ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА МЛЯКО В НАЙ-ГОЛЕМИЯ ПРОИЗВОДИТЕЛ ЗА 2016 г – ИНДИЯ

0
Както обещах в края статията си от 14.09. т.г. за млечното говедовъдство на ЕС, да запозная колегите малко по-подробно с млекопроизводството на Индия сега изпълнявам обещанието си, като ще повторя таблица 3, която тук е вече таблица 1 заради коментара, който добре се вписва в разглежданата тук тема. -Проф. д-р Трифон Дарджонов
Според данните на статистиката на ФАО, страницата „Food Outlook“ в обзора от юни т.г. за производителите на мляко в света се предвижда, че към края на годината ИНДИЯ ще изпревари най-големия досегашен производител Европейския съюз. С малко, но ще го изпревари. Това ме подтикна да събера малко повече данни за това ново световно чудо, но преди да се спра по-подробно на Индия искам да кажа няколко думи и за десетте най-големи производители на мляко в света поместени в таблица 1.
Прави впечатление, че за 4 години, 2012-2016 г, светът е произвел повече 53,7 мил. тона мляко, или 6,8 %, което прави средно годишен ръст от 1.7 %. Около средния ръст се нареждат ЕС-28%, САЩ, Китай, Бразилия. Индия се откроява със рекорден средногодишен ръст за тези години 4.4 %. Докато Нова Зеландия, Аржентина и Австралия почти запазват нивото на производство, което е достатъчно високо за собствените им нужди. Изключение правят само Русия и Украйна. Русия намалява млякото през тези четири години с близо 2 милиона тона а Украйна с 1 милион тона. Русия през тази година пак ще внесе, 3.13 мил. тона мляко, главно от Беларус. Русия успешно увеличи производството на свинско и птиче месо през последните 7 години с 3,0 мил. тона при помощта на едри комплекси, но с кравите нещо не може да се оправи. Тя продължава и тук да разчита на едрите държавни ферми, със стотиците и с хилядите крави, но спадът в млякото е налице.
Едрото краварство явно е по-трудно от едрото свиневъдството и птицевъдството.
Таблица 1,
10-те най-големи производители на мляко в Света, в мил. тона
Страни
2012
2013
2014
2015
2016*
ЕС-28
143,75
144,85
150,85
152,45
153,35
Индия
129,00
134,50
140,50
147,00
154,00
САЩ
91,00
91,22
93,46
94,48
96,35
Китай
33,96
35,75
38,80
38,80
39,60
Русия
31,83
30,53
30,50
30,00
29,98
Бразилия
23,00
24,26
25,50
26,30
27,10
Нова Зеландия
20,57
20,2
21,89
21,39
20,75
Аржентина
11,69
11,52
11,33
11,50
11,65
Украйна
11,38
11,49
11,42
10,95
10,33
Австралия
9,81
9,40
9,70
10,00
10,01
СВЕТА
762,3
767,4
789,1
802,8
816,0
*)Предвиждане
Но, нека да се върнем отново на темета с индийското мляко производство, което ни учудва през последните годни.
Както се вижда от таблица 2. съставена по данни на Индийското министерство на статистиката(Годишника за 2016 г) тук данните са за стопанска година от 1.октомри до 30. септември, и последните данни са от 2014/15 г. и затова се различават от данните на ФАО.
Числата за произведеното мляко, показват, че 51,1 % е от биволици, 45,4 % от крави и 3,6 % от кози. Нарастването в този 5 годишен период за общото мляко е 20 %, при кравето мляко е 21,2 %, при биволското мляко 19,7 % и при козето мляко с 13,0 %.
Значителният дял на биволското мляко показва, че биволите в Индия се чувстват много по-комфортно от кравите. Това се вижда добре и от данните за бройките говеда и биволи. Ако през 1951 г говедата са 155,0 милиона, през 2003 г те са 185,0 милиона, докато биволите са съответно 43,0 милиона срещу 98,0 милиона, или ръст 2,3 пъти, срещу само19,0 % при говедата. Допълнително по този въпрос ще се спрем когато анализираме Таблица 4.
Таблица 2.
Производство на мляко в Индия в мил. тона по години
2010/11
2011/12
2013/14
2014/15
2010/15
Крави
54,8
57,8
62,2
66,4
45,4%
Процент
100
105,5
107,6
106,8
121,2
Биволици
62,4
65,4
70,4
74,7
51,1%
Процент
100
104,8
107,6
106,1
119,7
Кози
4,6
4,8
5,0
5,2
3,6%
Процент
100
104,3
104,2
104,0
113,0
Общо
121,8
127,9
137,7
146,3
100%
Процент
100
105,0
107,7
106,2
120,1
А сега нека да анализираме по-подробно динамиката в ръста при производството на мляко от Таблица 3, което ще ни позволи да направим някой важни изводи за причините на това явление, което описваме.
Между 1951-1980 г, за 29 години млякото е нараствало само с 13,0 мил. тона(от 17,0 мил. на 30,0 мил. тона) или средно годишно с 0,45 мил. тона, което се равнява на 1.91 %. Това е периодът, през който индийското общество се подготвя за скока, експлозивния ръст. Искрата за тази експлозия беше дадена от д-р Вергас Курин, който организира в Индия Национален млечен съвет, организация обединяваща млечните кооперативи. Милионите дребни производители получиха знания и умения да произвеждат мляко и да го реализират общо чрез кооперации, изгодно на пазара или кооперативни мандри и чудото се случи.
В следващият период 1980-1990 ръста в производството на мляко достигна 51,4 милиона тона или 2,14 мил. тона годишно, което в относителни числа прави 5,26 %. В следващите периоди интензивния ръст не спада и се колебае около 4,0 %, за да достигне отново 4,57% след 2010 г, а през 2015-2016 г е отново 5,13 % средно годишно, което на голямата основа вече достига годишно 7,70 мил. тона.
Към 2016 г според статистиката съществуват 122,5 хил. сдружения за производство на мляко в които членуват 13 милиона фермери. Кооперативния сектор в бранша млекопреработване притежава 246 завода за преработка на 36,5 мил. литри дневно, което е 37 % от общото производство. Други 50 завода с капацитет 15,3 мил. литра дневно(15,6%) са смесени държавно обществени. Това осигурява доминиране над честния сектор в бранша. Както виждаме искрата запалена от Вергас Курин се е разраснала в стройна национална система гарантираща на индийските млекопроизводители добро бъдеще.
Таблица 3.
Година
Мляко мил.т.
Ръст/год мил.т.
Ръст в %
1950/51
17,0
1979/80
30,0
0,45
1,91
1989/90
51,4
2,14
5,26
1999/2000
78,3
2,69
4,15
2010/11
121,8
3,95
3,95
2014/15
146,3
6,13
4,57
2016
154,0
7,70
5,13
А сега нека като специалисти животновъди да видим каква е основата за производството на това мляко в Индия. В Таблица 4 съставена по данни на Министерството на статистиката се вижда, че млечните животни (крави и биволици) към 2012 г в Индия са 118,6 милиона, като продължават да нарастват. Към този брой трябва да прибавим към тази година и 135 мил. кози. Продуктивността на кравите и биволиците към 2012 г според броя на животните към 2012 г е, за кравите 1000 кг, и за биволиците 1465 кг. Както виждаме продуктивността на кравите е много по-ниска от тази на биволиците. По тази причина от 30 години се провежда кръстосване на месното индийско говедо (Bos Indicus) с европейски породи, тъй като млечната продуктивност на индийското говедо е ниска, около 400 кг.
Както се вижда от таблицата, броят на кравите кръстоски бързо нараства от 11 милиона през 2003 г на 19 милиона през 2012 г. Към 2006 година контролираните 8,2 милиона крави кръстоски са имали 2354 кг средна млечност, а в щата Пенджаб 690 хил. крави кръстоски са дали по 3266 кг мляко, а 2,5 мил. биволици по 2573 кг годишно. За целите на производството на мляко от крави обаче явно ще се използват кръстоските с европейските породи. За сега обаче биволиците се оказват много по-надеждни за производството на мляко.
Като прибавим към това и факта, че от тях се получава и много повече месо (има традиция и опит), към 2012 г се произвеждат 4,0 мил. тона месо в кланично тегло от което 2,0 мил. тона се изнася. Това ги прави по-изгодни, тъй като по традиция месо от кравите в Индия не се получава.
Таблица 4.
Броят на говедата и биволите в Индия
 
