Още за крачката напред и крачката назад

0

В  нашия материал

„Напредване по български:крачка напред, крачка назад”

пропуснахме да ви представим най-важното от смисъла на отглеждането на животни – произведената готова продукция. Която от една страна носи доходи за държавата, от друга спомага за изхранването на хората. Разбира се, че е най-добре тази готова продукция за щанда да е качествена и на прилична цена. Какво е производството на млечни продукти в Европа.

През 2015 г. – 151.1 милиона тона от произведеното млякото е на разположение на сектора и е предназначено за обработване. Това количество мляко представлява 97,1%, ( у нас този процент е по-малко от 50%, но пък Румъния е след нас, с около 25% предадено мляко). Количеството от 54,1 милиона тона пълномаслено мляко (36% от всичко произведено пълномаслено мляко) и 14,4 милиона тона обезмаслено мляко са били използвани за производството на 9,5 милиона тона сирене.
Производството на 2,3 милиона тона масло и жълти продукти, изисква 45.6 милиона тона пълномаслено мляко (30% от пълномаслено мляко), и се генерира от 42.3 милиона тона обезмаслено мляко. Количеството от 16,4 милиона тона пълномаслено мляко и 14,8 тона обезмаслено мляко станаха мляко за пиене с подобен обем (31.3 милиона тона ). Накрая 25.8 милиона тона сурово мляко се преработват в 2,9 милиона тона мляко на прах.
През 2015 г. Обединеното кралство е произвело над една пета (22.0%) от 31.3 милиона тона мляко за пиене в ЕС-28. Франция, Германия, Италия, Холандия и Полша произвежда 70,0% от 9,5 милиона тона сирене в ЕС-28. Разбира се за нас е най-интересно какво произвеждаме ние /официално/, и къде се нареждаме.Снимка на Нсг България.

Произвеждаме мляко за пиене повече от Кипър, Малта, Люксембург и Латвия. Но тези, с които трябва да се сравняваме са далеч напред. Гърция – шест пъти по-голямо производство, Хърватия – три пъти повече, Словения – два пъти, Словакия – три пъти. По отношение на маслото заедно с Кипър и Гърция сме на последно място. По отношение на сиренето нещата са малко по-добре, и изпреварваме макар и с малко производството на – Естония, Хърватия, Словения, Северните републики дори и Португалия.
От тези резултати може да свалим още един мит, който през последните години винаги намира място в политиката.
С нашето производство не застрашаваме ничии интереси, ние сме лилипутите на млечния бизнес в Европа.
Може и с нас, може и без нас.
Някои смятат, че ако нямаме крави ще ни залеят с продукти.
Нито произвеждаме толкова много, нито сме и голям консуматор.
Така че, определено може да се каже, че такива аспирации от колосите в производството на млечни продукти няма.
В потвърждение желязната статистика показва, че ние произвеждаме едва 0.8% от сиренето на ЕС, 0.04% от маслото и 0.3% от млякото за пиене.
Дали ще имаме млечно говедовъдство, си зависи само от нас.
И то в името да се запазят 100 000 работни места, и запазим производството на някои наши традиционни млечни продукти.
За това има предпоставки.

И понеже в началото казахме, че правим само анализ на ситуацията, а има други на които им плащат да кажат, какво да се прави, ще си послужим образно с две предложения.

Нека най-напред да оберем плодовете които можем да достигнем без стълба,
и второто – ако си представим говедовъдството като една каца на която има много дупки – на различни нива и с различна големина, нека да започнем да запушваме малките дупки последователно от долу нагоре, а да не започваме от големите.
Говедовъд.ею

ОСТАВИ КОМЕНТАР