ГОВЕДОВЪДНАТА ФЕРМА – ОТ КЪДЕ ДА ТРЪГНЕМ – Част 3

0
инж. доц. д-р. Стефан Станев
Продължение от:
ГОВЕДОВЪДНАТА ФЕРМА – ОТ КЪДЕ ДА ТРЪГНЕМ 

Поене

Редовете боксове за лежане са прекъснати в обора и там са предвидени прокари, в които да се монтират оборни поилки. В първоначалния проект са предвидени 7 броя групова поилка-сдоена (комплект) (Техн.поз.1). Практиката показва, че типът на тази поилка не е подходящ при отглеждане на високомлечни крави и животни с високо собствено тегло, поради факта, че по-големи животни се нуждаят от голямо количество вода.

Технологията на отглеждане на породи високопродуктивни млечни крави предвиждат необходимостта на животните от големи количества вода, като дневните дажби могат да достигат до 120 литра за животно. През горещите летни месеци тези количества могат да бъдат и завишени. В този случай една поилка ще може да обслужва около 20-25 крави, т.е. необходими са 9 броя такива оборни групови поилки с капацитет 160 л. От всяка поилка могат да пият едновременно поне две крави, за да не си пречат, което означава, че капацитетът на поилките трябва да е поне 160 литра всяка, с цел способстване събирането на голямо количество вода в поилката и навременното утоляване на жаждата. За това са необходими групови оборни поилки с капацитет мин.160 л.

Първоначалният проект предвижда Групова поилка- единична (комплект) 8 броя (Техн.поз.11). Този тип поилки са подходящи в зоните, с ограничен достъп и по-малки пространства и са подходящи за зоните на сухостойните животни. С настоящите промени 2 от тях се заменят с групови оборни поилки с мин.капацитет 160 л, които да осигуряват по-големи количества вода.

Тук няма да влизам в подробности. При осигуряване на водопоя трябва да се спазват правилата:

  • Да има достатъчно свободно пространство (мин. 3 m.) около поилката и тя да не се намира на задънен проход.
  • Ако поилките са коритни, да бъде осигурен фронт за поене поне  60 cm. на 15 крави.
  • Ако поилките са индивидуални, да бъдат осигурени за всеки 15 крави по една поилка.
  • Клапанът на коритната поилка да има ли достатъчен дебит при едновременно пиене на вода на цялото корито.
  • Когато измине 15 m. от мястото, където се е хранила, кравата да намери поилка.
  • Поилките да бъдат функционални и чисти.
  • Вие да харесвате за пиенет водата в поилката.

Твърденията, че всяка поилка трябва да бъде поне 160 литра, не може да има никаква разумна обосновка. Важни са геометричните размери на коритото (поилката), дълбочината на слоя вода и дебита на клапана. Защо не посочат някакво изследване, че тази или онази поилка не е подходяща за високомлечни крави? Коя практика доказва предимството на някоя поилка, която е с добри параметри? Тук са използвани много думи, които „да оправдаят” наложена от не зная какво замяна на еин вид поилки с друг. Само ще допълня, че поне три пъти в денонощието коритните поилки трябва да се източват и измиват. А тук се налага да направим едно пресмятане. Монтирани са 9 коритни поилки с вместимост минимум по 160 литра всяка. Всички тях, като ги изпразним три пъти (да ги измием) през деня, ще излеем върху торовата пътека 4,32 m3 вода в тора. За 4 месеца (толкова е нормативно задължителния срок) съхранение на тора трябва да прибавим още 525 m3 вместимост на резервоара. При проектирането такъв обем вода не е предвиждан и е заложен резервоар с вместимост 1620 m3. Едната трета от този резервоар ще се заеме от допълнителната, вече замърсена вода. Това означава, че новата система за поене на кравите води до разминаване с правилата на цялата кравеферма.

Ако на това (по български) не обърнем никакво внимание, то нека да направим още няколко други изчисления. Годишно в случая се замърсяват 1576,8 m3вода. Тази вода я препомпваме, обработваме (със сепаратор, като част вече от сборната торова маса) и съхраняваме. Това са все разходи. Черешката на тортата обаче е другаде. В крайна сметка цялата течна фракция на тора трябва да бъде изнесена на полето. Ако торът, достигнал до торохранитената система е с нормалн съотношение на фекали и урина, след неговото съхранение по- голямата част от разтворения азот остава именно в течната фракция и торенето с нея (ако не броим ефекта от подобряване на структурата на почвата) е по- изгодно, отколкото това с твърдата фракция.  Но в случая ние трябва да извозим и разхвърляме по полето още 1576 m3 вода, която няма хранителна (за растенията) стойност. Това не ноже да мине и за поливане. Но влачи със себе си разходи. Ако имате цистерна с вместимост 10 m3, трябва да направите 160 курса от фермата до полето, за да освободите вместимостите. Това не става безплатно.

Технологичният процес на издояване на животните във фермата следва да се извършва по възможно най-бързия начин, така че животните да прекарват максимално кратко време в доилната зала, където стоя прави и са събрани в група, вместо да се хранят или да почиват. Поради тази причина предвижданите първоначално Водопойни корито 4 броя (Техн.поз.28), които да бъдат монтирани в доилната зала се редуцират до 1 брой, която ще се използва само при необходимост или когато е отделено животно за извършване на манипулации. Целта на настоящата промяна е след издояване животните да не се събират в доилната зала, а да се приберат в своята зона, където всяко животно според моментните си нужди може да почива, да се храни или да пие вода от груповите оборни поилки.

Животните изпиват до 1/3 от необходимата им вода веднага след доене! За това е препоръчително кравата след доене да има първо достъп до водата, а след това до фуража. За да няма конфликти на база йерархична структура в групата, за всяка крава трябва да има място. Премахването на предвидените в проекта поилки на изхода от доилната зала  създават предпоставки за напрежение у животните. Много автори изтъкват, че кравата обича да пие веднага след доене. В Холандия рядко ще видите ферма, в която да не е осигурен водопой на кравите веднага до изхода от доилното място.

През зимните месеци, когато температурите стават по-ниски е възможно водата в поилките да замръзне, за това е необходимо да бъде осигурено решение за подгряване. Първоначалният проект предвижда Подгревател- циркулатор за вода (Техн.поз.34), който в практиката показва, че е значителен консуматор на електроенергия, а освен това е неприложим към настоящата промяна на груповите оборни поилки с мин.капацитет от 160 л., които не са подходящи за проточна циркулационна водна система. Поради тази причина се налага към всяка поилка да бъде монтиран самостоятелен подгревател, които да предпазва водата в поилките против замръзване. За целта са необходими 16 броя индивидуални нагреватели за оборна поилка със захранване от 24V, които да заменят циркулационните подгреватели.

И тук не зная коя практика е показала, че подгревателят – циркулатор консумира много електроенергия. Нормално циркулиращата вода е с температурата на входящата вода (от порядъка на 160С). През деня, когато кравите са активни и пият вода, циркулатора подгрява водата в коритото за сметка на циркулиращата по- топла от 100С вода. Само нощем, когато няма голяма консумация, се включва подгревателя. Анализът показва, че сборният разход на електроенергия при циркулатора е по- малък, отколкото при директното.  Не е вярно и твърдението, че при коритни поилки не може да се поддържа температурата на водата. Още първият такъв циркулатор, който беше внесен в България, беше точно към такива поилки на изхода на доилна зала (с. Трем, общ. Хитрино, 2006 г.).

Торови клапи и торови пътеки

В оборът за кравите са обособени 4 броя торови пътеки, по които животните се придвижват свободно и където застават докато се хранят. Торовите пътеки се почистват от автоматизирани скреперни линии, които отвеждат тора в единия край на сградата, където е обособен напречен торов канал. Скреперът избутва тора по торовата пътека и през отвор в пода, наречен шлиц, го изсипва в канала. Първоначалният проект предвижда тези отвори на шлиците да бъдат покрити с изпразващи клапи (Техн.поз.16 и 17) 4 броя, които се отварят при изпразване и отново се затварят при отдръпването на скрепера. При този тип работа е необходима ширина на отворите в пода от 60 см.

Всички тези условия при този процес реално създава опасност за животните, когато при повдигане и отваряне в близост има животни съществува опасност от нараняването им, както и когато животно е застанало върху клапата и скреперът я повдига, а отворът в пода е прекалено голям и т.н. За да бъде премахнат този риск е необходимо отворите на шлиците в пода да бъдат сигурно обезопасени, така че животните да бъдат защитени и да нямат никакъв достъп до тази зона. Предвижда се това да стане, че в периметър около шлица бъдат монтирани твърди и здрави четириредови метални врати от тръбна конструкция. При тази технология ширина на отвора на шлиците от 20 см е напълно достатъчна. Необходими са 8 броя такива врати, които при необходимост от преминаване на машина се отварят и освобождават торовата пътека.

Следва продължение.

С любезното съдействие на:инж. доц. д-р. Стефан Станев

АГРОЕКОН   ООД                                Mob. +359 887 582 684
ул. Милин Камък 23                             e-Mail: s.stanev@agroecon.com
6000 Стара Загора                               web: www.agroecon.com

ОСТАВИ КОМЕНТАР