 
Брой в хиляди
2003
2007
2012
1.Говеда, месни породи
Общ брой
160496
166015
151173
Млечни крави
46855
48042
48124
2.Биволи
Общ брой
97922
105342
108702
Млечни биволици
47224
48642
51054
3. Говеда кръстоски
Общ брой
24686
33060
39731
Млечни крави
11231
14407
19420
Общо млечни, крави и биволици
105310
111091
118598
От прегледа на млекопроизводството на Индия се вижда, че страната е избрала правилната, печелившата стратегия за развитие на този отрасъл и затова перспективите за сега са много добри. Наистина 154-те милиона тона мляко при 1,345 милиарда население (последни данни към октомври 2016 г-ФАО), е все още малко, но е значително повече от 30-те мил. тона преди 35 години.
А това е най-важното, правилния път на развитие, коопериране на собствениците производители за изкупуване и преработка на млякото, издигане на тяхното образование, и уважаване на милионите дребни производители от обществото.
Видяхме в началото на статията, как една страна, като Русия с 11 декара на човек обработваема земя (в ЕС са 3,0 декара), не може да реши проблема с млякото, само поради причината, че се страхуват от милионите дребни собственици, и продължават да залагат на едрите държавни предприятия. То в България, май не е много по-различно, затова и ние кретаме на опашката на ЕС и по този показател.
Bos indicus, един от най-разпространените вариетети говеда

Проф. д-р Трифон Дарджонов

ОСТАВИ КОМЕНТАР