Част 2: „В помощ на фермера” – доц. д-р. Стефан Станев

0
инж. доц. д-р. Стефан Станев

„Разбираме ли какво ни казват кравите?”

Част 2: – Отглеждане в затворено пространство – в сградата

Успехът на млечното говедовъдство зависи от оптималното състояние на здравето, условията на отглеждане и продуктивността на кравите. Кравите обикновено се отглеждат в помещение, като минимум 6 месеца годишно. Дори и да излизат на паша, те прекарват много време в помещението. Поради това сградата се явява много важен елемент на фермата. От условията, които са създадени в помещението, зависи изключително много здравето и продуктивността на животните. Сградата е система, в която си взаимодействат различни фактори – схемата на технологично разпределение (ограничител на хранителната площадка, родилен бокс, сектори за почивка, проходи и пътеки, вентилация, осветление), размери (височина на помещението, ширина на проходите, ширина и дължина на леглата), материали (бетон, синтетични постелки, дълбока постеля), мениджмънт (хранене, хигиена, плътност на запълване на групите). А най- важното са кравите. При куцащи крави изискванията към площта на пода и на боксовете, а също така нуждата от пространство и движение са по големи, отколкото на здравите крави. Достъпността до храната влияе много силно на социалната йерархия в стадото и по тази причина на нуждата от пространство. Потребностите на кравите се обличат в проект при изграждане на нова или преустройство на стара ферма. Но трябва да имаме предвид, че построеното е почти непроменимо, докато храненето, кравите и хората могат да се променят. За да се приеме най- доброто решение, трябва да се претеглят критически всичките „за” и „против” спрямо важните подробности и да се остави разумен резерв за нещата, които не могат да се променят.
Всичко това го казвам, защото заедно с опита за систематизиране на изявите на кравите като реакция на условията ще добавя и някои основни изисквания, които трябва да се имат предвид още преди да се налее бетонът за говедовъдната ферма.
Европейските изисквания за защита на животните се базират на следните пет степени на свобода за животните:
– Отсъствие на глад, жажда и недохранване.
– Отсъствие на дискомфорт.
– Отсъствие на болка, травми и болести.
– Свобода за изява на нормални поведенчески реакции.
– Отсъствие на страх и страдание.
Дали сме осигурили всичко това на животните още при проектирането на фермата и след това при работата можем да оценим по сигналите, които подават животните.
Когато правите наблюдение, Вие неминуемо ще влезете при тях и в някакъв момент ще трябва да приближите животното, дори да го докоснете. За това е много важно да знаете как и какво вижда кравата.

Когато правите наблюдение, Вие неминуемо ще влезете при тях и в някакъв момент ще трябва да приближите животното, дори да го докоснете. За това е много важно да знаете как и какво вижда кравата.

Благодарение на това, че очите на кравата са разположени отстрани на главата, животните могат да виждат почти всичко покрай себе си. Извън зоната на виждане остава един малък сектор отзад. Но кравите виждат обемно (триизмерно) само обекти, разположени пред тях. Само в тази зона кравата може да прецени на какво разстояние от нея се намирате. Поради това е за предпочитане да подхождате към нервна крава от страни или под ъгъл, за да не може да прецени дали се приближавате.  Към спокойната крава е по- добре да подходите отпред, тъй като тя иска да Ви вижда ясно. На големи разстояния зрението на кравата е по- лошо от това на човека.

За една крава е много важно при какъв микроклимат в помещението пребивава. Трите важни неща за микроклимата са светлината, температурата и качеството на въздуха.

Светлина

Кравите при полумрак в помещението виждат по- добре от човека. Но кравата е много чувствителна към нивото на осветеност. Те са дневни животни със сезонен ритъм. Зимата се явява естествен сезон за сухостойния период на кравата, както и за подготовката на заплодената юница за отелване (8 часа светъл ден и 16 часа сумрачно и тъмно време в денонощието). Лятото е оптимално време за лактация (16 часа светъл ден и минимум 6 часа тъмно време в денонощието). Тези условия стимулират производството на мляко. Животното се чувства добре и по- активно проявява признаците на разгоненост. Възможно е „изкуствената зима” да се отрази благоприятно на сухостойните крави. Това може да стане, ако се приложи автоматично управление на светлинния режим.

За да се наблюдават добре животните в помещението трябва да бъде достатъчно осветено. За да се стимулира техния биоритъм е необходима не нормална, а много по-висока интензивност на осветление. Понятието достатъчно в такъв случай означава достатъчно светлина, за да можете спокойно да четете ситния шрифт във вестник. Това означава минимално ниво 200 Лукса.

Температура

От всички параметри на микроклимата най- важна се явява температурата на въздуха. Нейното хигиенно значение  е свързано преди всичко с топлообмена между живия организъм и обкръжаващата външна среда.

