ЕДНО МНЕНИЕ ЗА „ГЛЕДНА ТОЧКА ОТНОСНО АНАЛИЗА ЗА МЕСОДАЙНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО…“проф. Трифон Даржонов

1
 Относно анализа за месодайното говедовъдство на InteliAgro ,/същия може да намерите в анализи-месо/. Получихме писмо от проф.Трифон Даржоновнов, който изразява несъгласие ,че в малките държави трудно се прави месодайно говедовъдство. Като напълно демократичен сайт, готов да публикува всички изпратени ни материали по говедовъдство публикуваме писмото без съкращения и корекции.

говедовъд.ею

Резултат с изображение за проф тодор дарджонов
проф. Тодор Даржонов
Отдавна се колебая дали да изкажа различно мнение от колегата Тодор Арбов, за някой от становищата му в „Гледна точка относно…“ за да не се възприеми като негативно отношение към отзива му, а неговото участие в „говедовъд.ею“ направо обогатява страницата и не бих искал да се подценява неговото присъствие в сайта. Но, на края прецених, че истината е по-ценна от колегиалността. А в случая се касае, не за различно мое виждане, а направо за допуснато подценяване на някой факти от автора на критичния материал.

  Когато разглежда “Страни с развито месодайно говедовъдство“ той категорично заявява за Белгия и Дания „Какви свободни площи има там за развитие на такова говедовъдство“.

Първо, не мисля, че месодайно говедовъдство може да има само при наличието на огромни територии и свободни площи, като в Русия, Канада и САЩ, страни които колегата познава и може би е под влияние на огромните им пространства, и не признава правото на малките страни да се занимават с подобно нещо.

Второ, фактите показват друго. Белгия, върху нейните 30 хил. квадратни километра плащ стопанисва 13,3 мил. декара с 5.0 милиона дка постоянни пасища(или 37 % от земеделските площи). През 2014 г е отглеждала наред със свинете, птиците и овцете и 519 хил. крави за мляко със средна млечност 7147 кг и 436 хил. крави от месодайни породи, като тази показана на снимката в началото, от т.н. порода БББ (BBB,Blanc Bleu Belge) или на български Белгийската Бяло Синя порода. От говедата през същата година са получени 268 хил. тона месо в кланично тегло, което прави по 280,6 кг от крава. По този показател Белгия излиза на първо място в Европа, а мисля, че няма друга такава страна в света с такова интензивно производство на говеждо месо. Безспорно, 268 хил. тона говеждо месо от което половината е от типични месодайни породи не може да се сравнява с 11,3 мил. тона произвеждано в САЩ(по 36 кг на човек) или 1,0 мил. тона в Канада(по 28,2 кг на човек)и 1,6 мил. тона в Русия(по 11,2 кг на човек). Но, ако сравним произвежданите количества в Белгия с обширните територии в тези страни, ще видим че в Белгия производството на говеждо месо първо, не е малко за жителите на страната(25 кг на човек), а второ, отнесено към територията то е многократно по-интензивно от страните с огромните територии.Picture

Нашата страна, не е от тези със огромните територии и следователно, е редно да гледаме към страните които от малко площи добиват много храни. В случая със говеждото месо, и по специално от месодайни породи, точно от такива страни като Белгия ще трябва да се учим. Защото белгийските породи за месо не са за подценяване и опитът с тяхното създаване и поддържане е много ценен за нас.

Резултат с изображение за алпийски снимки с кравиМалко по-различно стоят нещата с месодайното говедовъдство в Дания, то е сравнително от Белгия по-слабо развито. При 561 хил. крави за мляко със средна млечност 9437 кг датчаните отглеждат само 91 хил. крави за месо. Една от причините Дания да не набляга повече на говедата е че тя произвежда месо,(свинско говеждо, птиче) за изхранването на три пъти повече хора отколкото е населените на страната и то по европейски норми(90 кг на човек), а само говеждото е по 22 кг на човек. Но за сметка на малкото бройки месодайни говеда, датчаните са подбрали 19 от най-известните месодайни породи и ги отглеждат чистопородно на високо ниво.

Не случайно нашите сънародници Павлин и Соня Антонови от „Линбул“ са решили и внесли 50-те Абърдийн Ангуси от Дания. И при наличието на тези факти, ние в България, да игнорираме месодайното говедовъдство в тези две страни мисля че ще бъде голяма грешка.

Не е съвсем точно и твърдението, че Холандия изнася за Италия почти всички мъжки телета от млечните породи. Ако това е вярно, няма как Холандия да произведе по 230 кг говеждо месо в кланично тегло от крава, а имено толкова е произведено през 2015 г. Тези 230 кг показват, че почти всички мъжки телета и свръх ремонтни женски се угояват поне до 450 кг живо тегло, иначе няма как да се произведе толкова говеждо месо. Такива са фактите.

За да не излезе, че съм забелязал само слаби страни в критичния материал искам да подчертая дебело, че колегата Тодор Арбов е обърнал внимание на един много важен въпрос.

За да имаме месодайно говедовъдство първо, ще трябва да има обучение на вкусовите навици, което пък предполага второто условие, друга, по-висока кулинарна култура за подготовката на блюдата от месодайните породи, за да се търсят за консумация от българи и гостите на страната.

Това е въпрос, който въобще не е бил обект на внимание на всички наши разработки до сега, и за това аз високо ценя намесата на колегата в това обсъждане.

Трифон Дарджонов

  1. октомври 2016 г

1 КОМЕНТАР

  1. Професор Дарджонов е прав във всичко, но забравя едно нещо – икономиката. Каква е себестойността на 1 кг живо тегло със и без пасищно отглеждане на месодаините говеда? Нека Павлин Антонов да каже ще му излезе ли сметката ако нямаше отличните пасища, с които разполга. Най-малкото за първия етап (майчиното стадо с телета до 6 месеца) са необходими пасища поне за половин година, за да има този бизнес рентабилност. Иначе както и до сега в България ще се предлага „качествено“ говеждо месо от Ирландия, Австралия и Бразилия по 60-100 лева кг, че и повече. Кой може да си го позволи? Без пазар на нормални цени не може да се очаква кой-знае какво развитие на месодайното говедовъдство в България.

ОСТАВИ КОМЕНТАР