Две мнения в едно: Животновъдството ни след 2020 година – в аварийната лента

1

Две мнения за  състоянието и бъдещето на говедовъдството  ни, на Съпредседателя на НСГБ Панайот Тодоров и Изпълнителния Директор на НСГБ – Михаил Михайлов, публикувано във вестник „Български  фермер“. Интервюто е предоставено и на Говедовъд.ею

Въпрос: Напоследък най-коментираната тема е в каква „скоростна“ лента ще попадне държавата ни, след като се разбра, че ще има различни „скорости“ в Евросъюза след 2020 г. Според Вас каква трябва да е позицията ни по отношение на млечното говедовъдство след 2020 г.? закъсняваме ли отново с определянето на приоритетите?

Михаил Михайлов: Не само, че закъсняваме, ами дори нямаме и състезателен номер. Толкова сме зле. Ние сме на първа скорост и за да се оправят нещата ни трябва влекач. Нямаме концепция, нямаме план, нямаме цел. Ще бягаме както досега на резервната писта.

Панайот Тодоров: На прага на острата конфронтация между държавите членки на ЕС/Вишеградската четворка и ЕК/ и след БРЕКЗИТ, големите държави в ЕС-Германия, Франция, Италия и Испания „хвърлиха въдицата“ на европейската общественост, че предлагат различни „скорости“ в Евросъюза след 2020 г.

Моето скромно мнение е, че тези скорости си ги има и сега. От влизането на България в ЕС през 2007г. ние сме на първа бавна скорост, с чести спирания, вече десет години, а те са си на пета и не се види лъч на надежда за изравняване и интеграция. Уверяваха ни, те и нашите управляващи, че в края на първия период на ПРСР 2007-2014г. ще се изравнят отпусканите субсидиите по ос 1 на страните членки, но това така и не се случи.

Почти сме преполовили втория период-2014-2020г., а разликата в „скоростната лента“ на субсидирането между тях и нас продължава да е повече от 2 пъти. В тяхната лента се  ползва правото на отстъпка на акциза на ДГ при зареждане, а в нашата приключваме стопанската година с не възстановен акциз на ДГ. В тяхната лента се прилага Директива 2006/112 от 2006 год. за диференцирана на ставката на ДДС за храни по цялата верига от производството до търговските обекти, а в нашата българска дори разговорите за ползите от прилагането и са табу, да не споменаваме ползването на пасища, сдружения на производители и други.

За това естествено не можем да виним ЕК, а тези които ни управляват и държавната администрация, чиято основна дейност през този период се заключава в разработването на закъснели и неясни схеми, трудно приложими нормативни актове и най-вече в разпределянето на субсидии, а не в организиране, ръководство, контрол и защита на родните производства в земеделието.

Те са голямата заплаха за нас с тяхната сервилност пред евробюрократите, с яловата им политика за всеобщи субсидии, а не за генериране на доходи от производство и неговото подпомагане.

Млечното говедовъдство в България вече 10 години е в  криза и през 2016година  фалитите  на ферми достигнаха пика си. Ако достигнем 2020 година с тази структура на производство и преработка и тази финансова рамка на заплащане на продукцията, то бъдещето му е мъгляво, неясно и по скоро бутиково.

Причините са очевадни, но българските политици и управляващи са слепи, а специалистите и учените правят семинари на които  представят анализи и прогнози за неговата дейност и развитие.

Няма приоритети и финансово осигурена стратегия за неговото развитие за период, примерно от 10 години, които да включват подобряване генетиката на стадата и развъдната дейност; финансово подпомагане сдружаването на фермерите и тяхното обучение; привличането на млади ветеринарни специалисти за работа и финансово им подпомагане; увеличаване контрола върху качеството по веригата ферма – преработвател -търговец и ценообразуването на продукцията; контрол върху качеството на фуражите и добавките, предлаганите лекарства и дейността на ветеринарните специалисти по профилактиката и лечението; оземляване на фермите и реално и целенасочено предоставяне на мери, пасища и ливади само и единствено на реални ферми, без значение на броя на животните и тяхното  субсидиране само и единствено на срещу произведена и продадена продукция /включително плащането на декар за пасища/и т.н.

Ако това не се осъзнае и не се предприемат решителни управленски решения след 2020година ще се търсят фермери на които да се дават субсидии.

  Въпрос: – Няма никаква яснота как ще изглежда подпомагането на сектора. Но е сигурно, че ще има коренна промяна при финансирането – директни плащания, национално съфинансиране, необвързана подкрепа и т.н. Как ще коментирате?

Михаил Михайлов: Нормално е да няма яснота. Дебата сега започва и е необходимо повече дебати по този въпрос и на по-ниско ниво. Кой фермер ще се грабне и отиде в лъскавите ресторанти, където се презентират тези неща. В повечето случай има по един двама фермери, които си мълчат и други  решават съдбата им.  Нашите представители, които ще участват в преговорите, трябва да са много добре подготвени и да защитават това, което искат обикновените фермери. Задължително открито и публично. Да не е като досега, никой да не знае какво е подписано.

 Панайот Тодоров: Финансово подпомагане трябва да има единствено и само за реално произведена и реализирана на пазара продукция, както и за родени и регистрирани приплоди. Не бива да има изключения нито за природни райони, нито за породи, защото няма логика да отглеждаш животни, които не носят доход и затова получаваш подпомагане, за да продължаваш да го правиш. Тук няма място за социална дейност, а само и единствено икономическа.

 Нормативните актове е необходимо да са прости и ясни и придружени от правилник за прилагането им с реално изпълними срокове. Наложително е да се намали админстративното натоварване на фермерите и да се облекчи процедурата по регистрация и деклариране на дейност за указан период.

Въпрос: – В ОСП на ЕС след 2020 г. все повече средства ще се отделят за управление на риска и опазване на околната среда. Ясно е, че те ще бъдат взети от намалените плащания за фермерите. Какво мислите?

 Михаил Михайлов: Трябва да се отделят такива средства. Но защо от животновъдите, нека да е от тези които замърсяват околната среда.

   Панайот Тодоров:  Спираме балансираното оборно хранене, пускаме животните да пасат кавото им падне и намаляваме парниковия ефект-няма силажи, сенажи, вредни емисии от техниката и опасен метан от кравите. На това най-ще злобеят големите консорциуми,  произвеждащи  генно модифицирани семена, добавки ,  хибриди  и отровни препарати за растителна защита..

 Та нали и бюрократите искат да се хранят  и то с качествени  храни, които да им гарантират  добро здраве,  а тези които ги произвеждат стават все по-малко и все по възрастни.  Всяко удоволствие си има цена, а без храна такова няма.

Въпрос: – Финансирането по линия на ОСП на държавите членки ще е на базата на постигнати резултати. Или казано направо, има голяма вероятност да получим твърде слабо подпомагане, поради изоставане в „скоростите“. Ако е така, това няма ли да се отрази пагубно на млечното ни говедовъдство.

Михаил Михайлов: Още не се знае дали въобще ще има субсидии. Но да приемем, че има съгласно вашия въпрос.

Нормално е на хората да се дават според произведената продукция. Досега в България всичко се даваше на калпак. Всички свикнаха да вземат, без да дават. Нещо по лошо – мнозина вземат без дори да имат животни. Вследствие на това  нямаме манталитета и разбирането какво става въобще. Пример с борбите в Наредба 3. Биволи – борба от 700 кг на 400 кг. мляко за година – средно по 2 кг на ден, а за породата Мура пише поне 3000 кг на лактация. Овцете – 70 кг нормално и пак няма да се достигне. За местни и аборигени няма искане за продуктивност, а те вземат повече пари отколкото струва овцата.

Трайно се наслой очакването в част  от фермерите, че винаги ще е така.

Конкретно на въпроса – България не може без това подпомагане, защото сме далеко назад по всички показатели на продуктивност от другите страни в ЕС. Ако няма европейски, да се търсят държавни средства за подпомагане на сектора. Инак оцеляване няма.

Панайот Тодоров:  То и сега си е слабо и значително по-малко от тези на „високите скорости“. По-лошо от сегашното състояние не може да стане, но може да се промени само и единствено с  решимостта и националната отговорност на българските управляващи-държавници.

И накрая има една стара поговорка, че чужда ръка гръб не чеше.

Източник:Български  фермер

 

1 КОМЕНТАР

  1. Много вярно и съдържателно, жалко е само, че цял един програмен период се „проспа“ и все още се „спи“ в този.

ОСТАВИ КОМЕНТАР