Още за месодайното говедовъдство и месото на България – проф.Дарджонов

1
Уважаеми колеги, с голямо задоволство прочетох материала

Месото на България – 2017 – 2021 година

Помесен на страниците на говедовъд.ею, изнесен във връзка с форума по месодайно говедовъдство в с. Стефан Караджа на 17.февруари т.г.
проф. Трифон Дарджонов
Много ми допадна репликата от ирландските гости: „Момчета най-напред направете истинско месодайно говедовъдство, пък, те търговците ще Ви намерят с тях ще дойде и добрата цена.“
Това становище на ирландските колеги напълно се покрива с моето разбиране за това говедовъдство, което е обстойно разяснено преди години, в написаното специално за българските читатели помагало-„кратък курс“. То е разпространявано на много електронни сайтове, но не е изгубило актуалността си и днес, което се вижда от обсъжданията на този форум. Ето защо си позволявам да го предложа отново но страниците на говедовъд.ею.
Основната мисъл в този курс, както ще се убеди всеки, който го прочете, е че по-високата цена при месодайните говеда идва от по-високото качество на трупа (по-висок рандеман, по-висок процент на качественото месо в трупа, по-малкото кости и пр.) Ето защо непрекъснато в написаното от мен вниманието се насочва към създаването на специализираните месодайни породи. Това от своя страна пък изисква организирана развъдна работа на високо ниво и т.н.
Който иска повече информация по въпросите нека да прочете предложения кратък курс – който Говедовъд.ею ще започнат да публикуват.
ТУК ОБАЧЕ СИ ПОЗВОЛЯВАМ да предложа последния раздел от курса, като четиво за размисъл. Защото загубили сме не само фермерските умения, които ще трябва да възстановяваме, но ще трябва да се учим отново на европейски практики и в научно-изследователското дело. А това предполага да познаваш и използваш направеното преди тебе и в родната ти страна, наред със световния опит. Това значи да стъпиш на раменете на някого, което ще те издигне по-високо.
проф. Трифон Дарджонов

 

КРТЪК КУРС ПО МЕСОДАЙНО ГОВЕДОВЪДСТВО

Раздел последен:

15.7. Можем ли да се променим за да станем европейци

Както виждаме, сблъскваме се с най-често срещаното явление, обективните условия съществуват, но факторът човек не е на висотата.
Дошло е време да се променим.
Това е най-лесния и същевременно най-трудния за решаване въпрос. Той излиза извън сферата на моята пряка специалност животновъдството, но дългият ми опит в живота и многото информация до която имам достъп ми дават куража да вляза в ролята на наставник. Да се застъпя за възстановяването на качества, каквито е притежавал българският земеделски стопанин.(Мимоходом те бяха посочени и в трите статии от края на 2010 г в сп. Агрокомпас).
Нека се позова и на написаното от поета Стефан Цанев в поемата му „Български хроники”. Когато търси обяснението за многобройните спечелени битки и победите на Българската Армия в Балканската, Междусъюзническата, и Първата световна войни, той го намира в човешките качества на българския войник. В повечето от 80 % той произхожда, възпитан е в българското частно земеделско стопанство.
Това стопанство го е научило да търси изход от всяко положение. Той си прави къщата, той си прави ралото, поправя каруцата, той отглежда семената, той развъжда животните, той се бори с природните стихии за да защити и нахрани семейството си. Той работи не само с ръце и крака, но и с глава. Тези негова качества на правещ човек бяха от решаващо значение за спечелването на военните битки.
Тези внушения на Стефан Цанев, напълно хармонираха с обширните разкази на двамата ми дядовци които на дълго описваха пред мен случки от воините в които те са били участници. С тези дядови приказки съм пораснал.
Затова така емоционално възприех написаното от поета и казвам, че по дух ние сме били не по-малко европейци от западните ни колеги. Това бих желал, много добре да разберат сегашните и бъдещите млади стопани.
Времето от 45 години прекарани като социализъм разруши голяма част от този дух и навици. Това е безспорен факт и е най-голямото поражение от колективните години прекарани в ТКЗС. За да подтиснат борбеноста, властите не прекъснато ни внушаваха, че има кой да се грижи за нас, партията, държавата си знаят работата. Отнемаше се възможността сам да се оправиш. И малко по-малко станахме готованци по принуда. За всичко което не ни се случва виняхме, и сега виним някой друг.
Сега 22 години след промените към демокрация, духът на стария българин не се е възродил. Земята върнахме, духът и уменията, не. Ще ги върнем с много по-голяма увереност като знаем, че липсващият дух и умения, сме ги имали.
Това беше и смисъла на трите публикувани статии в сп. АгроКомпас края на 2010 г, в които вниманието някак беше насочвано и към миналото.
Повярваме ли че сме го можели, ще го направим и сега.
А в края, вместо заключение, нека да отговорим на въпроса струва ли си да занимаваме читателите на този кратък курс с тези големи въпроси свързани със структурирането на земеделието и възкресяването на творческия дух? Не са ли те работа на министерството, на науката, на службите за съвети(ако те си вършат работата). Да, тези институции имат отношение съм поставените въпроси и вероятно могат да се възползват от информацията и изразените позиции тук. Но, фермерското земеделие се изгражда от стопаните.
То ще бъде такова каквото стопаните решат да го направят, а за да бъде то ефективно трябва да се използват най-съвременни знания и опита на тези преди нас. И това важи не само за едрите, но и за средните и дребни фермери. Ето защо публикувам тези материали с пълното убеждение, че те могат да бъдат полезни за коригирането насоките в досегашното развитие не само на животновъдството но и на цялото земеделие.
Изводът от този преглед е, че имаме исторически основания, имаме природните дадености, имаме и някакъв натрупан опит. За да се променим към по-доброто, се изисква да поискаме и да повярваме, че можем да го направим, като решително скъсаме с миналото от колективното земеделие. Оказа се, че не e толкова лесно.
Март. 2012 г София

проф. Трифон Дарджонов

1 КОМЕНТАР

ОСТАВИ КОМЕНТАР