В определени граници на температурата се наблюдава най- ниския обмен на веществата за животното. Тази зона на термична индиферентност при кравите е 3 – 50С. Зоната на термичния неутралитет  е в диапазона  -5 до 180С и може да се приеме като зона на оптималната температура – в този диапазон кравата се чувствува много добре. При температура извън този диапазон животното реагира в рамките на възможната компенсация. Когато температурата е по- ниска от оптималната, кравата се стреми да намали топлинните загуби за сметка на намаляване на повърхността на топлоотдаване (животното се свива), с увеличаване на количеството въздух в козината (настръхването), свиване на кръвоносните съдове, намаляване на честотата при нарастване на дълбочината на вдишване, нарастване на движението. Ако тази физическа терморегулация не помогне, влиза в действие химическата терморегулация – повишава се обмена на веществата и нараства производството на топлина (изгаря се по- вече гориво), което води до нарастване на консумацията на фураж без да се увеличава получената продукция. Идва момент, когато животното не може да се справи с наваксване на загубите на топлина, започва преохлаждане, простудно заболяване и смърт.

Обратно, когато температурата на околната среда се повиши, организмът се стреми да отдава по- вече топлина: кръвоносните съдове се разширяват, увеличава се площта на тялото, учестява дишането, намалява движението. Следва химическата терморегулация: спад на  апетита, влошаване на оползотворяването на фуража, намаляване на продуктивността.  По – нататъшната реакция е в повишаване на температурата, топлинен удар, парализиране на дихателния център.

Тук искам да подчертая, че кравите се приспособяват по- добре към ниските температури на въздуха, отколкото към високите.  Това се обяснява с факта, че химическата терморегулация при селскостопанските животни при високи температури се проявява слабо, ниско ефективно. Температура – 280С се понася много по- лесно от свободната крава, отколкото +300С, особено и при висока влажност на въздуха.

На общата температура влияят циркулацията и влажността на въздуха. Термоизолацията на покрива препятства излишното нагряване на помещението през лятото и съхраняване на температурата (с избягване на конденза) през зимата. Обърнете внимание на обезпечаването на животните с питейна вода както при горещо, така и при студено време. Водата, която пият животните, трябва да бъде с температура минимум +100С.

 Вентилация

Организмът на кравите произвежда голямо количество топлина (при високо млечни крави може да достигне до 1000 вата), от която те трябва да се освободят. Те осъществяват това главно с дихателните органи чрез изпарение на влагата от белите дробове. Кожата също играе определена роля в процеса охлаждане, особено при температура над 22-250С. За ефективно отдаване на топлината влажността на въздуха не трябва да бъде висока. Ако животните дишат тежко, а на стените, тавана и оборудването има кондензат, то всичко това са признаци на лоша вентилация. Освен това кравите, които дишат тежко, предпочитат да стоят така, че предната част на тялото да е по- високо от задната (предните им крака са в бокса за лежане, а задните – на пътеката). Така органите в коремната кухина оказват по- малък натиск върху диафрагмата и кравата диша по- леко.

 Кравата в ляво държи ноздрите си високо горе, близо до вентилационния отвор. Това го прави, за да поеме чист въздух.

 Добрата вентилационна система е на базата на фонар на покрива и големи отвори на стените (през които да влиза свежият въздух). Такава открита страна на сградата осигурява свеж въздух. Но трябва да се има предвид, че кравите не обичат вятър и течение. За това на отвора, освен завеса, трябва да има и дроселичаща мрежа. Същата пропуска въздуха, но редуцира въздушния поток.

 За да има ефективна вентилация, в помещението трябва да има достатъчно обем въздух (желателно е поне 50 m3/крава).  Големият обем въздух дава възможност да се осигури ефективен въздухообмен, без да се получава голяма скорост на въздуха. При температура над 18-200С е желателно да работят вентилатори с голям дебит, но ниска скорост на въздуха.

 С любезното съдействие на :инж. доц. д-р. Стефан Станев

Следваща тема – Част 3: – Оформление на разполагаемата площ и групова йерархия

Свързани статии:

Част 1 – Връзката на фермера с животните

Част 2 – Отглеждане в затворено пространство – в сградата

Част 3 – Оформление на разполагаемата площ и групова йерархия

Част 4 – Състояние на яслата и грижи за фуража (влияе върху количеството на приетата храна)

Част 5 – Периодично наблюдавайте кравите в зоната за хранене и оценявайте

Част 6 –   Периодично наблюдавайте кравите в зоните за пиене и оценявайте

Част 7 – Периодично наблюдавайте кравите в зоните за лежане и оценявайте

АГРОЕКОН   ООД Mob. +359 887 582 684
ул. Милин Камък 23 e-Mail: s.stanev@agroecon.com
6000 Стара Загора web: www.agroecon.com

 

Говедовъд.ею

ОСТАВИ КОМЕНТАР