Две мнения в едно: Животновъдството ни след 2020 година – в аварийната лента

3

Две мнения за  състоянието и бъдещето на говедовъдството  ни, на Съпредседателя на НСГБ Панайот Тодоров и Изпълнителния Директор на НСГБ – Михаил Михайлов, публикувано във вестник “Български  фермер”. Интервюто е предоставено и на Говедовъд.ею

Въпрос: Напоследък най-коментираната тема е в каква “скоростна” лента ще попадне държавата ни, след като се разбра, че ще има различни “скорости” в Евросъюза след 2020 г. Според Вас каква трябва да е позицията ни по отношение на млечното говедовъдство след 2020 г.? закъсняваме ли отново с определянето на приоритетите?

Михаил Михайлов: Не само, че закъсняваме, ами дори нямаме и състезателен номер. Толкова сме зле. Ние сме на първа скорост и за да се оправят нещата ни трябва влекач. Нямаме концепция, нямаме план, нямаме цел. Ще бягаме както досега на резервната писта.

Панайот Тодоров: На прага на острата конфронтация между държавите членки на ЕС/Вишеградската четворка и ЕК/ и след БРЕКЗИТ, големите държави в ЕС-Германия, Франция, Италия и Испания “хвърлиха въдицата” на европейската общественост, че предлагат различни “скорости” в Евросъюза след 2020 г.

Моето скромно мнение е, че тези скорости си ги има и сега. От влизането на България в ЕС през 2007г. ние сме на първа бавна скорост, с чести спирания, вече десет години, а те са си на пета и не се види лъч на надежда за изравняване и интеграция. Уверяваха ни, те и нашите управляващи, че в края на първия период на ПРСР 2007-2014г. ще се изравнят отпусканите субсидиите по ос 1 на страните членки, но това така и не се случи.

Почти сме преполовили втория период-2014-2020г., а разликата в “скоростната лента” на субсидирането между тях и нас продължава да е повече от 2 пъти. В тяхната лента се  ползва правото на отстъпка на акциза на ДГ при зареждане, а в нашата приключваме стопанската година с не възстановен акциз на ДГ. В тяхната лента се прилага Директива 2006/112 от 2006 год. за диференцирана на ставката на ДДС за храни по цялата верига от производството до търговските обекти, а в нашата българска дори разговорите за ползите от прилагането и са табу, да не споменаваме ползването на пасища, сдружения на производители и други.

За това естествено не можем да виним ЕК, а тези които ни управляват и държавната администрация, чиято основна дейност през този период се заключава в разработването на закъснели и неясни схеми, трудно приложими нормативни актове и най-вече в разпределянето на субсидии, а не в организиране, ръководство, контрол и защита на родните производства в земеделието.

Те са голямата заплаха за нас с тяхната сервилност пред евробюрократите, с яловата им политика за всеобщи субсидии, а не за генериране на доходи от производство и неговото подпомагане.

Млечното говедовъдство в България вече 10 години е в  криза и през 2016година  фалитите  на ферми достигнаха пика си. Ако достигнем 2020 година с тази структура на производство и преработка и тази финансова рамка на заплащане на продукцията, то бъдещето му е мъгляво, неясно и по скоро бутиково.

Причините са очевадни, но българските политици и управляващи са слепи, а специалистите и учените правят семинари на които  представят анализи и прогнози за неговата дейност и развитие.

Няма приоритети и финансово осигурена стратегия за неговото развитие за период, примерно от 10 години, които да включват подобряване генетиката на стадата и развъдната дейност; финансово подпомагане сдружаването на фермерите и тяхното обучение; привличането на млади ветеринарни специалисти за работа и финансово им подпомагане; увеличаване контрола върху качеството по веригата ферма – преработвател -търговец и ценообразуването на продукцията; контрол върху качеството на фуражите и добавките, предлаганите лекарства и дейността на ветеринарните специалисти по профилактиката и лечението; оземляване на фермите и реално и целенасочено предоставяне на мери, пасища и ливади само и единствено на реални ферми, без значение на броя на животните и тяхното  субсидиране само и единствено на срещу произведена и продадена продукция /включително плащането на декар за пасища/и т.н.

Ако това не се осъзнае и не се предприемат решителни управленски решения след 2020година ще се търсят фермери на които да се дават субсидии.

  Въпрос: – Няма никаква яснота как ще изглежда подпомагането на сектора. Но е сигурно, че ще има коренна промяна при финансирането – директни плащания, национално съфинансиране, необвързана подкрепа и т.н. Как ще коментирате?

Михаил Михайлов: Нормално е да няма яснота. Дебата сега започва и е необходимо повече дебати по този въпрос и на по-ниско ниво. Кой фермер ще се грабне и отиде в лъскавите ресторанти, където се презентират тези неща. В повечето случай има по един двама фермери, които си мълчат и други  решават съдбата им.  Нашите представители, които ще участват в преговорите, трябва да са много добре подготвени и да защитават това, което искат обикновените фермери. Задължително открито и публично. Да не е като досега, никой да не знае какво е подписано.

 Панайот Тодоров: Финансово подпомагане трябва да има единствено и само за реално произведена и реализирана на пазара продукция, както и за родени и регистрирани приплоди. Не бива да има изключения нито за природни райони, нито за породи, защото няма логика да отглеждаш животни, които не носят доход и затова получаваш подпомагане, за да продължаваш да го правиш. Тук няма място за социална дейност, а само и единствено икономическа.

 Нормативните актове е необходимо да са прости и ясни и придружени от правилник за прилагането им с реално изпълними срокове. Наложително е да се намали админстративното натоварване на фермерите и да се облекчи процедурата по регистрация и деклариране на дейност за указан период.

Въпрос: – В ОСП на ЕС след 2020 г. все повече средства ще се отделят за управление на риска и опазване на околната среда. Ясно е, че те ще бъдат взети от намалените плащания за фермерите. Какво мислите?

 Михаил Михайлов: Трябва да се отделят такива средства. Но защо от животновъдите, нека да е от тези които замърсяват околната среда.

   Панайот Тодоров:  Спираме балансираното оборно хранене, пускаме животните да пасат кавото им падне и намаляваме парниковия ефект-няма силажи, сенажи, вредни емисии от техниката и опасен метан от кравите. На това най-ще злобеят големите консорциуми,  произвеждащи  генно модифицирани семена, добавки ,  хибриди  и отровни препарати за растителна защита..

 Та нали и бюрократите искат да се хранят  и то с качествени  храни, които да им гарантират  добро здраве,  а тези които ги произвеждат стават все по-малко и все по възрастни.  Всяко удоволствие си има цена, а без храна такова няма.

Въпрос: – Финансирането по линия на ОСП на държавите членки ще е на базата на постигнати резултати. Или казано направо, има голяма вероятност да получим твърде слабо подпомагане, поради изоставане в “скоростите”. Ако е така, това няма ли да се отрази пагубно на млечното ни говедовъдство.

Михаил Михайлов: Още не се знае дали въобще ще има субсидии. Но да приемем, че има съгласно вашия въпрос.

Нормално е на хората да се дават според произведената продукция. Досега в България всичко се даваше на калпак. Всички свикнаха да вземат, без да дават. Нещо по лошо – мнозина вземат без дори да имат животни. Вследствие на това  нямаме манталитета и разбирането какво става въобще. Пример с борбите в Наредба 3. Биволи – борба от 700 кг на 400 кг. мляко за година – средно по 2 кг на ден, а за породата Мура пише поне 3000 кг на лактация. Овцете – 70 кг нормално и пак няма да се достигне. За местни и аборигени няма искане за продуктивност, а те вземат повече пари отколкото струва овцата.

Трайно се наслой очакването в част  от фермерите, че винаги ще е така.

Конкретно на въпроса – България не може без това подпомагане, защото сме далеко назад по всички показатели на продуктивност от другите страни в ЕС. Ако няма европейски, да се търсят държавни средства за подпомагане на сектора. Инак оцеляване няма.

Панайот Тодоров:  То и сега си е слабо и значително по-малко от тези на “високите скорости”. По-лошо от сегашното състояние не може да стане, но може да се промени само и единствено с  решимостта и националната отговорност на българските управляващи-държавници.

И накрая има една стара поговорка, че чужда ръка гръб не чеше.

Източник:Български  фермер

 

3 КОМЕНТАРИ

  1. Много вярно и съдържателно, жалко е само, че цял един програмен период се “проспа” и все още се “спи” в този.

  2. Че тя политика на МЗГ и на държавата като цяло е да няма животновъдство (говеда,овце,. свине,птици и т.н.)а заедно с това и селски райони .Внуците ни да не познават истинския вкус на храната.Зада не се случи това трябва по бързо да се събудим. Животновъди от всички страни се обединявайте.

  3. Всички говорят за обединение. В резултат над 100 животновъдни организации.По принцип сте права, това е зихдоа

ОСТАВИ КОМЕНТАР