Породата Абърдийн Ангус – лидер в месодайното говедовъдство

0
Ферма Линбул …в облаците
Ферма Линбул …в облаците
През последните години у нас се заговори много за породата Абърдийн Ангус. Преди това на “мода ” беше Херефорда, след това Симентал за месо, последваха ги тежките породи Шароле, Лимузин,Белгииско синьо и др. В тази връзка ви представяме новата вълна  на Абърдините.
Разровихме се в учебниците, публикациите и разбира се знаещия всичко интернет. Спряхме се на публикуваният материал по отношение на тази порода от познатия вече на всички наши читатели Павлин Антонов-Линбул. Повече за месодайното говедовъдство може да научите от неговия блог  – Месодайни породи – Абърдийн Ангус

НАРИЧАНА ОЩЕ…

Оригинално име – Aberdeen Angus.

На български се счита за правилно и „Абердин Ангус“. Често Абърдийн се пише Абърдин, Абердийн, Абардин и всякакви вариации (има обява и за „Албертин Ангус“😉 ). За Ангус досега съм срещал само да се пише и произнася Ангюс, въпреки че оригиналното произношение е ангЪс (ако сте в чужбина, особено англоезични страни, и питате за порода АнгУс, ще ви гледат странно). При всички случаи, когато пишете името на породата Ангус, внимавайте да не пропуснете „г“-то😉

Вариации на името по света: в Америките го наричат само Ангус (Angus)  и си спестяват Абърдийна, но съкращението му е АА. В Германия са го смесили с малък процент Холщайн и са го кръстили Немски Ангус (Deutsche Angus), съкращение DT Angus или DA. Това „понемчване“ между другото е често срещано при породите в Германия, да им се чуди човек защо😉

НА ПРЪВ ПОГЛЕД…

… Е черна или червена, без петна и без рога (научете го като стихотворение, ще ви е полезно). Ако не изглежда така, не е чистокръвен Ангус. При чистопородния Немски Ангус (да, звучи странно) често има бяло петно около вимето при женските.

Снимки от реални животни от реални ферми (само за пример и шарено в статията, потърсете из интернет повече снимки, за да си изградите представа) :

Крави

Бици (на 16 месеца)

ОТЛИЧИТЕЛНИ КАЧЕСТВА НА АБЪРДИЙН АНГУС

  • Въпреки, че е британска порода, по тегло говедата от порода Абърдийн Ангус са по-скоро „средно тежка категория“. Ако ви върши работа показател „тегло на биците 600-1400кг“, това е теглото в породата.
  • Като ръст са по-скоро ниски, с къси крака. Подходящи са за стръмни терени.
  • Формата на тялото на биците и особено на кравите от порода Ангус е специфична – докато трупът (без краката) на останалите породи е по-скоро „вретено“, Ангусите (особено женските) са с формата на цилиндър. За себе си ги оприличавам на „куфари“. Това е характерна черта от фенотипа при разпознаване на чистопородни животни Ангус.
  • Кравите от порода Абърдин Ангус имат значително по-постоянна млечностпрез целия период на лактацията. Това ги отличава особено от повечето континентални породи, но невинаги се счита за плюс.
  • Генът за „без рога“ е доминантен и при кръстосване поколението на чистопородния хомозиготен Ангус е 100% безрого.
  • Теглото при раждане на теленцата от породата е най-ниско от всички стандартни месодайни породи. Като следствие процентът на лесни отелвания в породата е най-висок. Подчертавам, че причината е в теглото на теленцата, не в анатомията на майките.
  • Абърдийн Ангус е най-скорозрелата порода месодайни говеда. Счита се за правило възрастта на първо отелване в породата да е около 23-24 месеца.
  • Не са претенциозни към храната, справят се почти еднакво добре и на паша, и на оборно хранене.
  • Лесно издържат на открито през цялата година, устойчиви са.
  • Един от най-високите прирасти при фазата на финиширане – хранене със силажи  и зърно в последната фаза на угояването.
  • При подходящ хранителен режим отлагат лесно междумускулни мазнини – мрамориране на месото.
  • Месото на Ангус достига максимума на своето качество след постигане на мраморирането. По тази причина породата не е подходяща за отглеждане за телешко до 12 месечна възраст (не че месото е лошо, просто не е развило потенциала си). Говедата порода Абърдийн Ангус са по-скоро в направление на угояване за „говеждо месо“ при възраст за кланица 14-18 месеца. Това е характеристика и на другите „британски породи“.
  • Счита се, че Ангус имат различаващ се вкус на месото, но това по-скоро е ефект от мраморирането.
  • Често за говедата Ангус се казва, че са „темпераментни“. Това всъщност е мек израз за „луди“ – характерът на тези говеда е доста примитивен и особено женските с малки теленца са „лесно избухливи“.

ВЪЗМОЖНИ ГРЕШКИ

  • Често гените на породата „маскират“ кръстоските да изглеждат като чистопороден Ангус. Не разчитайте да ги разпознавате само защото сте гледали много снимки на ангуси в интернет, искайте документи или си наемете консултант.
  • Черните Ангуси се нагряват изключително лесно от слънчевите лъчи дори и през зимата. Говедата от тази порода трябва задължително да имат свободен достъп до сянка. Това правило важи за всички породи и цветове, но при черните неспазването му може да ви донесе най-големи вреди.
  • Това е единствената порода, за която опитните говедовъди изрично препоръчват да се отбива принудително. Ако я оставите сама да „решава“, кравата Ангус упорито ще кърми телето си докато загуби повече от половината от собствената си телесна маса и няма да може да се възстанови за следващото отелване, а може дори да умре от изтощение. Тук е мястото да отбележа, че последните два месеца до отбиването кравата обикновено вече е стелна (бременна).
  • Това, че имате говедо от дадена порода, не означава, че сте абонирани за всички нейни качества, без значение какво правите. Мраморирането на месото е резултат и от гените, но най-вече от режима на хранене. Не си фантазирайте за луксозни стекове, просто защото сте придобили животни от тази порода – това е само една от предпоставките.
  • Не оставяйте без надзор отелванията, особено докато не изучите индивидуалните характеристики на всяко говедо. Висок процент на лесни отелвания не значи „няма трудни отелвания“.

КРАТКА ИСТОРИЯ

На много места в интернет можете да намерите историята на породата, особено ако владеете английски език. Навярно всеки би си задал въпроса „какво ме интересува историята?“. Аз тъпо и упорито ще си разкажа част от историята на породата, защото виждам в нея много поуки и полезна информация…

Абърдийн Ангус е породата месодайни говеда, която на няколко пъти в историята си е попадала на невероятен късмет. Тя произлиза от няколко „племена“ говеда, които били генетически без рога и се развъждали основно в графство Абърдийн в Шотландия. Като споменах късмет, ето го и първия – в началото на XIX век (1810-1840г.) един предприемчив фермер, Хю Уотсън, започнал сериозна селекция измежду местния добитък за получаване на черни говеда без рога. Заради тоталната визуална разлика между тези говеда и всичко останало, което се отглеждало в Британия по това време (втори късмет), интересът на хората бил доста голям. Уотсън, освен добър селекционер, бил с доста развито за времето си усещане за маркетинг – той бил първия в историята, който започнал да организира изложби (шоу) на говеда и да продава „елитни“ животни, струващи повече от цената на месото им. Понеже всичко започнало в окръг Ангус на графство Абърдийн, породата получила това име. Заради различността им говедата от породата Абърдийн Ангус били лесни за документиране и проследяване и това довело до създаването на един от първите „племенни регистри“ в света и първата развъдна организация в месодайното направление. Породата обаче си останала дълго време с местна известност, но с готов запис за всичко, което имала в наличност като качества и произход. Дори и в наши дни има елитни животни със записано родословие, водещо без прекъсвания до първия бик в племенния регистър на породата.

Някъде в края на XIX век говеда Ангус били пренесени оттатък Атлантика в САЩ. Там опитът на шотландците в създаване на регистри, селекция и развъдни организации срещанл предприемчивия американски дух и били положени основите на най-силната организация в животновъдството за всички времена – Американската Ангус Асоциация (ААА) (и това ако не е късмет). Породата обаче трябвало да изчака на опашката за своите 15 минути слава доста време. До около 1950 година в Щатите и Канада основния начин за отглеждане на месодайни говеда бил „свободно пасищно отглеждане“ на открити територии без огради, с яздещи на коне каубои (буквално „кравари“). При този метод улавянето на едно или група говеда ставал с мятане на ласо върху рогата на животното „като по филмите“. В такива условия безрогите Ангуси нямали шанс – Царят на бийф-а бил породата Херефорд. После дошла селскостопанската революция (механизирането) и увеличаването на населението и големите открити територии станали царевични полета и култивирани малки пасища. Масово започнали да използват „корали“ (кошари за говеда) и отделянето на говедата станало със системи от врати,  прегради и станоци… Рогата започнали да пречат, много ферми минали на оборно хранене, финалното угояване от трева минало към царевично зърно и тогава ААА видели своя шанс. Подобно на марката „Кока Кола“, от Асоциацията инвестирали огромни средства в реклама и популяризиране на породата. Създали своите „герои“ (бици с изключителни качества, показвани почти постоянно на изложби), създали и доста митове, наложили вкуса към мраморираното месо и насочили скалата за оценка на месото (USDA grade) към характеристиките на породата (както нашата EUROP е насочена към Шароле и Лимузин)… И продължавали стриктно да водят регистри и племенни книги. В наши дни ако животното е с доказано Ангус потекло (регистрирано), при предаване в кланица автоматично получавате над 15% премия само заради името „Сертифицирано говеждо Ангус“ (CAB) – ако сте в САЩ де🙂.

Търсенето на породата и месото й в САЩ довели до сериозно развъждане и в страните, които снабдявали щатите с говеждо – в Аржентина, Бразилия и Австралия тя станала дежурен участник в кръстоските. В момента Ангус е най-известната и търсена „марка“ месодайно говедо. Всичко това е резултат от добри качества на породата и действията на изключително умни и съобразителни хора, събрани в една развъдна асоциация.

ЛЕГЕНДИ И МИТОВЕ

Благодарение на рекламните усилия на развъдните организации около всяка порода има доста митове и дори заблуди. В тези раздели ще се опитам да споменавам някои от тях:

  • Абърдийн Ангус произхожда от шотландските планини, където говедата пасли по безкрайни пасища… – пълна измислица с цел създаване на идилична картинка. Графство Абърдийн е най-плодородния район на Шотландия, равен е като тепсия и още в миналото пасищата били малки, оградени и култивирани. А наоколо било пълно с посеви пшеница и царевица. Абърдийн Ангус не са планинска порода, но стават и за пасищно отглеждане по хълмисти терени.
  • Мраморирането е запазена марка на породата – това е по-скоро народна заблуда, никога не е декларирано от ААА или друга организация. Факт е, че Абърдийн Ангус носят гени за мрамориране, но същите гени присъстват в поне още пет породи. А при подходящо хранене може да се постигне с всяка порода говеда, но в доста по-малка степен. Ангусите са „най“ в това, че постигат големи мускули, със мрамориране и без много външно затлъстяване на относително ниска цена.
  • Ангусите са били с див характер, но сега вече са кротки благодарение на селекцията – подвеждане от най-лош вид. Вярно е, че процента „луди“ ангуси е намалял и заради селекцията, но основна заслуга за това има големия процент животни на оборно отглеждане. Пасищно отглежданите ангуси са си диви колкото искате…

Статията публикуваме с любезното разрешение на г-н Павлин Антонов –

Ферма Линбул…в облаците

говедовъд.ею

ОСТАВИ КОМЕНТАР