Въпрос – Какво се прави при непризнат корпоративен данък, без издаден ревизионен акт

0
Вие питате – ние отговаряме :
Един от нашите членове получава обаждане от НАП да заплати доброволно в 14 дневен срок допълнително тринадесет хиляди лева от непризнат корпоративен данък за 2015 година, заради задължение от 2 лева към 31.12.2015 година. Няма издаден ревизионен акт, а го карат доброволно да коригира данъчната декларация. Как да постъпи.

Позволява ме си да дадем следният отговор след консултация с експерта по счетовдство Мариола Огнянова, от фирма „Геномика” :

Промяната на данните в декларациите по чл. 50 от ЗДДФЛ може да бъде извършена както по инициатива на данъчната администрация.

1. Ред за коригиране на несъответствия при приемане на декларациите от данъчната администрация.Когато при приемането или при проверката на приети данъчни декларации приходната администрация установи несъответствия или неточности (неспазени изисквания за попълването им или посочени данни, различаващи се от тези, получени от нея от трети лица или от други административни органи), за коригиране на несъответствията е приложим редът на чл. 101, ал. 4, 102, ал. 4 или чл. 103 отДОПК. В такива случаи съответният орган по приходите изпраща на декларатора уведомително писмо за необходимост от корекции на подадената декларация и го поканва да отстрани несъответствието. В уведомлението се посочват обстоятелствата, поради които подадената от него декларация се счита за неприета, и му се определя 14-дневен срок за коригиране на неверните данни. Отстраняването на несъответствието се извършва чрез подаване на нова декларация. При това следва да се има предвид, че в случая “нова данъчна декларация” не означава буквално новоподадена декларация, а декларация, попълнена на нова бланка, която обаче запазва входящия номер на вече подадената. Посредством промяната на данните в новата бланка старата декларация не се подменя, а само се коригира. Четиринадесетдневният срок за нейното подаване започва да тече от датата на получаване на уведомлението от страна на декларатора. Той е заинтересован да коригира несъответствията в рамките на този срок, тъй като, ако не подаде новата декларация в срока, процедурата за коригиране на неверните данни е друга. В такива случаи несъответствията в подадената декларация вече не може да бъдат коригирани с подаването на нова декларация, която да замени вече подадената, а деклараторът следва да изтегли подадената вече декларация и да подаде нова, но с нов входящ номер. В случай че новата декларация е подадена в срока, определен за подаването на дадения вид декларации в съответния данъчен закон, тази процедура не води до санкции за лицето. Ако тя е подадена след изтичането на този срок, се приема, че то е нарушило изискванията и ще бъде санкционирано.

2. Когато при проверката на приетите данъчни декларации органите по приходите установят несъответствия, които засягат данъчната основа за определяне размера на дължимото подоходно задължение, те издават акт за установяване на задължението, с който коригират декларацията. Актът се съобщава на декларатора и може да бъде обжалван в 14-дневен срок пред директора на съответната ТД на НАП.

3. Нормативно регламентирани отклонения от посочения ред

3.1. Като отклонение от посочения ред за коригиране на неточно декларирани данни ЗДДФЛ предвижда едно изключение. То касае физическите лица – ЕТ, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен финансов одит. На основание чл. 51, ал. 3 от закона, когато завереният финансов отчет се отличава от отчета, представен заедно с годишната данъчна декларация на лицето, се подава коригираща декларация, която съответства на данните от заверения годишен отчет.

3.2. Изключение от посочения ред за коригиране на данните в подадена декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ след законо установеният срок за годишното деклариране на доходите се допуска и в случаите, попадащи в хипотезата на чл. 6, ал. 8 от КСО. Такива са случаите, при които с данъчната декларация за дадена година се посочват доходи от дейност, извършена през предходната данъчна година (например с декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. се декларират доходи от дейност, осъществена през 2010 г., но получени през 2011 г.). В такива случаи заедно с годишната декларация по чл. 50 за 2011 г. лицето следва да подаде и коригираща справка за осигурителния си доход за 2010 г.

4. Последствия от промяна в декларираните данни, установени след законоустановения срок за деклариранеИзложеното дава основание да се направи заключение, че неточностите, допуснати в декларациите по чл. 50 от ЗДДФЛ, подлежат на корекция до изтичането на срока за деклариране. Когато грешките се установят след изтичането на този срок, в зависимост от посоката, в която се променят данъчните задължения на декларатора, са възможни две хипотези:

4.1. Промяната в данните води до увеличаване на данъчните му задължения. Тогава съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в срок данъчни задължения се дължи лихва.

4.2. Промяната в данните води до намаляване на данъчните му задължения. Разпоредбите на ДОПК, свързани с процесуалния ред за намаляване на данъчни задължения, след като са били заплатени, са изнесени в Глава шестнадесета от кодекса – Раздел I “Прихващане и възстановяване”. В случаите, при които корекциите в годишните данъчни декларации водят до намаляване на платени данъчни задължения, са приложими разпоредбите на чл. 129 от ДОПК. Той определя процесуалния ред за прихващане и възстановяване на недължимо платени данъчни вземания, такси, както и суми, подлежащи на възстановяване на друго основание. Прихващането и възстановяването може да се извърши както по инициатива на органите по приходите, така и по писмено искане на лицето. Искането на лицето обаче се разглежда само ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване. Лицето следва също да има предвид, че след постъпване на искането му може да му бъде извършена ревизия или проверка.

В случаите, когато не е възложена ревизия, актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок след постъпване на искането. Неудовлетворените от решението на акта могат да го обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Върху недължимо внесени или събрани суми се начислява законната лихва само в случаите, при които те са били внесени или събрани въз основа на акт на органи по приходите. Очевидно е, че при прихващането или възстановяването на недължимо събрани суми поради погрешно посочени данни и обстоятелства в годишната декларация от подателя є от страна на данъчната администрация върху тях няма да се дължат лихви.

Говедовъд.ею благодари на г-жа Мариола Огнянова за бързия и компетентен отговор.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР