Проф. Трифон Дарджонов “КУРС ПО МЕСОДАЙНО ГОВЕДОВЪДСТВО” – Файлове от курса по дистанционно обучение

8

Поради това, че голям брои говедовъдни ферми произвеждащи мляко не са покрили изискванията за първа група /около 50000 /и след по малко от две години ще трябва да бъдат закрити като млечни, провеждаме дистанционно обучение по месодайно говедовъдство с водещ професор Дарджонов. Завършвайки този курс фермерите ще могат да преценят дали могат да имат алтернатива за съществуване, като се преустроят към производство на месо или ще трябва да преустановят дейността.

Тук ще качим целия курс за обучение по месодайно говедовъдство. Моля, разглеждайте и прикачените файловете по-долу.

Накратко за автора : Трифон Стефанов Дарджонов е роден през 1930 г в с. Ръжево Конаре Пловдивско. Завършил е средно образование в Земеделската гимназия в Садово, а висше – в Зоотехническия факултет на Селскостопанската академия в София през 1954 г. Работи три години като зоотехник в ДСЗ, след което чрез аспирантура към БАН, специализира хранене на животните.

Научноизследователска дейност развива в Института по животновъдство – Костинброд в областта на храненето и технологиите на отглеждане на говеда и овце. Изучавал е три години опита на датското земеделие, за което е написал книга(1979), в която са изтъкнати предимствата на фермерското земеделие. От 1983 г е професор по животновъдство в Института за повишаване на квалификацията по земеделие към СА в София. След 1990 г активно пропагандира фермерското земеделие, като е написал над 300 статии върху проблемите му и тяхното преодоляване.

 Той е един от инициаторите и участник при създаването у нас на съвременно месодайно говедовъдство в ИПЖЗ г Троян и изготвянето на програмите за развитието му. В този ръкопис са развити последните му виждания за месодайно говедовъдство у нас.

ЧАСТ 1

  1. АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА МЕСОДАЙНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО

Преди да подхванем темата, нека да изясним понятието “месодайно говедовъдство” което се определя по различен начин в различните краища на Света. В Европа, съответно ЕС, най-често, то се налага като “крави кърмачки”(suckler cows), в САЩ  се определя като “говеда за месо”(Beef Cattle). Може би, най-пълното и точно определение е “специализирано за месо говедовъдство”, но е много дълго. Предложението ми е, в този курс, за по-кратко, да използваме “месодайно говедовъдство”, за това говедовъдство при което не се дои мляко, а се получават приплоди бозаещи от майките, а след отбиването се угояват обикновено до високо живо тегло. Основанието ми е, че то наподобява на понятието “млечно говедовъдство”, което използваме за кравите, които се отглеждат за производство на мляко. Възраженията от сорта, че и кравите за мляко също дават месо, мисля за не сериозни, тъй като обикновено наименованието се дава от основната продукция.

Първи въпрос. Щом искаме повече месо от говедата, защо не отглеждаме комбинирани породи, които дават повече месо, а дават и достатъчно мляко? Да, много от европейските страни дълги години решаваха проблемите именно с такива породи. Но, бързото развитие на специализирани за мляко породи, предложи много по-висока млечност, при много по-ниска себестойност, което направи комбинираните породи не конкурентно способни и те постепенно се изместят от млечните породи. Високата млечност,- 6000-8000 и повече килограма, направи възможно желаното мляко да се произвежда от по-малко крави и затова броят им стремително намаля. Това понижи обаче производството на говеждо месо. За да се компенсира това понижение започна отглеждането на породи специализирани за месо, още повече, че оставаха свободи пасища пригодни за тази цел. Това беше един естествен процес, които се наблюдава по целия Свят, следователно ще засегне и нас, тъй като сме част от тази икономика. Повече по въпроса на друго място.

Втори въпрос. Не е ли месодайното говедовъдство изгодно само при наличието обширни и богати пасища?  Да, за такива страни като Англия и Франция, известни с богатите си пасища, месодайни породи се отглеждат дълго преди появата на породи с висока млечност, именно защото пасищата им предлагаха възможност да се произвежда и евтино говеждо месо, допълнително към месото от млечните крави. Но, месодайни говеда се отглеждат и в страни с обширни по-бедни пасища. Това е типично за САЩ, където огромни територии се оползотворяват именно от тези говеда, поради особената им биология, да задоволяват хранителните си нуждите и върху бедни пасища. Подобно е положението и в Бразилия и Аржентина. Следователно световният опит показва, че месодайни крави успешно се развиват и върху бедни пасища. В тези случаи, най-често върху, бедните пасища се отглеждат кравите от които се получават телета, които след  отбиването, се преместят в други райони с богати пасища или за угояване на ясла до високо живо тегло. Следва да добавим още, че успешно месодайно говедовъдство, се развива и върху отпадъчни груби фуражи. Това се наблюдава през последните 20 години в Китай, където върху оризова слама е създадено месодайно говедовъдство за производство на телета.  Следователно, световната практика на месодайното говедовъдство предлага много решения, които могат да ни помогнат да оползотворим териториите на нашата страна. Още повече, че наред с милионите декари планинските пасища в полето останаха не стопанисвани над две десетки милиона декари земеделски площи.

Трети въпрос. Задължително ли е да внасяме специалните месодайни породи? Не може ли да произвеждаме телата от нашите примитивни породи или други налични крави, добре приспособени към нашите условия?  Тук категорично, следва да заявим, че успешно месодайно говедовъдство се развива само при отглеждането на специализирани за месо породи по две причини. На първа място, специализираните за месо породи, като правило, са много добре приспособени към суровите условия на открито отглеждане и понасят нашия климат дори по-добре от нашите говеда. Много добре използват пасищата ни. На второ място, те са селекционирани продължително време, много поколения чрез насочен отбор и подбор, по качество на трупа, по замускуленост на бутовете и плешките. В трупът им има относително малко кости, много месо, отлагат при угояване до високо живо тегло, с малко излишни тлъстини. Това гарантира висок кланичен рандеман, достигащ 69-72 %, докато при нашите породи е в най-добрия случай е до 54 %. Тези качества, осигуряват по-високи цени за килограм живо тегло при изкупуването, и това отплаща много по-добре производството. Нашият опит от 80-те години на миналия век напълно потвърждава това твърдение. Докато се мъчихме да създадем говедовъдство за месо, на основата на нашите примитивни породи, (сивото говедо) нямахме успех. Когато в началото на 80-те години на миналия век в страната бяха внесени в ИПЖЗ в г Троян чисто поредни юници Безрог херефорд от Канада и сложени при канадска технология на отглеждане, резултатите не закъсняха. България стана страна с месодайно говедовъдство. Да, само с няколко стада, но започнахме да прохождаме в правилната посока. Върху тази история ще се върнем отново на специално място.

Четвърти въпрос. Изисква ли месодайното говедовъдство, като модерна технология,много инвестиции? Да, като всяко ново нещо, месодайното говедовъдство също изисква инвестиции, но те са многократно по-малки отколкото при млечното и при комбинираното говедовъдство. Това е една от причините то да измести комбинираното. Не бива да се остава с впечатление обаче, че то става без пари. “Пусни кравите на пасището и продавай телета”. Като всяка съвременна технология, която търси максималната икономия на труд и максимална печалба, фермите за месодайни крави най-често са организирани върху заградени пасища, разпределени на участъци за последователно изпастване. Фермите са снабдени с площадки и фиксатори за лесна  обработка на животните. Най-евтиното в случая е, че не се правят масивни постройки за подслоняване, а кравите се държат свободни и рядко ползват постройки или навеси. Много от известните месодайни породи се отглеждат и през зимата на открито, при добре поставени ветрозащитни съоръжения. Средства са необходими също за организирането на селекцията на животните в стадото или за набавянето на високо класни бици. Без подържането на месодайните качества на високо ниво чрез грамотно развъждане, няма успешно производство.  Повече по въпроса ще се дадат подробности на специално място. Това което тук бихме искали тук да се разбере, е че средствата които се използват за организиране на производството на месодайни телета щедро се отплащат.

Пети въпрос. Къде се крие секрета за печалбата при месодайното говедовъдство?  Много са факторите, които обуславят печалбата. Тук влизат и технологията, и породата, и подготовката на фермера. Но, дори всички те да са на високо ниво, ако няма изкупуване на отбитите телата или угоените до високо живо тегло по качество на трупа, успехи в месодайното говедовъдство няма да има. Тук само за пример ще посочим разликите в съдържание на чисто месо при угоени млади говеда от Черно шарена порода и от месодайната порода Лимузин. В един килограм живо тегло на телетата от млечната порода се съдържат 0.370 кг чисто месо, а при телетата от месодайната 0.550 кг. Разликата е близо 50 %. Следователно и цената на телетата от месодайната порода следва да бъде в случая с 50 % по-висока, за да отиде ефекта от по-високото качество във фермера, този който създава това качество. Най-сложното в тази ситуация е, че тази разлика в качеството, съдържание на повече месо във всеки килограм живо тегло, не е постоянна величина. Тази разлика зависи от породата, от възрастта, от степента на угоеност и други фактори. Тук само искам да подчертая, че поради тези променящи се условия не може да има твърда цена за живо тегло. Угоените млади говеда в страните с месодайно говедовъдство, при продажбата се преценяват на специални пазари от школувани оценители, които отнасят животните към съответната категория със съответната цена. Тази практика гарантира равнопоставеност на фермера и кланицата. Само при наличието на такава система на изкупуване могат да се поддържат месодайните качества на високо равнище и да се осигурява печалбата на фермерите за полаганите усилия.

Шести въпрос. Необходима ли е специална подготовка на фермерите, които се занимават с месодайно говедовъдство?  За добрите резултати от дейността на месодайната ферма се изисква не по-малка подготовка отколкото на стопанина на млечната ферма. Жестоко се заблуждават тези, които си представят, че успешна месодайна ферма може има, без добро познаване на тънкостите на това производство. (По-нататък в книгата ще дам пример, как добрата подготовка и постоянните контакти с науката на един белгийски фермер са му позволила да реализира рекордни печалби от едно стадо крави, кръстоски между Шароле и Белгийско синьо-бяло говедо.) Фермерът трябва да знае какви решения предлагат челните технологии, новите породи и кръстоски. Да умее да поддържа пълноценно хранене. Но най-важното от всичко, е да бъде добър наблюдател за да различава месодайните качества на отделните крави, и да открива биците с които да може да коригира недостатъците и да засилва добрите показатели, т.е. да бъде добър развъдчик. За съжаление тези качества за сега липсват при нашите фермери.  Всичко това може да се научи само в специализирани школи или чрез стажуване при добри фермери. Повече по тези въпроси на съответното място в книгата.

  1. ПОЯВА, РАЗВИТИЕ И БЪДЕЩЕ НА МЕСОДАЙНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО

Специализираното за месо говедовъдство се появява първо в Англия, преди повече от 200 години, след създаването на класическата порода за месо – Херефорд. Значително по-късно, във Франция се създават такова говедовъдство, но вече на основата на по-едри и по-бързо растящи породи. Истинската родина за месодайното говедовъдство в големи мащаби стават САЩ със своите обширни, милиони хектари, пасища. Двигатели на такова говедовъдство до преди 50 години са преди всичко наличието на пазар за говежда месо и наличието на свободни пасищни площи. В Европа това са страни като Англия, Ирландия, Франция, Белгия и по-ограничено Италия. В Америка на първо място САЩ, Канада,Бразилия, Аржентина. Значително развитие месодайното говедовъдство  в този период има и в Австралия. Най-характерната черта на това говедовъдство до средата на ХХ век, беше настаняването му върху обширни пасищни територии, и организирането на големи стада. Изключение от това правило беше говедовъдството на Франция, което беше структурирано в типични фермерски стопанства, с по-малки стада. Друго отличие на френското месодайно говедовъдство беше, че то се развива на по-богати пасища и се постига по-висока интензификация – повече месо от една крава.

След втората световна война, когато развитието на млечното говедовъдство тръгна ускорено към интензификация чрез бързо нарастване на средната млечност, възникна нова ситуация. Европа и САЩ бяха достигнали в общото производство на мляко до количество, което задоволяваше пазара. При това положение ръстът в средната продуктивност закономерно доведе до намаляване на бройките на кравите и говедата общо. Намаляване на броя на говедата доведе до намаляване на говеждото месо. За да се избегне това противоречие мляко:месо започна да се развива специализирано за месо говедовъдство и в не традиционни за него страни, но и в старите огнища на месодайното говедовъдство, намалените бройки млечни крави се заместиха от месодайни. Специализирани крави за месо след 1960 година се появиха и в Германия, Дания, дори в Холандия. Престана да действа правилото за наличието на огромни пасища. Освободените пасища от намалените бройки млечни крави вече можеше да се заемат от месодайните. Това подхрани надеждите, че цялото говеждо месо произвеждано към 60-те години на миналия век, ще може да се компенсира от новото говедовъдство. Тук няма да обременяваме изложението с конкретни цифри за броя на кравите и произвежданото говеждо месо, защото това ще направим при разглеждането на месодайното говедовъдство в отделните районни на Света. Тук искаме само да подчертаем, че броя на специализираните говеда за месо в Европа рязко се повиши към началото на ХХІ век, но произвежданото говеждо месо след рязкото намаление на млечните крави така и не беше достигнато. Нещо подобно се наблюдава и в САЩ. Там през 1968 г е максимума на консумация на говеждо месо – 51.3 кг на човек (това е преди всичко собствено производство). През 2006 г консумацията е паднала на 30 кг на човек. През това време и населението на САЩ се е повишило близо с 100 милиона, но това не е стимулирало ръст на ново говеждо месо. Дори от 1997 г до 2006 г, говеждото месо е намаляло с 4.5 %. В Европа говеждото месо също намалява в този период с 9 %. Дали това не вещае някакви мрачни перспективи за месодайното говедовъдство? Ще има ли то бъдеще през ХХІ век?

Явлението което наблюдаваме през последните 10 години, както в Европа, така и в САЩ, за намаляване на говеждото месо, заслужава голямо внимание за насоките които чертаем сега за нашата страна. Обяснението може да се намери, в бързото развитие на месото от птици. В годините за които говорим, то в САЩ се е повишило 4 пъти, при положение, че общата консумация на месо дори пада от 103 на 100 кг на човек. Производството на месо от птици (бройлерите) е много по-евтино и като разход на фураж, и като разход на труд и то изместя другите меса. Освен, че е много по-евтино, птичето месо, то се предпочита от медицината и като по-диетично. Високата консумация на говеждо месо към 70-те години на миналия век, превишаваща 50 кг на човек в САЩ, а в водещите страни на Европа съответно 25-30 кг , от диетични и икономично съображения може да се замести от птичето месо. Докъде ще стигне това заместване не се наемам да прогнозирам. Тук роля ще играят както диететиката, така и икономиката, но и не на последно място ще играе роля и националната кухня. Тук само за сведение, изпреварващо ще съобщя, че у нас консумацията на говежда месо през най-добрите години на производство не е превишавала 12 кг на човек. През 2006 г тя е 12.3 кг на човек, но 68 % от това говеждо месо е от внос. Ние произвеждаме само по 2.7 кг на човек говеждо месо. Следователно при нас положението с говеждото месо е коренно различно от това в Европа и в САЩ и когато чертаем нашите перспективи за производство на говеждо месо, други ще са критериите. В края, ще съобщя новината, че бързо развиващата се икономика на Китай, е предизвикала през последните 10 години, развитие на месодайно говедовъдство на основата на използването на оризовата слама, обработена с карбамид, т.е. новостите на науката се впрягат за създаване на нови производства, в случая говеждо месо.

Това се прави през последните години и в Индия. Има върху какво да разсъждаваме.

Следваща  тема:2 част – МЕСОДАЙНОТО ГОВЕДОВЪДСТВО НА САЩ

Свали прикачения файл:

 

8 КОМЕНТАРИ

  1. Знаете ли кое е най доброто!?? Да закриете фермите и да внасяте чуждите боклуци.Ше пием сухо мляко.А някой курс измислете как се мие кравата…как се мете…има много други неща.Ние ше караме курсовеее а кравите сами ше се гледат.

  2. Достатъчно всеки може да каже нещо.Целта е да се закрият малките ферми.

  3. След като се закрият тези 50000 ферми, ще остане ли млечно говедовъдство и българско мляко

  4. Приветствам развитието на месодайно говедовъдство в България, особено при наличието на пазари и достатъчно пасища. Приветствам също идеята, изключените от разплод млечни крави да се заплождат с месодайни бици – Абердин Ангус. Но не мога да приема такова развитие като алтернатива на тези „голям брои говедовъдни ферми произвеждащи мляко не са покрили изискванията за първа група /около 50000 /и след по малко от две години ще трябва да бъдат закрити като млечни”. Това по същество е отново
    ЛОБИРАНЕ ЗА ЕДРИТЕ ПРОМИШЛЕНИ ФЕРМИ!
    По-скоро трябва да подкрепим изказаното становище на колегата Арабов, че „Моделът на жизнеспособно селско стопанство не може да включва само един вид ферми – място имат и малките, и средните и големите. Това дава повече гъвкавост и е гаранция за стабилно производство на храни и по време на кризи – хранителна обезпеченост на нацията.”
    В това отношение трябва да се направи следното:
    1. Да се коригират подзаконовите разпоредби, които обуславят затварянето на малките ферми както и тези, които не покриват изискванията за Първа група.
    2. Да се популяризират и подпомагат от държавата следните мерки, които малките ферми трябва да предприемат:
    2.1. Коопериране
    2.2. Добавяне на стойност
    2.3. Директни продажби
    НСГБ и сайта Говедовъд.ею трябва също да работят в това направление, а не за АЛТЕРНАТИВИ НА ЗАКРИТИ ФЕРМИ.
    http://blitz-bg.com/portfolio/photo-manipulation/

ОСТАВИ КОМЕНТАР