ПОСТИЖЕНИЯ НА МЛЕЧНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЕС)

0
Проф. д-р Трифон Дарджонов

        Страните от ЕС имат много добре развито млечно говедовъдство. Те не само задоволяват нуждите си от мляко и млечно продукти, но са един от най-големите износители на млечни продукти в света, 18,4 мил. тона през 2015 г. В основата на успехите стои семейното фермерското стопанство.

     Основните тенденции в развитието на ефективно млечното говедовъдство са заложени още в средата на XX в, а именно, подобряване на отглеждането и увеличаване на средната продуктивност, което води до намаляване броя на кравите при увеличаване на общото производство.

       Последното десетилетие от XX в. продължава тези положителни тенденции в отрасъла. В таблица 1 са показани броя на млечните крави и средната им продуктивност през 1990, 2000, 2010 и през 2014 г по страни. Общия брой на кравите през 1990 г е 31,13 милиона и за 10 години намалява с 12,5 %, като остават 27,25 милиона В 2010 г са вече 23,31 милиона или намаление със още 14,5 %. Към 2014 г броя им се запазва, т.е. намалението в броя на кравите спира.

       Тази тенденция в общи линии се запазва както при старите членки ЕС-15, така и при новите членки ЕС-13. Средната млечност в този период от 25 години нараства от 4821 кг на 6741 кг т.е. с 39,8 %. Страните с най-голям ръст в средната млечност са: Естония-121% с достигнати 8418 кг, Испания(67% с 8025 кг), Чехия (94 % с 7877 кг) Португалия (88 % с 7699 кг), Унгария (46 % с 7356 кг). Процентният ръст на средната млечност е над 100 % при Хърватия и Словения но те достигат съответно 4478 кг и 5416 кг защото започват от ниска база. Най-висока средна млечност от старите членове на ЕС през 2014 г имат Дания с 9437 кг и Швеция с 8518 кг. Страни като Германия(7538 кг) и Франция(6969 кг) не се отличават с най-висока млечност от кравите си, но за сметка на това отглеждат милионно поголовие съответно 4.3 милиона и 3,7 милиона млечни крави от които получават над 32.0 и 25,0 милиона тона мляко годишно.

       Като се вземе под внимание високия брой на кравите и сравнително високата средна млечност други големи производители на мляко в ЕС са Великобритания (8009 кг и 1,88 милиона крави) и Холандия (7856 кг и 1,61 милиона крави) следвани от Италия (6281 кг и 1,83 милиона крави).

      Добро впечатление прави представянето на новите членки на ЕС, т.н. ЕС-13. През 2014 г те почти достигат средна млечност 5000 кг регистрирайки ръст 47 % за 25 г, срещу 35 % ръст при ЕС-15 и средна млечност 7278 кг.

Таблица 1. Броя на кравите в хиляди и средната млечност в килограми в страните на ЕС.

1990 2000 2010 2014
Крави Млечн. Крави Млечн. Крави Млечн. Крави Млечн.
ЕС-28 31 130 4 821 27 250 5 484 23 314 6 278 23 320 6 741
ЕС-15 22 526 5 376 19 884 6 080 17 553 6 941 17 938 7 278
ЕС-13 8 605 3 366 7 366 3 875 5 761 4 257 5 383 4 951
Белгия 684 4 936 629 5 442 518 6 009 519 7 147
България 370 3 146 363 3 886 308 3 584 295 3 656
Чехия 713 4 067 529 4 897 375 7 146 372 7 877
Дания 714 6 545 644 7 328 573 8 569 547 9 437
Германия 5 229 5 470 4 564 6 208 4 182 7 077 4 296 7 538
Естония 185 3 811 131 4 806 97 6 999 96 8 418
Ирландия 1 221 4 380 1 153 4 521 1 007 5 313 1 128 5 162
Гърция 185 4 127 180 4 385 144 5 164 135 5 696
Испания 1 281 4 801 1 141 5 515 845 7 521 845 8 025
Франция 4 700 5 353 4 153 5 955 3 718 6 464 3 699 6 969
Хърватия 278 2 126 255 2 369 207 2 969 159 4 478
Италия 2 080 5 047 1 772 6 080 1 746 6 528 1831 6 281
Кипър 30 4 712 24 6 236 23 6 448 25 6 500
Латвия 292 3 234 205 4 024 164 5 065 166 5 841
Литва 586 3 088 438 3 907 360 4 815 314 5 704
Люксембург 48 5 625 44 6 066 46 6 422 47 6 777
Унгария 390 5 055 355 6 019 239 7 050 255 7 356
Малта 9 4 722 9 4 873 6 6 275 7 6 580
Холандия 1 777 6 356 1 532 7 158 1 518 7 866 1 610 7 864
Австрия 706 4 173 621 5 206 533 6 115 538 6 497
Полша 3 443 3 382 2 982 3 986 2 529 3 567 2 248 4 732
Португалия 384 4 102 329 5 636 243 7 098 234 7 699
Румъния 1 787 3 048 1 692 2 956 1 179 3 818 1 188 3 451
Словения 177 2 469 140 3 332 109 5 304 108 5 416
Словакия 345 3 403 243 4 487 159 5 581 143 6 505
Финландия 402 6 134 358 6 901 284 8 088 283 8 362
Швеция 482 6 859 426 7 863 349 8 212 344 8 518
Великобрит. 2 632 5 576 2 339 6 194 1 847 7 554 1 883 8 009

     У нас данните са както следва през 1990 г –крави 370 хил. със средна млечност 3146 кг, през 2000 г 363 хил. крави с 3886 кг млечност, 2010 г 308.0 хил. крави с 3584 кг млечност и през 2014 г сме на ниво 3656 кг с 295 хил. крави.

      Както се казва в такива случаи, коментарът е излишен. Ние за разлика от цяла Европа, за 25 години практически тъпчем на едно място, или регистрирания прогрес е минимален на фона на цифрите в другите членове на ЕС. Единствено компания ни прави Румъния. Но зад средните тревожни цифри, не бива да останат не забелязани и светлия лъч, които вдъхва надежда, това са постиженията на отделни ферми. Добре следва да анализираме факторите, довели до тези високи постижения и в Европа и при нас и да направим тава което следва, да пренесем добрите практики от нас и от Европа и върху средното за страната.

     Във водещите страни по селекцията, средната млечност от контролираните крави от Черно шарената порода (холщайнски тип) през 2014/15 г достига за Холандия при контролирани 653 хил. крави за 354 дни 9685 кг с 4.27 на сто масленост, и 3.57 на сто белтъчини и общ добив на масло и белтък 754 кг. За Дания през 2013/14 г от контролираните 351 хил. крави е получено по 10225 кг мляко с 4.02 на сто мазнини и 3.39 на сто белтъчини и общ добив на 758 кг масло и белтък. Водещи ферми в Холандия регистрират млечност 13544 кг 4.14 % масленост и 3.49 % белтъчини в млякото.

      Въпреки изоставането на Холандия по средната млечност, от водещи млекопроизводители такива като Дания и САЩ, интересът към разплодния материал отглеждан в страната не спада. Експорта на заплодени юници се запазва на ниво 20-30 хиляди животни годишно, а износът на семенен материал от изявени бици се разширява. Това се дължи на факта, че холандците се специализираха по селекцията за висока масленост, и високо белтъчно съдържание в млякото и в това отношение са лидери.

      По тази причина страни като САЩ със средна млечност 10153 кг и масленост 3,76 % и Израел – със 11772 кг и 3,71 % внасят от Холандия семенен материал от знакови бици за корекция на ниската масленост при определени ценни за популацията фамилии. Освен това друг специалитет на холандските фермери се оказа селекцията по дълголетие. И тук гоненето на максимални резултати в дълголетието ги принуди да се откажат от увлечението до преди няколко години да отглеждат кравите си целогодишно в обори и да ги хранят на ясла, което беше се разпространило до 20 % от кравите. Тази пролет в мартенският брой на сп. „Випро Магазин“, те обявиха, че се връщат към старата практика за пасищно гледане, и задълбочават селекцията за дълголетие.

