II Серия – ОРГАНИЗАЦИИ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО – КАКВО Е ТОВА ЧУДО

0
Първа среща на говедовъдите 29 - 30 . 05.2015 г Старозагорски минерални бани
Първа среща на говедовъдите 29 - 30 . 05.2015 г Старозагорски минерални бани

Организации в Германия

За разлика от други държави, където организациите  били браншови или развъдни,   се обединяват при нас е точно обратното.

Какво е положението в България в момента.

Законите позволяват създаването на колкото си искаш браншови организации в животновъдството, други по породи животни, по няколко   породи животни, смесени организации – животни и земя. Въобще всички възможни варианта които съществуват.

Златното правило –разделяй и владей важи с пълна сила у нас, още повече,че е подкрепяно и от действащите Закони сега.

За да е така, е ясно, че някой е имал сметка от такава ситуация  защото тя е удобна за всички, но не и за болшинството фермери. До 1989 г имаше само няколко съюза в страната – на пчеларите, на зайцевъдите и гълабарите. Останалите ферми – говедовъдни, овцевъдни, козевъдни, свиневъдни, птицевъдни бяха собственост на АПК – Аграрно промишлен комплекс, те пък от своя страна на ОАПС – Окръжен аграрно промишлен комплекс, които от своя страна бяха членове на НАПС – Национален аграрно промишлен комплекс. Цялата тази организация беше подчинена на Министерството на земеделието /тогава се казваше НАПС/ и на отдела по селскостопанство към ЦК на БКП.

И понеже всичко се случваше след заповед отгоре нямаше нужда от браншови организации.

След 1989 г съществуващите структури до 1992 г бяха закрити и се почна от нулата в това отношение. Съвсем нормално беше за него време да имаме европейско влияние след  руското /съветското/ тогава. Страната ни беше ”нападната от емисари”, които не винаги имаха единомислие по въпросите, които трябваше да ни помогнат да решаваме. За България се ”бореха” да ни ограмотяват по въпросите на животновъдството Германия, Франция и Холандия основно. Всъщност ставаше дума за усвояване на пари които ЕС им даваше да ни адаптират към Европа. Към министъра на земеделието имаше поне двама експерти, назначени на щат, да му оказват помощ. Единия беше германец, другия французин, а имаше и известно време и холандец.  Не винаги обаче помощта бе ефективна – от една страна чуждите експерти искаха на 100% да адаптират  това което се прави в техните страни, друг път,  под българско влияние не се вземахме най – точните решения, а се пречупваха през някакви интереси и най-вече да се запази държавното влияние.

Например млечния борд бе организиран по холандски проект, но в крайна сметка не проработи , защото на входа и изхода трябваше да има подписи и печати на държавни служители. С други думи изпълнихме едно от исканията на ЕС да имаме така организация, в противен случай имаше опасност да не бъдем приети за членове.

През 1993 г нямаше никаква животновъдна организация и се започна отново. Първата стъпка бе да се направи посещение в обединена вече Германия да се види как при тях са организирани тези неща. Същата година няколко специалисти между които Богдан Кендеров, Стефчо Чолаков, Атанас Стаматов и няколко фермери в продължение на почти месец обиколихме водещите немски животновъдни организации. Показано ни бе всичко което се случва при тях. Още втория ден ни заведоха в една зала за провеждане на търгове / в гр.Алсфелд, провинция Хесен /, където ни направи впечатление, че  много  от помещенията са пълни с инвентар / от хлопките до миячните машини /, а вратите нямат ключалки. Разбира се взехме и нещо полезно – металните  сглобяеми елементи за манежа в залата на Пазара за животни в гр.Сливен са взаимствани от там.

В Германия животновъдните организации са също много като в България, но предимството е, че имат регионални ,дори общински структури. Създадени са в началото на миналия век и имат голям опит в дейността си. Водеща роля обаче играят т.н Съюзи на говедовъдите. Защо? То е ясно. Защото те разполагат с пари. Имат материална база, станциите за изкуствено осеменяване са техни и търговията с животни извършват пак те. Освен това получават държавна помощ, която към  днескашните  дни се е свила максимум до 100 000 евро  и се използва за преценката на биците .

В един такъв съюз работят над 50 специалисти, като най-ценните са селекционерите които откриват потенциалните мъжки телета за бици, и направляват селекционната програма на съюза. Тези хора най-грубо казано съюзите ги „търгуват” помежду си както най-добрите футболисти. В съюза обикновено има и група от техник осеменители, които всеки ден обикалят съответните райони и извършват осеменяването на животните. Други правят случните планове, което в днескашният ден е много лесно защото има програми за това.

Работата им се състои в следното. На всеки 60 дни след отелването, /след този период вече може да се мисли за заплождане на отелените животни/ те правят линейна оценка на отелените юници, намират техните недостатъци за да знаят кои признаци да коригират. След това сядат заедно с фермера да уточнят биците с които той желае да се работи, признаците които трябва да се подобрят и цялата информация/ в някои съюзи признаците са вече над 25/, и  се завърта в програмата и тя дава най-подходящия бик и съответно резервен такъв ако има някаква несъвместимост. Случният план е готов, техник осеменителя  също го има и от него се иска само да осемени качествено животното.

Съюзите организират и търговете, които са ежемесечни , където предлаганите животни намират новите си стопани. За съюза остават до 7% от сделката. Чрез тези постъпления се осигурява до 30% от бюджета. Съюза също разполага със станция за изкуствено осеменяване, където се работи по най-новите технологии . От тук се осигуряват над 55% от приходите. Останалата част от бюджета е от членски внос, дарения и държавната помощ. В момента за да излязат оценките на биците по-бързо и да се съкрати интервала за усвояване на новата генетика,

много съюзи в Германия вече се обединяват и работят като кооперативи.

Управлението се извършва от Управителен съвет състоящ се от петима фермери /броят на членовете е максимално намален за по-голяма оперативност/, а ръководството е подчинено на Изпълнителен директор, които стриктно изпълнява решенията на УС, взети след обсъждане с фермерите.

Във всяка провинция има само един Съюз на говедовъдите и в него членуват фермерите които отглеждат животни от всички породи, като в съюза има специалисти, които отговарят  за тях.

Основната, водеща порода за повечето съюзи е Холщайн. Ясно е, че една такава мащабна организация не може да действа сама за да изпълни предназначението си.

В дейността е включен информационен център за обработка на данните.

Най-големият такъв е в гр. Вердер, където на практика е „сърцето” на информацията за породите. Това е самостоятелна организация, която формира бюджет от държавни помощи и такси от съюзите и винаги на края на годината трябва да излезе на нула. Веднага след маркирането, в този център се изпращат всички данни за новороденото теле, там се изпращат резултатите от млечните контроли,  резултатите от линейните оценки,  изготвят се  случните планове,   издават се  и индивидуалните сертификати на животните. Освен за селекцията в тези центрове има и информация по отношение ветеринарното обслужване на животните.

Другата пак неправителствена организация е тази която извършва лабораторните изследвания .

Във всяка провинция има една такава лаборатория, където се изследват както селекционните проби, така и тези които ние наричаме мандражииски. Каквото излезе там това се приема за вярно. Няма ги вечните разправии които имаме у нас в това отношение – кой кого излъгал. Пробите се доставят в тези лабратории обикновено от колите които събират млякото и за да не става объркване, тези от селекцията са в куфарчета, а тези за качеството на общото мляко са в обли барабани.

След пристигането на пробите в лабораторията най-напред се изследват тези за мандрите и веднага им се изпращат резултатите, а в рамките на 24 часа трябва да се направят и селекционните проби и изпратят на фермерите и в информационния център за обработка и наместване по страниците на кравата. Лабораториите са съоръжени с модерна апаратура, обикновено на Фос – Дания. Разполага се с няколко машини, когато се наложи да се работи 24 часа в денонощието, използват се бар кодове върху шишенцата с пробите за да не стават грешки. Пробите се вземат от щатни лаборанти, но в повечето случай от хора които живеят наблизо до фермата, без специално образование, но задължително минали курс по това.

Проверките от ръководството са нещо обичайно и не е мислимо да се правят фалшификации.

По време на нашето посещение една вечер бяхме поканени от семейство фермери на чаша бира. Попитах ги какво правите вечер, фермера се усмихна и ми каза:

– “ Пускаме телевизора , но не го гледаме, взе няколко листа от масата и продължи – това са резултатите от съюза, тук са месечните контороли, осеменените крави, заплодените крави, линейните оценки, въобще всичко за стадото и започваме крава по крава да разглеждаме резултатите  и обсъждаме със съпругата ми.

За да помогнат още повече на фермерите, тези лаборатории са разкрили и секция за окачествяване на фуражите.

Пробата от фуража обикновено се изпраща в ръкавица от изкуствено осеменяване, написано е от какъв фураж е и какво трябва да се изследва. Ясно е,че резултатите веднага се връщат на фермерите , а заплащането е по себесойност на пробата. В бившите източни провинции се е процедирало малко по макеренковски. Веднага след присъединяването държавните служби по селекция са закрити и започва създаването на съюзите на говедовъдите. Връщат им иззетите активи след 1945 г, дават им също нови постройки на преференциални  цени, обучават кадрите и слагат един заместник на изпълнителния директор от бившата западна Германия. Всъщност така се е процедирало и в министерствата на отделните източни провинции – задължително в щаба на министъра човек от запада.

Друга организация която действа в Германия това е ADR – организация на едрия рогат добитък – която работи в тясно сътрудничество с политиците, асоциации и компании в сектора на селското стопанство. На практика това си е чисто браншова организация, с малък екип, която защитава интересите на говедовъдите.

DBV е друга организация – Съюз на германските фермери, която обединява фермерите от земеделието.Може би най-важната организация, към каквато трябва да се стремим и ние, това е 

 Асоциацията на немски животновъди (ADT) , което е  сдружение на националните федерации на животновъди на едър рогат добитък, свине, коне, птици, овце и кози.

Следва продължение…..

говедовъд.ею

Свързани статии:

I Серия – ОРГАНИЗАЦИИ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО – КАКВО Е ТОВА ЧУДО

II Серия – ОРГАНИЗАЦИИ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО – КАКВО Е ТОВА ЧУДО

III Серия – Организации на животновъдите – Да свалим маските. След събранието в Стара Загора на 10.11.2016 г

IV Серия – Организации в животновъдството – какво е това чудо

Серия – Организации в животновъдството – какво е това чудо

ОСТАВИ КОМЕНТАР