Селекцията – как я правят другите , а ние….

0

Селекционната дейност в Канада е насочена към балансирано развитие на разплоден едър рогат добитък  с акцент на повишаване на продуктивните показатели. Основната цел на селекционната работа е осигуряване на стабилно възпроизводство (това не е основната селекционна цел). За оценка се използва селекционен индекс на племенна ценност (LPI – Lifetime Performance Index), изчислен съобразно показателите за: продуктивност (51%), продължителност на продуктивния живот (Преводът е неточен, оригиналният термин е Durability, което означава Издържливост. Продължителност на продуктивния живот е Productive Life (PL) и е компонент на Издържливостта) (15%) и здраве и плодовитост (34%). (тези цифри се отнасят само за холщайн, за другите породи са различни). Но по важното е, че това изобщо не са % от целия индекс, а проценти от константата 1700 към която след това се добавят индивидуалните показатели на всяко животно, за да се получи неговия индекс. Тази константа беше въведена през 2013 година.  Освен това тази константа е 1700 само за холщаин и айршир, за кафявите е 800 (54%-31%-15%), за джерсея е 900 (57% – 33% – 10%) и т.н. Старият LPI индекс за холщайн се движи в границите от – 3000 до +3000 пункта. Новият е по стеснен и е в границите от 0 до 3500, като биците за ИО са с индекс над 3000 пункта. Изпращам ти материал на тази тема с графика.
Показателите за продуктивност отчитат млеконадоя, съдържанието на мазнини и белтък.
Показателите за продължителност на продуктивен живот отчитат очакваната продължителност на живот, състоянието на краката и копитата, здравословното състояние на вимето и на кръстеца (какво може да означава здравословното състояние на кръстеца???, освен това не сеотчита здравословното състояние на вимето и копитата, а техните екстериорни показатели).
Показателите за здраве и плодовитост включват плодовитост на потомството, устойчивост към мастит, съдържание на соматични клетки в млякото, размер на вимето (и как точно се измерва размера на вимето????) и стабилност на лактациите.
Канада демонстрира стабилна динамика по основните показатели за продуктивност и е напълно независима от вноса на едър рогат добитък (Проблемът е в това, че до масовото използване на сексирана сперма в САЩ, Канадските фермери имаха осигурен експортен пазар за заплодени юници там. Поради това ограничаваха продуктивността на кравите за да нямат проблеми с възпроизводството, тъй като бизнесът с юници е по-печеливш от производството на мляко, а пък и в Канада има все още квотна система. Ситуацията рязко се промени и в момента Канадците увеличават млеконадоя от крава не за сметка на селекцията, а чрез по добро хранене и управление на стадото поради чисто икономически прични. Квотата ограничава общото количество произведено мляко (в Канада – млечна мазнина), но ако то е произведено с по-малък брой животни, фиксираните разходи (за поддръжка на живота на всяка крава) значително намаляват и печалбата се увеличава. Селекцията в Канад и САЩ не е много по-различна въпреки разликите между LPI и TPI (Total Performance Index). Сравнете родословията на Канадските и Американските бици, използвани за ИО, и ще видите че те са почти напълно идентични. Затова е по-правилно да се говори за Северноамериканска генетика
Годишно числеността на млечното поголовие намалява средно с 0,6%. През 2010 г. то е наброявало 983 хил. Глави (точната цифра е 966.2 хил.), а през 2015 г. – 955 хил. Глави (точната цифра е 954.2; През 2016 г. Тази цифра е вече 959.6 хил). При това става въпрос за брой млекодайни крави, а не за глави добитък) . При това показателите за мазнини, белтък и млечна продуктивност в канадските ферми стабилно нарастват.

Средният размер на Канадските ферми е силно ограничен от системата на квоти. Цената на квотата се изчислява в $ за производството на килограми млечна мазнина на ден. Тази цена е различна за различните провинции и в момента е от 24,000$/кг в Онтарио до 38,000$/кг в Алберта. Преведено на нормален език това означава че ако искаш да имаш 100 крави със средна продуктивност 9,000 литра (30 литра дневно) при 3.6% млечна мазнина, трябва да купиш квота за 108 кг млечна мазнина дневно производство, или CAD$ 2,592,000 в Онтарио, (CAD $4,104,000 в Алберта) “замразени” пари. Канаските фермери финасират квотата чрез банкови заеми с ниски лихви, и смята тези средства за допълнителен пенсионен фонд, тъй като продават квотата при излизане от бизнеса. От друга страна квотата ги предпазва от свръхпроизводство и им гарантира стабилни високи цени на млякото. За юли 2016 средната изкупна цена за литър е 0.49 евро.

Средният размер на фермите в Онтарио (33% от всички млекодайни крави в Канада) е 82 крави – 319,000 крави в 3,834 ферми. Средната млечност за 305 дневна лактация 10,250 кг, 3.9% масленост, 3.2% протеин  (холщайн- 90% от популацията) и 6,700 кг, 5.0 % масленост, 3.8% протеин (Джерсей – 8% от популацията.

Според типа на фермите ситуацията в Онтарио за 2016 е следната:

  • 67% – вързано отглеждане – 59 крави среден размер на стадото
  • 26% – свободно боксово отглеждане – 132 крави среден размер на стадото
  • 7% – свободно боксово с роботи – 102 крави среден размер на стадото

Най-голям процент на ферми с вързано отглеждане – 88% (средно 57 крави) има в Квебек (37% от млекодайните крави в Канада). Най-голям процент ферми със свободно боксово отглеждане – 84% ( средно с 182 крави) има в Британска Колумбия (8% от млекодайните крави в Канада). Ясно се вижда връзката между начина на отглеждане и размера на стадото. Повече от 60% от канадските млекодайни крави са под селекционен контрол.

Тодор Арбов, Канада

ОСТАВИ КОМЕНТАР