ПРЕВЕНЦИЯ НА БОЛЕСТИТЕ ПО КОПИТАТА НА КРАВИТЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ДОБРОТО ИМ СЪСТОЯНИЕ

0

Доц. д-р Пламен Георгиев

През 1995 г. завършва Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина, гр. Стара Загора, специалност ветеринарна медицина. През 2007 г. защитава дисертация за присъждане на образователна и научна степен „Доктор”. Доцент от 2008 г. Специализира в „Клиника по ветеринарно акушерство, гинекология и андрология” при Юстус-Либих университет, ВМФ, Гийссен, Германия през 2000 и 2005 година. Участвува на конгреси в Швейцария и Германия през 2005 и 2006 година. Понастоящем работи като доцент във ВМФ при Тракийски университет – гр. Стара Загора

Една немска пословица гласи: “Копитата носят млякото”, а ние ще добавим – и цялата крава. Само онези крави, които в
буквалния смисъл стоят уверено на краката си, могат да имат висока продуктивност. При заболявания на копитата или
краката животното изпитва болка. Това на свой ред се отразява на двигателната активност. Последните данни от
изследвания, проведени в учебно-опитния център “Футтеркамп”, показват, че
ЮНИЦИТЕ С ПРОБЛЕМНИ КОПИТА СЕ ДВИЖАТ МНОГО ПО-МАЛКО
А здравите юници 10 пъти по-често от животните с копитни заболявания посещават хранилките и 3 пъти по-често – поилките. Оценката на индивидуалното потребление на фуражи показва, че по принцип юниците потребяват значително по-малко фураж от старите крави (гонят ги от хранилките). Именно затова те трябва да отиват до хранилките по-често, т.е. на всеки изяден килограм фураж се пада значително по-често посещаване на зоната на хранене, т.е. юниците трябва да се движат повече. Още повече че юниците имат по-малка “пропускливост” на търбуха.
Така че, ако вследствие на заболявания на копитата или крайниците по-рядко се насочват към хранилките, потреблението на фураж намалява. Здравето на копитата се отразява не само на юниците, но и на кравите, които вече са на няколко телета. Наблюденията показват, че кравите, които нямат проблеми с копитата, всекидневно изразходват 40 минути повече за хранене, отколкото имащите копитни проблеми. Очевидно е, че намаляването на времето за хранене влияе негативно на млечната продуктивност и плодовитост.
ПО-ДЪЛГО ЛЕЖАНЕ, ПО-УВЕРЕНО ХОДЕНЕ, ПО-МАЛКО СТОЕНЕ
Но не само копитните проблеми се отразяват на двигателното поведение на животните, но и характерът на движение се отразява на състоянието на копитата. В частност придвижването е необходимо за кръвоснабдяването на копитата (при допира кръвта “се изстисква” от копитото, при повдигане на крайника кръвта отново нахлува в него). Продължителното стоене пък вреди на микроциркулацията на кръвта. В резултат на това се нарушава кръвоснабдяването, тъй като основата
на кожата на копитото се смачква между копитната кост и твърдия под. Освен това едрият рогат добитък поради особеностите в строежа на крайниците си по-бързо се уморява от стоене, отколкото от движение.
Наред с възможността за движение млечните крави трябва да имат възможност да лежат продължително. При стоене енергозагубите са с 20-30 процента (при движение – 50 процента) по-високи, отколкото при лежане. Освен това колкото по-дълго лежи една крава, толкова по-дълго се разтоварват и почиват ставите, ставните връзки и копитата, толкова по-активно циркулира кръвта във вимето и се засилва млекообразуването.
Високото потребление на фураж също изисква покой. Колкото по-дълго кравата се намира в бокса, толкова по-интензивно е преживянето, по-добро е слюноотделянето, което стабилизира търбуховата среда. Боксът трябва да осигурява на животното извършваните на заложените от природата движения по време на лягането, лежането и ставането.
Постелята му трябва да бъде мека и суха. Освен това с увеличаване на еластичността на повърхността се повишава и броят на лежащите крави. На състоянието на копитата оказва влияние и наличието на свободни места в краварника. Така че, колкото повече място има за една крава и колкото по-дълго лежи, толкова по-малко копитни проблеми се наблюдават.
ФУНКЦИОНАЛНИ ГРИЖИ ЗА КОПИТАТА
Стабилното здравно състояние на копитата не може да бъде осигурено само с добро отглеждане и хранене. Функционалните грижи 2-3 пъти годишно са основна предпоставка за здрави крайници. Но между обработките също може да възникне куцота. Затова редовно трябва да имате представа за копитата на цялото стадо. За целта се прилага методиката за “копитна бонитировка” (locomoton score).
Тя предполага наблюдение на животните при стоеж и придвижване, а характерът на движение се оценява по петобална скала:
1 – нормално;
2 – лека куцота;
3 – куцота средна степен;
4 – забележима куцота;
5 – тежка куцота.
Във връзка с това, че кравите с проблемни копита и крайници или болки в опорно-двигателния апарат демонстрират изкривен (в по-голяма или по-малка степен) гръб по тази методика се оценява и положението на гърба и дължината на стъпката. Смисълът на тази оценка е своевременното проявяване на субклинична куцота.
Животните, получили оценка от 2 до 3, се нуждаят от спешна обработка на копитата. Леката куцота се лекува по-бързо, по-просто и по-безболезнено. Ако след процедурата стане ясно, че средната оценка на стадото надвишава 1,4 точки или повече от 10 процента от кравите имат оценка от 3 до 5, трябва да се вземат спешни мерки за подобряване на здравето на копитата – да се осигури комфорт на животните, особено при лежане и движение, грижи за копитата, хранене.
СВОЕВРЕМЕННАТА НАМЕСА ПРЕДПАЗВА ОТ ПО-ГОЛЕМИ ПРОБЛЕМИ
Язвите (абсцесите) на стъпалото на копитата наред с натъртванията и ревматичните възпаления (ламинит, пододерматит) са най-честите причини за възникване на куцота. Често едно копитно заболяване влече след себе си друго.
Абсцесът на стъпалото може да има различни стадии: от кръвоизливи в основата на кожата на копитото и проникване на кръв в намиращия се отдолу рог до спукване на роговата капсула и възпаление на основата на кожата на копитото и дори масивно нагнояване, съпроводено със силни болки. Заради прекомерно натоварване (занемарени копита) или ламинит се нарушава съединението на копитната кост, основата на кожата на копитото и копитната капсула. Вследствие на това копитната кост спада (до 10 мм) и натиска основата на кожата на копитото. По време на раждане следствие на хормонални въздействия колагеновите еластични влакна на съединителнотъканната основа на копитото се “разрошват”. Това засилва нестабилността на копитната кост в копитната капсула.
Мазна прослойка предпазва от не физиологично претоварване под натиска на стъпалото и основата на кожата. Но тъй като кравите в началото на лактацията усилено потребяват всички мазнини в тялото, заедно се тях се изсмукват и мазнините от този естествен амортисьор. Основният принцип на лечение на язвите на копитото е пълно разтоварване на кожната основа на копитото в областта на абсцеса. Само така може да се възстановят естествените условия за кръвоснабдяване и съответно да се осигури нарастване на здрав копитен рог. Професионалното подрязване на копитата трябва да осигури максимални биомеханични условия на натоварване.
Двете части на копитото трябва да носят еднаква тежест и тя трябва да се поема от предните две трети от площта на копитото. Несъмнена е и необходимостта от симетрично подрязване на втората здрава двойка копита на задните крайници.
Премахването на прекаленото натоварване оказва значително позитивно влияние на структурата на растящия копитен рог и на времето за оброговяване.
Физиологичната скорост на нарастване на копитния рог е около 5 мм на месец. Язвата на копитото се смята за оброговяла, ако нарастващият рогов слой не може да бъде отделен с тампон. Такова оброговяване настъпва средно след 14-21 дни.
Много по-песимистична е прогнозата за излекуване на абсцеси, към чието лечение се пристъпва 10 и повече дни след началото на куцането. Ламинитите и пододерматитите, възникващи вследствие на ацидози и кетози, нехигиеничните условия на отглеждане също влияят негативно на излекуването. Най-важната манипулация все пак си остава
РЕДОВНОТО И ПРАВИЛНО ПОДРЯЗВАНЕ НА КОПИТАТА
позволяващо предотвратяване на създаването на благоприятни биомеханични условия (прекалено голямо неправилно натоварване на копитото, преместване на тежестта върху задната му част). Ортопедично правилното подрязване на копитата подобрява кондицията на кравата. Анализът на данните на дойното стадо във “Футтеркамп” показва, че млечната продуктивност на животните след подрязването на копитата не е намаляла, а потребението на фураж е нараснало.
Само професионален подрезвач на копита трябва да има достъп до вашия капитал – кравите ви. Решаващи са разходите не за грижите за животните, а за лечение на копитните заболявания. При средна годишна продуктивност на млечното стадото от 10 000 кг мляко и 40 процентна заболеваемост разходите, свързани с копитни проблеми, се съставляват около 1,4 евроцента за килограм мляко (Herrmann, 2006). При поголовие 150 крави съответната сума ще бъде повече от 20 хиляди евро. За тези пари може да се осигури много “профилактика”.
(Източник – СИНОР BG)
За да бъдат копитата на Вашите крави здрави, е необходимо да се изпълнят няколко условия.
1. Копитата при кравите израстват постоянно и те трябва да бъдат подрязвани. Ако това не се изпълнява идват проблемите. Редовните и правилно извършваните лечебни бани на крайниците също спомагат за успеха. Осигуряването на оптимален хранителен режим гарантира, че новообразувания рог ще е здрав и устойчив на външни въздействия.
Използвайте винаги добри и проверени бици разплодници, за да избегнете генетичната предразположеност към някои копитни болести. Така например следните признаци и заболявания в определен процент са наследствено обусловени:
постановка на крайниците – 12%; ъгъл на копитото – 23 %; дефект на бялата линия – 2%; дигитален дерматит – 10%; тилом 10%; интердигитален дерматит – 8%; асептичен пододерматит – 5%.
2. Умерено и рационално натоварване. Това означава, че натоварването трябва да съответствува на издръжливостта на копитата. Избягвайте прекалено силния натиск. Отстранявайте грапавините и неравностите на пода и пътеките, камъните и различните други пречки върху повърхността на земята. Материалът от който са направени подовете трябва да осигурява стабилност при придвижване. Осигурявайте спокойствие в стадото. Избягвайте пренатоварването предизвикано от неравните терени или пък дългите и ненужни преходи. Най-удачното решение – гуменото покритие на пода!
3. Намаляване до минимум вредните въздействия на околната среда. Елиминирайте и отстранявайте различните патогенни причинители, така също и влагата. Поддържайте копитата чисти.
4. Своевременно и целенасочено лекуване. Реагирайте своевременно при първия симптом или признак, указващ, че нещо с кравата не е наред. Направете незабавни корекции при съществуващи проблеми в хранителния режим, отглеждането или мениджмънта на стадото.
5. Редовен контрол и мениджмънт на здравословното състояние на копитата. Търсете винаги новости и възможности за подобрения. Контролирайте здравословното състояние на подрастващите животни, кравите през сухостойния и лактационния период. Аргументирайте и отбелязвайте своевременно брака и текучеството във Вашето стадо.
Когато се говори за здравословен статус на копитата трябва да се имат предвид редица взаимно зависими фактори, които могат помежду си да усилят или да подтиснат своето въздействие. При вече здрави копита, разходите за тяхното поддържане в това състояние са минимални. Проблемите и последствията от тях усилват негативните тенденции. Всичко това се свързва и налага големи разходи за продължителен период от време, докато ситуацията се нормализира.
Два примера:
1. Роля на повишения риск от инфекция. Повишеното количество на причинителите на интердигиталния дерматит води до по-широкото и мащабно разпространение на това заболяване при животните. От своя страна това е причина за допълнително увеличаване на количеството на опасните микроорганизми в околната среда. И обратното, ограниченото разпространение на това заболяване, води до рязко ограничаване на инфекциозния натиск и намаляване на вероятността за нова поява на интердигитален дерматит.
2. Скоро отелените крави са с чувствителни копита. Дажбата им трябва да е строго балансирана, достатъчна по количество и да съдържа необходимите структурни елементи. Чувствителните копита при тези животни обаче затрудняват нормалното им придвижване и достъпа до фуражите. В особена сила това важи при пасищния режим на отглеждане. Поради болката приемът на фуражи допълнително е редуциран. Предстомашията на кравите които куцат и имат копитни проблеми видимо са по-празни. Освен това те имат проблеми с изправянето и лягането. Съществува реална опасност от нарушение в обмяната на веществата (поради недохранване), а от там до повишена склонност към по-нататъшно увреждане на копитата.Източник:Plamenvet

ОСТАВИ КОМЕНТАР