      Това са впечатляващи факти и цифри, които не може да не предизвикат в специалисти и фермери въпроси. Кога и как са постигнати тези резултати? Ще можем ли и ние да достигнем подобни постижения? Въпреки, че това не са нови въпроси, предвид важността им, ще се спрем отново върху тях, като заострим вниманието върху най-важните условия които благоприятстват създаването на ефективните кравеферми в ЕС.

Кога и как страните от ЕС постигнаха високата млечност

      Нека разгледаме темповете на нарастване на средната млечност при кравите в един по-дълъг период за Дания, което до голяма степен ще ни ориентира за Европа.

      Данните от таблица 2 показват, че след 1925 г до 1955 г средногодишното нарастване на млечността е в границите на 0.5 на сто (по време на Втората световна война млечността пада до 2500 кг). След 1955 г, до 1975 г  темповете нарастват и достигат 1.0 – 1.5 на сто годишно. Най-интензивно нараства средната млечност след 1975, като до 2001 г тя поддържа равнище от 2.5 –3.0 на сто, което при достигната средна млечност представлява 200 кг годишно нарастване

Таблица 2 Средната млечност в Дания по периоди

Години 1925 1935 1955 1965 1975 1990 2000 2010 2014
Млечност кг. 2283 2980 3175 3700 4020 6545 7328 8569 9437

     Средните темпове на нарастване на средната млечност за последните 10 години в ЕС са 3,6 на сто, поради по-високите темпове на нарастване в новите членки на Съюза, такива страни като Испания, Гърция и Португалия. Те са били значително изостанали, и след влизането в ЕС повишават генетичните възможност на кравите си чрез интензивен внос на юници и семенен материал от лидерите в млечността Холандия и Дания.

     Това което заслужава да се подчертае в случая, е, че въпреки високите темпове на нарастване на средната млечност през последните 20 години, благодарение на добрата селекционна работа, най-важната съставка на млякото, белтъка отбелязва повишение.

    Това (бързото нарастване на млечността и едновременното повишение на белтъчините и другите качества на кравите) е възможно благодарение редица условия, най-важните от които са, добре организирана и водена селекционна работа в рамките на Асоциациите по породи (преди всичко изпитване наследствените качества за продуктивност на биците по потомство) и високата култура на фермерите.

     Според мене решаваща в случая е подготовката на стопаните за съвременна селекция. Те играят решаващата роля за избора на биците от които се взема семенен материал на база на доброто познаване на всяка крава (данните за нейната продуктивност, екстериори и други показатели). Впечатляващи в това отношение са данните за фермера Йос Кнойф, от Холандия които е успял да селекционера няколко семейства крави в стадото си, едно от което достига продължителност на използване 15 години. Това е непостижимо, ако се разчита единствено на специалисти от някакъв селекционен център да се грижат за съставянето на случните планове.

    Следователно, внимателния анализ на причините за бързото нарастване на млечността показва едно от най-важните условия – високата квалификация на фермерите. Съвременните знания и умения на стопанина му позволяват не само да осъществява селекционната работа в стадото, но да организира фуражното производство и храненето на кравите така, че да се реализират високите генетичните заложби. В съвременната кравеферма на страните от ЕС съществува единство и съгласуваност на развъждане, фуражно производство, хранене и гледане и затова резултатите са високи. Това е което обуславя широкото разпространение на семейната кравеферма, в границите (според условията на отделните страни) от 50 до 500 крави. Фермите с над 1000 крави са все още ограничен брой.

      Когато търсим да определим най-важните условия за достигането на високите постижения в продуктивността на млечните крави в ЕС не бива да забравяме, че в крайна сметка решаващи са цяла поредица от фактори. Само когато всички са на лице може да очакваме резултати. И все пак, когато реално искаме да тръгнем към високоефективно краварство следва да потърсим най-важния, решаващия фактор, без който не може изобщо да говорим за съвременно краварство и при наличието на който много по-лесно се решават всички останали.

     Още в началото на статията, като такъв определихме високата квалификация на стопаните. Човекът когато знае (когато е подготвен професионално за работата която ще върши), той създава и всички съпътстващи условия, които решават крайния успех. Професионалната подготовка на фермерите за работа с млечни крави в страните от ЕС има продължителна история и трае години. Тя включва както добиване на практически умения, така и запознаване със съвременната теория на животновъдната наука.

     И като споменахме науката, вече ще може да си отговорим на въпроса защо именно в последните 25-30 години стана възможно генетичния прогрес да се ускори два-три пъти. Това стана възможно благодарение на откритията направени през петдесетте години на ХХ век в областта на генетиката и по-специално развитието на популационната генетика, което доведе до създаването на едромащабната селекция. Това направи възможно да се ускори значително прогреса в животновъдството и да се получат наблюдаваните сега резултати.

      Стопаните на стадата следваше да се подготвят да ползват от тези постижения. Те трябваше да се научат на азбуката на тази нова селекция. И ние можем да се убедим, че днешните фермери успешно се справят с каталозите за биците, с данните от контролите на кравите и сполучливо моделират животни, които дават пожизнено над 150 тона мляко с повече от 10 тона съдържание на мазнини и белтъчини взети заедно. Знанието в случая вече граничи с изкуството. Да! Какво друго, ако не изкуство, е това да създадеш и огледаш крави които дават такава висока продукция и изглеждат като фигури изваяни от някой скулптор. Вижте тази красавица по-долу публикувана от Veepro Holland-“dairy info”-2015:

       Като споменахме за световните постижения за пожизнена млечност, се налага да коригираме до сегашните рекорди с данните от последния брой на сп. Veepro Magazine, vol. 92, (март) 2016. p. 2. за новия световен рекорд на кравата Big Boukje 192 отгледана и използвана във фермите на прочутия Йос Кнойф.

          В началото на тази година 18 годишната крава е достигнала 16750 кг мазнини плюс белтъчини, което даже при високите стандарти на кравата за мазнини 4,61% и белтъчини 3,85%, се равнява на близо 200 000 кг мляко, иначе по стандартите на породата (4,27% мазнини и 3,57% белтъчини) достигнатото се равнява на 214000 кг. Още през 2007 г Биг Букйе 192 достига 100 000 кг млечност, а през 2009 г достига 10000 кг мазнини и белтъчини взети заедно, за да достигне до сегашния си рекорд. Майката и бабата на рекордистката също са достигнали над 100 000 кг пожизнена млечност. А общо към 2015 г от стадата на Холандия 28870 крави са достигнали 100000 кг пожизнена млечност и 2374 крави са произвели по 10000 кг масло и белтък взети заедно.Ето и снимката показана в информацията на списанието:

Big Boukje 192 на 18 години
Big Boukje 192 на 18 години

Big Boukje 192 на 18 години.

      Като свързахме съвременните постиженията при краварството с едромащабната селекция, не бива да останем с впечатление, че тя може да се прилага само в условията на едрите кравеферми (както някой у нас, със старо мислене и представи от преди 26-години, си въобразяват и се мъчат да наложат). Селекцията се е водела в рамките на породата в множеството ферми в които обикновено е имало преди 20-30 години по 20-50 крави.

         Сега, когато стадата са станали 50-250 крави, селекцията не се е ускорила поради повечето крави във ферма, а поради прилагането на новите методи. Решаващата фигура за високите постижения остава да бъде фермера, стопанина, организиран в Асоциациите по породи. Те дават насоките на селекцията и я осъществяват.

     За тези фантастични резултати не бяха нужни само новите постижения на генетиката, а и на цялата съвременна наука: физиологията, електрониката, съвременната изчислителна техника и други. Науката за храненето сега следва да отговори на много по-високите изискания на кравите и тя успешна се справи с това предизвикателството.

      Съвременният кравар следваше да се ориентира във всички тези нови знания. Той ги изучава в училища преди да стане фермер, ходи на обогатяване на знанията и уменията, но той винаги е чувствал до себе си високо квалифицираната помощ на специалистите от Службите за съвети, или “Екстеншън сервиз”(както ги наричат англоезичните страни). Така постиженията на съвременната наука се превръщат в умения да се произвежда и много и качествено и по-лесно, чрез знанията и уменията на съвременния фермер. За това и държавата още преди повече от 100 години е инвестирала много средства за създаването на различни видове училища и школи. за фермерите. Това са вложения, които имат най-висока възвращаемост, нещо добре разбрано от правителствата на европейските страни. И може би това ги е направило богати.

     Другите съпътстващи условия, благоприятствали появата на съвременните кравеферми, които ние тук само ще споменем са: събиране на поземлената собственост на всеки стопанин на едно място (комасирането), което е станало в Западна Европа още през втората половина на XIX век; създаването от фермерите на обслужващите кооперации за снабдяване, изкупуване, и преработка на продукцията. Тези кооперации са помогнали да се изгради вертикалната интеграция в мляко производния сектор и да се освободят дребните, средни и едри фермери производители на мляко от неравностойната търговия с мляко и млечни продукти.

     Не бива да се подценява в случая и ролята на демократичната държава, защото човекът е творец, когато е свободен от гнета на монополи и мафиоти. Още от зората на съвременното земеделие (края на XIX век) държавата в Западна Европа става закрилник на семейното фермерско земеделие. Помага организационно и материално за укрепването на неговите сдружения, особено на кооперациите, на службите за Съвети, на училищата за подготовка , на изследователските институти.

      Като членове на такава общност с такава богата история при производството на мляко и с такива впечатляващи резултати, привличащи световния интерес, не може да не се засрамим от последното си място и да се амбицираме да наваксаме пропуснатото. Имаме прекрасната възможност да се учим от най-добрите в света, и за гледането, и за храненето и за селекцията. Стига да пожелаем и успеем да се освободим от гнета на монополите и мафиотите, тогава желаното може да се случи.

      В заключение ще приведа данни на ФАО от поредицата „Food Outlook“ за това как изглежда произвежданото в ЕС мляко на фона на световното и на фона на 10-те най-големи производители.

Таблица 3
10-те най-големи производители на мляко в света, в мил. тона
Страни 2012 2013 2014 2015 2016*
ЕС-28 143,75 144,85 150,85 152,45 153,35
Индия 129,00 134,50 140,50 147,00 154,00
САЩ 91,00 91,22 93,46 94,48 96,35
Китай 33,96 35,75 38,80 38,80 39,60
Русия 31,83 30,53 30,50 30,00 29,98
Бразилия 23,00 24,26 25,50 26,30 27,10
Нова Зеландия 20,57 20,2 21,89 21,39 20,75
Аржентина 11,69 11,52 11,33 11,50 11,65
Украйна 11,38 11,49 11,42 10,95 10,33
Австралия 9,81 9,40 9,70 10,00 10,01
СВЕТА 762,3 767,4 789,1 802,8 816,0
*)Предвиждане

      Както се вижда от таблицата, през 2016 г ЕС вече загуби лидерската си позиция по количеството на произвежданото мляко и тя се заема от Индия.

      Индия е страната, която учуди света с големите темпове на нарастване на млечната продукция през последните 35 години. Само за пет години тя увеличи млякото си с близо 20 %, или с 25 милиона тона и продължава нарастването ежегодно вече с 7 милиона тона.

         Мисля, че заслужава да се вглеждаме в данните, не само в ЕС, но и извън него, дори до далечна Индия. Обещавам в скоро време да запозная читателите на „говедовъд.ею“ по-подробно с млекопроизводството в Индия, новия световен лидер по количество на млеко.

Автор : проф. д-р Трифон Дарджонов

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР