Развитие на земеделието в България – дискусия по животновъдство

1

На 28.11.2016г в гр.София се проведе Науно-приложен форум на Селскостопанската Академия на тема: РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ТЕНДЕНЦИИ НА СТОКОВИТЕ ПАЗАРИ.
По време на форума се разгледаха материали подготвени от Центъра за икономически анализи в селското стопанство – САРА, към ИАИ-София. В програмата бяха включени три панела -Растениевъдство, Животновъдство и Зеленчукопроизводство. По време на семинара бе отделено и време за изслушване на млади учени. В панела по животновъдство взеха участие представители на браншови организации- НСГБ, овцевъдство, птицевъдство и месопреработка. Гости на събитието бяха анализатори от Полша и Англия, модератор бе Николай Вълканов от ИНТЕЛ И АГРО. МЗХ бе представено от страна на Зам.Министър Костов и експерти от Дирекция „Животновъдство”.
Модераторът г-н Вълканов, зададе първият въпрос към говедовъдите и той бе:
– „ Забелязва се тенденция към вертикална интеграция по отношение на производството на мляко и преработката му. Кое налага това”.
Михаил Михайлов, Изп. Директор НСГБ се нае да отговори на този въпрос, като преди това каза,че представлява и НСГБ и ще представи и тяхната позиция в изказването си.
Поместваме цялото изказване на г-н М.Михайлов :
– Уважаеми Дами и Господа, НСГБ приветства подобни форуми и винаги сме настоявали това да се случва по-често, защото малко се говори у нас за говедовъдството, а както знаем то е в няколко годишна криза. Интереса е изключително голям когато трябва да се разпределят европейски помощи или национални такива , когато се обсъждат схемите за подпомагане и сякаш свършваме до тука. Вече имаме две анализиращи групи, които работят за говедовъдството и е възможно провеждането на задълбочени дискусии по отношение на отрасъла. В тази връзка нашето предложение е този семинар да послужи като послание за това какво ще се случва и какво ще се прави. От тук нататък на нива фермери , наука и преработване да се дискутират детайлите и инструментите с които може да въздействаме на ситуацията. На зададения въпрос преди малко, какво да се иска от ЕС след 2020 г. мога да отговоря така: – Нека през тези три години, които остават, да си подредим къщичката, да сме готови за всякакви ситуации – от природни кризи, лоши пазари и кризи в сектора, да си организираме производството ни да стане рентабилно и тогава да мислим за следващия период.
По отношение въпроса на г-нВълканов. Да така е , много от големите ферми си направиха вертикална верига – произвеждат мляко, произвеждат сирене и млечни продукти, имат и търговски обекти. Но същото го правят и малките производители, които пък произвеждат тъй наречените домашни или екологични млечни продукти, такаче тук не трябва да слагаме черта между големи и малки, дори малките са по-гъвкави и по-бързо излизащи от ситуация. Нормално е всеки да иска да е независим, и най-важното да си осигурява качествена суровина в количеството което му е нужно, и в определеното време. Все пак не е нормално таз годишния носител на наградата „Фермер на годината” да не може да реализира млякото си на нормална цена и да се налага да го използва за други цели. Нормалното беше да си направи мандра което и направи и г-н Недко Митев от Добрич. Ами то е същото, както и много малки и средно големи производители започнаха да преработват млякото са на ешлеме, и да излизат на пазара със своя марка. Всичко това е разрешено от Закона и няма нищо лошо в това. Имаме и вече друг вид интеграция, за която бях говорил преди много години, когато имаше недостиг на мляко – дружество между производители и преработватели. Макар и необвързано юридически, крепящо се само на думата на страните, тази форма вече работи на доста места в страната. Мандри с по-малък капацитет работят само с няколко ферми, те им дават качествено мляко и получават възможно най-добрата цена в момента. Ето това са няколко форми ,чрез които както фермерите оцеляват /това е думата за последната година/, а мандрите произвеждат качествен продукти с бърза реализация.
НСГБ има твърдата позиция относно получаваните субсидиите – да се дават на база произведена продукция, доказана с необходимите документи, и това намира отражение в новите схеми за подпомагане, което потвърждава, че и политиката на МЗХ започва да се различава от социалната.
Обръщам се към анализаторите и науката, час по-скоро ни трябва реалната себестойност на млякото у нас. Формирането на тази себестойност, и инструментите с които можем да я намалим.
В тази връзка, трябва да получим и точен отговор за модела на фермата, за да може тя да съществува при сегашните условия. Колкото и да не ми се иска да предричам, но в предоставения ни анализ се прогнозира задържане на млечните крави на 250 000 броя. При сегашната продуктивност от 3 700 кг мляко годишно от крава, дори и потенциалът им да е за 5 000 кг млечност, трудно може да се устои на конкуренцията на ЕС. Вероятно броят на млечните крави ще продължава да намалява .
Другият голям въпрос е продуктивността на животните . Освен с думата „ниска”, не може да се характеризира с друга дума. Това означава,че голямата работа в селекцията трябва веднага да започне. Трябва много бързо да променим облика на стадата, използвайки всичко което е възможно. Дори няма време за говорене и дискусии.
НСГБ има своите предложения /дискутирани и обсъдени под ръководството на нашия колега и консултант по говедовъдство от Канада – Тодор Арбов/, в това отношение, с реализацията на които много бърже, само за няколко генерации да се доближим до 6 000 кг и повече средна млечност.
Другият голям въпрос, който искам да поставя, това е месодайното говедовъдство. Преждеговорящата госпожа, представителка на асоциацията на месопреработвателите, каза и вероятно е така, че това направление все още има характер на хоби. Да, истина е, че сега едва прохождаме, но броят на чистопородните стада се увеличава, вече работят няколко развъдни асоциации в това направление. Една от тях работи с информационна система каквато използват европейските лидери в това направление. Така че, освен науката трябва на всички нива да се помогне на месодайните фермери. Въпросът на фермерите, и правилно, е винаги каква е изкупната цена. На скоро проведения форум в Стефан Караджово, този въпрос бе зададен на един от големите търговци на Ирландия – човека се усмихна и каза
– „Момчета произведете истински месодайни телета, а за търговците бъдете спокойни, те сами ще ви намерят”.
Че това е така показва и продажбата на месодайни телета от района на Югозападна България. Разрешението за износ за Гърция /живи телета/бе дадено на 17.11.2016г. За тези десетина дни бяха изнесени голям брой телета при цена от 2 евро за кг ж.т. Нещо повече дори има оферти и до 2.50 евро. Все пак трябва да се знае, че става дума за телета от месодайни породи /Лимузин, Абърдийн Ангус и Херефорд второ и трето поколение/.
Поради ограниченото време останаха незасегнати въпроси, които в нашата организация също дискутираме и искаме промяна да има и там. Става дума за ветеринарното обслужване , / и от двете организации има да се желае още много/, отношенията с производителите на фуражи, търговците на консумативи и семенна течност, развъдните асоциации , данъците и др. Въпроси, които оставяме за дискусия на следващият форум. Благодаря за вниманието.

Доц. Божидар Иванов
Доц. Божидар Иванов
Уважаеми г-н Михайлов,
позволете ми от името на екипа към Центъра за икономически изследвания в селското стопанство – САРА към Институт по аграрна икономика да Ви благодаря за вашата отзивчивост да присъствате и да контрибутирате за успешните резултати на научно-приложния форум “Развитие на земеделието и основни тенденции на стоковите пазари”, организиран от САРА и Селскостопанска Академия, с финансовата помощ на Фонд “Научни изследвания” и цялостната подкрепа на Фондация “Америка за България”.
Признателни сме за отделеното време и споделянето на Вашия опит с всички нас и се надяваме, че и занапред ще поддържаме нашето сътрудничество, за доброто на българското земеделие. Ние в следващите дни, основано на основни изводи, мнения и оценки на всички панелисти ще се опитаме да направим кратък синопсис доклад, където да обобщим резултатите и направените предложенията, които да изпратим до всички заинтересовани страни.
С уважение, Божидар Иванов – ръководил САРА
Автор: Таня Димитрова, 
Говедовъд.ею

 

© 2016 Корекции по материала и публикуването му от чуждо име – се наказва по реда установен от ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА! Позоваването на www.Говедовъд.ЕЮ е задължително!

1 КОМЕНТАР

  1. Г-н Михайлов даите телефон за врьзка на хората които купуват телета. Имаме млекодайни телета за продан

ОСТАВИ КОМЕНТАР