За селекцията се дават много пари, но трябва да има и резултати

0

Получихме много обаждания от наши читатели, които споделиха, че посочените такси, които плащат фермерите в САЩ са доста големи.

                      Парите в САЩ са от селекцията

Веднага се свързахме с Тодор Арбов, който в момента е в гр. Торонто и получихме изчерпателна информация, за какво дават парите си американските фермери. Поместваме без съкращения и неговия отговор.
Писали сме много по тези въпроси, за организацията на работата по селекцията в Германия, която на практика е почти същата, каквато е и в САЩ. И там има организация която извършва контрола на продуктивните качества, има и тъй наречения изчислителен център, има Асоциации които водят генеалогичната книга.
Преди пет години НСГБ имаше предложение да се почне работа и в България за изграждане на подобна структура от независими една от друга организации, което щеше да гарантира достоверност на информацията и резултатите от обработката на данните.
За съжаление нашите предложения бяха наречени “пътепис”, в момента цялата тази дейност се върши от развъдните организации. Ясно е, че с ограничените финанси които разполагат, желанието сами да си вършат всичко по всевъзможни методи, няма да допринесе с нищо за подобряването на водената селекционна работа.
Нормално е, когато резултатите закъсняват или не са налице положителни явления, фермерите да не „развързват кисиите” да подкрепят асоциациите.

Говедовъд.ею

Тодор Арбов – Мисля знаете, че в Америка се плаща само за добре свършена работа. Никой няма да си дава парите, изкарани с труд, на вятъра. Най-малко пък фермерите говедовъди, които зная две и двеста. Системата на субсидиране в България затваря порочния кръг на селекцията – усвояване на средства без конкретни резултати.

Срещу разходите за селекционна дейност фермерите в САЩ получават пълна информация, необходима за развъдната дейност.

Резултат с изображение за holstein canadaРезултатът е не само повишена продуктивност, но и удължен производствен живот на кравите, по-малко заболявания, по-добри репродуктивни резултати и разбира се качествено мляко. В развъдната програмата участват предимно малки и средни ферми с до около 600 животни, които представляват половината от развъжданата популацията на Холщайн в САЩ. В Канада, където фермите са по-малки по размер, участието е около 80%. Предимството на регистрираните животни е при продажбата на юници , които се продават  до 10% по-скъпо, възможността за бикопроизводство и производството на ембриони.

Освен родословните сертификати, издавани от асоциацията, тя предоставя и софтуер за индивидуално закрепване на бици в развъдните програми и случни планове, намалени цени за геномна оценка, публикуване на пълните данни на всички регистрирани животни в интернет и т.н.

Що сеотнася до разделението на работата, то тя е организирана по следният начин:

  • Holstein Association USA (Холщинска  Асоциация САЩ):отговаря за водене на родословната книга и екстериорната оценка (бонитировката), като предоставя на своите членове редица услуги в развъдната дейност.
  • DHI (Dairy Herd Improvement) (Подобряване на Млекодайното Стадо):отчитане на продуктивните и управленчески качества на стадото. Организацията работи с всички млекодайни породи в САЩ
  • CDCB (Council of Dairy Cattle Breeding) (Съвет за Развъждане на Млекодайни Крави): събиране на данните от горните две организации, изчисляване и публикуване на индексите на всяко регистрирано животно. Организацията извършва услугата и за другите млекодайни породи.

 В Канада организацията на селекционната дейност е подобна:

Holstein Association Canada (Холщинска Асоциация Канада) – През 2005 година е взето решение за обединяване на някой дейности с всички други млекодайни асоциации в Канада и сега Holstein Canada отговаря за бонитировката на всички млекодайни породи.

Останалите породни асоциации водят само племенните книги.

  • DHI Canada (Dairy Herd Improvement Canada) (Подобряване на Млекодайното Стадо):отчитане на продуктивните и управленчески качества на стадото. Организацията работи с всички млекодайни породи в Канада)
  • CDN (Canadian dairy Network) (Канадска Млечна Мрежа) – изпълнява същите функции като CDCB в САЩ. Базите данни на двете организациии са обединени.

През 2016 г три нови индекса бяха добавени към официалните родословни свидетелства на Холщинската Асоцияция, САЩ. Два от тях, FE и FI участват сравнително отскоро (2014г.) в TPI формулата, третият индекс SCE беше включен в родословните свидетелства по молба на много от фермерите с регистрирани  животни от породата Холщайн.

  • Feed Efficiency (FE) (Фуражна Ефективност) дава предимство на кравите, които могат да произвеждат голямо количество мляко,без да трябва да консумират голямо количество фураж. Индексът се базира на следната формула:

Хранителна Ефективност = (Стойността на произведеното мляко) – (Разходите за  фураж за допълнително мляко) – (Допълнителните  разходи за поддръжка)

  • Fertility Index (FI) (Индекс на Фертилността) комбинира различни репродуктивни компоненти в един общ индекс: способността за заплождане на юниците, способност за заплождане на лактиращите крави, общата способност на кравите да започнат да циклират след отелване, да показват признаци на еструс и да запазват бременността. Идексът на Фертилността се определя по формулата:

Индекс на Фертилността = 18% заплодяемост на юниците + 18% зaплодяемост на краите + 64%  процент заплодяемост на стадото

Процента  заплодяемостта на стадото се формулира като % крави, открити в еструс от теоретично възможните, умножен по процента оплодяемост от осемняването.

Пример: 60% откриване на еструс Х 40% оплодяемост от осеменяването = 24% заплодяемост на стадото

Sire Calving Easy (SCE) (Лесни Отелвания от Бика) показва в същност % трудни отелвания при юниците, заплодени с този бик, когато те раждат мъжки телета.

Специално за Говедовъд.ею

Тодор Арбов, Канада

 

Свързани статии:   Парите в САЩ са от селекцията

 

 

 

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР