Средносрочни предвиждания за развитие на млечния сектор

0

Актуализирани предвиждания до 2021 година
Март, 2017 г.
доц. д-р Б. Иванов, ас. В. Стойчев

Актуализираните предвиждания се основават и на очакванията за развитието на макроикономическата рамка на страната. Макроикономическите допускания и предвиждания, включени в модела са представени в таблица 1.
Включени са данни за БВП, население, национален доход, валутни курсове, инфлация и т.н. Предвижданията за тяхното развитие се базират на външни източници –IHS Global Insight и са съобразени с национални източници и държавни прогнози. Тези макроикономически показатели участват във формирането на производството, потреблението, търговията и тяхната динамика. В тези макроикономически стойностни показатели не са включени нестойностните променливи, като различни забрани за търговия, болести при животните, политически и икономически кризи, на коитоикономическите агенти и вземащите решения могат да бъдат чувствителни.
Тези макроикономически променливи въздействат както върху предлагането, най-вече посредством валутните пазари, но в по-голяма степен върху потреблението, посредством доходите, безработицата и населението.
Колкото по-голям е делът на вътрешното потребление в БВП, толкова по-големи са доходите и възможностите на населението. Важен аспект на потреблението е коефициентът на неравномерно разпределение на доходите (Джини коефициент), като неравномерното разпределение на доходите води до промяна структурата на потребление.

Разходният дефлатор влияе върху производствените намерения. Предвижданията за разходния дефлатор са взети от IHS Global Insight и предвиждат умерено нарастване на разходите, което ще се отрази на доходността в сектора и оттам на производството. Очакванията са за задържане и забавяне темпа на нарастване на изкупните цени в сравнение с производствените, което ще влияе потискащо върху земеделското производство. От друга страна, ниските нива на инфлация в последните години, в комбинация с очакванията за ръст на БВП и респективно на доходите в рамките на 2-3% годишно ще се отрази положително на потреблението и търсенето на храни, което предоставя възможности за местните производители, но на един отворен пазар.

СЪСТОЯНИЕ НА МЛЕЧНИЯ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ

За 10 годишния период от присъединяване в ЕС, делът на млечния подотрасъл в БДС е спаднал от 16% на 8,8%.
Причина е осезаемия спад във физическото производство на мляко, докато цените са се покачили за периода 2011-2014 г средно с 22% в сравнение с 2007-2010 г.
И през 2015 г. продължава тенденцията на намаление при стопанствата – млечните говедовъдни стопанства намаляват с 12 225 броя (27%), което е сходно с 26% намаление от предходната 2014 г. Намалението е при стопанства под 20 животни, които при сегашната конюнктура не са устойчиви.Млечните овцевъдни стопанства
намаляват с 9 119 броя (19,6%) през 2015г. В сравнение с година по-рано темпът на намаление се забавя.
Намаляват всички групи стопанства, без най-големите (с над 100 животни). Значително увеличение отчита отдел „Агростатистика” към МЗХ при животните отглеждани по биологичен начин. Изменението при броя на говедата за периода 2014 -2016 г. е от 1 622 на 9 134 животни. Всички тези животни са със завършила сертификация.
Те представляват 1,62 % от всички говеда в страната (565 454 глави). При овцете ръстът при животните отглеждани по биологичен начин за същия период е от 9 029 на 24 934 глави. Произведеното мляко от контролирани биологични животни е сравнително малко. За 2015 г. за кравето мляко е 5 308 т. (увеличение с 265% спрямо 2014 г.), овчето мляко 1 405 т (увеличение с 210%) и козе мляко 412 т. (намалява с 64,9%).
Сериозните предизвикателства пред млечния подотрасъл продължават, като неговото функциониране е далеч от устойчивостта. За нас устойчивостта е способност на даден отрасъл е да запазва и разширява своето производство и пазарен дял , както към момента, така и в бъдеще. Една от най-големите заплахи пред млечното животновъдство е, че световната конкуренция и развитие в това направление се усилва и изоставането ще направи все по-трудно наваксването в бъдеще.
Настъпилата от средата на 2014 година криза в сектора, довела до значителен спад в изкупните цени на млякото показва, че най-уязвими са стопанствата между 10 и 100 крави, неинтегрирани по веригата, които имат високи производствени и постоянни разходи, действат на пазар с ограничени потребителски възможности и институционални неизвестности.
В следствие на кризата обхванала млечния сектор в ЕС се предприеха редица мерки, които целяха да ограничат предлагането на мляко, да компенсират фермерите заради Руското ембарго и да предотвратят настъпването на масови фалити в бранша. Приет бе Регламент (ЕС) № 2015/1853, с който се предостави възможност за извънредна помощ за производителите от секторите на животновъдството. Дадена е възможност на страните членки да предоставят допълнително национално подпомагане по условията на пакета. За нашата страна временната извънредна помощ възлиза на 11 742 хиляди лева. С Наредба №21/12.11.2015 г. МЗХ регламентира предоставянето й, като схемите са два вида – за продадена продукция и на глава животно.
Поради продължаващите смущения на пазара и за да се подпомогне приспособяването на млекопроизводителите и земеделски стопани бе приет от ЕК нов пакет от 500 мил. евро, разходването на който е съгласно Регламент (ЕС)2016/1612. От тях 150 милиона са предназначени за Схема за доброволно ограничаване на предлагането на краве мляко. Първият период на програмата за доброволно ограничаване на производството стартира през последното тримесечие на 2016 година. За база се използва същия период на 2015 г. Компенсацията е 14 евроцента за килограм сурово мляко. Минималното количеството на допустимо намаление за ферма е 1500 килограма. Малко над 1 милион тона мляко се очаква да бъдат извадени от пазара за целия ЕС. За България са отпуснати и разплатени от ДФЗ са 11 167 хил. лева. за директно подпомагане по три схеми.
През 2016 г. България бе сериозно засегната от болестта нодуларен дерматит. Първите огнища се появиха през месец април в Южна България на границата със Северна Гърция (където е имало случаи на болестта още през 2015г.), Турция и в районите по границата с Македония. В последствие болестта се пренесе в Софийска област, с отделни огнища в Северна България (области Габрово и Монтана).
Бяха наложени ограничения при търговията с месо и при преработката на изкупено сурово мляко. МЗХ отпусна извънредна помощ 15 милиона лева за справяне с болестта. Към 15-ти юли е завършена ваксинацията на всички ЕРД животни, регистрирани в системата на БАБХ и след тази дата нямаше нови огнища. Поради това от ЕК забраниха търговията с български мляко, месо и износ на животни. По време на епидемията бяха засегнати 217 ферми и унищожени 2800 животни, които представляват 0,4% от всички говеда в страната. Над 70% от засегнатите ферми са малки, с 1 до 10 животни.
По програма de minimis бяха изплатени помощи на говедовъдите от засегнатите от болестта ферми. Размерът на помощта бе в зависимост от възрастта на животните, като максимумът за крава под селекционен контрол бе 900 лева.
Поради малкия размер на подпомагането и липсата на обезщетение за 6-те месеца карантинен период (през които във фермата не могат да бъдат отглеждани животни) техния брой е значителен. Тъй като освен загубените приходи от дейността и инвестициите за възстановяване на стадата, фермерите имат и постоянни разходи и претърпяха много по-големи финансови щети.
От 1-ви януари 2016 г. отпадна дерогацията за качеството на суровото краве мляко. За да се гарантира прилагане на стандартите за качество е приет “План за действие на България за укрепване на схемата за тестване на качеството на суровото краве мляко за периода 2016-2017 г.”. След стартиране на плана специализираните млечни стопанства са разделени на три групи съобразно броя на животните и дейността им: професионални стопанства, семейни стопанства и малки семейни стопанства.
От направения анализ на качествени показатели на млякото може да се направи извода, че големите стопанства произвеждат основно продукция отговаряща на изискванията, докато малките стопанства в планинските и полупланинските райони трябва да решат проблеми в областта на хигиената и технологиите за да могат да изпълнятизискванията. (БАБХ, 2016).
Създадената епидемиологична обстановка около нодуларния дерматит засегна не само фермите със заболели животни, но и много от останалите стопанства, където е извършена ваксинацията, която доведе до намаление млеконадоя на животните. По сведения на производителите, средната млечност на ваксинираните животни е намаляла между 10-20%, което сериозно се отразява на финансовите приходи и резултати на млечните стопанства.
Безспорно, едно от най-значимите събития през 2016 година бе одобрението на новите Схеми за разпределение на обвързаната подкрепа в областта на животновъдството. Въведе се изискването за минимален млеконадой при млечни крави и овце подселекционен контрол, като условие за получаване на допълнително плащане, респективно 4 т. за крава и 70 литра за овца. Въвежда се самостоятелна схема за планинско животновъдство в планинските райони, като единствено там ще бъдат подпомагани животни от 5 – 9 крави и 10 – 49 овце. Въвежда се и диференцирана ставка при стопанствата с животни под селекционен контрол, като първите 250 животни при кравите и 300 при овцете ще получават с 25% повече.
Общо през следващите 2 години 2017 – 2018 години ще бъдат прилагани 8 Схеми за обвързана подкрепа в животновъдството, с годишен бюджет от над 121 млн. лв. Допълнително към него ще постъпят средства от преходната национална помощ, която ще се равнява на около 35 млн.лв. през 2017 година заделени за ДРД и около 40 млн.лв. в говедовъдството.

ГЛОБАЛНИ ТЕНДЕНЦИИ В МЛЕЧНИЯ СЕКТОР

Според данни на Млечната обсерватория към ЕК увеличението на доставките на сурово краве мляко е с 0,7 % за единадесетте месеца на 2016 г. Въпреки увеличението в първите месеци на годината доставките през ноември намаляват за шести пореден месец с 3,7%. Значими намаления се наблюдават в основни страни производители Германия, Франция и Великобритания, докато за Полша, Ирландия и Холандия намалението е незначително.
Спада в цените на суровото мляко, доведе до преработване на част от суровината в нискомаслено сухо мляко.
Поради голямото предлагане сухо мляко на интервенционни цени през пролетта лимитите за публично складиране бяха увеличавани няколко пъти. Запасите от сухо мляко в края на септември възлизат на 355 000 тона. Ще отнеме между две и три години то да бъдат изкупено.
Според Тасос Ханиотис 1 кризата в млечния сектор от последните две години е предизвикана от съчетанието на комплекс от фактори: свръхпредлагане на мляко на световния пазар със забяване на вноса на Китай и ембарго от Руската Федерация. Промени на макро ниво, като валутните курсове и спада в цената на петрола, оказват натиск към понижение на цените на суровините. Обръщането на тренда и увеличение при млечното стадо в Съюза за първи път от 40-години, също оказва влияние, чрез увеличаване на предлагането.
Ефектът от промяна на политиката на съюза е забележим по намалението на разликата в цените между световния пазар и ЕС. Ползата от тази политика е най-вече за продукти с по-висока добавена стойност. Но от големите колебания на цените са засегнати доходите на всички фермери.
Важно е да се отбележи, че млечното говедовъдство е сред силно подкрепяните сектори на земеделието – средно за ЕС около 42 % от нетната добавена стойност на специализираните млечни стопанства се формира от субсидиите (без инвестициите) за периода 2007-2013 г.
Разработването и прилагането на една схема за стабилизиране на доходите на фермерите на ниво ЕС в бъдеще би се сблъскала с редица проблеми, сред които са: затруднения при администриране и големи трудности от техническо естество.
Необходимост от изграждане на система за проследяване на изменението на доходите на ниво ферма. Това изменение на политиката би предполагало и съществено преразпределяне на подкрепата, от полза само за няколко страни членки. (Haniotis, 2016)
Според анализ на експерти от ЕК средната цена на суровото краве мляко не се очаква да премине 32 евроцента за килограм до 2018 г., тъй като освобождаваните количества сухо мляко от публично складиране ще действат ограничаващо на растежа.

Силната корелация на цените на маслото и сухото мляко на европейския и световния пазар се очаква в бъдеще да доведе до нови ценови колебания.

Според специалисти в средносрочен (десет годишен) период в ЕС ще намалее консумацията на пакетирано мляко, а ще се увеличи потреблението на масло и сирена, включително и за индустриална употреба. Търсенето в световен мащаб ще нараства най-вече в Африка, Китай и Индия. Очаква се ЕС да се превърне в най-големия износител на млечни продукти в света, с около 25% от експорта, като изпревари Нова Зеландия към 2026 г., най-вече при сухите млека, адаптираните млека и сирената.
Млечното стадо вероятно ще намалее (с изключение на Ирландия) до около 22 милиона крави, но ще се увеличава продуктивността на животните.
Предвижда се все по-голяма част от производството на краве мляко да се концентрира в т. нар. “млечен пояс”2. Разрастването на стадото ще бъде ограничено от изисквания свързани с емисиите. (Helaine, 2016)
Противоположно мнение е изразено от Европейският млечен борд (ЕМБ). ЕМБ предлагат въвеждането на програма, която да сигнализира при значително намаление на цените и автоматично да налага ограничение на предлагането от фермите. Оптимизма в прогнозата на ЕК е необоснован. Няма гаранция, че в бъдеще на млечния пазар няма да се повтори ситуацията, при която изкупни цени са по-ниски от производствените разходи. Зависимостта от експорта на млечни продукти също е от изключително значение.
Ситуацията в другите основни региони – в Океания през 2016 г. има намаление на производството на краве мляко – в Австралия с 8,5%, а в Нова Зеландия с 3%. САЩ увеличават производството на сурово краве мляко с 1,7 %. Има увеличение и на броя на кравите. В Южна Америка, големи страни производители, като Аржентина и Уругвай имат над десет процентен спад в производството на краве мляко, поради лоши климатични условия. Намалението на предлагането на сурово краве мляко в глобален мащаб води до ново пазарно равновесие, вероятно при по-високи ценови нива. Според USDA продукцията на сурово мляко в страните водещи износители (ЕС, САЩ, Нова Зеландия, Австралия и Аржентина), се очаква да нарастне умерено с около 1%, като за САЩ увеличението ще е 2 %, а за ЕС без изменение, а за Нова Зеландия около 1 %.
Сериозна конкуренция на световния пазар ще има между САЩ и ЕС при сирената. Основен фактор определящ конкурентоспособността ще бъде курса на долара към еврото ( USDA, 2017).
Обезценката на еврото спрямо щатския долар доведе до ръст на цените на млечните продукти в Съюза, най-осезателен при маслото (+42%). При износа на сирена бяха достигнати обемите преди руското ембарго от 2014 г.
Китай остава най-големият пазар за потребителски продукти и за такива с добавена стойност, като най-силен внос продължава да се отчита в първото тримесечие на календарната година (последно тримесечие на китайската фискална година). Други държави при които има значимо увеличение на вноса са Руската Федерация, Мексико и Филипините. Основният ефектите от руското ембарго е до голяма степен в прекъсване на икономическите връзки с ЕС.
Първоначалните санкции срещу Руската Федерация (РФ), бяха финансови и засегнаха дългосрочните инвестиционни проекти поради затруднено финансиране.
Отговорът на руското правителство бе да подкрепи производствата заместващи износа. Това е трудно постижимо при вноса на технологии и високотехнологични продукти, но до голяма степен изпълнимо за селскостопанската продукция.
За 2015 година ръстът на производството на сурово мляко в РФ е незначителен, като има недостиг от 7 мил. тона.
Според Александър Мартиненко – Генерален директор на руския производител на сирена Umalat, до 90% от вносните сирена могат да бъдат заменени. За две години делът на сирената произведени в РФ в търговията на дребно се е увеличил до 80 %.

ПРЕДЛАГАНЕ НА МЛЯКО

ПРОИЗВОДСТВО НА СУРОВО МЛЯКО

Производството на мляко в страната е функция на броя на млечните крави и млеконадоя. България е сред страните в ЕС с най-нисък млеконадой на едно животно (средния млеконадой е 70% по-нисък от средния за ЕС), което се дължи на 2 основни причини: разполагаемите генетични ресурси и начин на отглеждане на животните. В страната се наблюдават редица слабости по отношение на породния състав на животните, като основно това се констатира в малките и средни фамилни стопанства. Млечните крави отглеждани във ферми над 100 животни представляват само 23% от целия брой, докато в преобладаващата част от другите стопанства липсва систематична или не се провежда селекциона дейност.
В същото време, броят на регистрираните животни, с които се кандидатства за обвързано плащане по Схемите за крави под селекционен контрол през 2017 година се очаква да достигне 97 хил., което представлява 35% от млечните крави към 2015 год. Ако това е реална цифра и ако селекционната работа в тези стопанства отговаря на стандартите, това би трябвало да се отрази много скоро и да подобри чувствително нивата на производство на мляко в страната.
Освен генетичните ресурси, определящ фактор за производството на мляко е храненето и отглеждането на животните.
Тук също има значителни пропуски, като рационално хранене на животните се прилага в много малко на брой стопанства. Причините за това са в липсата на достатъчно знания и опит, но така и до финансови възможности, за набавяне на необходимите фуражи. Това особено е валидно за последните 2 години, когато изкупните цени на млякото паднаха и болшинството фермери се ориентираха към намаляване на производството.
В следствие на икономическата и пазарна обстановка, очакваме броят на млечните крави да продължи да намалява, основно при по-малките стопанства, като към края на периода да достигнат малко над 250 хиляди. Опитът след 2009 год. показва, че въпреки значителните средства отделени за подпомагане, няма значителен ефект върху сектора (нито като увеличение на средната продуктивност, нито като увеличение на млечното стадо). Броят на кравите почти достига този от 2006 г., но при много по-силна специализация на стопанствата.
Субсидиите не са най-добрият начин за подпомагане на сектора поради това, че водят до изкривяване на пазарните сигнали. В сектора се задържат по-малки стопанства, които не са достатъчно конкурентоспособни и без подкрепата биха напуснали.
В същност, очакваното намаление на броя на млечните крави в следващите години ще се определя до голяма степен от промените на политиката, но дори намалението да бъде и още по-голямо, отколкото се очаква и да достигне 20-25%, това може и да се разглежда като процес на оптимизация. В съвременното млечно говедовъдство, увеличението на производството може да дойде по-екстензивен път, с увеличение на стадата, каквито условия има на териториите от споменатия вече „млечен пояс”, както и чрез увеличение на млеконадоя. Към второто трябва да се насочи българското млечно говедовъдство.
В момента, производството на краве мляко в страната е паднало на критични равнища, близки до 1,1 млн.т. и предвиждаме слабо увеличаване, особено от 2017 година нататък.
Проблемът обаче е с колко ще може да се вдигне производството. При запазване на сегашната ситуация и без сериозни промени в пазарната организация и поглеждане в дълбочина в проблемите в самите стопанства, трудно може да се надяваме на оптимистичен сценарий.

Друг голям въпрос са ниските нива на изкупено мляко. Около 50% от млякото в страната се декларира, като изкупено и преработено в мандрите. Това повдига няколко теми, свързани с: надеждността на статистическата информация, въпросът със сивия сектор, темата с качеството на млякото, степента на стоковост и на вътрешното потребление в стопанствата, рентабилността при изкупуване на млякото произвежданото от малките, разпръснати стопанства и ролята на директните продажби. Дори да допуснем, че в по-малките ферми част от млякото се използва за изхранване на телетата и лично потребление, а друга част се преработва и продава, като сирене и кашкавал, пак трудно могат да се обяснят тези обеми на изкупено мляко. Очакваме, че с промените в Наредба 3, свързани с доказване на количество произведена продукция от фермерите, за да бъде получено подпомагане, част от това мляко ще “влезе” в статистиката, тъй като ще се появи стимул да бъде декларирано.

ПРЕРАБОТКА И ПРОИЗВОДСТВО НА МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

Броят млекопреработвателните предприятия в България е 2153 през 2015г. В сравнение с 2000 г. броят им е намалял с около 52% (от 445 броя). Ако претеглим изкупеното мляко през годините на броя на преработвателите, ще получим количество на преработвател между 2 460 т (2012) и 2 360 (2015) т.е. средният размер на преработвателните предприятия е сравнително малък, респективно има свободен капацитет и вероятно по-високи разходи за преработка. Големият брой преработватели способства от една страна за по-свободен пазар на суровото мляко, но в същото време прави преработката по-малко ефективна, заради постоянните разходи, а оттам и до оскъпяване на продукцията. В Западна Европа, далеч по-големи производители на мляко имат много по-малко на брой млекопреработвателни предприятия, което обяснява част от причините на намалената конкурентоспособност на млекопреработката в страната.
От друга страна, продуктовия асортимент на преработвателните предприятия е малък и доста традиционен, не се отличава с никакви специфики и уникалности, за да се стреми към нишово позициониране, поради което се изправя пред масовия конкурентен натиск.
Ето защо, за да оцелява и да покрива своята неефективност, преработвателният сектор е принуден да търси възможност да снижава цената на продуктите, като много често това става за сметка на качеството.
През всичките последни години, расте вносът на млечни суровини в страната, като тази тенденция няма как дабъде променена в следващите години, при положение, че вътрешното производство на сурово мляко е на нискинива. Вложеното количество сухо мляко, след достигнатия пик от 40 хил.т. през 2013 година, ще се задържа на нива
от около 25 хил.т. Може да очакваме, че в бъдеще ще се увеличава повече вносът на готови млечни продукти и по- малко на млечни суровини, заради структурата на търговия и ниската конкурентоспособност на млекопреработвателните предприятия при тази специализация, асортимент и растящ дял на директните продажби.

Един от най-сериозните проблеми при преработката е именно съмненията около качеството на произвежданите продукти, заради дефицита на качествена суровина. Изследване на асоциация „Активни потребители” през 2016 г. показва, че шест от изследваните марки не отговарят на стандартите заради повишено съдържание на немлечни мазнини. Увеличени количества вода се откриват във всеки втори продукт, което е влошаване в сравнение с предишни изследвания. В някой от продуктите има ниско общо съдържание на мазнини, което предполага използване на нискомаслено сухо мляко при производството и повишено съдържание на вода. С недостатъчна зрялост (сравнявана с БДС) се отличават 26 от изследваните сирена. Положителен факт е, че в изследваните продукти липсват антибиотици и нивото на сол е в нормите.
Подобни резултати са получени при проверки на БАБХ, като от 274 проби сирене от магазинната мрежа, при 7 (2,6%) са установени наличие на растителни мазнини необозначени на етикета.
Практиките на некоректно етикиране на продуктите вредят на целия бранш.
Възможности за подобряване на маржовете могат да се търсят в налагането на собствени търговски марки, но това изискват постоянство в качеството.
Според класация на преработвателите, млечният сектор се явява най-големият по размер от всички сектори на ХВП, следван от производителите на захарни и шоколадови изделия. За 2015 г. се наблюдава намаление с 12% намаление на приходите от продажби сектора, пак според същата класация.
Първите четири фирми по оборот са собственост на чуждестранни компании (Обединена млечна компания АД, Трибул ЕАД, Меггле България ЕООД и Шрайбер Фуудс България ЕООД). Те представляват над 26% от обема на продажбите.
Челната им позиция е обусловена и от факта, че фирмите-майки имат добро представяне в региона и съдействат за износ на продукцията в съседни държави.
Общо 25-те компании в класацията представляват 66% от стойността на произвежданата продукция в сектора.
При преработката е забележима и друга тенденция – фирмите да специализират заводите си за определен вид продукти.
Подобни данни има в бюлетините на МЗХ, където само 49 производители декларират, че произвеждат пакетирани млека, а само 23 производители произвеждат сметана. Масово произвежданите продукти са краве сирене (182 преработватели) и заквасено мляко подсладено и неподсладено от различните видове млека (109 преработватели).

ЦЕНИ НА МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

Цената на кравето мляко до средата на 2016 г. продължи да отбелязва намаление, като изкупните цени паднаха до средно 481 лв./т през юни, а в някой региони (например Кърджали), изкупните цени бяха под тази цена и спаднаха до около 330 лв./т. Това доведе до отказ на фермери да продават продукцията си.
Съчетано със сухото време през летните месеци в Южна България, изкупните цени слязоха под себестойността на продукцията и бяха стимул за излизането на фермери от сектора. Трябва да отбележим, че България бе по-скоро в средата на скалата през най-тежкия период на кризата (средата на годината) относно намалението на цената – през този период в ЕС има страни с 23-25 % по-ниски изкупни цени на суровото мляко (Литва и Латвия). В средносрочен период не може да се разчита на значителна повишение на изкупната цена, като българската цена вероятно ще остане “заключена” между средната цена за ЕС-13 и ЕС, както през изминалата 2016 г. Почти изчерпан е потенциалът за увеличение. Ако преди членството българската цена бе 50% от средната за ЕС, то сега разликата е само с 10%. Това задържане на цената може да бъде обяснено с по-високата ефективност при производството на други страни от региона ЕС-13, като Унгария, Чехия и Полша, водещо респективно до намаление на изкупните цени.
През 2017 година се предвижда цената на литър мляко да бъде на равнища около 0,58 – 0,6 лв., което е на нива преди осезаемия скок в цените след 2011 година. Само по себе си, такава цена на млякото не е проблем ако производителността на животните се доближи до средните за ЕС и размерът на стопанствата се оптимизира. Трябва да се отбележи, че тази цена на млякото в България е при масленост 3,6%, докато в много от другите страни, средните цени на млякото са при масленост 3,8% и нагоре.
Благоприятно за стопанствата и особено за по-малките, тези до 20 животни, е в създадените условия за директни продажби. При тези продажби, фермите действащи със затворен цикъл ще могат да формират много по-високи цени на млякото, в рамките на 1 – 1,5 лв/л., което ще действа спасително за тях и ще ги остави на пазара. Трябва да се отбележи, че за стопанствата до 50 – 100 млечни животни, цени на млякото под 0,8лв/ л. са незадоволителни и непозволяват покриването на всички разходи за дейността.

Въпреки сръхпредлагането на млечни продукти на европейския пазар, цените на тези продукти на българския пазар се запазват почти без промяна.
Единствената категория, при която има намаление е кравето масло. Но това е продукт, по-голямата част от потребяваните количества са вносни (основно Германия). При него най-бързо се отразяват промените в цените в ЕС. В същото време, голяма част от маслото в ЕС е внос от Нова Зеландия, която притежават най-добри сравнителни предимства в производството на масло.
Допълнителната търговска либерализация между ЕС и Нова Зеландия ще направи маслото в Европа още по-конкурентно в ценово отношение.
Въпреки, че цените на млякото между 2007 и 2015 година са намалели на месечна база с около 3-4%, то цените на сиренето се е покачило на месечна база с 14%. Това дава основание да очакваме, че цените на млечните продукти в търговията на дребно няма да спрат да се покачват в следващите години. Средните цени на кашкавала, сиренето и маслото през 2015 и 2016 година отбелязват лек спад, което се дължи на силната външна конкуренция с такива продукти. Цената обаче на пресните и кисели млека се задържа без промяна през последните 2 години, въпреки че изкупните цени са паднали между 2014 и 2016 г. с почти 18%.
Очакваме в следващите години поради повишение в доходите на потребителите (най-вече в големите градове), както и поради все по-големите обеми реализирани през големите търговски вериги, потребителите да започнат да обръщат повече внимание на качеството и търговската марка на продуктите и подобрението в качеството на продуктите също да тласка цените нагоре.

ТЕНДЕНЦИИ ПРИ КОНСУМАЦИЯ НА ПРОДУКТИ ОТ КРАВЕ МЛЯКО

Консумацията на млечни продукти на човек от населението е функция, както на цените, така и на доходите и предпочитанията. Най-съществени различия в консумацията се забелязва в паралелния пазар на сирена, където през всички години след 2007 година, расте потреблението на сирене, произведено с немлечни суровини („деликатесен” продукт), за сметка на сирене с млечни мазнини. Пикът на тази субстаниция замяна на единия с друг продукт е през 2014 година, като се очаква в следващите години, консумацията на „имитационни” млечни продукти да намалее чувствително. Въпреки очакванията за намаление на потреблението на „сурогатни” млечни продукти, консумация ще продължи да преобладава при сирената. Причината за високото потребление на такива продукти е в цената и по ниските потребителски възможности на населението. Подобни тенденции не са изолирани и характерни само за българския пазар, но са често срещани във всички страни, където има ниска доходи или цените на млечните продукти се покачват заради инфлация или девалвиране на националните валути.
Проблемът при саламурените сирена е също във високото съдържание на сол, като предпочитанията на потребителите в днешно време е към намаляване употребата на сол и мазнини. Може да очакваме, че в следващите години ще намалява потреблението на саламурени сирена и ще нараства потреблението на кашкавал и извара.
Намалението на населението също ограничава мащабите на вътрешния пазар, като все по-голям дял в консумацията на млечни продукти ще имат, както вносните такива, които осезаемо доминират при маслото например, но така и продуктите продавани директно от фермите. Късите вериги за доставка са добри не само за фермерите, но и за потребителите защото носят разнообразие и засилват конкуренцията на пазара.

ТЪРГОВИЯ С МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

В резултат на ситуацията на общия пазар в Съюза и на увеличеното предлагане и ограничен износ към Русия, вносът на млечни продукти в страната расте. Значим ръст има при киселите млека. Ръстът при кашкавала за периода 2013 – 2015 година е почти 30% и очакваме задържане на тези нива и леко увеличение в следващите години. Вносът на масло през 2015 година достигна известен пик и очакваме достигнатите равнища да се задържат и в бъдеще.
Сирена от типа “Фета”, гръцко производство са основен конкурент на пазара на сирена в страната, но е малко вероятно да бъдат внесени на добра цена.
Възможна причина за увеличението на вноса на недозрели сирена и извара е използването им при производството на готови продукти.
Причината за предвижданията за задържане на вносните количества при основните млечни продукти в страната през следващите години са в тенденциите за постепенно увеличаване на цените в Европа и на световните пазари, ограничените потребителски възможности на населението, негативните демографски процеси, както и слабото, но леко покачващо се вътрешно предлагане на сурово мляко. В българския потребител има нагласи и предпочитания за консумиране на местни продукти, което прави млечния пазар не толкова еластичен откъм цените.
Ориентацията на някои от търговските вериги, които доминират на пазара на дребно да увеличават предлагането на местни продукти също допринася за забавяне ръста във вноса на готови млечни продукти.

Основните млечни продукти, които изнасят българските производители са бяло саламурено сирене и кашкавал.
Спада при износа на бяло саламурено сирене през 2015 г. е свързан със свръхпредлагането на пазара с млечни сирена, както и спада в цените. Макар, че българските сирена и кашкавал имат характерен вкус и са насочени към нишови етнически пазари възможен е ефект на заместване с други млечни продукти в резултат на общия спад на цените на тези продукти. В същото време през 2017 год. може да се очаква ново увеличение при износа, заради повишаване на цените и намаляване на силното предлагане.

ТЕНДЕНЦИИ ПРИ МЛЕЧНОТО ОВЦЕВЪДСТВО

ПОГОЛОВИЕ И ПРОИЗВОДСТВО В ОВЦЕВЪДСТВОТО

Продължава спада при ДРД, като по-голям спад при животните бе отбелязан през 2014 – 2015 година, в следствие на заболяването „син език”. Най-голямото предизвикателство пред млечното овцевъдство е въпросът с работната сила.
Тя се превръща в ключов фактор за понататъшното развитие на сектора, поради което без масово навлизане на нови технологии за доене на овцете и за увеличаване заплащането на труда, негативните тенденции при поголовието няма да спрад, независимо от пазарната ситуация. В момента задържане на ускорените процеси в редуциране на поголовието се дължат на значителното финансиране по линия на директните плащания. Те до голяма степен мотивират овцевъдите да запазват броя на стадата защото плащане е обвързано с броя на отглежданите животни. В следващите години, макар и да има леко намаление при овцете, това ще бъдат минимални колебания. По същество обаче, риска пред този сектор остава нерешен.

Производството на овче мляко намалява през всичките години след 2005 година насам, като единствено през 2013 г е отчетен известен ръст. В същото време, през последните години се направи значителна подмяна на основното стадо от млечни животни, като млечните породи вече съставляват доминираща част от популацията. Внесоха се много разплодни животни от най-добрите породи млечни овце, което се отразява на млечността, независимо че декларираната средна продължава да бъде ниска. През следващите години може да се очаква ръст в произведеното овче мляко, силно стимулирано от необходимостта за доказване на реализация на мляко, за получаване на обвързана помощ при овцете под селекционен контрол.
По статистически данни се отбелязва рязък спад в обема на изкупеното овче мляко за 2015 г. от над 25% на годишна база (6,5 хиляди тона), което може да бъде отдадено на по-ниските цени през годината и на засилващата се ориентация на овцевъдите към използване на директни продажби.

ЦЕНИ НА ОВЧЕТО МЛЯКО

Очакваме цената на овчето мляко за 2017 г. да бъде в диапазона 1,30 -1,40лв/л. Цената на овчето мляко през последните години сериозно се повиши.
През 2016 г., в следствие на повсеместната криза, на някои места цената на овчето мляко бе паднала дори под 1 лв/л. Възможностите за ръст в цената на млякото в бъдеще са силно ограничени. Макар и различен продукт, млечните изделия от овче мляко се влияят от измененията при пазарите на краве мляко. Те се разглеждат като естествени заместители и движение на цената на кравето мляко надолу неизбежно води до смъкване цената на овчето мляко.
Във водещите европейски страни в млечното овцевъдство, като Франция например, средните изкупни цени на литър мляко са около 0,9 евро/л., което обаче е много трудно достижимо при вътрешните условия у нас. Голямата надежда е именно с действието на Наредба 26, като тя дава основно шанс на стопаните отглеждащи овце да получат краен продукт, който да реализират на добра цена. При директните продажби, цената на литър мляко може да достигне 2-2,5 лв/л., което коренно променя финансовите производствени резултати.
Ето защо, за да се съхрани овцевъдството е важно да се решат пазарните проблеми пред реализация на млякото от овцевъдните стопанства. Разширяване на възможностите за достъп до пазарите от страна на овцевъдите е единственият устойчив път за съхранение на млечното овцевъдство. Това ще донесе повече доходност и дори може да бъде добра алтернатива за много от животновъдите, които не успеят да се задържат в млечното говедовъдство.
Ако за млечното говедовъдство, индустриалния тип на производство занапред ще се утвърждава като конкурентна форма за съществуване и развитие, фамилното овцевъдство може да бъде разглеждано, като добра алтернатива за малките и средни стопанства в селските райони.

ТЪРГОВИЯ С МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ ОТ ОВЧЕ МЛЯКО

България традиционно изнася преобладаващата част от произведената продукция от овче сирене. Причината е в наличие на външни пазари и стабилно търсене. Проблемите в бъдеще се очакват да дойдат от намаление на млякото,
което достига до мандрите. Това ще бъде пречка пред ръста на износа. Като цяло обаче, износът на сирена от овче мляко в следващите години ще нарасне спрямо спада от последните 2 години, като за вътрешния пазар ще остава преобладаващо продукцията доставяна по линия на директните продажби.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

– България е силно чувствителна към случващото се на световните пазари.
Млечният отрасъл в страната се характеризира с редица слабости, най-вече свързани със структурната раздробеност, наличието на голям брой стопанства с малък брой животни, неотговарящи на изискванията за пазарен достъп на млякото, ниска продуктивност на животните и слаба материална обезпеченост, както и липсваща вертикална и хоризонтална интегрираност.
− Лимитиращ фактор за растежа е работната сила, което детерминира възможностите за бъдещо развитие и постигането на по-висока производителност и ефективност. Без ускорена модернизация и технологични инвестиции, които да намалят дефицита от липса на работна сила в сектора трудно може да се очаква коренна промяна.
− Моделът на говедовъдство, основаващ се на стопанства с между 20 – 100 млечни крави е нежизнеспособен към настоящия момент. Продуктивността на тези стопанства е значително по-ниска от другите страни в ЕС. Произвежданото мляко е с по-лоши показатели
− Субсидиите от своя страна задържат нивата на поголовието, но не могат да повишат продуктивността.
Задлъжнялостта на стопанствата расте, което е особено остро в онези стопанства, които през последните години са инвестирали собствени средства и са ползвали банкови кредити за това. Много от млечните стопанства разчитат да закупуват фуражи и не разполагат със собствени земи, което намалява тяхната рентабилност.
− Директните продажби са в резултат не само на ниските изкупни цени, а и от желанието на стопаните да максимизират своята добавена стойност при наличие на търсене на такива продукти. При овчето мляко, това което се доставя до мандрите е дори по-малко от млякото, което се пренасочва към директни продажби.
Фермерите са много по-уязвими от преработвателите в договарянето на изкупните цени, което е и друга причина за търсене на алтернативни пазарни решения.
Цените на вътрешния пазар са определящи и за конкурентоспособността на млекопреработвателните предприятия, които при запазване на настоящата ситуация ще поддържат високия дял на вносни млечни суровини. Една от големите слабости на млекопреработвателните предприятия е еднообразния и ограничен продуктов асортимент което лишава предприятията от възможност да стъпят на различни пазари и да предложат повече възможности на потребителите.
− Отпадането на млечните квоти, както и политически промени като руското ембарго ще продължат да оказват значително влияние на пазара.
Винаги трябва да се помни пазарът на млечни продукти на ЕС не е затворена система, а е във взаимодействие с глобалния пазар.
На този пазар има силна динамика, но за да си устойчив трябва да реагираш бързо, гъвкаво и да подобряваш производството.

С любезното съдействие на доц. д-р Божидар Иванов

Говедовъд.ею

ОСТАВИ КОМЕНТАР