Големите и малките в момента са на един кантар

1

Съвсем правилно професор Дарджонов в статията си  „Отново за дребните и едри кравеферми и професионализма”…….повдига въпроса за големите и малки ферми, но подтекста на материала според мен е какво трябва да направим за да спасим българското говедовъдство /в случая става дума за млечното говедовъдство/. Наистина с цитираните 3850 кг средна млечност от крава и при изкупни цени под 50стотинки трудно икономически може да съществува една ферма независимо от броя на отглежданите животни. Дори една голяма ферма може да фалира само за една седмица, докато една малка ферма може да се съхрани във времето- всъщност което на практика става в момента. Дискутирайки въпроса за големината на фермите, може би по-правилно е науката да даде модула на ферма в България която не само може да издържи на голямата конкуренция, но и да се развива.

В статията има информация, която бих желал да допълня. Наистина в България до 1989 г се внесоха над 60 000бр юници , по-големият брой от тях обаче беше внос от Германската демократична република от т.н генотип 30 с таван на продуктивност до 6000 кг и юници от Полша. Тогава, за да получим една юница България трябваше да даде на тези държави по седем шилета от тънкоруните наши породи овце. Много малък беше броят на внесените качествени юници от Холщай / от САЩ, Холандия, Дания и др/ които обикновено отиваха в родните места на тогавашните величия- в Лозница, Правец/където най-малко там им беше мястото/, Хайредин и др.

 Все пак не може да се отрече ролята на този внос за повишаване на млечността за него време.През тези години методите на изкуственото осеменяване / включително и трансплатацията/ се прилагаха в много по- големи проценти от колкото сега. Вероятно изкуствено се заплождаше над 80% от поголовието. На първите , за него време частни фермери и дори за тези които отглеждаха по една крава се предоставяха по две дози семенна течност безплатно. Тук не трябва да забравяме обаче, че след раздържа-вяването през 90те години голяма част от елитните животни отидоха под  „ножа”. Процесите по отношение генетичния прогрес бяха сведени до 15-20% осеменени крави и то с наша селекция, която още тогава беше изостанала много назад. Например последния тестиран бик бе през 1994г. Съживяването започна едва през 2002г когато един бизнесмен и ентусиаст г-н Пламен Пенчев внесе семенна течност от САЩ. Към него се присъединиха още няколко фирми. През 2005 стартира и първото за страната българи-немско дружество на фермерите Геномика, за да стигнем до наши дни когато в страната в това отношение работят десетина фирми предлагащи на фермерите материал от наистина елитни бици.

По отношение броя на животните отглеждани в една ферма информацията която ни се дава е от 2007г. Последните публикувани данни обаче показват следното:

Средния размер на млечни ферми и продуктивност от крава за година в някои страни през 2015 (включва всички породи):

57 крави –   7,500 кг – Германия

127 крави –   9,000 кг – Дания

129 крави – 10,300 кг – Уисконси, САЩ

84 крави – 10,300 кг – Онтарио, Канада – 320,000 крави в 3,800 ферми

(82 крави –  9,500 кг – Онтарио, Канада – 2010 г.) – 360,000 крави в 4,400 ферми

Общото между всички тези ферми е, че са семейни, с ограничено използване на наемен труд.. Тези цифри дават ясна представа какви са световните тенденции и какъв трябва да е средния размер на малка семейна ферма. При 80 крави във ферма 66 са в лактация и 14 в сухостой. Себестойността на млякото варира не само между отделните държави но и между фермите в една държава. Един пример за себестойността на млякото от Великобритания, май 2016 г.

25.0 пенса/литър – за най добрите 25% от фермите

33.5 пенса/литър за най-лошите 25% от фермите

Разликата в себестойността е 34% – огромна. Естествено, че фермерите с високата себестойност винаги ще се оплакват от ниски изкупни цени./ източник-публикация на Тодор Арбов/

Себестойността на кг мляко е един от най-злободневните въпроси в говедовъдството.Все още нямаме официален документ в това отношение за България. Позоваваме се на индивидуални изследвания , което не е сериозно. Големите производители в Европа още миналата година изготвиха този документ за всички категории ферми и имат представа относно направлението на икономиката в отрасъла. Например доклада за себестойността на суровото мляко за Франция е поместен на 36 страници и дава пълна информация по отношение себестойността във всички категории ферми.

