Хуманно отношение към животните и опазване на околната среда

0

Устойчивото развитие на аграрния бизнес  е комплексно единство от три основни компонента – икономически, екологичен, социален. То не може да съществува,  ако се наруши равновесието на неговите съставни елементи. Системата земя – животно е един уникален пример за взаимно обвързаност на елементите на устойчивостта. Ако е устойчива,  тя е икономически силна и конкурентоспособна и предполага положителни социални постижения като осигуряване на заетост на много хора, стабилни доходи, опазване на здравето на хора и животни. Същевременно,  тя ще осигурява значими екологични ефекти като осигуряване на чиста земя и околна среда, растителни и животински продукти с висока екологична чистота. Тези продукти имат по – висока цена, което повишава икономическия ефект от системата.

Животновъдството в България е традиционен отрасъл със сериозни предимства, породени от благоприятните природни условия, културата на земеделие и вековните традиции. Това предопределя развитието на много подотрасли – говедовъдство, биволовъдство, птицевъдство, свиневъдство, овцевъдство, козевъдство, коневъдство, зайцевъдство, рибовъдство, бубарство и пчеларство. От тях с най-голямо значение за икономиката на страната и устойчивото управление на земите имат говедовъдството, птицевъдството, свиневъдството, овцевъдството и козевъдството.

Връзката земеделие – екология е двупосочна, защото функционирайки земеделието променя околната среда в посока на изтощаване и деградация на природните ресурси (земя, вода), замърсява околната среда, нарушава екологичното равновесие. Тези отрицателни последствия са резултат на неправилно прилагани агротехнически практики – торене, растителна защита, напояване, лошо използване на пасищните системи, недостатъчни грижи за отглеждане на животните и за съхраняване и прилагане на органичните отпадъци. Социалните предимства се отнасят до подобряване качеството на живота на фермерите и на потребителите на техните продукти, подобряване на жизнената среда за човека и животните, до по – хуманно отношение към животните.  Хуманното отношение към животните се свързва и с биологичното земеделие.

Биологичното земеделие е производствен метод, който запазва структурата и плодородието на почвата, осигурява висок стандарт на хуманно отношение към животните и избягва използването на продукти, позволени в конвенционалното земеделие, като например синтетични пестициди, хербициди, химични торове, стимулатори на растежа като антибиотици или генно модифицирани организми. Земеделските производители използват техники, които спомагат за запазване на екосистемите и намаляват замърсяването. При биологичната преработка на храни могат да се използват само ограничен брой добавки и помощни вещества.

1. Хуманно отношение към животните от гледна точка на осигуряване на подходящи условия за живот

Важна идея в биологичното животновъдство е, че на животните трябва да се осигури среда, която е подходяща за специфичните за вида им нужди. В това отношение, най-практикуваните методи включват:

  • Постоянен достъп до отворени пространства
  • Добра паша, за да се посрещнат адекватно хранителните им и поведенчески нужди
  • Забрана на връзването или изолирането на животните
  • Подходящ подслон
  • Малка гъстота на животните
  • Усилия да се намали времето при транспорт на животните

Общите принципи на биологичното животновъдство също така не допускат използването на рeшетъчни и силно релефни (оребрени) подове в помещенията за почивка.

Биологичното животновъдство ограничава отстраняването или подрязването на:

  • Опашките – на овцете, свинете и други
  • Клюновете – на пилетата, пуйките и други птици
  • Рогата – на едрия рогат добитък, овцете и др.

Обичайно е в билогичното животновъдство третирането на животните да е съобразено с техните естествени, специфични за вида нужди. Така например, биологичните производители осигуряват на кокошките и други носещи птици дълги, „свободни“ периоди на почивка между периодите, в които те носят яйца. Често птиците са отглеждани в малки групи, за да могат да установят своите „социални йерархии“, както това е в дивата природа.

Новият Регламент за биологичното производство се отнася директно до животновъдните практики на няколко места, включително с изискването, че: персоналът, зает с отглеждането на животните, трябва да има необходимите основни знания и умения по въпросите на здравето и хуманното отношение към животните.

2.Хуманно отношение, свързано с умъртвяването на животните

Според принципите на биологичното земеделие болката и страданието трябва да бъдат сведени до минимум през целия живот на животното. Оттук произтичат изискванията за намаляване на времето при транспортиране на животните и контрола върху начините за умъртвяване – те трябва да бъдат максимално бързи и безболезнени.

  1. Хуманно отношение, свързано с храненето и здравето на животните

Тъй като качеството и съставът на биологичния фураж са важни при производството на биологично месо и други животински продукти, тези фактори са стриктно регламентирани.

Регламента  на ЕС за биологичното производство изисква от биологичния производител да храни животните си с минимум 85% биологичен фураж (в зависимост от вида), а от 1 януари 2008 г. производителите  трябва да осигуряват 100% биологична храна за добитъка, за да имат правото да продават продукцията си като „биологична“ и да използват логото на ЕС за означаване на биологичните продукти.

Принципите на биологичното земеделие, както и нормативната му уредба, изискват от биологичния производител да осигури свободно пасищно отглеждане на животните и достъп до храна, която отговаря на хранителните им нужди във всеки етап от развитието им.

В съответствие с принципа за използване на ресурсите „на място“, биологичният фураж трябва да бъде произведен по възможност в самото стопанство, в което биват отглеждани и животните. Биологичният фураж не може да съдържа следните съставки:

  • Растежни хормони
  • Синтетични аминокиселини
  • Генетично модифицирани организми

Други съставки, като изредените по-долу, могат да бъдат използвани само при определени обстоятелства:

  • Небиологичена суровина от растителен произход
  • Фуражни суровини от животински и минерален произход
  • Фуражни добавки
  • Спомагателни хранителни съставки за животни, като ензими и микроорганизми
  • Технологични спомагателни вещества

Убеждение на биологичните производители е, че по време на ранното си развитие животни като телетата и агнетата трябва да бъдат хранени само с естествено мляко – за предпочитане от собствените им майки

Отглеждането на здрави и щастливи животни е един от основните принципи на хуманното отношение към животните. Това се постига чрез внимателна грижа и чувствителност към специфичните нужди на животното.

Също както при биологичното растениевъдство, здравето и хуманното отношение към животните се постига почти изцяло без използването на синтетични средства като антибиотици или други лекарства, и в идеалния случай прилаганите превантивни мерки изключват или поне намаляват риска от болести и вредители.

Първата стъпка за постигане на задоволително здраве на животните е изборът на породи според тяхната жизненост, адаптивност към местните условия и устойчивост на заболявания. Силното предпочитание към местните породи и видове, доказано подходящи за конкретната среда, помага много за постигането на тази цел.

Биологичните производители полагат усилия за укрепване на естествената имунна защита на животните чрез:

  • Подходящ и високо-качествен фураж
  • Физическа активност
  • Достъп до подходящи пасища
  • Други методи за предотвратяване на болестите са:
  • Поддържане на подходящ по размер и вид и в добро хигиенно състояние подслон за животните
  • Подходяща гъстота на животните – както в откритите пространства, така и в затворените помещения, в които трябва да бъдат подслонени през зимата

Разбира се, дори всички превантивни мерки не могат да предпазят напълно животните от заболявания или инциденти. При такива случаи от биологичните производители се изисква да реагират бързо и адекватно, за да намалят страданието на животното до минимум и да му осигурят възможно най-бързо оздравяване.

Методите на лечение трябва  да включват:

  • Хомеопатия – алтернативен лечебен метод, използващ силно разредени дози на лечебните вещества, които водят до симптоми, подобни на предизвиканите от болестотворните „агенти“. Това е метод, който мобилизира организма срещу болестта.
  • Фитотерапия – билково лечение, използващо растения и растителни екстракти

Болестите се лекуват незабавно с цел предотвратяване на страданието на животното; при необходимост, когато употребата на фитотерапевтични, хомеопатични и други продукти не е подходяща, се разрешава използването на синтезирани по химически път алопатични ветеринарномедицински продукти, включително антибиотици, при строги условия, по-специално ограничения относно курсовете на лечение и карентните срокове.

Основен принцип в законодателството на ЕС за хуманното отношение към животните е те да не бъдат подлагани на болка или страдание, които могат да бъдат избегнати. Този принцип е отразен в ясните правила за условията, при които могат да се отглеждат кокошки, свине и телета, и при които могат се транспортират и убиват селскостопански животни. Тези правила се актуализират редовно с оглед на най-новите научни данни и са едни от най-строгите в света.

Имайки предвид практиката у нас, основните проблеми от областта на животновъдството, които могат и трябва да намерят решение в рамките на устойчивото управление на земята  и хуманното отношение към животните трябва да се насочат в следните направления:

  • Осигуряване на нормален здравен статус на животните – отглеждане според физиологичните им потребности и при подходящи зоохигиенни и ветеринарно – медицински условия;
  • Микробиологично замърсяване (включително салмонела) на почвата, повърхностните и подпочвените води в резултат на недоброто съхраняване и разхвърляне на оборския тор; микробиологични емисии, които могат да причинят здравни проблеми;
  • Устойчивост на животните към антибиотици, създаващи проблеми за хората;
  • Въздействието на различните видове и породи животни върху емисиите във повърхностните и подпочвенитe води и почвите: съдържание на тежки метали, Na, K, CI, N, P, разграждащи се химикали, микрофлора;
  • Ефектът на различните видове и породи животни върху нивата на емисии във въздуха: амоняк, сероводород, въглероден диоксид, летливи химични съединения, прах, шум, миризма;
  • Рециклираните животински отпадъци и другите екскременти като ресурси;
  • Осигуряване на вода за консумация и почистване;
  • Съхраняването на други остатъци от фермите като резултат от допълнителни дейности (масла, лекарства, дезинфектанти, утайки от обработката на отпадъчни води)

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР