пазара и чудото се случи.

  1. Единствен изход ли е уедряването

За да решим проблема с недостига на качествено мляко, господстващото мнение (и министерство и пресата) препоръчват бързо уедряване, внос на високопродуктивни крави. Да се подпомагат фермите с над 10 или 20 крави, да се отпускат заеми за внос на крави и други мерки от този род само за фермите над тези граници. Какво ще стане със съществуващите към 2015 г 46600 крави в 26600 стопани, които гледат до 9 крави, които дават 28 % от млякото, никой нищо не казва. Подразбира се, че ще изчезнат. А какво ще правим само с 700 хиляди тона мляко? А какво ще правят тези 26600 стопани, които гледат до 9 крави и сега все пак намират някаква подкрепа от добива на мляко? Отново мълчание.

Ние вече един път в през XX век правихме бързо уедряване, стигнахме до най-едрите ферми в света. Имахме ферми за млечни крави с по 2000 глави още през 80-е години на миналия век (когато САЩ ги нямаха), но те даваха средно по 3000-4000 кг мляко със съмнително качество, а фермите за по 2000 крави в САЩ се увеличиха бързо едва след 2000 година (когато се създадоха необходимите условия), но сега дават над 10 000 кг млеко от крава. Ние, внесохме над 60000 заплодени юници в годините 1970-1989, но висока продуктивност и чисто мляко не получихме. Израел също по това време внесе 60000 юници, но създаде най-високо млечното говедовъдство, което сега (2014) дава по 12083 кг мляко от крава. Ако сме умни и професионалисти, ще трябва да се поучим от собствените грешки и да се вгледаме в чуждия положителен опит. Европа и светът са постигнали високата млечност и високото качество, чрез висок професионализъм. Много просвета, много контрол. Над стогодишна история има Европа в професионалната подготовка на фермерите за работа в млечните ферми и въпреки това Службите за съвети са непрекъснато до фермерите. В Дания като водеща по качеството на млякото страна, средната ферма към 2015 г е 162 крави, но 66 % от кравите са във ферми с над 100 крави, а в т.ч. 24% са над 200 крави и съвсем малко са краварниците с над 500 крави.(Това е най-едрото краварство в ЕС.) Там към 2014 г добиваните 5.1 милиона тона мляко се класират така: 83.5 % са под 300000 соматични клетки, 12.5 % от 300000 до 400000 и само 2.9 % е над 400000 соматични клетки. По бактериално съдържание 98.3 % от млякото е с под 100000 броя клетки. Върху тези показатели се работи вече над 120 години. Дори в края на ХІХ век, когато е нямало други контролни методи, млякото на всеки фермер се е прецеждало през бял плат и филтъра е бил закачван на показ под името на фермера. Всеки е можел да се сравни с другия. По-късно, когато  методите за контрол се усъвършенстваха, за чистотата на млякото вече се съди по броя на бактериалните клетки, а за здравето на вимето се съди по броя на соматичните клетки и стопанинът получава стимули и наказания, според това за какво е заслужил. И сега когато почти цялото мляко е екстра качество, контролите, стимулите и наказанията не престават. Върху базисната цена при съдържание на соматични клетки под 200000 броя, се дава премия от 2 %, при брой от 200000 до 300000 премията е 1 %, при 300000 до 400000 няма премия, при над 401000 наказанието е 4 %, при над 500000 наказанието е 10 % от базисната цена. За бактериалните клетки премия от 1 % се дава при съдържание под 30000 броя. Над посочените стойности соматични и бактериални клетки, млякото не се изкупува. Контролите за соматичните клетки се правят задължително един път седмично, а за бактериалните един път на две седмици. Над 120 години качеството на млякото се контролира при приемането му и до сега контролът не престава, а у нас и до сега няма  системен контрол на качеството на млякото. Няма стимули за качество, няма и ефикасни санкции. Тогава, какво очакваме да стане? Случва се това което ще видим по-надолу:

4.Какво показва структурата и продуктивността на кравите за мляко у нас

Таблица 2. Разпределение на млечните крави към 1. ноември 2007, 2011 и 2015 г
Крави в групите стопанства Брой крави в хиляди Процент на кравите по групи Брой стопани Брой на кравите в стопанство Процент на крави в групата
Общо крави 2007 335,9 100,0 122171 2,75 100,0
     ”            2011 306,8 100,0 74834 4,10 91,3
”           2015 276,2 100,0 32983 8,37 82,2
 1-2 крави   2007 121,3 36,1 97538 1,24 100,0
  ”          2011 72,3 23,6 58629 1,23 59,6
”         2015 28,3 10,2 22374 1,26 23,3
3-9 крави   2007 84,6 25,2 19615 4,31 100,0
  ”          2011 45,7 14,9 9946 4,59 54,0
”          2015 18,3 6,6 4231 4,33 21,6
10-19 крави 2007 39,8 11,8 3114 12,78 100,0
   ”        2011 44,5 14,5 3430 12,97 111,8
     ”       2015 37,7 13,6 2873 13,12 94,7
Над 20 крави 2007 90,2 26,9 1904 47,37 100,0
”           2011 144,3 47,0 2829 51,01 160,0
”           2015 191,9 69,5 3505 54,75 212,7

Данните от таблицата съпоставени с производствените показатели за страната, общ добив на краве мляко и средната млечност, сочат тревожни тенденции в млечното говедовъдство. Концентрацията на фермите върви много бързо. В групата над 20 крави животните за пет години са нараснали от 90.2 хиляди на 144.3 хиляди или от 26.9 % стават 47 %, а в следващите четири години са достигнали 191,9 хиляди, или 69,5 % от всички крави. Кравите в групата на най-дребните, 1-2 крави намаляват от 121.3 хиляди на 28,3 хил. или от 36.1 % на 10,2 % от всичките крави. Почти също е положението в групата 3 до 9 крави. И двете тенденции са формално погледнато много положителни, но като се съпоставят с общото количество на произведеното мляко между 2007 и 2015 г, съответно 1148 хил. тона, през 2007 г, 1125 хил. тона през 2011 и 1028 хил. тона през 2015 г, говори, реално погледнато за пълен застой с последващ спад в общото производството на краве мляко. Минимален е и ръстът на средната млечност, от 3530 кг(средно за 2005-2007) на 3658 кг през 2011 или само с 3.9 % за 6 години, средногодишно по 0.63 % ръст или по 23 кг. През 2015 г средната млечност е 3598 кг и то при значителното намаление в броя на кравите и общото количество на млякото. На лице е спад с 1,6% за пет години. Трябва да признаем, че няма основания за радост и успокоение, като се сравним с другите(виж таблица 3 и 4). Напротив, данните говорят, че ние нищо не сме усвоили от богатите европейски и световни практики при воденето на фермите занимаващи се със производство на мляко, а упорито вървим в руслото на порочните практики от времето на социализма,- формализъм и фаворизиране на едрите структури. ,

Ето какво е положението в Европа и САЩ със средната млечност и общия добив на мляко за същия период.

Таблица 3.  Млечни крави и производство на мляко в ЕС
Показатели 2007 2011 2015
1.Брой крави, мил. ЕС-28 24,3 100 23,1 95,1 23,4 101,3
ЕС-15 17,8 100 17,4 97,8 18,2 104,6
ЕС-13 6,5 100 5,6 86,2 5,2 92,9
2.Ср. млечност, кг ЕС-28 5935 100 6442 108,5 6873 106,7
ЕС-15 6662 100 7117 106,8 7365 103,5
ЕС-13 3945 100 4362 110,6 5161 118,3
3.Обща продукция ЕС-28 147,8 100 151,9 102,8 163,5 107,6
на мляко, мил. т. ЕС-15 118,7 100 124,1 104,5 134,2 108,1
ЕС-13 29,1 100 27,8 95,5 29,3 105,4

 

Таблица 4. Производството на мляко в САЩ    
Показатели 2007   2011   2015
Брой крави, хил. 9158 100 9197 100,4 9315 101,3
Ср. млечност, кг. 9193 100 9678 105,3 10153 104,9
Общо мляко, мил. т. 84,2 100 89,0 105,7 94,6 106,3

 

И в Европа и в САЩ, според таблици 3 и 4, темпове на нарастване на средната млечност са около 1.5 и 2 % средно годишно, а ние бележим такъв ръст за 6 години и то при понижение на общия добив на мляко, докато и в ЕС и САЩ в това време общия добив на мляко нараства средно годишно със същите темпове както средната млечност. Тук, при нас, обаче не става въпрос за липса на ръст на продуктивност ограничена от генетичните заложби. Заложбите на популацията у нас са поне за 6000 кг мляко, но ние реализираме едва 60 % от тях. Ниската реализация на продуктивността при нас е по причина на стари технологии, недостатъчно знания, неправилно хранене, или казано накратко, липса на професионализъм. Това се отразяват преди всичко върху ниската доходност, която не позволява модернизация. И така, порочният кръг се затваря.

Тези дефекти обаче, за разлика от генетичния прогрес могат да се променят при наличие на знания и воля много по-бързо. За това говори и отчетът за 2011 година на Асоциацията за черно шарената порода със седалище г Добрич, публикуван на 30. март същата година в който се дават данни за 17502 бонитирани крави със средни показатели 6454 кг млечност 3.90 % масленост и 3.33 % белтъчни вещества. Ферма първенец е „Асеница 96” от Асеновград с 204 крави и млечност 9629 кг, следвана от фермата в с. Кортен, където от 160 крави са получени по 9267 кг, a крава №30218183 на „ЗП Т. Узунов” е достигнала млечност 14 766 кг. От доклада пред отчетно-изборното събрание на Асоциацията през декември 2014 г се вижда , че кравите под контрол са вече 26000, а средната им продуктивност е достигнала 7100 кг. Стадата със средна продуктивност над 10000 кг са вече шест на брой. Че това са вече европейски показатели, ако ги сравним с данните от таблици 3. 4.! , Фактите показват, че и при нас отделни фермери и специалисти са си свършили много добре работата и резултатите са налице. Вече имаме ферми със съизмерими показатели не само на Европа но и на САЩ. Те дават повод за гордост и надежда, но и за разочарование от това което не се прави от тези на които им се плаща, а не си вършат работата.

Както виждаме от бюлетините на Агростатистика, броят на млечните крави у нас продължава да намалява. От 335900 броя остават 306800 или спад с 8.7 % за тези 5 години. През 2015 г млечните крави остават 276200, намаление още с 10 %. Нека отбележим, че в ЕС-15 и САЩ през този период кравите даже се увеличават съответно с 2,2 и 1,3 %. Общото произведено мляко при тях нараства, съответно в ЕС-15 с 4,5 и 8,1 % и в САЩ с 5,7 и 6,3 % защото нарастването в средната продуктивност е изпреварващо. Не бива да забравяме, че в Европа на човек се падат 303 кг мляко и те от години се стремят да задържат на това равнище общото производство на мляко. У нас потреблението все още е под 200 кг мляко на човек и то с голям внос. Намаляването на броя на кравите при нас е основно поради неадекватните изкупни цени на млякото, които не покриват разходите. На загуба никой не желае да работи и ликвидира кравите. Следователно нямаме никакво основание за успокоение Това показва, че при средното за популацията крави, което зависи от държавното ръководство, продължаваме да вървим по отъпканите пътеки от времето на социализма. Уедряването на фермите изпреварва условията които сме създали за този сектор. Или казано откровено, недостатъчно грижи са положени за промяната на икономическата среда, за разпространяването на знания за съвременно производство на мляко, обучението по правилно хранене, съвременно развъждане и прочие, все неща свързани с професионализма, неща за които сe говори и пише, но за съжаление остават не свършени. Време е и министерството да си свърши работата за да се повдигне средното ниво за страната до постиженията на челниците у нас и до европейско и световно равнище.

Защото както показват данните в таблица 5, докато млечността у нас е на ниско ниво, дори само поради тава, производството ни е с 51 % по-скъпо от това в САЩ и с 36,3 % повече са разходи от ЕС-15.

Таблица 5. Разход на енергия в КЕМ за производството на мляко за 2015 :
Ср. млечност, кг. 2015 За Ж.М. За мляко Общо За 1 кг. В % В %
САЩ 10153 2044 5279,6 7324 0,721 100,0 90,4
ЕС-15 7365 2044 3829,8 5874 0,798 110,7 100,0
България 3598 2044 1871,0 3915 1,088 150,9 136,3

 Заслужават внимание тези цифри, тъй като те обясняват голяма част от нашите трудности в млечния сектор. Ето защо средната млечност ще трябва да се повиши освен чрез правилно хранене и правилно гледане, още и чрез селекционно-племенната работа, която трябва да се издигне на подобаващо ниво, като се освободи от формализма и тънките сметки по усвояването на субсидиите. Тук поне и нашата и световната практика е толкова богата и никой не може да каже, че няма кой да ни научи, как се върши и документира извършеното по селекцията. Срамота е да се допускат такива неграмотни и непълни отчети за дейността на развъдните асоциации. То всички практики в земеделието трябва да се вършат съзнателно за да има резултат, но контролите и записите в селекционната работа изискват точност до педантизъм, и пропуските и нагласяването на данни, тук са равни на престъпление. Какво е сега положението при нас? Милионите за селекционна дейност се усвояват, а резултати няма. Контрол от министерството няма за парите които се дават за селекция. А е толкова лесно да се изисква поне един годишен отчет по подобаваща форма! Какво е това да липсват данни за поредица от години, а когато се появят, виждаме млечност в кръгли цифри без данни за масленост и белтъчини?!

  1. Какво трябва да се направи още у нас?

Тъй като при нас положението с качеството на млякото е много тежко, стимулите за по-високо качество следва да са по-високи от европейските. Върху скалата за заплащане на млякото ще трябва сериозно да се поработи. Тук ще посоча само примерно някой критерии за ориентировка. Който дава мляко със соматични клетки под 300000 броя и бактериални клетки под 100000 да получава премия от 5 стотинки, а който дава мляко под 200000 соматични клетки и под 50000 бактериални, разликата да бъде 10 стотинки в плюс. Това ще засили вниманието на стопаните върху хигиената. Убеден съм, че нашите хора също ще се съобразят с “моркова” и “тоягата” стига да се прилагат справедливо. Не се съмнявам, че нещата могат да се променят към по-добро стига да се отнесем отговорно и професионално към проблема. Страната следва да бъде покрита от курсове по всички линии за придобиване на основните знания по хигиенен млекодобив и съвременно млекопроизводство. Тези курсове не трябва да бъдат само като временна кампания, а да бъдат постоянни. Млекосъбирателните пунктове да станат кооперативни(на кооперациите на фермерите), снабдени с вани за охлаждане и друга техника. Контролът на качествените показатели да се извършва по европейски, професионално и точно, без прекъсване. Преработвателите на мляко да се отнасят към стопаните с уважение и да премират честно добрите, а не да се повтаря старата практика, щом стопанина получи премия за качество, автоматично се намалява базисната цена и премията отива в този който изкупва млякото. Програмата на министерството за обучение, да обхване всички, и едри и дребни стопани производители на мляко.

Трябва да дадем ултиматум на дребните стопани. Ако се промените и произвеждате качествено мляко ще останете, ако не желаете, ще изчезнете. Тук снизхождение не може да има, защото със здравето на народа компромис не се прави. Опитът на света показва, че качествено мляко може да се произвежда и при 2-3 крави, стига да има воля. Много по-реалистично е да се приучат хората към повече знания и умения и да заработят добре като дребни, които по-късно да станат и по-едри, отколкото да се нарочат за добри само едрите над 10 или 20 крави, които да получат кредити и помощи, но без гаранция, че ще станат по-добри. От 2002 година говорим и пишем за приемане и заплащане на млякото по качество. Ту започнем нещо да правим, ту се отклоним по други задачи и забравим за качеството и чакаме нещата да се подобрят сами, някой да направи фермите по-добри и да произвеждат качествено мляко. За да имаме съвременно производство на мляко и изобщо съвременно земеделие всички ще трябва да се променим, от фермера до министъра. Фермерът да разбере, че трябва да се учи непрестанно и да не хитрува с качеството, а преработвателят да знае, че не трябва да изнудва производителя. Това са изисквания от сферата на морала и нравите, но без тях няма съвременно пазарно стопанство, а без него, няма съвременно земеделие.

  1. Фермите стават ефективни и по-едри със знания и с времето

Темата за уедряването на земеделските стопанства у нас отново става много актуална. Свързва се с усвояването на помощите от ЕС. Едва ли не излиза, че ако не са достатъчно едри фермите ни, няма да усвоим европейските помощи. Да, целта на помощите по общата аграрна политика(ОАП), е да се подобри работата на земеделските ферми, в т.ч. да съдействат и за тяхното уедряване. Това е истина. Но ОАП на ЕС не само, че подпомага всички стопанства, тя основно е предназначена за дребните и средните. Улесненията при по-едрите ферми са за чиновниците, които разпределят парите. Но, дори и да искат някои да форсират уедряването на земеделието в условията на пазарна икономика, това трудно ще се получи, ако не са налице предпоставките за такъв процес. Постигнатото в ЕС уедряване за периода 1973-2000 г, т.е. за 27 години, за водещите страни в Съюза като Дания, Германия, Белгия, Франция, Ирландия е 70-108 %, т.е. близо до удвояване. В другите като Холандия нарастването на средните размири е 40 %, във Великобритания само 9 %. Това не ще рече, че във Великобритания не е имало прогрес, или в Холандия е бил по-малък отколкото при другите. За периода 2000-2005 г средното нарастване на фермите е 16 % за пет години, но много страни са постигнали около 20 %. Португалия с 72 % и Швеция с 47 %, са с най-високи темпове на нарастване. Общият извод, е че краварството в страните членки се развива с ускорение, а различните темпове на растеж в отделните страни, които наблюдаваме са нещо нормално, защото и условията в страните са различни.

Измерителите за реалното развитие, отчитат преди всичко нарастване на производителността на труда и печалбата, а размерите на стопанството са само една предпоставка за това. Някога за нашето планово стопанство не представляваше проблем ТКЗС да се уедрят десетократно, че и повече пъти само за две три години. Но, какво се получаваше с производителността на труда у нас?!. При стопанства с десетократно и дори стократно по-големи размери при нас, производителността беше 6-8 пъти по-ниска от семейните ферми на Европа. На какво се дължи тази висока производителност при фермерското земеделие? Първо, квалификацията на заетите в производството съответства на размерите на фермата. Второ, използваната техника и технологиите също отговарят на размерите. Трето, инфраструктурата (за поддържане на техниката, за развъждане на съответните породи животни, за разработване на новите технологии) е на съответната висота. Четвърто, за съгласуването на всички тези фактори във всеки етап на производството отговаря фермерът (той отговаря не само юридически, той понася икономически всички позитиви и негативи). Пето,(но не на последно място) наличието на развит свободен пазар и съвременни пазарни отношения. На фона на всички тези фактори, размерите на производствените единици играят спомагателна роля. Във всеки случай, ако искаме да имаме успех, не трябва да започваме от размерите, както у нас погрешно се разбираше земеделието и при социализма и сега в началните години на пазарното стопанство продължаваме по същия път.

Концентрацията в земеделието е много сложно свързана с цялата икономика. Поради това сме свидетели на различни темпове в отделните страни. Концентрацията в земеделието е продукт на развитието на цялата икономика на страната и на природни дадености. Когато икономиката се развива с високи темпове, тя създава повече добре платени работни места другаде и земеделските стопани с по-ниски доходи се преквалифицират и напускат земята. Това създава основа за оставане на по-добрите и за ефективно уедряване. Но това се случва, само ако са налице останалите изброени по-горе условия, в противен случай, ако няма съответната професионална подготовка, техника и технологии, неподготвеният фермер поставен сред повече земя или животни, ще произведе по-малко. Това много убедително го показа нашия опит в миналото и в настоящето. Това именно някой така бързо забравиха, или сега не искат да погледнат обективно. Отново предприемчиви хора са обект на съвети за бързо създаване на едри и свръх едри стопанства. Дори министерството на земеделието гради своята политика на прогнози за бързо уедряване, гледайки размерите на фермите в водещите страни на ЕС и САЩ. Може ли желаното да стане действителност, ако не са налице условията за ефективно уедряване? Разбира се, че това е поредната утопия за която може скъпо да платим, както се случи вече един път при социализма. Докато цялата икономика не тръгне ускорено нагоре, докато не се инвестират достатъчно много средства и не се създадат нови работни места, стотиците хиляди хора по селата търсещи спасение в 10-15 дка земя или в няколкото крави или овце, няма как да напуснат безболезнено селото. Явно е, че за тях следва да се полагат грижи като за производители, дори когато са дребни. Това ще е много по-евтино за обществото отколкото да ги направим безработни, или да ги прогоним в чужбина и после да се оплакваме че няма хора в нашите села,). Ако сме реалисти трябва да признаем, че не трябва да бързаме с ликвидирането на дребните ферми (нещо което вече ускорено се случва-виж данните в таблица 2). колкото и да се иска това на любителите на скоростите. Колкото повече хора запазим свързани със земята, толкова по-добре ще е за бъдещето на икономиката ни и създаването на богатство за хората.

Но, дали това ще стане зависи доколко ще си научим урока по европейски практики и се излекуваме от „наследствените болести”(да любим само едрите). Ако освен това сложим праг на субсидиите за най-едрите, които произвеждат само зърно и премахнем този праг за едрите, които отглеждат и достатъчно животни, вероятно едрите зърно производители ще си помислят дали да продължат с моно културното земеделие. Тогава задачата с производството на мляко би станала много по-реалистична, защото и едри и средни и дребни ще гледат в една посока. Има, има много и то ефективни икономически лостове това да стане, стига да има разбиране и политическа воля в тези които управляват страната.

  1. май 2016 г

Отпечатана в сп. Животновъдство БГ юни , бр.(5-6 ) 2016 г,стр.3-8.

4 КОМЕНТАРИ

  1. Много статистика, много анализи….но е пропуснато нещо много важно. Кои са собствениците на “фермите” с по-малко от 10 крави? При какви условия се отглеждат тези крави? С какво се хранят? Как се доят? Как се лекуват? Като си отговорите на всички тези въпроси, ще стане ясно че ферми с таква размери по-скоро са в графа “социална политика” и са на изживяване заедно със своите стопани, които са на средна възраст над 60 години. Едно младо семйство, което тепърва трябва да плаща ипотека, да купува кола, да отглежда деца, изобщо да има нормален стандарт на живот, в никакъв случай не може да направи това с 10 крави, или даже с 20. Освен ако всяка от тези крави не дава по 15 тона мляко за лактация, произвежда ембриони и бици за ИО, живее по 5-6 лактации и част от юниците се продават…..има и такива ферми, но те са далече, на запад от България.

  2. Много внимателно се запознах с напосаното от колегата Т.ДАРДЖОНОВ .Таблиците и статистическите данни са доста но не могат да ни послужат за нищо.Направените сравнения и тендеций в различните страни не ни дават основание да правим сравнения със състоянието на нашето говедовъдство.За да да направим някакви изводи за състоянието на нашето говедовъдство е необходимао да го сравним с това което е било и какво е сега.Трябва да ги правим тези анализи и сравнения единствено и само като експерти ,защото иначе обслужваме политичеки партии.Това което бяхме постигнали до 1989 г. хич не е малко да не кажа е значително и г-нДаржонов трябва да си свалисините очила и да говори като експерт.От 1974 с въвеждането на НП-тата и вкарването на науката в производсвото животновъдната продукция се е удвоила .Имахме повече от 15 окръга със средна млечност 5000 л.,през 1978 година системата се либеролизира и вече имахме частни производители на зеленчуци и на животновъдна продукчия.Плановотопроизводство на държвно производство започна да се прилага на териториален принцип което си е чист кейнсиански тип на държавен капитаизъм ,при който хората се видяха в пари.Сега нищо от това не е запазено и всичко е разрушено .Това което се прависега да се коментират бройки живатни и ефективност е тотално невежество и простотия. Положенето е трагично и с всяка изминала година става все по-зле и по-зле.За да се спаси млежното говедовъдство и животновъдството трябва да се върне старата система като се адаптира към новите условия.Никой не си е позволил да разрушава нещо което работи и дава резултати, само ние се поведохме по акъла на адвакатите ,и сега не можем да произведем мляко и месо да изхраним нацията.Това е срам и падение за аграрна България.Защо точно тази система? Много е просто ,защото системата е тествана и работи и има още живи които ще се възползват.Тази система подържаше 4 вида стопански субекти ДЪРЖАВНО ПРОИЗВОДСВО ,КООПЕРАТИВНО ПРОИЗВДСТВО,ЧАСТНО ПРОИЗВОДСТВО И ВЕДОМСТВЕНО ПРОИЗВДСТВО. Всички са били равнопоставени и подпомагани от държавата ,и никой не е имал никакви проблеми с изхранването ,с реализацията ,ветеринарното обслуждане и профилактиката. Ако има някакъв форум на тази тема съм готов да ви запозная как работеше системата и какво производство правеше.