Изключително ценни са предложенията за производството на качествено мляко и съответно неговото заплащане. Поне аз не мога да си представя в днескашният  ден някои млекопреработвател да заплаща за качествено мляко нещо допълнително/ доколкото съм запознат това прави само фирма Маджарови и то за определени ферми./ Всъщност в повечето случаи се търси  минимум масленост от3.6% и да няма оводняване и киселинност. Малките ферми имат и друг проблем- вече се отказва събирането на мляко от фермите ако не се осигурят поне 500 кг, почти няма млекосъберателни пунктове, фирмите които събират мляко дават минимални цени за кг – 30-35стотинки, за коопериране в днескашния ден и манталитет е изключено да се говори.

 Професионализма – много добре е сложено в заглавието в статията, но има ли такова чудо. Не е възможно и да го има. В момента нямаме школа за доячи, нямаме школа за техник осеменители,/ по статистика се осеменява малко над 30% от поголовите/ ветеринарното обслужване- и държавно и частно е голям длъжник на фермерите, за лабораторни услуги да не говорим-изследване качеството на фуражите, кръвна картина, балансиране на дажбите и др. е мираж за болшинството ферми. Има и другото, че голяма част от фермерите смятат, че знаят всичко. Всъщност нищо не ни е наред , а искаме да вървим напред. Няма да стане. И сякаш съвсем правилно спасителната сламка фермерите виждат в субсидиите и пасищата и не случайно публикации свързани със субсидии или помощи са най-четени защото в момента няма друг начин за оцеляване. Тежко, много тежко е на днескашния фермер-говедовъд-липса на професионални гледачи, недостатъчно земя за производство на фуражи, ниски изкупни цени на млякото, прекалено скъпи консумативи и услуги, голям административен натиск –безкрайно попълване на документи, непрекъснати проверки и глоби разбира се. Всъщност се чудя защо още няма журналистическо проучване например тази година колко проверки са били правени по фермите и колко дни фермера си е загубил с попълване на документи/ това са и материални загуби-транспорт,време, нерви/. Към това прибавяме и денонощния труд, ами то кои ще гледа крави при такива условия.

Тук искам да добавя и материала на г-н Тодор Арбов/ колкото и да е трудно за фермерите би трябвало да се съгласят с това/-Много статистика, много анализи….но е пропуснато нещо много важно. Кои са собствениците на „фермите“ с по-малко от 10 крави? При какви условия се отглеждат тези крави? С какво се хранят? Как се доят? Как се лекуват? Като си отговорите на всички тези въпроси, ще стане ясно че ферми с таква размери по-скоро са в графа „социална политика“ и са на изживяване заедно със своите стопани, които са на средна възраст над 60 години. Едно младо семйство, което тепърва трябва да плаща ипотека, да купува кола, да отглежда деца, изобщо да има нормален стандарт на живот, в никакъв случай не може да направи това с 10 крави, или даже с 20. Освен ако всяка от тези крави не дава по 15 тона мляко за лактация, произвежда ембриони и бици за ИО, живее по 5-6 лактации и част от юниците се продават…..има и такива ферми, но те са далече, на запад от България.

Дано с материала на професор Дарджонов предизвикаме дебат в които да се роди идеята какво да се прави и организациите да искат помощ от държавните институции за започване работа за решаване на проблема млечно говедовъдство. В противен случай ще отчитаме ежегодно намаление на млечните крави, намаление на добитото мляко и стабилно задържане на средната продуктивност. Модула за минималния брои отглеждани животни за да може тя да съществува икономически обаче е най.належащото по което трябва веднага да се започне работа. А този които е решил да отглежда две три или пет крави нека да си ги гледа. Това ЕС не ни забранява така, че напред

Михаил Михайлов  Изп. Директор НСГБ

© 2016 Всички права запазени. Корекции по материала и публикуването му от чуждо име – се наказва по реда установен от ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА! Позоваването на www.Говедовъд.ЕЮ е задължително!

1 КОМЕНТАР

  1. На малките изкупуват млякото на 45 стотинки а на големите на 63 стотинки , не е баш на кантар.

ОСТАВИ КОМЕНТАР