Иван Бойчев – Първият внос на юници Холщайн внесохме от Дания

0

–  “ Първите черношарени юници, които се внесоха в Бургаска област през 1973 год., ги свързахме с лястовичките, защото  те  символизират надеждата, късмета, щастието и най-важното – превъплащението и преобразяването на природата. Аз и моите колеги тогава бяхме млади момчета, пълни с ентусиазъм, съревнованието между кооперативите беше ежедневно, и страшно ни се искаше да вървим напред, да получаваме повече мляко, да развъждаме квалитетни породи животни“.

Така започна разказа си г-н Иван Бойчев – тогава главен зоотехник /зооинжинер/ в ТКЗС/, за по- младите – /Трудово кооперативно земеделско/ стопанство/ – Бургас. В разговора, всъщност то си беше направо среща на дойаените аграрни специалисти се включиха и професор Иван Михов – кой не го познава в земеделските райони в Бургаска област и професор Панайот Панайотов – птицевъд. Само да не Ви заблуждават титлите.

Проф.Панайотов през целия си трудов път е бил във фермите. Все пак той оглавяваше най-големия комбинат за кокошки носачки и бройлери в България – с годишно производство от 10.500 хил.т птиче месо, стокови яйца – 40-45 млн.бр, разплодни яйца – 20 млн.бр и еднодневни пилета – 15млн.бр. Панайот Панайотов през 1993 год е избран за почетен професор на Института по ветеринарна медецина и биотехнологии „Академик Скрябин“.

Проф. Иван Михов е легенда в земеделието на Бургаска област.Заемал е всички възможни постове в системата на АПК, преподавател в Агрономическия факултет, директор на Института по ечемика в Карнобат с над 200 научни труда.

Иван Бойчев единадесет години е председател на АПК – Бургас от 1978 – до 1989 год. Всъщност най-трудните години за българското земеделие, години изпълнени с възход и големи постижения /периода 1980-1985 г и годините на раздържавяването и разпокъсването на стопанствата/. Разбирасе, като зоотехник по професия г-н Бойчев отделя голямо внимание на животновъдството. Именно под негово ръководство се изграждат няколко модерни кравекомплекса, телеугоително стопанство, внедряват се нови технологии. Макар,че тогава „желязната завеса” беше факт, тези специалисти никога не са били противници на новите неща и новите технологии,  които имаха по-бързо развитие тогава на „запад”. Тези хора с много усилия доказваха това на партийните величия и успяваха да донесат и внедрят революционните идеи за развитие на земеделието. Представяте ли си как е могло през седемдесетте години да издействаш да внесеш животни от несоциалистическите държави, може би са залагали бъдещето си, за да просперира животновъдството тогава – това на младите сега, може да им изглежда като сценарий от филм, но е факт, че беше така.

И така, през 1973 год. Иван Бойчев се качва на самолета за Дания, и от стопанството в Ланхорф избира 120 юници от породата Холщайн.

 „ Показаха ни няколко ферми с над 150 бр. крави, нямаше никакви тайни, разказаха ни всички, показаха ни пълната документация за всяко животно. Помогнаха ни да изберем най-добрите, все пак за първи път виждахме животни от тази порода” – разказва Бойчев.

 – В Бургас също направихме голяма подготовка, обора в Житарово придоби вид на болница, работниците които трябваше да отглеждат юниците, минаха двудневно обучение, а доячите изпратихме на едноседмичен курс за преквалификация в Школата за подготовка на доячи. А първото новородено теле се изреди цялото село да го види. Все пак си беше революция за онова време. Отелванията преминаха успешно, следващите заплождания също. Нямахме проблеми с адаптацията, но бяхме осигурили и най-доброто хранене на тези животни. Резултатите дойдоха по-късно, когато техните „наследнички” влязаха в основните стада, и не случайно нашият комплекс беше водещ в страната с близо 6000 кг получено мляко средно от крава /става дума за стадо от над 11 000 бр/. Все пак това беше в средата на осемдесете години на миналия век, когато средната млечност за страната се движеше около 4000 кг.

Пътят беше верен и ние осъзнахме, че само с бърз внос на високопродуктивни животни бързо ще повишим продуктивността на нашето стадо.

Разбира се, чашата мляко и баницата със сирене – са задължителни на такава среща

 Разбира се не забравяхме, че тези животни искат много, много и то качествен фураж. Затова и промених структурата на културите за да осигурим необходимите груби фуражи. Младите специалисти задължително ги записвахме в курсови за квалификация или в бонитьорската школа в София. За средните кадри, закон беше да имат завършена школа за доячи или изкуствено осеменяване. Най-малкия критерий бе задължително завършил селскостопански техникум. От тук нататък думата имаха партиините величия. След много разговори и убеждения те успяха да издействат да направим внос на животни от САЩ. Това беше 1975 год. Пак се качихме на самолета и се озовахме в щата Айова, след това Южна и Северна Дакота, Мисисипи и още няколко от говедовъдните щати на страната. Избрахме около 500 юници. Вече имахме опит с тази порода и смятам, че се справихме много добре. Животните пристигнаха и ги настанихме в с.Рудник. Отново имаше атракция, не само за селяните ,но и за гражданите. Сигурно полвината Бургас дойде да види американките. Животните оправдаха надеждите – юниците приключиха лактацията с 6000 кг средно мляко, а през следващите години7000 кг беше нещо нормално да получаваме от животно. С репродукцията нямахме проблеми, достигали сме дори до 84 телета от 100 крави. Наистина ентусиазма беше голям, младите специалисти кипяха в работата, структурите за обучение работеха. Определено смятам, че моето поколение специалисти са направили много за развитието на говедовъдството. Все пак, новите фермери започнаха дейност с животни от добра селекция, което им позволи поне първите години да отделят повече време за организиране на стопанствата си. Накрая искам да кажа – говедовъди не подценявайте селекцията, не подценяваите новите неща които се случват при нея, тя е един от най-важните фактори не само да получавате повече продукция, а и тя да бъде с по-ниска себестойност, защото само такива ферми ще оцелеят в сегашната криза в сектор мляко.

Така завърши разказа си г-н Бойчев.

Михаил Михайлов

говедовъд.ею

© 2016 Всички права запазени. Корекции по материала и публикуването му от чуждо имесе наказвапо реда установен от ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА!Позоваването наwww.Говедовъд.ЕЮ е задължително!

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР