ГОВЕДОВЪДНАТА ФЕРМА – ОТ КЪДЕ ДА ТРЪГНЕМ – Част 2

0
Продължение от:
ГОВЕДОВЪДНАТА ФЕРМА – ОТ КЪДЕ ДА ТРЪГНЕМ – Част 1
Следващият етап при реализацията е строителството и окомплектоване на фермата със съответното оборудване. Тук трябва да се внимава много. Възможно е да имате перфектен проект, в който са заложени съвременни, високо ефективни решения. Но фермерът в името на това да икономиса някой и друг лев от инвестицията, избира сладкодумен доставчик, който му обещава по-ниска стойност на това което ще направи. Подсилва го с думи за висока ефективност. За съжаление фермерите у нас нямат традиции, не са наследствени фермери и много често не познават детайлите, които са важни за процесите във фермата. И икономисват от инвестициите. Ами защо не, щом ще ми върши работа?! Той – фермерът, няма да разбере, че неговите крави биха му дали още мляко и трудът му би бил по-олекотен, ако не беше приел по-евтиното решение (което в болшинството от случаите се оказва не толкова евтино).
За да ви обясня за какво става дума, ще ви дам пример с една кравеферма, изградена в с.Желязно, Пловдивско. Проектът е направен от Агроекон ООД през далечната 2008 година. Неговата реализация приключи през 2014 година. Реализиран беше от фирма Агритоп. Съществена част от заложените в проекта решения бяха променени. Тъй като проектът се субсидираше, трябваше да има и обосновка за това, кое налага тези промени. Тази обосновка (защото проектът е подчинен на закона за авторското право) може да се направи само от проектанта. Т.е. от мен. Тъй като инвеститорът (предупреден от мен предварително за безсмислието на тези промени) ме помоли, за се отрекох от рожбата си. По-долу ще ви предложа и аргументацията (дадена ми от инвеститора, но не зная кой му я е написал – мога само да предполагам), която подписах. С наклонен (и по- дребен) шрифт  са извадки от текста на аргументацията. Такъв, какъвто съм подписал.
Микроклимат
На снимките виждате два варианта за осъществяване на вентилация в помещение за крави. В ляво е хоризонтален вентилатор, а в дясно – вертикален.
                   
Разгледайте този клип. Това е хоризонтален  вентилатор.
Един такъв вентилатор обдухва зона 35 х 35 m. Има дебит 640 000 m3/h и мощност 1,5 kW. За да се обдуха тази площ на една кравеферма са необходими 20 конвенционални (вертикални) вентилатора с дебит 30 000 m3/h и мощност 1,1 kW всеки. Това означава обща инсталирана мощност 22 kW. За да икономисаме електроенергия, трябва да се намали броя на вентилаторите (погледнете дясната снимка – наредени са само в зоната, където се хранят кравите). Но тогава обдухването на животните няма да е добро. На площта, обдухвана от един такъв хоризонтален вентилатор, могат да се настанят 150 крави. Всяка от тях произвежда 0,85 kW топлинна енергия. Това означава, че всеки момент работи един калорифер с мощност 125 kW. А кравите харесват хлладното. Те предпочитат студеното пред топлото.
Комплексна система за вентилация с хоризонтални вентилатори бяхме заложили в проекта. Агритоп изхвърли тази система. Аргументацията е:
Практиката в сектор млечно животновъдство показва, че за постигане на оптимални условия за живот и правилно движение на въздуха и отвеждане на вредни миризми и амонячни изпарения извън обора е необходимо да бъдат монтирани вентилатори. Първоначалният проект предвижда Вентилатор охлаждащ (Техн.поз.18) 2 броя, които са нискооборотни и са от хоризонтален тип. Хоризонтално разположените вентилатори обаче не създават оптимални условия за вентилиране на сградата, тъй като създават посока на движение на въздуха от покрива към пода на помещенията, като по този не спомагат за извеждането на амонячните изпарения извън сградата, а дори напротив – нагнетяват този въздух във височината на животните. Естественото движение на въздуха в сградата е насочено нагоре към капандурата в покрива по билото на сградата, която изсмуква стария и замърсен въздух. При движението на вентилаторите се засмуква въздух от горната част на сградата, т.е. от капандурата, което възпрепятства това движение.
Всичко това налага подмяна на вентилаторите от хоризонтален тип с оборни осови вентилатори с минимална производителност 30000 м³/ч, разположени в две линии по дължината на обора. Монтажът, съчетан с правилното осово разположение спрямо сградата, предлага значителни предимства, като вкарване на свеж въздух от едната къса страна на сградата и постепенното му предаване от един на друг, а в същото време и извеждане на стария въздух в противоположната страна.
Ще ви обясня. Вентилаторите в кравефермата не охлаждат кравите – те трябва само да махнат топлия кожух, който обгръща животното и да пренесат топлината във въздушния поток на добре работеща обща вентилационна система.  Погледнете снимката в дясно – тя показва как (правилно) се монтират вертикалните вентилатори. Косо, с ъгъл около 300, така че да обдухват гърбовете на кравите. В тази ферма вентилаторите са монтирани вертикално. Това означава, че въздушния поток не обгръща кравите, а преминава над тях. Представете си как първият вентилатор засмуква свеж въздух (и от къде го намира този въздух, когато се намира почти в средата на помещението) и го подава на следващия. Нали е насочен да духа кравите? И този въздух  замърсил се, стига до последния вентилатор. Той извежда (КЪДЕ?) стария въздух.
Единственото вярно твърдение горе е, че естественото движение на въздуха е нагоре, а вентилаторът го насочва надолу. Само че перките на вентилатора са на 3 m над пода, а вентилационния отвор по билото – на 10,30 m. Погледнете внимателно клипа. Забелязвате ли, че и топките  и димът се отвяват към стените. Цялата аеродинамика на сградата е подчинена на това този въздух да отиде във въздушния поток, движещ се под покрива. А наколона на покрива е 230 – именно, за да се получи този ефект.
И последно по този казус – калкулацията, която направих по- горе показва, че за да осигурим същата интензивност на вентилиране в реалното помещение са необходими 20 вертикални вентилатора. Но това е за част от сградата с дължина 35 метра. А тази в Желязно е дълга 60 метра. Умножете горните цифри по 2 и ще получите как изглеждат нещата. Само ще вмъкна, че вместо 40 вентилатора в сградата са монтирани 10!
Следващата стъпка е ветрозащитната система.
При разполагането на вентилационната линия трябва да се вземе предвид и обичайните посоки на вятъра спрямо сградата, така че естествената посока на вятъра да се използва за по-доброто вентилиране на сградата и съответно отвеждане на амонячните изпарения извън сградата. Необходими са 10 броя осови вентилатори.
Основната вентилация и приток на свеж въздух се осигурява от отвори в дългите страни на сградата, където са предвидени щори. Първоначалният проект предвижда височина на отвора от 140 см в комбинация с Ветрозащитна система комплект мрежа и завеса (Техн.поз.13, 14 и 19). Предвижданата мрежа има за цел да дроселира вятъра и да намалява неговата скорост, но реално тя създава ограничения за навлизането на свеж въздух и цялостното движение на въздуха в обора, което означава, че амонячните изпарения и вече замърсения въздух не се отвежда извън обора. Всичко това влияе отрицателно на здравето на животните. За целта е необходимо, за да се поддържа в оптимален за здравето и комфорта на животните микроклимат, да бъдат монтирани ветрозащитни щори, които позволяват наливането на свеж въздух, като биват отваряни колкото е необходимо, като в същото време не позволяват да се създават силни течения. По дължините на обора се монтират ветрозащитни щори, както и в зоната на доилната зала.
Това за вентилационната линия не ми е ясно. Правилото е следното: дългата ос на сградата трябва да бъде перпендикулярна на преобладаващата посока на вятъра. Отворът на фонара защитен от отражателните ламарини, точно при такава посока на вятъра осигурява максимална ефективност при минимален отвор. Когато това не може да се спази се прави корекция на отвора (още при проектирането) съобразно розата на ветровете.
Това правило в Холандия се следва много лесно, там всичко е равно. В България или наклонът на терена, или формата на парцела ви налага ориентацията на сградата. Но това няма нищо общо със съдържанието на следващия абзац. Там просто се отхвърля идеята за ветрозащитна система –  комплект мрежа и завеса. И малко по-долу  се заключава, че за да се поддържа „в оптимален за здравето и комфорта на животните микроклимат”, трябва да се монтират щори (т. е. завеси). Тези щори „не позволяват да се създават силни течения”? Пояснявам. При изчисляване на отвора на вентилационния шлиц на билото на сградата се получава стойност на размера на отвора, през който излиза въздуха. Минималната площ на отвора, през който ще влиза свежият въздух, трябва да бъде минимум 2 пъти по-голяма.
А правилото е; колкото по-голяма, толкова по-добре. В конкретния случай минималната височина на отвора трябва да бъде 100 cm. (а тя е 140 cm.). Сега внимавайте! Всички знаете, че ако затискате с пръст отвора на маркуч, по който тече вода под налягане, струята става толкова по тънка и отива толкова по-далеч, колкото по малко отворче оставяте. Същото става и с ветрозащитната система. Шлицът на покрива смучи едно и също количество въздух. Колкото въздух излезе през него, толкова и ще влезе през отворите на стените. Повдигайки завесата (щората), вие намалявате сечението на отвора – в резултат на това скоростта на въздуха нараства. Какво става, ако и вятърът в това време духа перпендикулярно на надлъжната ос? Кравата не се страхува от студ, но не бива да допускаме течение и вятър. Щората не може да направи това. Тя само засилва вятъра. Това го прави ветрозащитната мрежа. Дори мрежата с отвори 5х5 mm. (каквато е за предпочитане в говедовъдните ферми) дроселира скоростта до 95%, без да препятства влизането на свеж въздух.

Следва продължение.

С любезното съдействие на:инж. доц. д-р. Стефан Станев

АГРОЕКОН   ООД                                Mob. +359 887 582 684
ул. Милин Камък 23                             e-Mail: s.stanev@agroecon.com
6000 Стара Загора                               web: www.agroecon.com

Свързани статии:
ГОВЕДОВЪДНАТА ФЕРМА – ОТ КЪДЕ ДА ТРЪГНЕМ
Част 1
Част 2

ОСТАВИ КОМЕНТАР