инж. доц. д-р. Стефан Станев

Eдна ферма може да се направи как да е, но може да се направи и добре. Важни са подробностите.

По всичко изглежда, че ще се наложи да скъсаме със старите представи как трябва да изглежда една говедовъдна ферма. Вече всички започват да разбират, че с 2, 5 или 20 крави човекът се обръща в роб на кравите, но изобщо не е сигурен в доходите си. Конкуренцията става все по-силна, контролът за качеството на млякото – все по-строг. И клиентите стават все по- взискателни. Искат, когато си купят мляко, то да бъде хубаво. Преди да продължа с развитието на темата, ще направя едно малко отклонение.

През миналата година холандската фирма LELY е продала 40 000 – ят робот за доене на крави. Един такъв робот дой 60 крави. Или само роботите на LELY доят 2 400 000 крави в целия свят. При доене с робот млякото се насочва в четири направления:

  • А). Мляко с общ брой микроорганизми над 100 000;
  • Б). Мляко с общ брой соматични клетки над 400 000;
  • В). Мляко с наличие на антибиотик
  • Г). Мляко.

Съдовете, в които се събират първите три вида, са с вместимост до 20 литра. Само млякото от последната категория отива в хладилния танк.

Нека всеки да си отговори сам: колко мляко от неговите крави ще попадне в група Г. Защото другото не е мляко, нали?

Отглеждането на една крава не е като отглеждането на едно куче. Това си е голямо бреме. И честно казано, не си плаща усилията. Смисъл от полагане на такива усилия започва да има едва след като броят на кравите  в стадото надхвърли 20. Колкото по-вече расте броят на кравите, толкова по–ефективно става производството. Отглеждането на 20 крави не е двадесет пъти по–трудно, отколкото на една. Отглеждането на 120 крави може да се окаже обаче по- лесно, отколкото на 5 крави.

Наистина вече има наченки, но предстой да се променят още много неща, които ще поставят говедовъдството на нови основи. Това разбира се, ще става постепенно, без скокове. Не може да се замахне с вълшебна пръчка и нещата да се променят изведнъж. Кравите ще се адаптират лесно към промяната, но за фермера това няма да е така лесно – и по финансови, и по психологически причини. А честно казано, и държавата, вместо да помага, по-скоро пречи, създавайки лоши, на моменти отвратителни норми, правила и бюрокрация.

През последните две години се забелязва значителен ръст на проектите за говедовъдни ферми – както за преустройство на съществуващи сгради, така също и проекти за ново строителство. Това е добър признак – фермерите разбират, че нещата трябва да се поставят на здрава основа независимо дали ще се строй на гола поляна, или ще се преустройва съществуваща сграда. Тук искам да вмъкна, че вече голяма част от съществуващите сгради нямат ресурс и не могат да бъдат преустроени и модернизирани, без да се направи много голям компромис с добрите практики. А всеки компромис означава загуба на приход. Освен това, ако искате да преустройте някаква що годе прилична сграда, се натъквате на парадокс. Трябва да направите пълно инженерно обследване на сградата. Това обследване ще ви струва по-вече от проектирането на нова ферма или проектирането на това преустройство. Да така е, за тази съборетина, ако искате да проектирате преустройство, ще трябва да платите два проекта. Можете да бъдете сигурни, че обследването ще покаже, че сградата не отговаря на съвременните норми. И ще стигнете до решението, че е по-добре да я съборите. Което значи, че е по-добре да тръгнете направо към новото проектиране.

В областта на технологиите в говедовъдството се намираме в преходен период. Тече процес на концентрация, както и на технологично обновление. Това е свързано с инвестиции. Фактът, че инвестираните в строителство и стационарно оборудване средства предопределят за много години напред ефективността на производството, налага да се подхожда много внимателно още в самото начало. Каквото и да се говори, цялата тежест от допуснатите в началото грешки се стоварва в крайна сметка на гърба на фермера. Всяка грешка, свързана с породния състав, храненето на животните или с управлението на фермата (все важни неща) сравнително лесно могат да бъдат избегнати без да се нарушава производствения ритъм във фермата и няма да имат фатални последици, корекцията става в движение. Определящо за технологията на отглеждане на кравите е начинът на тяхното настаняване и на обслужването им, а основа за това е строителното решение. Овеществен в бетон, метал и дърво, реализирания вече проект практически не подлежи на корекции. Всяко преустройство, свързано с коригиране на допусната още при проектирането грешка, не може да се извърши „в движение” – корекцията започва от нулата и иска още много инвестиции. Именно в това отношение  фермерът трябва да бъде особено внимателен.

При реализирането на една идея за говедовъдна ферма още на ниво проектиране (защото всичко в инвестиционния процес започва от там) трябва да се отчетат много ограничаващи фактори, наложени от действащи нормативни документи. В това отношение фермерът е безсилен. Ако има нескопосни норми, то за тяхното коригиране трябва да се погрижат асоциациите на млекопроизводителите и всякакви други професионални сдружения на животновъдите – в това отношение нещата не са в ръцете на фермера.

При една и съща нормативна база обаче може да се направи както добър, така също и лош проект. Тук фермерът е основният двигател (защото той избира кой да му разработи проекта), той взема стартовото решение и решава каква ферма иска да направи и понеже изборът е негов, той няма на кого друг да се сърди. Разбира се, поради липса на навици всеки фермер прави опити да решава проблемите си самостоятелно. Не му минава през ум, че може да се обърне към някои институции (например Регионалната служба за съвети в земеделието или съответната асоциация или сдружение, в което членува), които дори и да не знаят как да му решат проблема, могат да му помогнат, като го насочат към професионалисти в съответната област.

Когато става дума за специалисти, в никакъв случай не искам да кажа специалисти в проектирането изобщо. Проектирането на къща, хотел, ресторант – това изисква висок професионализъм и усет както за красивото, така и за полезното. Става дума за полезното за човека. И не е за всяка уста лъжица. Проектирането на едно производствено предприятие в  която и да е област изисква друг вид професионализъм. Съвсем други познания са необходими, за да се проектира една животновъдна ферма. Тук основно се цели да е удобно за животното и да облекчи работата на фермера. По тази причина първото нещо, на което фермерът трябва да обърне внимание е: какъв опит има проектантът в проектирането на животновъдни обекти. Ако самият архитект (защото най-често в нашите представи водещия проектант е именно архитекта) няма никакъв опит в областта на животновъдството, кой му е консултантът в технологично отношение и (трудна за получаване, но изключително важна информация) какво знае той за съвременното животновъдство.  Много е рисковано, ако неговите познания се заключават до учебниците от преди 20 и по- вече години.

Дейността на технолога в проектирането на една животновъдна ферма е водеща, така както на архитекта в комунално – битовото проектиране. Във  фермата, като се изключи устройственото планиране, за архитекта има съвсем малко работа. Технологът прави вътрешното разпределение (което по същество е архитектурния план), определя допустимите места за колони, които да олекотят конструкцията, местата и размерите на проходи и изходи, височина на стряхата и наклон на покрива, размери и месторазположение на вентилационни отвори, разположение на технологичното оборудване и подложките за проектиране на останалите части на един инвестиционен проект, както и връзките между отделните производствени сектори. На архитекта, грубо казано, му остава да нанесе боята на сградите.

Вече са много архитектите, които разбират колко е важна технологичната постановка и не се решават да започнат сами проектиране на такива обекти. Това са наистина професионалисти в своята област и достойни хора. Но много са и тези, които (водени от правилото, че на клиент не се отказва) приемат и правят проекти, които граничат с абсурда. Виждал съм проекти, на които е направена фасадата (при това с алуминиева дограма) и е сменен етернита на покрива с великолепно (и много скъпо) покритие, но няма нито една черта, която да показва какво ще се прави в сградата, за да се превърне наличната сграда К 200 в някаква по-прилична кравеферма. В друг проект за преустройство на същия тип сграда проектантът беше заложил техника за почистване на тора, която от 30 години не се прилага никъде по света. В трети проект точно по средата на торовата пътека, където трябва да се движи трактор с булдозер (да оставим това дали е най- доброто) на всеки 6 метра има колони, които носят покрива. Горкият фермер! В друг проект е направена ясла, по която трябва да се движи трактор с ремарке за залагане на фуража, но тази пътека е „затапена” от помещения, в които трябва да има животни – просто техниката няма как да стигне до тази пътека. Като допълнителна екстра към същия проект е предвидено силажохранилище с четири, високи по 2, 00 м стоманобетонови стени.

 Не искам да казвам лоши думи за архитектите. Но във всички случаи препоръчвам на фермерите, които решават да инвестират, да не се отнасят лекомислено към това кой ще им направи проекта. Нали никой, ако има болки в корема, няма да отиде на очен лекар? Ако все пак отиде, то очният лекар ще му каже, че не е дошъл на подходящото място. И няма да започне да го лекува.

Следва продължение.

С любезното съдействие на:инж. доц. д-р. Стефан Станев

АГРОЕКОН   ООД                                Mob. +359 887 582 684
ул. Милин Камък 23                             e-Mail: s.stanev@agroecon.com
6000 Стара Загора                               web: www.agroecon.com

Свързани статии:
ГОВЕДОВЪДНАТА ФЕРМА – ОТ КЪДЕ ДА ТРЪГНЕМ
Част 1
Част 2

 

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР