След Наредба 3, на ред е Мярка 11. Идва ли реда и на Мярка 14.

0

Нещо става, без да разберат най-важните „играчи” в земеделието, става дума за фермерите разбира се. Защо се получава така никои не може да разбере /поне засега/, вероятно и няма да разбере. Едно е ясно, някой е объркал при „клякането” и от това няма програми , жертвите – ясни и виновни няма. Стара формула по която са изиграни доста „кадрили” досега. Отново ще има напрежение, протести, вероятно и „битки”, но от сега резултата е ясен – след игра в центъра, връщане на стартова позиция, която не удовлетворява част от фермерите.
В тази връзка поместваме анализа на Интели Агро, относно Мярка 11.
Говедовъд.ею

Предизвестеният провал на мярката за биологично земеделие

През изминалата седмица стана ясно, че бюджетът по мярка 11 от ПРСР – „Биологично земеделие“ едва ли ще бъде достатъчен за поемането на нови ангажименти. Иначе казано, стартиращи биоферми и разширяване на вече съществуващи инвестиции няма да могат да кандидатстват за подпомагане. Това се случва едва на третата година от функционирането на мярката. Многократно в наши анализи и коментари сме насочвали вниманието към слабостите в механизма ѝ и следващото от това ненужно пилеене на ресурси. Затова и последните събития не бива да изненадват никого – те дойдоха, така да се каже, като предизвестена смърт.

Защо се получи така?

Биологично производство vs субсидиевъдство

Благодарение на широко отворените врати на мярката, тя се превърна в доста износен механизъм за усвояване на европейски субсидии. Чрез нея някои видове производства, изискващи минимални инвестиции и усилия по поддръжката (спецификата им допуска съвсем екстензивно отглеждане) намериха неудържим стимул за растеж. Емблематичен пример са орехите. Мярка 11 (и предхождащата я 214) е основата причина ореховите градини да никнат като гъби след дъжд и за кратко време това да се превърне в най-разпространения овощен вид в България, изпреварвайки традиционните череши и сливи. Част от тези насаждения са създадени колкото да се види, че съществуват, а пълната немарливост на собствениците ги лишава от икономическа перспектива. Други направления, които също позволяват по-екстензивен начин на отглеждане и се присъединиха към биологичния бум са някои етерично-маслени и медицински (напр. лавандула, шипка), някои листни зеленчуци и др. Подобен скок вероятно щеше да се случи и при животновъдството, където цялата система на подпомагане е устроена така, че да стимулира „уплътняването“ на различни схеми и мерки, но не и реалното производство.

Източник: ДФЗ; * През 2014 г., поради прехода към новата ПРСР, плащания по мярката няма и спадът в площите ясно показва основния мотив за насочване към биологичното производство.

Занижен контрол

Публична тайна е, че огромният интерес за сертифициране породи предпоставки сертифициращите компании да неглижират изпълнението на изискванията и последващия контрол. Досега никакви проверки на контролиращия орган (МЗХ) не успяват да убедят публиката, че лошите практики са останали в миналото. Особеностите на българското биологично подпомагане от известно време са в полезрението и на ЕК.

Известна отговорност в случая носят и коректните био производителите, чиято цел е да наложат продукцията си на пазара. Те би следвало да бъдат най-горещите застъпници за навременен и адекватен контрол, без който имиджът на сектора би бил застрашен още при прохождането му.

Вариантите оттук нататък

В така създадената ситуация МЗХ има няколко полезни хода. Безспорно най-лесният и популярен би бил да се увеличи бюджета по мярката (било чрез пренасочване на средства от други мерки, било чрез увеличаване на националното съфинансиране). Това обаче минава през тежка процедура на одобрение от Брюксел и като имаме предвид, че няма да донесе качествена промяна, а просто изкуствено раздуване на сектора, шансовете са малки.

Вторият вариант би бил непопулярен сред вече поелите ангажименти, а именно – намаляване на пределните ставки, за да се поемат нови ангажименти. Този вариант би бил крайно несправедлив за биологичните производители, на които им се налага да правят по-големи разходи за поддръжка на насажденията си (например костилкови и семкови трайни насаждения).

Третият вариант е да се помисли за диверсификация на плащанията в рамките на видовете култури. Няма никаква логика орехи и ябълки, например, да получават еднаква подкрепа на единица площ, при положение, че разходите за отглеждането им се различават в пъти. Отделно от това, би било добре да не се поемат нови ангажименти за култури, които изискват минимална грижа (виж по-горе). Така също бенефициенти, отглеждащи такива насаждения не би следвало да се подновяват след изтичане на първоначалния им ангажимент. За подобно решение вероятно също ще се наложи нотификация от ЕК, тъй като в Регламент № 1305 не са разписани подобни алтернативи. Източник: Интели Агро

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР