Ще ядем ли канадски стекове

1

Публикуваният вчера анализ на Интели Агро в статията

Канада – търговия, митове, политика, фермери – да слезем на земята

предизвика голям интерес от страна на нашите читатели и получихме много обаждания и поздравления за автора и агенция – Интели Агро.

Всъщност става дума за ратифициране от Европейския парламент на търговско споразумение между Канада и ЕО за търговия на стоки.
Какво ще стане в България след подписването на това споразумение е нормално да се анализира и предвидят всички неблагоприятни последици за страната. За съжаление, точно тези които трябва да направят това, тръгнаха с „рогата” напред да доказват на народа колко лоши ще са последиците от това споразумение за земеделските производители. За разлика от тях анализаторите от Интели Агро,седнаха и направиха анализа. За наша радост, един от най-добрите специалисти по говедовъдство – г-н Тодор Арбов, който живее в Канада и може най-добре да прецени ситуацията, също се включи със свой коментар, който сега предоставяме, без съкращение на вашето внимание.
В последния момент получихме и следния коментар от уважавания наш специалист в областта на животновъдството и говедовъдството – проф.Трифон Дарджонов:
-„Статията на Стилиян Гребеничарски за СЕТА и България е изключително компетентна и информативна. Тя разсейва страховите насаждани от неграмотни или черногледи политици за заплахите за българското земеделие от този договор между ЕС и Канада. Браво на автора и на говедовъд.ею. Дано да има повече такива материали“. 
Говедовъд.ею

Отличен, балансиран анализ на Интели Агро.
Надявам се, тази информация до някаква степен да спре популистката истерия на политиците и журналистите в България. Бих искал да посоча някои допълнителни факти за селското стопанство на Канада, които вероятно не са известни на българските читатели.
В Канада има квотна система в няколко отрасъла на животновъдството: производството на пилешко и пуешко месо, яйца и краве мляко. Тези производствени квото ще се запазят поне за сега и при СЕТА. Квотната система ограничава производството и поддържа високи цени на продукцията, което я прави до голяма степен неконкурентноспособна при износ.
Що се отнася до млякото, квотата на фермерите се изчислява на килограм млечна мазнина. Ако превърнем това в количество мляко за средния млеконадой в Канада, правото да се отглежда една крава струва $28 000. Това прави изкупната цена на млякото два пъти по-висока, отколкото в България – 0.50 евро на литър за 2016 година. Разбира се, качеството е несравнимо по-добро, и плановете за износ на българско краве сирене са само илюзия. Бялото саламурено сирене, произвеждано от краве мляко в Канада, е с отлично качество на съвсем достъпни цени $8-10 (11-14 лева) за килограм.
Ако има някакъв шанс за износ на млечни продукти, това е овче сирене, при положение че не е менте. Аз отдавна спрях да купувам българско овче сирене в Канада, тъй като в него има не повече от 50% овче мляко и качеството между партидите варира силно. Сега купувам гръцка фета с постоянно отлично качество на същата цена – $22 (31 лева) за килограм. Що се отнася до българското биволско сирене, такъв продукт за сега не съм срещнал в Канада, макар че живея тук повече от 20 години и пътувам постоянно из цялата страна. Ако изобщо се внася, най-вероятно се преопакова и се продава като италиански продукт заради по-високата цена. Канадското законодателство за хранителните стоки не изисква на етикета да е изписана страната производител, а само канадската фирма вносител на продукта.
Преди няколко дни федералното правителство на Канада обяви безвъзмездна помощ от $135 милиона за модернизация на млекопреработващите предприятия и разнообразяване на техния асортимент, за да бъдат те конкурентноспособни на вноса от Европа.
Като заключение мога да кажа, че не виждам перспективи за търговия с млечни продукти между България и Канада; българските са с ниско качество, а канадските са твърде скъпи за българския пазар.
Пазарът на биологичните продукти в Канада нараства по-бързо от производството и Канада внася голяма част от тях от САЩ. За съжаление българското животновъдство няма какво да предложи като биопродукция за износ поне през следващите 10 години.
Свинското месо, произвеждано в Канада, е с отлични качества и се изнася преди всичко на пазари, които могат да си позволят високата цена – Япония, Хонг Конг, Корея. Едва ли представлява някаква заплаха за българските производители на гладния български пазар.
Аз лично бих приветствал внос на говеждо месо от Канада, тъй като говеждото, което сега се предлага в българските магазини,  е с ниско качество. България няма развито месодайно говедовъдство, а задоволеността на Европа с говеждо от месодайни породи е само 60%. Затова в някой търговски вериги в България се предлага замразено австралийско и бразилско говеждо  на безобразна цена по 60-90 лв килограма. Нормалните цени на дребно на стандартните стейковете в Канада се движат от $15 до $25 (21-35 лева) за килограм в зависимост от сезона и породата. Качествено говеждо за печене е от $8 до $15  (11-21 лева) за килограм.
За съжаление все още много малко хора в България правят разлика между говеждо от месодайни породи и това от породите за мляко. Броят на говедата от месодайни породи в Канада е 10 милиона, в България едва ли има и 10 хиляди. Все пак Канада има само 1.8% от производството на говеждо месо в света и не представлява реална заплаха за развитието на месодайното говедовъдство в България. Вносът на качествено говеждо ще е по скоро стимул за българските фермери и преработватели да подобрят качеството и разширят предлагания асортимент.

Един от продуктите, който би могъл да бъде конкурентноспособен на българския пазар, са спиртните напитки. Канада разполага с голямо количество евтино качествено зърно и произвежда водка и уиски с отлично качество, при строг контрол на държавните органи. Българският потребител бързо ще оцени качеството на тези продукти, ако българската държава не им наложи голям акциз, за да ги направи неконкурентноспособни с българските ментета.

Не бива да се очаква рязко увеличение на вноса на българско вино в Канада. Продажбата на алкохолни напитки в повечето провинции е държавен монопол, който няма да бъде засегнат от СЕТА. Например в провинция Онтарио LCBO (Liquor Control Board of Ontario) е държавна организация и алкохолни напитки се продават само в нейните специализирани магазини. Има годишни квоти за внос от отделни държави и региони, както и минимални количества за внос, неизпълними от малки и средни производители. Освен това вносителя плаща наем за склада от момента на вноса до пълната реализация на продукцията, като носи и цялата организационна и финансова отговорност за маркетинга, без да има право да постави своя продукт в магазина. Асортиментът на всеки магазин се решава от неговия менажер в зависимост от търсенето.

 Тодор Арбов Поздрави от Канада!

Говедовъд.ею

1 КОМЕНТАР

  1. В някой търговски вериги в България се предлага замразено австралийско и бразилско говеждо на безобразна цена по 60-90 лв килограм????? Може би ние живеем на Марс, та не сме срещали тези цени

ОСТАВИ КОМЕНТАР