По повод статията “Oрел, рак и щука и още кой знае какви животни…..”

0
7.9.2015 г Брюксел

Публикуваме виждането на професор Трифон Дарджонов по повод статията

“Oрел, рак и щука и още кой знае какви животни…..”

През последните дни станахме свидетели на безплодната борба на браншовите организации в животновъдството, за защита на правата на своите членове по отношение Наредба 3 и прословутата вече Заповед на министъра на земеделието от 28.02.2017г по отношение замразяване на две от мерките за подпомагане -10 и 11. Независимо от декларациите и заведеното дело, /информацията е взета от други източници/, от няколко организации против Наредба 3, държавата при всеки случай ще бъде победител. Не случайно и министъра на земеделието преди няколко дни в прав текст заяви в предаването на Сашо Диков, че няма да отмени Заповедта. Вероятно така ще се процедира и с Наредба 3. Като извод отново можем да заключим, че организациите за пореден път изпуснаха парата на вятъра. Всъщност тази ситуация ще си продължава и занапред. Лошото е, че именно през следващите години се решава съдбата на нашето говедовъдство. Никой не знае следващия период ще има ли субсидии. Фермерите вече свикнаха с тях и въобще не искат да използват други инструменти за стабилизиране на стопанствата. Вчера нашия сайт помести материал за едно печеливши дърво. Получихме обаче следният коментар в една от групите в социалната мрежа: – “Публикували сте прекрасен материал, много ви се радвам когато пишете за животновъдството, но за това дърво не дават субсидии, нямаме полза от това.”
Ами ако няма субсидии какво правим. Този въпрос никои не се дискутира – нито от държавата, нито от анализаторите, нито от организациите. Голямата маса фермери просто гледат сейр, обвиняват браншовиците, че били на държавна хранилка – което въобще не е вярно, пишат по мрежите братя – ” на оръжие”, “да тръгваме към София” и други подобни. Е, като тръгнат какво ще стане. Каквото ставаше досега. Ще се изпокарат пред министерството, защото всеки иска различни неща и ще започне нова върволица за срещи с министрите по различните искания. Резултатите са ясни.
Нещата ще се стабилизират, когато всички животновъдни организации изградят един пълен пъзел или с други думи създадат един ТИМ, което на буквален превод означава –
                                                 Всички заедно можем повече.
Такъв призив ви посреща във всеки клуб на канадските говедовъди – и както виждаме резултатите са налице.

Говедовъд.ею

Колегата Михаил Михайлов в апела си към говедовъдите на страната от 23.02.2017 г, казва да се обединят в единна структура, с която да защитават интересите си, като че ли е намерил болното място на момента. Но ще се вслушаме ли в този апел? Едва ли. И все пак дали това са напразни усилия? Мисля че колкото и малка да е надеждата, гласовете в правилната посока не трябва да секват. Поставените жалони сочат изхода от блатото в което сме попаднали. Един по един, ще трябва да се решават специфичните наши проблеми.

“Oрел, рак и щука и още кой знае какви животни…..”

1. Да проумеем и изпълним завета на основоположника на висшето знание по животновъдство у нас, проф. Желю Ганчев : „Уважаеми говедовъди, няма кой да ни помогне, ако не си помогнем сами, едва ли държавата ще направи нещо повече за нас”. Този цитат, неговото съдържание, ще трябва да стане наша ежедневна практика. Чувстваме, че липсва виждане за развитието на говедовъдството, държавните органи не правят нужното, вместо да се оплакваме, защо не се захванем и сами да си разработим такова виждане. Професора го е казал „едва ли държавата ще направи нещо повече от нас“. Да мобилизираме всички наши сили да помислим, да проведем обсъждане и после да гласуваме и приемем документа. Въз основа на него да търсим и намерим финансиране, от нашата държава от европейски фондове и други източници. Така от приказки да преминем към дела, това което най-много ни липсва.

  1. Подкрепям предложението, че ако се прави нещо на първо място това е изграждане на една говедовъдна професионална структура, където да се преодолее сега съществуващата омраза на малките към големите и пренебрежението на големите към малките. Това е най-характерното нещо с което ще се приближим към Европа. Защото европейското семейно земеделие се отличава с търпимостта си към малки, средни и едри. Всички получават еднакво закрила и стимули, но за целта те трябва да действат еднопосочно. Единодействието не се постига лесно, но се търси непрекъснато, защото голямата цел, успеха на отрасъла е обща. Знанията на стопаните по този въпрос, ще трябва да се обогатяват непрекъснато с верни факти, а не да се пълнят с митове и легенди.
  2. Съгласен съм, че особено важна е задачата за правилното разбиране на европейската земеделска политика, че „мита който се опитват някои да ни набиват в главите, че запада искал да ни залее с тяхна продукция не е верен. Всички млечни продукти от ЕС са по-скъпи на пазара от нашите. Ние не представляваме никаква заплаха за ЕС с производството ни от 500 000 т мляко годишно, което е много под 1% от производството в Европа“. Ние сме силни защото разполагаме с много достоверна информация, само се изисква будност и активност в отстояване на европейската земеделска политика. Тя се изработва демократично и за това е силна, но трябва да сме на ясно, че има сили и външни и вътрешни(поставили се в услуга на външните), които мечтаят за разпадането на ЕС, защото много по-лесно им е да се справят по отделно, особено с по-малките негови членове. Докато ЕС представлява общност на повече от 500 милиона, европейци, със над 16 трилиона долара БВП, опитите за налагане са много по-трудни. Това, ние по-малките членове добре трябва да запомним и да пазим ЕС като наше спасение, сега и за напред. Разяснителната работа не бива да спира, защото, разпространителите на мъглата се неуморни и изобретателни.

Солидаризирам се с тези три основни задачи набелязани в статията на изпълнителния директор на НСГБ – Михайл Михайлов и предлагам на всички колеги да се обединим около тях, защото с практиката „орел, рак и щука“ до никъде няма да стигнем, най-много до „кривата круша“.

Проф. д-р Трифон Дарджонов

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР