Пета годишна национална среща на земеделските производителите, организирана от асоциацията на земеделските производители в България

0

България, както и целия ЕС е на прага на нова Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 година. Бъдещето на европейските субсидии и земеделие са поставени на масата. Сега е времето да се направи всичко възможно в нашата държава да влезнат максимално количество средства, а след това ще се води спор кой сектор колко от тях да вземе. Предстои създаване на Регламенти, от които ще зависи ефекта на ОСП върху българския потребител и земеделския бизнес. Точно в този момент браншовите организации заявиха категорично, че ще работят заедно за по-добро бъдеще. Заявиха го пред Йежи Плева, Генерален директор на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ЕК на Петата годишна национална среща на земеделските производителите. Размер на бюджета за земеделие след напускането на Великобритания? Дали ще има директни плащания и в какъв размер ще бъдат те? Каква ще е тежестта на обвързаната подкрепа и кои сектори ще могат да се възползва от нея? Програма за развитие на селските райони – направления за подпомагане, интензитети и т.н.? Много въпроси, които в следващите месеци и години ще получат отговор. Важно в случая е браншовите организации да останат обединени, а администрацията на МЗХ да напипа пулса на реалните проблеми и потенциалните възможности за развитие на българския земеделец.

 Зам. изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“ Атидже Алиева-Вели представи методология за контрол и проверка при изпълнение и мониторинг на проекти по ПРСР 2014-2020. Изпълнение на бизнес плана под 50 процента води до санкция! При проекти в края на мониторинговия период с неизпълнение на бизнес плана ще се изисква екшън план и ако той не се представи или изпълни се пристъпва към санкция. Изпълнението ще се следи както за проектите подадени в програмен период 2014-2020, така и за такива подадени в периода 2007-2013! Заявено бе, че в кратки срокове ДФ „Земеделие“ да публикува методиката за налагане на корекции при неизпълнение на БП, с която всички бенефициенти трябва да се запознаят, за да не търпят санкции. Презентирана бе и промяната в критериите по подмярка 4.2.1, която стана реалност след проведен в края на 2016г. Комитет по наблюдение на ПРСР. Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ най-вероятно ще остане с индивидуален прием на проекти, а не като част от заявлението за директни плащания. Това се дължи на факта, че наредбата е качена за публично обсъждане на сайта на МЗХ (сега е момента да се правят предложения, за да може мярката да стане по-приложима за земеделските производители) и няма да остане време да се направят необходимите корекции в Наредба 3. Както знаем Наредба 3 е база за кампанията по директни плащания, която трябва да стартира от първи март и в спешен порядък трябва да бъде обнародвана. Актуализацията й е свързана с промяна в схемите за обвързана подкрепа, които бяха нотифицирани през 2016г.

   По директните плащания бе представена ретроспекция на еволюцията им от 2007 до 2017г. Схеми  за подпомагане са нараснали като брой и като сложност за прилагане, за да могат да отговорят на спецификата на секторното подпомагане, така и на европейското законодателство. Самите слоеве в ГИС модула на ИСАК са „пораснали“  от 7 през 2017г. на 48 през 2016г. Интересен факт, е че грешките при заявяване на площи и застъпванията като абсолютна стойност са намалели драстично в следствие на водената от МЗХ политика. Новост е опростяване на санкциите и въведеното правило на „жълтия картон“, които се прилагат от кампания 2016.

    Интерес в залата предизвика презентацията на безорната технология No-till, която масово се практикува в Америка, но за момента почти няма приложение в България. Над два часа бяха разисквани специфични моменти, които в крайна сметка водят до повишаване на доходите на фермерите и с годините подобряват плодородието на почвите.

Рангел Матански  Съпредседател НСГБ

Говедовъд.ею

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР