Част 2 – Говедовъдните организации в България – „Бунта на говедовъдите” – 1937 година

0
Михаил Михайлов

След като разгледахме какво се случва в европейското говедовъдство се връщаме към същността на темата която трябваше да обсъждаме – говедовъдните организации в България.
Преди това обаче, искам да обобщя казаното в първата част – за да запазим и развиваме това което е останало от говедовъдството ни, ще трябва много работа и затова започвам с цитат на един от първите основоположници на говедовъдните организации в България, професор Георги Хлебаров:

„Да се осланяме на държавата, това означава да проспим десетки години, и то години съдбоносни. Работа, огромна работа ни предстой. Тази работа, която цели да повдигне нашия поминък, няма кой да я извърши, трябва вие самите да се заемете с това. Наистина, всеки от вас поотделно нищо не може да направи. Но ако се организирате в сдружения, в развъдни организации, ако вие образувате говедовъдни кооперативни дружества, за 10 години може да направите много повече, отколкото би направила държавата с негодните за творческа работа нейни структури.”

Това е казано точно преди 100 години и сякаш още сме в подобна позиция и днес.

За първи път в България през 1883 г в едно списание „Земеделие” се говори за нашето говедовъдство. Дотогава основно се е говорело за овцевъдството, защото освен за изхранване на населението, то е давало много ценната за него време вълна, от която се изготвяло всичко необходимо за обличане на аскера. Не случайно и първата текстилна фабрика е основана в Сливен през 1882 г от Добри Желязков, защото в този край са се развъждали много овце. В Северна България кравите и телетата са били едри и охранени, защото е имало повече паша и кравите се дояли по-често. Точно обратното е било в Южна България – кравите са се дояли по-рядко, телетата били слаби и едва оцелявали, а през зимата животните се отглеждали на открито, защото имало поверие, че ако се отглеждат на закрито се развалят.
В началото на 1900 г започват да се завръщат наши младежи, които са получили европейско образование по земеделие. И веднага, точно по български се започва да се работи по два вида сдружение. Първите са т.н млекарски кооперации. Организации които са били абсолютно самостоятелни и без помощ от държавата, по това време се основава и първата такава кооперация в Пирдоп, през 1904 г от проф. Желю Ганчев, като той със собствени средства е направил това. Върли противници на тези кооперации  са били хората, които са искали да създадат скотовъдните организации под закрилата и с помощта на държавата. Но за това те е трябвало да подобряват породата, да подготвят кадри и да направят просвета на членовете, да водят родословна книга, да организират изложби, да създават пасища, да подобряват оборите и др.
С времето името се променя на говедовъдни дружества и първото такова е създадено през 1914 г в с.Дерманци. Държавата от своя страна също прави нещо, създават се скотовъдни фондове, Наредба за развъдни говедовъдни центрове, Наредба за отглеждане на мъжки разплодници, започва и оценка на бичетата които се пускат в стадата.
Например през 1930 г в страната е имало 435 858 бр крави и само 3502 бр. бика при необходими 7 264. Веднага се вземат мерки да се осигурят тези бици и то от определени стопани, като преди това са оценени от комисия.
Млекарските сдружения фалират бърже, защото те се изправят срещу силните млекарски предприятия и срещу своите колеги които по долища и паланки биели масло и след това го продавали етикирано.
Остава концепцията да се създадат говедовъдни дружества и те да образуват един мощен Съюз на говедовъдните дружества. Това става на 30.09.1931 г в гр.Плевен, където представителите на 21 дружества от страна провеждат учредителния конгрес и избират за председател държавния служител , агронома Марин Кръстев.
Началото наистина е било трудно. С много труд на всички, Съюзът започва да работи и то много добре. Например на първата говедовъдна изложба организирана в гр.Плевен през 1935 г е имало изложени 456 бр говеда от всички категории. Само за пример ще ви кажа,че изложбеното място до гр.Сливен, на което сте били всички, може да събере максимум 300 говеда. Представяте ли си как на ливадата са се правили коневръзи, как за след няколко дни път, вързани зад каруцата са идвали животните на изложението, как тези говедовъди са спали на открито, защото е нямало тогава кой знае колко хотела. В процеса на работа говедовъдите са издействали и някои протекции за тях, но е трябвало и да отговарят на следното: да притежава минимум една крава, да имат осигурен фураж, контрол на млякото и маслеността, да има хигиенно жилище за животните; привилегиите са били: – за обор 10 000 лв; крава дала над 2 000 л с 3.6% м.в.- 15 000 лв премия; безплатна медицинска помощ; безплатни пасища; купуване на договорени бичета;
В дейността на Съюза е била да води родословието, да контролира млечността и да извършва ежегодно оценка на 10 000 мъжки животни и над 60 000 женски. В крайна сметка организацията до 1944 г обхваща 153 местни дружества със 11 123 крави. През 1939 г вече са контролирани 10 657 крави със средна млечност от 2332 кг. Кравите рекордистки са били -Чародейка от Климентина с 4883кг мляко и 4.37% масленост, Тодора от Бяла Слатина с 4980кг и 3,65%мв, Малина – от Кнежа – 5567кг и 3,87% мв, Ягода от Луковит с 4702кг и 3,96мв и др.
Интересни са таксите при клане, които някои път са достигали до една трета от стойността на телето: интизапски билет – 22 лв, свидетелство за собственост – 20 лв, право за влизане в пазарището -10 лв, теглене на кантар -5лв, пътен лист от ветеринар -13лв, за клане – 50лв, кръвнина на месото -120 лв, подобрение на скотовъдството – 80 лв и др.
Свършвайки с периода до 1944 г обаче искам да ви кажа нещо, което много малко хора го знаят в тази страна. Може би умишлено не се е разпространявало, но това е най-великата проява на говедовъдите на България за всички времена. За първи и последен път те са действали в екип и са постигнали това което си искали.
Става дума за изложението проведено в Ловеч през 1937 г известно в миналото като „Бунта на говедовъдите”. Както казах вече, изложбите се провеждали на големи поляни, животните вързани на коневръзите, говедарите край огньовете, завити с ямурлуците, изпили по някоя ракия си приказват за техните проблеми, както и сега и те са имали много проблеми. Ставало дума за това, че определените за изкупуване бичета от държавата не били платени /нищо ново ще кажете и сега/ и то доста време, след като са предадени на новите собственици. Яли, пили и решили.
Сутринта с файтони пристигат официалните лица от София и Ловеч, духовата музика свири, хората се веселят. Кмета на града се качва на трибуната и в този момент се чува звъна на 400 синджира – говедовъдите по даден знак отвързват кравите и юниците и ги пускат свободно. Те се насочват към изхода, но полицаите го препречват. Тогава краварите отвързват петдесетте бичета, които се насочват срещу полицейския кордон и го разкъсват, животните напускат мястото и изложбата е бойкотирана. На другият ден е ясно какво е станало. Парите са изплатени на говедовъдите и няколко чиновнически глави хвръкват. Все пак имало е и отмъщение, председателя на съюза е бил набит след няколко дни от неизвестни лица. Държавните тайни служби не обичат да имат длъжници. С този пример не давам повод за „въстание”, не ви подтиквам към стачки, само маркирам колко могат да бъдат силни животновъдите, когато действат заедно.
Следващия период до 1989 г си е период на партийната дисциплина, нямало е дружества, съюзи и асоциации.
Такива е имало само при зайците, пчелите и гълъбите. След този период започва преструктурирането на животновъдството, което за съжаление продължава и до сега. Досега продължава и роенето на десетките животновъдни организации.

Следва: – Какво стана от тогава досега ще ви запознаем в част трета на този материал.

Част 1 – Говедовъдните организации в България – история, настояще, бъдеще
Част 2 – Говедовъдните организации в България – „Бунта на говедовъдите” – 1937 година

Говедовъд.ею

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР