Част 1 – Говедовъдните организации в България – история, настояще, бъдеще

0

Публикуваме пълен запис на материала изнесен от Михаил Михайлов – Изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България, по време на заключителния семинар на голямото млечно турне минаващо под наслов „Повече знания за повече мляко”, организиран от Професионалния център за обучение при Тракийски университет, НСГБ и с голямата помощ на Фондация „Америка за България”. Заключителният семинар се проведе в гр.Ловеч в учебната база на БОНМИКС, в присъствието на над 40 фермери. В работата на семинара се включиха г-н Драганов – собственик на завода и Виолета Недева – от фондация АБ.
Говедовъд.ею

Михаил Михайлов

Уважаеми фермери, уважаеми гости, дами и господа.
Защо сме тук. Първото е, че именно в триъгълника Ловеч, Плевен и Лясковец преди сто години е даден „старта” на модерното говедовъдство в страната. В този район са създадени първите говедовъдни дружества и е започнал контрола на продуктивните качества на животните и селекцията.
Второто е, че за всички фермери – говедовъди предстоят трудни дни. Загубите от отминалата криза, бавно ще се възстановят, както се очаква след излизането на Англия от ЕС, вероятно ще се намалят и помощите за държавите. Всъщност тази позиция вече на няколко пъти засяга самия еврокомисар по земеделие Фил Хоган, като ни подсказва, че идва време да се справяме сами. Именно затова е и днешната среща с експертите, за да започнем да мислим, как може не да се оцелее, а да се печели от говедовъдството без субсидии. В днешния ден това звучи малко като химера, но такива са реалностите и вероятно още след 2020 г ще се работи така и затова трябва за малкото време, което ни остава, да се подготвим за да се използват всички възможни инструменти – дори да се икономисва излишната крачка на кравата и енергията, да се използва за продукция. Вероятно ще ви кажа неща, след което ще ме намразите, но по добре е да ги чуете предварително и започнете да мислите по тях, отколкото както винаги реалностите да ни заварят неподготвени и да започнем да кършим ръце и да търсим спасителната сламка, която все повече и повече се изтънява.
Семинара се организира със съдействието на НСГБ, но ние не делим нашите говедовъди и затова са поканени да участват всички фермери, независимо в коя формация членуват. За членовете на НСГБ, говедовъдството е бизнес, бизнес с всичките елементи, който го съпътстват – удари под кръста, голям административен натиск, ”борба” с всички – изкупвачи на мляко, преработватели, търговски фирми, институции, банки и още поне десетина други подобни. Нашите членове отдавна са оставили сантименталностите и т.н любов към животните, която ни лъха от произведенията на Йовков и Елин Пелин, като вола Сивушко и кравата Пенка с хлопатарите остават в разказите. Тук става въпрос вече за истински печеливш бизнес. Момента е изключително благоприятен за да се поеме глътка въздух и аз ще си позволя да кажа няколко думи за обстановката в сектор мляко в момента, преди да премина към организациите.
В момента ЕС излезе от тежката „млечна” криза предхождана от Руското ембарго, голямото производство на мляко в Нова Зеландия и отдръпването на Китай от Европейските млечни пазари. Изкупните цени на млякото в ЕС остават стабилни и дори растат бавно нагоре през последните месеци. Това се дължи на няколко фактора – намаляване на млекодобива, чрез европейска програма, фалирането на доста ферми в съюза, стокирането на сухо мляко за близо над 350 млн евро, увеличаване износа от ЕС и да не забравим програмата за ликвидирането на 150 000 крави в Холандия. Освен това световните анализатори предричат /и то вече се случва/ увеличение на потреблението на млечни продукти със седем процента още през тази година, как става това, разбира се с мляко. Тук само вметвам – ние в България въобще не четем анализите по тази материя, хубавото е, че от две години имаме две аналитични групи, които започват да влизат в час и дават добри предсказания. За съжаление поради изключително малкото информация, която имаме като статистика не винаги анализите са пълни. Но началото е дадено, което е добре.
Подобна е хронологията за България. Мляко няма, цените в момента са добри, за първи път от много години, дори не се прави и намек за намаляване на изкупните цени. Разбира се, имаме райони в страна, където конюнктурата е такава, че фермерите наистина са подложени на „геноцид” от изкупвачите, но това вече се случва все по рядко. Според всички източници – европейски и наши, цената се движи в момента около 60 стотинки, като в някои райони тя е и 75ст. Тук искам да кажа на присъстващите, че средната цена в бюлетините се определя на база количество мляко влязло в мандрата, изкупено на дадена цена. В европейски аспект цените на млякото се запазват стабилни. Нещо повече, имаме ръст от м.септември миналата година с почти 25%, за да имаме за февруари цена от 33.67 цента. За България средната цена е 31.11%, което е с 8% повече от февруари 2016 г. Като правило най-високи изкупните цени са в Кипър-57.4 цента, те си имат запазен борд /Малта, Дания,Финландия, Швеция и др/. В най-тежка ситуация са гръцките фермери, където цената е 38.7%, което е с 7% по-малко от миналата година, но не трябва да се забравя, че там данъците се събират предварително плюс кризата в която се намира страната. Добре е за нас, че страните които внасяха мляко в България – Унгария, Румъния, Чехия имат нашите и по-високи изкупни цени. Дори румънците ще получават около 20 евро на всеки предаден тон мляко. Тихомълком си решиха проблема и Балтийските републики, които бяха направо „умрели” през миналото лято. Сега цените там са около 30 цента, а за Естония дори 32 цента. Тук ще кажа нещо което хич не ми се казва, но вие трябва да знаете истината – тези цени за европейските фермери се дават за мляко с масленост от 4% и протеин 3.4%, за соматиката и микробното число знаете изискванията. На последната съвместна среща в Дания на сектор мляко, трима независими анализатори са предсказали цени за млякото в рамките на 33-34 цента до края на годината с ръст до 38-40 цента. Третия анализатор, обосноваващ се на статистика от сто години назад е предсказал дори ръст до 44 цента, но и пикова криза в края на 2018 година.
Всъщност какво представлява образно казано нашето говедовъдство в момента /цитирам Тодор Арбов/ – това е една каца с много дупки с най-различен диаметър и от всякъде тече вода. Ако продължава така дупките ще се разширяват, водата ще изтича все по бързо и накрая няма да остане нещо, / тук искам да допълня фразата на д-р Чирков че не само ще стигнем дъното, но и ще паднем под него/.
Какво трябва да направим. Със собствени сили трябва да започнем да запушваме многото малки пробойни, някой път дори за това не са нужни и пари, след това средните и големите да ги оставим за институциите, които с инструментите с които разполагат могат да направят това. Всъщност ние сме в началото на пътя на който се качихме преди повече от двайсет години. Всъщност всички сме били големи наивници, вероятно подмамени от думите на политиците за бляскавото бъдеще и сигурност. През 90 години на минали век излизаше един вестник Кооперативно село, точно тогава започна създаването на днешното говедовъдство, хората бързаха да си оправят оборите, фуражната база, техниката. Оставаше малко време за селекция и развъдни програми. Тогава написах една статия в която казах – още няколко години и след като фермерите решат тези въпроси ще отделят време за модерна селекция и генетика.
Времето обаче все още не е дошло – неоспорим факт е, че средната ни млечност от крава е само 3750 кг на година, за каква селекция да говорим тогава. Факт е, че големи борби се водеха да се намали изискваната продукция от 2000 кг за крава от млечно направление по Наредба 3.

И още нещо ми прави голямо впечатление със срещи с фермерите – изключително голяма подготовка по отношение десетките мерки с техните изисквания по схемите за подпомагане и много по-малко знания по отношение отглеждането на животните. Коментарите оставям за вас.

Както вече казах, фермерите от НСГБ приемат говедовъдството като бизнес и щом е бизнес, то трябва да се спазват някакви правила – и те са според Арбов – подходящи технологии, балансирано управление и устойчиви печалби.

Основни изисквания за успешно млекопроизводство

Няма да се спирам на това, може да си го прочете в сайта на говедовъд.ею.

По отношение на новия период на ОСП след 2020г. Все още нямаме нито едно становище на фермер по тази материя.
Сега ще ни поставят и „скорости” да се състезаваме. Ами ние дори нямаме и състезателен номер. Толкова сме зле. Когато си на първа скорост и за да ти се оправят нещата ти трябва влекач. Нямаме концепция, нямаме план, нямаме цел. Ще бягаме както досега на резервната писта.
Много наши фермери, когато стане дума за концепция или програма казват – абе да се оправим днеска, то няма време за програми и концепции. Това го чувам от десетина години, ако бяхме направили нещо в това отношение щяхме сега да влизаме в трета програма. Опитаха се от президентството преди няколко години да предложат Стратегия за говедовъдството, тогава от министерството дори нямаха представител на дебата и така си остана по папките. Преди две години професор Иван Станков също предложи Стратегия, замисъла беше много добър, защото ако се приемеше ставаше приоритет на Народното събрание и щеше да се наблюдава от него. Така и това не се случи. Такава стратегия се прави с пари и наука – и двете предпоставки ги имаме. Държавата ще осигури пари, то останаха малко над 6000 млекопроизводители говедовъди, /толкова ферми са получили европейските помощи миналата година/, науката ще изготви концепцията. Нашите институти имат потенциал за това и са длъжни да го направят, а не само да се раздават професорски титли. Всички които искат да имат млечно говедовъдство го правят. В Русия се инвестират само за селекция 65 милиарда рубли. Всяка година се изграждат стотина големи млечни ферми. В Турция положението е същото. Балтийските републики също бяха подпомогнати финансово. Една Руанда влиза в програма за говедовъдство с над 50 млн. долара. Гърция влезе в програма за четири центъра за ембриотрансфер, една държава в която е нямало и станция за ИО през последните 30 години. В Румъния също се намери голям финансов ресурс за млечните ферми – втора година ще получат над 600 евро за високопродуктивна млечна крава. Защо трябва да се направи това.
Причините са две – да си осигурим необходимото мляко за изхранване на населението и да не сме зависими от вноса, и второто е да се запазят тези 100 000 работни места в сектор мляко.
За никои не е тайна, че болшинството от работниците във фермите са от социално зависимите групи и ако го няма говедовъдството нови 50 000 души, най-малко ще се виснат на врата на държавата.
В цялата тази схема трябва да се кажат и няколко думи за търговията и отношението на ЕС към нас в този аспект.
Мит едно – искали да ни съсипят говедовъдството – ами то от това едва ли може повече да се съсипе. Ние въобще не представляваме заплаха за тях. С нашето производство от 0.7% от това на ЕС, въобще ни не броят. Генетика се прави с години и едва ли до 20 години ще стигнем и 6000 кг от крава за година.
Мит две – предлагали ни некачествена продукция – последните години техните продукти бяха проверявани за качество и етикиране наравно с нашите. Все още няма случай за некачествен млечен продукт от ЕС.
Мит три – заливали ни с евтини продукти. Също не е вярно. Техните продукти обикновено са по скъпи от нашите или на една цена. И как да са по-евтини, като и изкупната цена на млякото там е по-висока и качеството по-добро. Така че и трите мита падат.
Нашите производители и търговци обаче трябва да съобразяват вече и с други фактори. Започнаха да се появяват млечни продукти нетрадиционни за България – като твърдо сирене, което е подобно на кашкавала, различни сирена, млека с плодове и др., които са на наши цени и по някой път и малко надолу. Хората започват да ги купуват, започват да свикват с техния вкус. Освен това над един милион българи работят в Европа, там свикват с тези продукти и като се върнат, пак си купуват от тях.
Това дето се приказва за нашето незаменимо саламурено сирене, може и да остане в историята. Това означава, че нашите мандри трябва да подобрят качеството и слязат на възможно на най-добрите цени за клиентите. В противен случай народа ще си яде моцарелата и едама. Всъщност вече трябва да свикваме, че сме част от голямото семейство на Съюза, да се съобразяваме с неговите изисквания и конюнктурата в общността.
Започнахме с втората част на лекцията бих искал да довърша с въпросите които ви интересуват и след това да преминем към организациите.
Наредбите които в момента се обсъждат.
Наредба 3 – най-обсъждания документ през последните месеци. Истината е една, че бе разгледан предварително много бързо и може би повърхностно от страна на животновъдите и стана така, че след като се прие започнаха броженията. Наистина в документа има много несправедливости и отново изправи животновъди срещу животновъди. Но пари ще се получават само срещу предадена продукция, това е посланието изпратено ни от Евро Съюза. Вероятно и за в бъдеще ще е така, че трябва да се съобразяваме с това.
В бързането да се издаде Наредбата се пропуснаха детайлите. Например може да стане това дадена мандра да откаже да взема мляко или да не приема фактури или да използва това за сваляне на цени и държане в позиция шах фермера.
Другата Наредба 2, вероятно съвсем скоро ще и сърбаме попарата, не искам да предричам, но отново ще има изпускане на парата от фермерите.
Другият голям въпрос за нас е ДПП. Тази програма определено не се изпълнява така както трябва да стане и резултатите са налице. Имаме уверенията на БАБХ, че всичко е наред, че ваксинациите почват, изследванията също. Засега сме все още в стартова позиция, наведени напред и чакаме. Но това за ветеринарното обслужване е друга тема и няма отношение към днешната среща.

Следва продължение

Част 1 – Говедовъдните организации в България – история, настояще, бъдеще
Част 2 – Говедовъдните организации в България – „Бунта на говедовъдите” – 1937 година

Говедовъд.ею

ОСТАВИ КОМЕНТАР