  3. Тези дни г-н Михаил Михайлов от Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ) спокойно ме съобщава: „…става дума за 1553 стопанства , които всичките имат предписания за внасяне ред във фермите съгласно изискванията. Една голяма част от тези стопанства, имат вече издадени разпореждания за доставки на сурово мляко. И при над хиляда стопанства, които ще трябва да отворят вратите, и пуснат животните, някой си играе да сваля цените на млякото” и по-нататък: „…знаете ли,че в момента над 500 ферми с до 50 животни са получили писмо,че нямат право да предават мляко на никои, дори и за изхранване на животни. вие искате да подпомагате тези ферми…”
    Какъв е този НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ, КОЙТО НЕ ЗАЩИТАВА ЧЛЕНОВЕТЕ СИ?!
    Ясно какъв е. Негов председател е Димитър Зоров, който е председател и на Асоциацията на млекопреработвателите в България. ВОДАЧЪТ НА ГЛУДНИЦАТА Е И ВОДАЧ НА ОВЧЕТО СТАДОТО, И ТАКА РЕШАВА САМ СЪС СЕБЕ СИ, КАКВА ДА Е ДИЕТАТА НА ВЪЛЦИТЕ.
    В същото време според Агростатистика в над 80% от млечните ферми в България отглеждат до 9 животни. В тях са концентрирани около 30% от млечните крави в страната към 2013 година и се добива 28 % от млякото. Тези хора, които са „последните мохикани” на българското село, се изключват от българското говедовъдство още от „НАРЕДБА № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания”.
    А как се решават тези неща в другите страни. Ето какво ни съобщава агроикономистът проф. Трифон Дарджонов:
    „… Ще започна със страната с най-едрото говедовъдство САЩ, където през 2012 г 50.6 % от млякото вече се добива във ферми с над 1000 крави. През същата година от общо 58 000 ферми за дойни крави, 28 500 ферми са със 1 до 49 крави и доставят 4.2 % от 94,6 милиона тона общо добивано мляко. Това ще рече, че 3,97 милион тона от млякото се добива в дребни ферми. Забележете, няма долна граница за броя на кравите във ферма за да се изкупва млякото. Колко лесно би било за САЩ да се откажат от 1.0 милион тона мляко, при добив от 94,6 милиона тона, ако най-дребните ферми (1 до 10 крави) не могат да произвеждат качествено мляко. Фактите показват, че малките ферми също дават качествено мляко и затова то се изкупува.
    Положението във ЕС не е по-различно…
    В Полша при средно за страната 4.7 крави във ферма, в групата на дребните, кравите са 3 броя. В Словения при средно за страната 6.5 крави, при дребните са 4.7 крави. В Австрия при средно за страната 10.6 крави, в групата на дребните са 4.6 броя. В Германия при средно по 40.3 крави, при дребните са 11.6, във Франция при средно 41 крави, дребните са със 11.4 крави. В Италия и Белгия, също отдавнашни членове на съюза, броят на кравите в групата на дребните е около 15 крави. Различията и в големината на стадата и в наличието на крави в група на най-дребната са много големи в зависимост от редици национални особености. Следователно не бива да очакваме изравняване и за нас по тези показатели, тъй като условията, природни, исторически и социални са много различни в отделните страни.”
    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИХАЙЛОВ,
    Моля, борете се за своите членове!
    Нека се борим заедно!
    Държавата не трябва да отписва говедовъдите, които отглеждат от 1 до 9 крави, а да ги обхване посредством науката; да им помогне в съставянето на своя развъден и бизнес план; да им осигури безлихвени кредити, земя, ветеринарно обслужване, селекционен контрол, изкуствено осеменяване, за да се превърнат те в ядрата на бъдещите семейни ферми – основа на устойчивото българско млечно говедовъдство.
    Ваш в името на млечното говедовъдство,
    Д-р Йордан Йорданов.

  4. Няма отговор от г-н Михайлов на вчерашните ни обръщения към него. А днешната статия е написана със заплашителен тон, сякаш Говедовъд.ею представлява контролните органи, а не фермерите:
    “И нека фермерите да знаят, че формуляра за забрана за продажба на мляко от фермите /дори и за изхранване на животни/ вече са готови.”
    ОЧЕВИДНО ВОЙНАТА СРЕЩУ ДРЕБНИТЕ ГОВЕДОВЪДИ (1-9 КРАВИ) СЕ ВОДИ ОТ ВСИЧКИ, А ТЕ НИ БИХА СЕ СПРАВИЛИ С ИЗИСКВАНИЯТА НА НАРЕДБА 2 БЕЗ ЦЕЛЕВО ФИНАНСИРАНЕ ОТ ДЪРЖАВАТА!

ОСТАВИ КОМЕНТАР