Напредване по български: крачка напред, крачка назад

0

На 21.12.2016 година, Евростат публикува доклада „Мляко и млечни продукти-статистика”. Данните включват актуална информация до края на октомври 2016 г. Всъщност това са най-новите данни по отношение на сектор мляко за ЕО, но се отнасят за 2015 година. В нашия Анализ няма да ви запознаваме с европейските постижения, няма да спазваме системите за анализиране. Просто ще разгледаме само цифрите, и за да добием представа къде се намира България, какво правим, правилно ли се развиваме. Не приемаме само, някой да казва: – “Ама то, нашата статистика дали да и вярваш”. Това са данни, които са дадени на Общността и значи са верни и те влизат, като такива във всички официални документи и справки.
В ЕС 75% от млякото се произвежда от колосите в сектора – Германия, Франция, Англия, Холандия, Полша, Италия и Ирландия. Останалите 25% се произвеждат от другите 2 1 страни на общността.
От справката за производството на мляко могат да се направят следните констатации: По отношение на общото количество добито краве мляко сякаш не стоим зле. С нашето производство, отчетено на 1 028 хил.т, изпреварваме осем държави от Съюза включително Гърция, Словакия, Словения и др. Въпросът е, че повече от 50% от това мляко отива някъде.
Вариантите са три:
Консумира се от производителите или раздава на населението, сива икономика или виртуална информация. Всъщност тази цифра е за получено мляко, но не влязло за обработка или продадено официално, не топли никои. Само за самочувствие.
– Втората колонка от таблицата ни дава броя на отглежданите млечни крави. При нас е ясно, че броят на млечните крави през последните години, намаляват ежегодно и в началото на 2016 год. са записани около 260 000 бр.
Третата колона по отношение на средната продуктивност от млечно направление е изключително важна, и тя ни дава точна оценка за нивото ни. За съжаление по този показател заемаме твърдо 27 място с 3 633 кг мляко получено от крава за година. Зад нас е само Румъния с 3 343 кг от крава. Тук обаче трябва да имаме в предвид, че тази млечност от румънците е отчетена за над 1милон крави, срещу 283 000 от нашите. Най-близо сме до Хърватия, която отчита средна млечност от 4 566 кг., и отглежда на половината от нас брой крави.
Отзад напред следва Ирландия с 5 351 кг, но там е друга история, защото на кравите се дава много малко концентриран фураж, и не може да се правят сравнения. Италия е с 5 555 кг средна млечност от 2 милиона крави.
В доклада дори е отбелязано. – “Добива на мляко е най-нисък от 1 200 кг до 2 500 кг на глава във ферми от пет италиански региона. За Турция също има информация, и тя е близо до нас с 3 074 кг средна продуктивност, но от 5 500 хил. крави”.
Снимка на Нсг България.Ниската средна млечност се дължи на лошо хранене /но в същото време, отчитаме рекорди по зърнопроизводство и раздадени сигурно милион декара пасища/, което не би трябвало да е причина за това.
Второто е лоша генетика, което си е вярно щом само половината поголовие заплождаме, чрез методите на ИО.
И третото, не най-маловажно, е лош мениджмънт.
Тази ситуация е притеснителна за всички и не случайно в сегашния период на ОСП бяха включени схеми за подпомагане на животни под селекционен контрол. Схеми, които в момента са най-обсъждани и коментирани от животновъдите. Разбира се, че това е направено от управляващите и фермерите за да се повдигне нивото.
Създадоха се десетки развъдни асоциации, които прилично са обезпечени със средства за работа. Лошото е, че половината период мина, а нямаме и крачка напред по увеличение на средната продуктивност.
Би било нормално да имаме ръст поне със 100-200 кг на година, за да се оправдаят изхарчените средства и да не се окаже, че те са били достатъчни да купим примерно 100 000 крави /защото след няколко години броят на млечните крави ще се върти около тази цифра/ от Европа, и да си решим въпроса по селекцията.
Снимка на Нсг България.Сега идва ред да разгледаме и най-интересната таблица по отношение произведено и обработено мляко.
В Европа в мандрите не влизат 10 000 хил.т, т.е около 5-6%. В България в мандрите не влиза 539 хил.т ., както казахме вече над 50%. Единствено в Румъния е подобна ситуацията, дори по-лоша, и там в мандрите не влиза над 70% от произведеното мляко.
Тук следва една „страшна” цифра за нашата страна – годишното производство на биволско, овче и козе сирене, мизерните някакви си 31 хиляди тона произведени от 1 млн. овце, 7-8хил биволици и над 200 хиляди кози.
Коментарите оставаме за вас.
Интересно е обаче да се сметне с дадените пари, за подпомагането на тези въдства колко мляко може да се закупи – вероятно два пъти повече.
От таблицата се вижда как Гърция произвежда големи количества овче мляко и почти стига Франция по този показател. В Румъния ситуацията е напълно идентична с тази у нас – и там овчето и биволското мляко го няма.

Снимка на Нсг България.
Събиране на мляко от мандрите – 2015 г

Както казахме не правим анализ на резултатите, но можем да си зададем въпросите:
– къде отива повече от половината произведено мляко;
– защо производството на другите млека /биволи, овце и кози/ е смешно малко;
– стартирахме преди 12 години с развъдните асоциации, а няма никакъв резултат по отношение повишаване на средната продуктивност;
– моделът на водената сега селекция най-удачният ли е за нас;
Всъщност по този въпрос трябва да има дебат и да се отговори какво се крие зад тази дума „селекция в България”, нашумяла толкова много през последните години.
-какво правим от тук нататък;

Говедовъд.ею моли за вашите виждания и въпроси по доклада на Евростат и цифрите свързани с нашето животновъдство. 

Говедовъд.ею

ОСТАВИ КОМЕНТАР