Проф. Трифон Дарджонов „КУРС ПО МЕСОДАЙНО ГОВЕДОВЪДСТВО“ – 4 част

0

Част    № 4

Още в началото на настоящия курс, засегнахме въпроса за решаващата роля на специализираните за месо породи за успехите  на месодайното говедовъдство.

 Безперспективно е да създаваме говедовъдство без доене на кравите, да ги използваме само като крави кърмачки на телета, ако те не принадлежат към някоя от многото специализирани породи за месо. Обръщаме внимание на този въпрос, защото сега отново съществува опасност да се подлъжем и спрем доенето на излишните крави, като ги обявим за крави кърмачки. Месодайно говедовъдство се създава само от специализирани за месо породи. Това трябва добре да се разбере за да не търпим разочарования.

За разлика от млечното говедовъдство, където млякото сега се произвежда от няколко световно известни породи, то при месодайното говедовъдство броят на използваните породи достига няколко десетки. Въпреки това голямо разнообразие от породи в световната практика, има няколко породи, които заемат почетно място сред милионите месодайни говеда.

На първо място по брой в Света стоят говедата от породите Херефорд и Абердин Ангус, а в Европа, към първите се прибавят още Лимузин и Шароле. За нашата страна значение имат и ще продължават да играят решаваща роля всичките тези породи затова ще ги представим накратко.

Породата Херефорд.   – Родината на Херефорда е Западна Англия, Херефордското графство. Основа за създаването на световноизвестната месодайна порода е послужило аборигенното говедо, което е било използвано за работа.

 Променените икономически условия през 18. век са повишили търсенето на месо, което е предизвикало интензивна развъдна работа (главно чрез отбор и подбор и подобрено хранене) към повишаване на месодайните качества. През 19 век, говедата в района вече станали известни като месодайна порода. През 1848 г била открита племенната книга за новата порода.

Биологическите особености на Херефорда се заключават в висока енергия на растеж при младите, и способност на възрастните да достигат високо живо тегло.

При суровите зимни континентални условия те обрастват с гъсти дълги косми и понасят леко ниските температури, а през лятото добре понасят горещините. Труповете на угоените млади говеда достигат 60-65 % кланичен рандеман. Възрастите крави достигат 600-650 кг, а биците 900-1000 кг. Робата на животните е червена изпъстрена с бели петна.

 Най-характерно за породата е и бялата глава. Животните като правило са рогати.

Бик от породата Херефорд  След създаването на породата, тя е била принесена на Новия континент, където намира втората си родина. Сега тя наброява милиони глави както в Северна така в Южна Америка и Австралия. Много добре е понасяла дългите преходи от мястото на угояването до пазарите за говеда, което я е наложило така тотално.

Най-интересното отродие на породата, създадено през последните 50 години, разпространено в САЩ и Канада е Безрогия херефорд. Той се отличава със спокойния темперамент, още по-добрата приспособимост към ниските температури, висока плодовитост и дълголетното използване.

Породата, както вече споменахме, е внесена у нас в началото на 80-те години на миналия век в ИПЖЗ г Троян и някой съседни стопанства, от където  е разпространена на много други места в страната. Тя прекрасно се приспособи към нашите условия и се отглежда и зиме и лете на открито, без използването на постройки.

Породата Абердин Ангус  произлиза от Шотландия, графството Абердин. Мястото е влажно, хладно с хълмист релеф, но със богати пасища. Още към 1750 година по тези места е съществувало безрого говедо със черна роба и много добри месни форми. Към 1880 г вече са били изнасяни племенни животни. Абердин Ангус се отличава с здраво телосложение, способност към аклиматизация в умерения и хладния климат.

Тялото е цилиндрично, поставено на къси и здрави крака. Мощната шия се слива с главата и плещите.

Фигура №4

Кланичното тегло на угоените млади животни достига 65-66 %, а при добре угоените  достига 70 %. Породата Абердин Ангус също като херефордската порода е намерила световен прием. Възрастните крави достигат 500-600 кг а биците 900-1100 кг, т.е. малко са по-дребни от Херефорда. Специално в южните щати САЩ, нейните ценни месодайни качества са съчетани с издръжливостта на брамандското говедо в т.н. нова порода Брамгус.

Породата Брамгус – Абердин Ангуса също е внесена в ИПЖЗ г Троян и вече повече от 20 години показва своята добра приспособимост към нашите условия.

Породата Лимузин. Създадена е в Централния масив, в района на Лимузин, Франция.

Още в 1886 г е въведена развъдна книга за породата, отличаваща се с отлични месодайни качества и от тогава се развъжда в чисто състояние. Робата на животните от тази порода е червена. Кравите достигат 650-700 кг живо тегло, а биците 1000-1200 кг.   Въпреки добре изразените месодайни форми, ражданията в 92 % от случаите стават без помощта на стопанина, в 6 % стават с лека помощ, и само 2 % са трудни. Това и качество я налага все повече сред месодайните породи не само в Европа. Кланичният рандеман на младите угоени животни достига 63-65 % с много високо качество на трупа.

Съотношението на месо и мазнини е 7:1 (т.е мазнините са само 12.5 % в обезкостеното месо), а съотношението месо кости е 4.7:1 (т.е. в кланичния труп костите представляват 15.7 %).  Във Франция породата наброява 720000 крави, от които 108000 са контролирани за продуктивните качества при производството на бици. Отглежда се в 64 страни на света. Представа за породата дават двете снимки, от Fig 6   за крава с теле и бик от Fig 7

Фигура №6

Породата има представители у нас в стадото на ИПЖЗ г Троян, където се развива много успешно.

Породата  Шароле  е създадена още през 18 век в района на Шароле и Соон е Лоар, Франция, от някогашното бяло говедо развъждано  по тези места за месо. От 1840 г се развъжда в чисто състояние като порода за месо и работа, а от 1864 г съществува племенна книга за породата. От 1920 г породата се развъжда като порода само за месо. Сега породата се отглежда в 70 страни на света и служи като основа за създаването на нови породи чрез кръстосване. Във Франция поголовието на кравите достига 1 600 000 броя, от които 182 000 са под контрола за производство на бици.

Робата на животните е бяло-кремава без петна.(Виж снимката от Fig. 8 и Fig 9).

Отличава се с бърз растеж и високи месодайни качества. Рандеманът на угоените млади до 600 кг превишава 65 %. На 120 дни телетата достигат 178 кг, а на 210 дни 292 кг. Теглото на телетата при раждането е високо – 48 кг, които прави ражданията трудни. Това е едно от слабите страни на породата. През последните 20 години се работи усилено и успешно за селекцията по леки раждания. Сега се отчитат следните показатели, 92 % леки раждания от които 4 % представляват близнаци. Живото тегло на кравите в племената книга е средно 735 кг а на биците 1140 кг. Ако се внесат представители на новата селекция, за леки раждания, породата ще представлява интерес и за нашата страна. Все пак тя, изисква по-комфортни условия за отглеждане за разлика от Херефорда, Абердин Ангуса и Лимузина.

Породата Блонд д’акитен е също френска селекция. Тя е най-едра от разгледаните до тук породи. Кравите достигат 900-1000 кг а биците над 1200 кг. Рандеманът на угоените млади достига 65-70 %, месото в трупът 75 %. Племената книга за породата се открива през 1898 г. Сега във Франция има 400 000 крави от които 70 000 са контролирани за производство на бици. Снимките на следващата страници от Fig 10 и  Fig11 дават представа за външният вид на животните.

Следва  : КОЯ МЕСОДАЙНА ПОРОДА ДА ИЗБЕРЕМ ЗА ФЕРМАТА

ОСТАВИ КОМЕНТАР