ИМА ЛИ ОПТИМАЛЕН МОДУЛ ЗА МЛЕЧНА КРЕВЕФЕРМА

1

Обикновено, ние по-старите зооинжинери сме свикнали да търсим оптимални размири когато говорим за ферми, по инерция от миналото, когато стопанствата бяха държавни и големината на стопанствата се определяше от някакъв оптимум, тъй като собствеността на практика беше неограничена. Фермите от 50-100 крави стигнаха 2000 само за две три години гонейки някакъв оптимум!? При условията на пазарната икономика, и по-специално при частното семейно земеделие, такова понятие като оптимални размери, не съществува. Тъй като стопанина винаги е конкретен, и работи при конкретни ограничени условия. В един случай кравефермата която се създава може да бъде допълнение към вече съществуваща структура, например други ферми, градини, или полско производство, което предлага подходящи отпадъци или много още други варианти. Тогава оптимална за неговите условия ще бъде ферма в един случай от 10 крави, в другия 20 или 30. Ако има специална подготовка, стажувал е някъде в едра модерна ферма и разполага със земя за производство на фуражи, има достъпни кредити да започне на ново или да купи съществуваща вече ферма, тогава хоризонтите са съвсем различни. Вече може да се говори при нашите условия за 200-300 крави. Ако притежава големи предприемачески умения към специалния си опит, може да стигне и до 1000 и повече крави. При семейното фермерско стопанство нормални са всички размери, от 2-3 крави до 2000-3000 крави, стига стопанина да притежава тази дарба и възможности. Както виждате говорим за дарба, за талант да се ръководи едро предприятие. Както казва народът, “то не е лъжица за всяка уста“. Тук рискът се носи от стопанина и размерите се определят от него. За целта обаче той се нуждае от информация за чуждия опит, който трябва добре да познава. И тук бих искал да благодаря на колегата Михаил Михайлов, който подхвана по-широк разговор на тази тема, вземайки повод от моята статия. Той съобщава някой цифри за средни размири, които бих искал да допълня с още по-нови данни и да обърна внимание, че средните данни не винаги са достатъчно информативни. Това ще се види от цифритекоито ще съобщя за Дания и за САЩ. Например в Дания през 2015 г в 3428ферми има 570000 крави или средно по 166 крави, със средна млечност от доставеното за преработка мляко 9258 кг. В САЩ за най-близката година, 2012 в 58000 ферми се отглеждат 9231000 крави или средно по 169 крави със средна млечност 9842 кг(за 2015 г тя е вече 10153 кг). На пръв поглед средните размери на стадата в Дания и САЩ са много близки 166 и 169 броя. Обаче разликата е огромна в концентрацията. В САЩ например през 2012 г(за съжаление цитирам 2012, защото след 2013 г министерството на по земеделие на САЩ престана да публикува данни за динамиката в уедряването на животновъдните ферми на сайта си.)положението с разпределението на кравите и продукцията е следното:

Таблица 1.

Кравите имлякото по величина на групите в САЩ, 2012
Групи по брой крави Ферми в хиляди Кравите в % Добито мляко в %
1 до 49 28,5 5,9 4,2
50 до 199 22,4 23,1 20,2
200 до 999 5,37 24,4 25,0
1000 -1999 0,95 14,0 15,9
Над 2000 0,78 38,6 34,7
 Всичко в бр. 58000 9231000 90,8 мил.т.

Както се вижда от таблица 1., в САЩ 46,6 % от кравите се гледат във ферми с над 1000 крави, полученото мляко от тях е повече от половината- 50,6 %, а във фермите с над 2000 крави се добива повече от една трета от млякото(34,7%). Това е и основното отличие на кравефермите в САЩ от фермите в Европа и по специално от кравефермите на Дания, която е водеща в Европа, както по величина на кравефермите така и по млечност от крава. Разликите между САЩ и Дания се виждат добре от таблица 2. по долу.Сравнени двете страни по процентното разпределение на кравите по групи показват следното. В групата над 1000 крави САЩ имат 17 пъти повече крави(46,6 % срещу 2,6 %). Подобно е положението и в групата на най дребните ферми. И тук САЩ имат предимство(5,9 % срещу 2,3 %). Докато голяма част от кравите в САЩ са във фермите с над 1000 крави(46,6 %) то основната част от кравитевДания се намират в групата „50-250“(56.4 %), следвана от групата„250-999“ (38,7 %)

Таблица 2.

Разпределение на кравите по групи в проценти
Брой крави 1 до 49 50до199 200до999 Над1000
САЩ 2012 г 5,9 23,1 24,4 46,6
Дания 2015 г 2,3 56.4 38,7 2,6

Това показва, че за да имаме по-точна представа при сравнението, не е достатъчно единствено средното число, а трябва да имаме данни и за разпределението по групи. За съжаление тези данни се срещат доста рядко, и се налага да ползваме средната величина, от броя на кравите разделен на броя на фермите.Подолу в таблица 3. посочвам данни за разпределение на кравите по големина на групите и за Германия:

Таблица 3.

Групи 1 до 49 50-99 100-199 200-500 Над 500
% крави 22,45 29,04 24,00 14,80 9,72

Показаните данни за Германия са от ноември 2015 г. Наличните към тази дата 4285000 млечни крави са разпределени в 73255 ферми или средно по 58,5 крави във ферма. Средната млечност е 7538 кг за 2014 г. Видно е от данните, че кравефермите в Германия са значително по-дребни от тези в Дания по средните данни(58,5 срещу 166), но разпределението по групи е по-равномерно и близо половината крави се намират в групите с 50 до 200 крави. Тук обаче липсва група с 1000 и повече крави.

Съгласен съм с колегата Михайлов, че отношението и към дребни и към едри и свръх едри кравеферми трябва да бъде еднакво, балансирано. Ако във моята статия по въпроса съм заострил вниманието повече към дребните и средните кравеферми, то е защото те у нас досега те са били недолюбвани от властите и от много колеги, а фаворизираните са били едрите и свръх едрите. Фактически, със статията претендирам за този „еднакъв кантар“ за който говори в коментара си колегата.

Проф. д-р Трифон Дарджонов

© 2016 Всички права запазени. Корекции по материала и публикуването му от чуждо име – се наказва по реда установен от ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА! Позоваването на www.Говедовъд.ЕЮ е задължително!

1 КОМЕНТАР

  1. Аз също като колегата Даржонов съм от старата генерация и съм се научил да си задавам определине и въпроси и да търся оптимални решения.За да стигнем до бройките животни които “табличният” учен Даржонов използва за да вземе едно средно решение съобразно тава което правят в другите страни ,аз стигам до това решене по други пътища. Първият въпрос които трябва да си зададем е :КАКВА Е РОЛЯТА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО. Земеделието трябва е основната дейност на селяните които трябва да обработват земята и да ПРОИЗВЕЖДАТ ХРАНИ ЗА ИЗХРАНВАНЕТО НА НАЦИЯТА.Млякото може да бъде определено като най-социалният продукт защото е основната храна на МАЛКИТЕ ДЕЦА И ВЪЗРАСНИТЕ ХОРА .Като страна членка на ЕС ние трябва да подсигурем нормалното изхранвне на нацията, като гарантираме необходимото по количество и качесво неоходимете храни съобразно евпопейските норми за хранене.Прилагането на тези норми умножено по броя жители прови обема, които трябва да достигнем.Всички развити страни правят социалната си политика едиствено с храните .Храната трябва да е качествена ,питателна ,и да е общодостъпна за всеки гражданин независимо от неговото социално положение,и те не трябва да е привилегия само на богатите .т.е. на хората с парите. Понеже храната няма алтернатива за това тя неможе да се произвежда на пазарен прицип защото ,нейното производство играе и социална роля , както и оползотворяватето на природните дадености .За това бих посъветвал прехвалените икиномисчета да си намерят друг сектор за изява. Производството на животновъдна продукция е биологично производство където животното е средство за производство и за това то зависи единствено и само от ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА НА ТОЗИ КОЙТО ГО УПРАВЛЯВА.Това каква технология ще прилага и как ще се възползва от природните дадености зависи също от ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА НА ФЕРМЕРА.Игнорирането на нашата професия доведе отрасъла до тотална профанизация и за това имаме и такива “резултати”.Това което го имаме сега това е следствие на ” дарбата и таланта ” на тези производители както се изразява Даржонов.Колега Държонов с дарба и талант можеш да СТАНЕШ ПЕВИЦА НА ЦИГАНСКИ ОРКЕСЪР НО НЕ МОЖЕШ ДА ПРАВИШ БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО, КОЕТО Е УМСТВЕНА ДЕЙНОСТ.Рентабилността и доходноста зависи също от правилният избор на породата и използването на природоклиматичните дадености на района. За равнината е за предпочитне да се отглеждат високородуктивни породи които да се хранят целогодишно оборно със силаж или прилагането на т.н. зелен конвейр като се ползва люцерна и други фуражни култури.Колкато до каква млечност трябва да гоним не е проблем защото всяко производство може да се програмират и да се определят параметрите на всички фактори на производственият процес, като ползваме методите на математическото моделиране и оптимиране на производственият процес ,така че да получим най-високи приходи с най-малко разходи. Понеже имаме природни дадености ТРЕВАТА която ние трябва да превърнем тази енергия във вид удобен за консумация от човека и за това държавата трябва да го насърчава този процес ЗАЩОТО ИНАЧЕ ТОЗИ ДАР ОТ БОГ ГО ГУБИМ.По мои изчисления всяка година от това ,че не са опасени пасищата и ливдите ние губим по 5 милиарда лева .От това ,че земята се обработва от случайни хора и получаваме 50% от добивите които се получават в ЕС ГУБИМ ОЩЕ 10 МИЛИАРДА ЛЕВА към тях като прибавим и внос на храни в размер на 7-8 милиарда лева .Ето това е равносметката на едно неграмотно управление на аграрният сектор.Експеримента на тоталата либерализация се оказа несполучлив и трябва да се оринтираме към ПРОМЯНА ИЛИ СМЯНА НА МОДЕЛА. МОДЕЛА КОИТО ПРИЛАГАХМЕ ПРЕДИ ДЕМОКРАЦИЯТА БЕШЕ УСПЕШЕН И ОБСЛУЖВАШЕ ЧЕТИРИ РАЗЛИЧНИ СТОПАНСКИ СУБЕКТА .Имахме ДЪРЖАВНО ПРОИЗВОДСВО ,ЧАСТНО ПРОИЗВОДСТВО -61 ПМС, КООПЕРАИВНО ПРОИЗВОДСВО И ВЕДОМССТВЕНО ПРОИЗВОДСТВО. Ето този социално икономически модел трябва да го адаптираме към днешните условия и дадености.

ОСТАВИ КОМЕНТАР