ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ- ОТГОВАРЯ МИНИСТЪР Десилава Танева

0

На 21.10.2016г по време на Парламенталния контрол , на министър Танева бяха зададени 14 въпроса. Публикуваме само три от отговорите , които са свързани с животновъдството .

Резултат с изображение за иван станков     Отговор на питане от Иван Станков – народен представител от АБВ относно:                                         Политиката на правителството за увеличаване броя на животните в България, осигуряването на достатъчно продукти от животински произход за задоволяване потребностите на вътрешния пазар и износа.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ, ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ПРОФЕСОР СТАНКОВ, Всеки от секторите преди присъединяването ни към Европейския съюз се е развивал по начин, който не е имал някаква целенасочена политика и всеки е запазил обеми, които на предприемачески принцип са запазени. Влизането ни в Европейския съюз и договарянето на начин, по който се подкрепя земеделието дава определена насока на земеделието. Начинът, по който е договорено подпомагането, като общият бюджет се разпределя на хектар обработваема площ, дава най -голям стимул на развитие на зърнопроизводството в България. Тези факти може да се отчетат и с цифри, включително и достигането до рекордния добив на пшеница в България. Този начин на подпомагане допълнително затруднява развитието или по-точно възстановяването на сектор „Животновъдство“ в България. Положителните промени идват с реформата в ОСП и новия програмен период 2014-2020 г. В този програмен период 13 % от общия пакет за директните плащания, който вече средногодишно до 2020 г. е около 800 млн. евро може да се предостави за т.нар.чувствителни сектори. През 2014 г. България избира това да сектор „Плодове и зеленчуци“, оранжерийно и полско производство и сектор „Животновъдство“. На 31 юли 2014 г. е изпратена първата нотификация на схемите за обвързано подпомагане и за първи път сектор „Животновъдство“, както и трайни насаждения и зеленчуци, полско и оранжерийно производство, може да получи значително по- високо подпомагане отколкото предходните години. Независимо че имаме само две изминали годни от прилагането на инструмента, можем да отчетем високата му степен на влияние върху посоките на развитие на българското  земеделие. Увеличение на стопанствата, в които се отглеждат над 100 животни, според вида им то варира от 11,4% (при овце-майки) до 33,2% (при кози – майки). Положителна промяна има при средния брой животни във ферма. 28 % увеличения на средния брой крави в едно стопанство за крави, 26,6% увеличение спрямо 2014 г. при овцефермите и 24,6% при козефермите. За петгодишния период от 2011 до 2015 г. непрекъснато се увеличава броят на фермите и животните под селекционен контрол от комерсиалните породи – най-голямо увеличение увеличение с 54% на животните в говедовъдството,  117% в биволовъдството, с 42% в овцевъдството и със 110% в козевъдството. Ние започваме изплащането на обвързаната подкрепа, в понеделник говедовъдите ще получат 70% от ставките за обвързано подпомагане по сметките си. Схемите, които бяха нотифициарани с нотификация от 31 юли 2014 г., нямаше прогнозиран такъв ръст на селекционните животни, ето защо в тази година, тези които са под селекционен контрол, единичната ставка ще бъде по-ниска отколкото миналата година. Тези които не са под селекционен контрол, например при млечното направление, където единствено имаме намаление на брой  заявени за подпомагани животни с 5% ще получат леко увеличение. Тези тенденции бяха взети предвид промяната на обвързаната подкрепа, която беше възможна тази година и изпратена в Европейската комисия. От 2017 г. сме направили с подход отчитане на променливите разходи за видовете породи животни, като сме се опитали това подпомагане да достигне 25 % от променливите разлики. Това ще бъде отчетено в получаването на подкрепата след нотификацията на промените, които направихме тази година.

Резултат с изображение за иван станковОтговор на въпрос от Иван Станков – народен представител от ПГ на АБВ относно:

– Представяне становище на Министерството на земеделието и храните по доклада на БАН за състоянието на българското земеделие

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ, ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ПРОФЕСОР СТАНКОВ, Представители на Министерство на земеделието и храните присъстваха при представянето му, като сме съгласни че се дискутират важни теми, но считаме, че този доклад интерпретира данни, които очертават негативни тенденции без да се отчитат положителните моменти в него и в този смисъл, ще се опитам да дам опровержение на цитираните от Вас данни, по данните, които ние ползваме и те са следствие на официалната Агростатистика и данни на Националния статистически институт. Според изчисления на Министерството, въз основа на официални данни за производството, вноса и износа, вътрешното потребление на повечето от основните селскостопански продукти се задоволява предимно от местно производство. Средно за последните пет години, при продукти като хляб, агнешко месо, яйца, кисело мляко, краве сирене, череши, кайсии и други българското производство формира около или над 90% от вътрешното потребление.
Малко по-нисък, но сравнително висок, е този дял при прясното мляко, телешкото месо, доматите, краставиците, пипера, ябълките и прасковите – около 60 до 80%. Изключение правят някои видове меса като свинско и пилешко, от които регулярно се внасят значителни количества. Голяма част от този внос обаче не се предлага директно за консумация от населението, а се насочва за нуждите на преработвателните предприятия, т. е. за производството на продукти с висока добавена стойност.Следва да отчитаме факта, че търговията между страните -членки на ЕС е напълно свободна и както внос на продуктите при нас има, има и износ. По продукти, през 2015 г. този показател има следните стойности: за ябълки – близо 60% от потреблението се задоволява от местното производство; за череши – около 97%; за кайсии – близо 90%; за праскови – 64%; за домати, краставици и пипер  – около 70% (съответно 66%, 70% и 71%). При животинските продукти задоволяването на потреблението от произведената в страната продукция е следното: при прясното мляко – близо 60%, при киселото мляко – над 97%, при кравето сирене и кашкавала – съответно над 90% и близо 82%, при яйцата – около 92%. По отношение на месата: местното производството задоволява близо 92% от консумацията в страната на агнешко месо; 61% на телешко месо и 38% и 36% съответно на свинското и на пилешкото месо, като при него имаме и значителен дял износ. Анализът не отчита положителните тенденции и в развитието на износа на селскостопански стоки от България, като оставя впечатлението, че се изнасят главно суровини вместо продукти с по-висока добавена стойност.
На фона на общо отрицателното търговско салдо на страната, търговията със селскостопански стоки традиционно формира положително салдо, което през  2015 г. надхвърля 2 млрд. лева.
Като цяло, през последните петнадесет години се наблюдава тенденция на увеличение на българския аграрен износ, особено силно изразена след присъединяването на страната към ЕС.
По отношение на дебата за нов модел: този извод е трябвало да бъде дебатиран в годините преди 2007 г., когато сме водили преговори за присъединяване към ЕС. Моделът, който се договарял тогава дава различно отражение върху секторите. Благодарение на реформата в Общата селскостопанска политика и като национално решение, което взехме за да възстановяваме балансираното земеделие в България, като максимално възможните европейски ресурси да ги насочим към недофинансираните сектори  – плод, зеленчук, месо мляко. В национален план, националните средства които България отделя всяка година за сектор „Земеделие“, а те са  те са над 300 млн. лв. национали средства за директни плащания под формата на различни схеми за държавни помощи плюс тази година 84 млн. лв. заложени средства, плюс извънредната подкрепа, средствата ще надминат 400 млн.лв. национален ресурс, който държавата ще предостави извън европейското и без националното съфинансиране по европейските схеми. Тези средства от началото на този мандат основно се разпределят на плодове, зеленчуци, месо и мляко и с фокус малки и средни предприятия, с цел пазарна устойчивост и конкурентоспособност. За първи път от тези две години поетапно въведохме модулираната ставка на подкрепа във всяка една от схемите, с които с национални средства се плаща, а за следващата година, при одобрение на нотификацията за обвързаната подкрепа,  този подход ще бъде приложен и при и по схемата за обвързана с производството подкрепа.

Резултат с изображение за Светла БъчвароваОтговор на въпрос от Светла Бъчварова – народен представител от ПГ на БСП лява България относно:

         – Промените в обвързаната подкрепа в сектор  „Животно-въдство“ през      2017 г.

 УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ, ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, УВАЖАЕМА ПРОФЕСОР БЪЧВАРОВА,     Съгласно § 1, т. 36 от Допълнителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейностЖивотновъдните обекти“ са дефинирани като място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни. На регистрация подлежат всички животновъдни обекти, в които се отглеждат идентифицирани и неидентифицируеми животни (пчели, птици и др.) Регистрационният режим на животновъдните обекти и процедурата по регистрацията им са  определени в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съгласно разпоредбите на Наредба № 6 от 8 октомври 2013 г. за изискванията към средствата за официална идентификация на животните и използването им, условията, реда и контрола по събиране, въвеждане, поддържане и използване на информацията в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните, всички животновъдни  обекти, в които временно или постоянно пребивават животни, с изключение на домашни любимци с нетърговска цел, подлежат на вписване в Интегрираната информационна система. За целите на обвързаното с производството подпомагане не е въведено изрично изискване по отношение на регистрационния режим на животновъдните обекти и го няма като условие. Подпомагането е базирано на ниво стопанство, което включва всички животновъдни обекти на земеделския стопанин,както досега, в които се отглеждат животни, независимо от основанието на което са регистрирани, съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност. Условията си остават същите. По отношение на новите изисквания на животни-всички схеми сме ги обявили на сайта. За първи път въвеждане на модулирана ставка, а именно фокус на подкрепата на малки средни ферми, където единичната ставка е по-висока отколкото базовата ставка , които получават стопанствата, независимо какъв е размерът. При Животновъдството за първи път има схема за планинското животновъдство. Това са принципите, по които бяха направени във всички бюджети, които бяха формирани, беше направена екстрапулация за стадата под селекционен контрол, с които разполага страната ни , нейните фермери. До 2020 година съгласно принципите по което това се прави, прогнозираният брой животни, които могат да достигнат, за да не се получават диспропорции, както в нотификацията за 2014 година.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР