Край на маститите- профилактична програма за борба с мастита

0

Програмата ни е предоставена от Тодор Арбов-експерт по говедовъдство /България и Канада/.

Маститът в стадата с преобладаващ брой млади животни не представлява голям проблем. С напредване на възрастта на кравите и амортизиране на вимето с всяка следваща лактация нараства и вероятността от неговото разпространяване. Във всяка ферма трябва да се разработи комплексна профилактична програма за борба с мастита която включва премахване на всички възможни причини за разпространяването му.
Такава програма започва от най ранна възраст при отглеждане на женските телета. Храненето им с маститно мляко заразява устната кухина с патогени и когато такива юници на 6-7 месечна възраст започват да се ближат една друга по вимето, те го заразяват. Такива животни развиват мастит още през първата седмица след първото си отелване. Най сигурен начин за избягване на тези проблеми е пастьоризиране на млякото за хранене на женските телета.
Предотвратяване на температурния стрес през лятото. При температура на въздуха над 21 С кравите вече се чувстват дискомфортно, а над 26 С се нарушава метаболизма. При температурен стрес рязко намалява консумацията на фураж, което води до намалено преживяне и поява на субклиническа ацидоза. В следствие на това състояние при голяма част от стадото започва ламинит, който натоварва имунната система и тя изпуска мастита. За всички стада през горещите летни месеци е характерно увеличаването на БСК с 50 000 – 100 000.

Говедовъд.ею

Синхронизиране на доенето и храненето за всяка група.

В повечето ферми това се прави само при сутрешното доене. Необходимо е да се въведе същата практика и при вечерното доене. При невъзможност за раздаване на храната късно вечер заедно с вечерното доене, като компромисен вариант може да се прави основно подбутване на храната, вече раздадена на хранителната пътека. Грешки в храненето – малък размер на частиците в дажбата, концентрати над 50% от сухото вещество и т.н. също водят до субклинична ацидоза, ламинит и повишаване на БКС.
Чиста постеля в леглата на кравите и ежедневното и поддържане. Даже и при легла с гумено покритие и матраци е задължително използването на поне 2 см постеля от дървени стърготини или нарязана слама. Такава мярка не само допринася за чистотата на вимето, но помага и за предотвратяването на бурсити.
Брой на соматичните клеткина (БСК) е не само основен показател за качеството на млякото, но и индикатор за наличието на една или друга форма на мастит. По-голямата част на соматични клетки са левкоцити (беликръвниклетки) – като броят им в млякото се увеличава обикновено като имунен отговор на причиняващи мастит патогени – и малък брой на епителните клетки, които са продуциращи млякото клетки, отделящи се от вътрешността на вимето при възникване инфекция.

Броят на соматичните клетки (БСК) варира в зависимост от много фактори, включително сезона, храненето, доенето, управлението и т.н.

Като профилактика на мастита може да се смята и разтоварване на имуннаа система от други заболявания като метрит и куцота. БСК мляко се увеличава в самото начало на лактацията, тъй като имунната система на кравите е подтисната през първите две седмици след отелването и възможността от инфекция на вимето е значителна. Към края на лактацията също се наблюдава увеличение на БСК, но това по-скоро се дължи на намаленото количество мляко при един и същ общ брой соматични клетки (т.е. увеличена концентраци В нормалните страни млекопроизводителите получават бонуси за нисък брой соматични клетки, тъй като от по-качествено мляко могат да бъдат произведени по-качествени млечни продукти с по-висока цена.

Според европейското законодателство мляко с повече от 400 000 соматични клетки на милилитър се смята негодно за човешка консумация.

Това изискване се спазва стрикно при внос на млечни продукти от трети страни, но страните членки на европейскич съюз са си издействали значителен брой изключения от това изискване, базирани най-вече на традиционни производства и продукти.

БСК се определя количествено като броят на клетки на 1 мили литър мляко. В общи линии:

БСК 100 000 или по-малко е индикация за “неинфектирана” крава без значителни производствени загуби, дължащи се на суб клиничен мастит.
Границата от 200 000 определя дали една крава е заразена с мастит. При крави с резултат от по-голяма от 200 000 е много вероятно да е заразена поне едната четвъртина на вимето.Такива крави се диагностицират със суб клиничен мастит. Количеството на млякото в зоната от 200 хил. до 300 хил. соматични клетки намалява с 5 – 7%, Негативно се повлиява и репродукцията поради наличието на автоимунни реакции, водещи до ранна ембрионална смъртност. Загубите са от 5 – 7 телета на 100 крави годишно.
Кравите, заразени със значително количество патогени, имат БСК 300 000 или повече. Диагнозата е клиничен мастит. Млякото намалява с 10 – 12%, раждаемостта намалява с около 10 телета на100 кравигодишно.
При соматика на общото мляко над 500 000 положението на фермата може да се определи като катастрофално с неизбежен фалит. За съжаление субсидиите “на глава” все още поддържат “живи” доста такива ферми в България.
Мониторингът на БСК е важен, тъй като при увеличение на броят на соматичните клетки се намалява добивът на мляко, главно поради увреждането на тъканите, произвеждащи мляко във вимето Увреждането и загубата на епителните клетки са причинени от мастит патогени и токсините, които те произвеждат. Особено нисък БСК понякога се разглежда като знак за отслабен имунен отговор, но в общи линии не е необходимо това да е непременно вярно; може да се окаже, че има само ниско ниво на текуща инфекция. Имунната реакция се измерва най-добре с това, колко бързо имунната система реагира на предизвикателството на болестта, а не колко много бели кръвни клетки са налице, преди да настъпи инфекция.

Най-общи цели за контрол на мастит и качеството на млякото:

Заразяване с мастит- не повече от 30 случая на 100 крави годишно
Постоянство на мастит в стадото – не повече от 20% от стадото засегнати годишно.
Повторна поява на мастит – по-малко от 10% от общия брой на случаите.
Средния БСКза стадото под 150 000 клетки/мл.

Основно правило е, че за всеки 100 000 клетки/мл увеличение в общото мляко, делът на заразените кравив стадото нараства с 8-10%. Постоянното високо ниво на индивидуалните резултати на БСК са индикатор за хронични проблеми с мастита.
Трябва също така да се знае че на всеки случай на клиничен мастит в стадото има 10 други крави със субклиничен мастит, макар и не диагностициран в момента.
Веднага след отелването кравите да се преместват от родилните боксове в секция с индивидуални легла и поне първите 20 дни да се поддържа абсолютна хигиена на постелята (докато кравите възстановят имунната си система).
Препоръчително е да има нови апарати за доене за първото издояване с ежедневна проверка навакуума и редовна смяна на гумите. Следващите издоявания вече да стават в общата доилна зала.
При възможност да се премине към 4-ри кратно доене на кравите до 20-я ден след отелването с цел непозволяване на развиването на инфекциозна микрофлора във вимето през периода на отслабена имунна сисема след отелването. Преминаване на трикратно доене след първите 20 дни от лактацията и двукратно доене след 150-180 ден на лактацията (групата с доказана бременност). Трябва да се преразгледа кратността на доене от икономическа гледна точка, особено при ниски изкупни цени на млякото. Всяко доене означава и амортизация на вимето и възможнос за заразяване с мастит. Не е необходимо трикратно доене до достигане поне на 9 000 литра мляко на лактация.
Преразглеждане на процедурата на доене и прилагане на двустъпния метод на доене с обучение на персонала. Привързване на заплатата на доячите към съдържанието на соматични клетки и бактериалната обсемененост на млякото. Използване на показателя «скорост на млекоотделяне» от компютърната програма за контролиране правилната стимулация на вимето. При недостатъчна стимулация във вимето се задържа до 7-8% от вече произведеното мляко. От началото на стимулацията на вимето до поставяне на апарат са необходими минимум 45 секунди за отделяне на достъчно количество окситоцин и осъществяване на пълно и бързо издояване. Максимално допустимото време за поставяне на апарата е 90 секуни от началото на стимулацията.
Правилно използване на дезинфектантите преди и след доене.
При соматика над 200 000 да се използват дезинфектанти на хлорхексидинова основа. Дезинфектанти на базата на млечна киселина могат да се използват при соматика по-ниска от 200 000. Йодни дезинфектанти може да се използват само през зимата при соматика по-ниска от 200 000. За нормално действие на дезинфектантът преди доене са необходими поне 35-40 секунди.
В доилната зала се работи задължително с ръкавици. Препоръчително е нанасянето на дезинфектанта преди доене в течен или пенообразен вид ( не с мокри салфетки) и изтриването му с еднократни хартиени салфетки. Миенето на вимето с вода е недопустимо. Ако е наложително, се измиват само цицките, и то без използването на маркуч, като водата се взема с ръка. Намокрянето на горната част на вимето (над цицките) води до попадането на микро капки вода в доилния апарат, и от там попадане във вимето при обратния вакуум. Заразяването на вимето с патогени при такива действия е сигурно.
Правилна консервация на вимето с предварително изследване (7 дни преди пресушаването) за субклиничен мастит (чувствителност на теста 200 хиляди клетки) и лекуване на положително реагиралите крави преди пресушаването. Трябва да се използват два препарат за консервиране – един във вимето и втори, образуващ тапа във цицките. Нормално кравите образуват колагенова бариера в цицките за 7-10 дни след пресуаването, а през това време във вимето магат да попаднат всякакви патогени. Да не се пресушават крави, които не са излекувани (могат да се доят и до отелването).
При обща соматика над 200 хиляди е необходимо веднъж на две седмици да се прави индивидуален тест по време на доене на всяка крава и лечение на положително реагиралите крави до отстраняване на проблема. При обща соматика по-ниска от 200 хиляди все пак е необходимо да се прави индивидуален тест веднъж на всеки 3 месеца с цел профилактика на клиничните мастити.
Лечението е бързо и успешно, ако се предприемат съответните мерки при субклиничната форма на мастит, с цел избягване на големи икономически загуби след преминаването на мастита в клинична форма.

Говедовъд.ею

ОСТАВИ КОМЕНТАР