Част 3: „В помощ на фермера” – доц. д-р. Стефан Станев

0

 „Разбираме ли какво ни казват кравите?”

Част 3: –  Оформление на разполагаемата площ и групова йерархия

Нищо не трябва да препятства свободния достъп на кравата до фуража, питейната вода или бокса за лежане. За да получи усещане за комфорт, всяко животно се нуждае от определена площ жизнено пространство. Голяма грешка се допуска, когато още на ниво проектиране на нова сграда с цел намаляване на инвестициите се залагат размери, които да намалят колкото може по- вече застроената площ. Това е голяма грешка. За кравите трябва да има достатъчно място, за да могат да се разминават, без да се докосват една- друга, а също да се скриват и да намират убежище за уединение. При кравите с рога необходимото пространство е още по- голямо.

Във всяко стадо има сложна социална структура. Независимо от размера на стадото, в него се сформират групи от 50- 70 крави. Това е максималният брой животни, която една крава може да запомни. Във всяка група се сформират групички от по 10- 12 крави. Всяка група  има своите вождове и техните подчинени, а всяка групичка има своите лидери и последователи. Вождове са тези животни, на които е позволено да ядат първи. Лидерите инициират всяка една дейност. Доминиращата крава представлява от само себе си сериозно препятствие за кравите с по- нисък ранг, които се осмеляват да преминат покрай друга крава само тогава, когато се чувстват в безопасност. Кравата трябва да има възможност да избяга, а за това трябва да има достатъчно място, здрави крака и добро сцепление с повърхността на пода. Лежащите крави не участвуват в конкуренцията за място в груповата йерархия.

Най-честата причина за съперничество е конкуренцията за фураж, а тя се проявява тогава, когато вкусният фураж не е достъпен през целия ден.  В борбата за най апетитните „порции” ниско ранговите крави винаги се оказват втори при консумацията на фуража. Заплодените юници имат по- нисък социален статус и не познават всички крави в стадото. Вследствие на своята плахост те търпят неуспехи в конкуренцията за храна.  Запълнеността на търбуха, надоя и крави, стоящи без признаци на активност, вместо това да ядат, да пият вода или да почиват – всичко това дава информация за комфорта на животните в даденото стадо.

Ширината на хранително- торовата пътека (тази до фуража) трябва да бъде такава, че зад хранещите се крави да могат да се разминат две крави, без да се докосват. Това е много важно за сгради, в които има три реда боксове за лежане. Тогава в зоната за хранене няма място за едновременно хранене на цялото стадо (на всяка крава е необходимо място за хранене минимум 72 cm., а в такова разпределение са осигурени не по- вече от 40-45 cm). Ширината на тази пътека трябва да е не по- малко от 3 m, а още по- добре е да бъде 4 m.

Много важно е и каква е повърхността на пътеките и проходите, по които се движат кравите. Тя не бива да бъде гладка и хлъзгава. Кравата трябва да се чувства стабилно, да се движи без напрежение. За да може да оближе себе си в такова положение кравата, стояща права на краката си, трябва да се чувства много стабилна и да има достатъчно пространство. Хлъзгавият под, препълненото помещение и безпокойното стадо намаляват нейното усещане за стабилност и сигурност.

Трябва да се има предвид, че хлъзгавият бетонов проход се явява като зона с много висока степен на риск. Разгонената крава може силно да повреди както себе си, така също и други животни. За да се избегне това, повърхността трябва да се награпави или да се постави гумено покритие. Редовно трябва да се чисти тора и да се премахват всякакви препятствия. Проходите, които се оставят като високо рискови, затрудняват много движението на кравите, особено на нискоранговите и на отслабналите.

За да направим една обща оценка на помещението, трябва да оценим:

  • – Е ли помещението чисто, светло и със свеж въздух, има ли усещане за комфорт?
  • – Има ли зони от помещението, които са предпочитани от животните?
  • – Има ли в помещението много задънени проходи, е ли пренаселено, има ли ята от мухи?  Това може да причини стрес на животните.
  • – Хлъзгава ли е повърхността на пътеките и на проходите?
  • – Какви са размерите и състоянието на боксовете за лежане? Лежат ли кравите в боксовете?
  • – Достатъчни ли са ширините на площите за движение (да могат да се разминат без проблем  2 крави една до друга), чисти ли са, плъзгат ли се кравите?
  • – Стоят ли (без движение) голяма част от животните върху тях?
  • – Е ли движението на кравите нормално, или се движат много бавно, внимателно, с неохота?

С любезното съдействие на :инж. доц. д-р. Стефан Станев

Следваща тема:

Част 4 – Състояние на яслата и грижи за фуража (влияе върху количеството на приетата храна). 

Свързани статии:

Свързани статии:

Част 1 – Връзката на фермера с животните

Част 2 – Отглеждане в затворено пространство – в сградата

Част 3 – Оформление на разполагаемата площ и групова йерархия

Част 4 – Състояние на яслата и грижи за фуража (влияе върху количеството на приетата храна)

Част 5 – Периодично наблюдавайте кравите в зоната за хранене и оценявайте

Част 6  Периодично наблюдавайте кравите в зоните за пиене и оценявайте

Част 7 – Периодично наблюдавайте кравите в зоните за лежане и оценявайте

АГРОЕКОН   ООД Mob. +359 887 582 684
ул. Милин Камък 23 e-Mail: s.stanev@agroecon.com
6000 Стара Загора web: www.agroecon.com

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР