Мастит – причини и профилактика

0
«Маститът прилича на айсберг – видимата част е много по-малка от подводната част»

На 06.04.2017г в с. Кортен обл. Сливен се проведе семинар по говедовъдство под надслов „Среща на върха“. Говедовъд.ею ще публикува лекциите, които бяха представени пред говедовъдите. Най-голямата тежест се падна на международния експерта по говедовъдство – Тодор Арбов. Затова и започваме с   неговата Програмата за борба с маститите , която той препоръчва за прилагане от всички говедовъди, защото програмата работи в много ферми на Румъния, Русия, Гърция, Канада и други страни които  той консултира.

Говедовъд.ею

Целта на настоящия материал е да посочи главните причини за възникването на мастит и начините за тяхното предотвратяване. Лечението на мастита е крайна мярка, която не винаги е успешна. Повече от 90% от тези проблеми са свързани с лошо управление на стадото и лоша хигиена. Все пак 10% от случаите са генетично обусловени, като най голямо значение има слабото закрепване на вимето и неправилното разположение на цицките.
Проблемите със здравето на вимето могат да донесат загуби от 300 до 400 лева на крава и даже да станат причина за нейното бракуване. Около 70% от загубите са свързани с намаляване на млечната продуктивност, 10% са за сметка на бракуваното мляко, 10% са от препаратите за лечение, а останалите 10% идват от необходимостта за замяна на бракуваните поради мастит крави. В посочените по-горе загуби не е взет под внимание и значителен негативен ефект на мастита върху репродукцията. Заплодяемоста на маститните кравите е с 10-15% по-ниска в сравнение с незаразените. Това се дължи на ранна ембрионална смъртност в следствие на автоимунни реакции при кравите с клиничен мастит. Сервис периода при маститни карви се увеличава с 20-25 дни. При крави с хроничен мастит се увеличава и вероятността от аборти след 30-я ден на бременността.
В повечето стада на всяка една крава с признаци на клиничен мастит има около 10 други крави с признаци на субклиничен мастит. Тази ситуация прилича много на айсберг при който само 10% са видими над водата.
Типично стадо с 400 хиляди соматика в общото мляко има примерно следното разпределение:
3% крави с клиничен мастит
35% крави със субклиничен мастит
54% здрави крави
За една година в стадо от 100 крави се отчитат средно 25 случая на клиничен мастит. Тези цифри дават ясна представа за огромните загуби нанасяни на млечните ферми от проблемите с мастита.
Брой на соматичните клетки на (БСК) е не само основен показател за качеството на млякото, но и индикатор за наличието на една или друга форма на мастит. По-голямата част от соматични клетки са левкоцити (бели кръвни клетки) Броят им в млякото се увеличава обикновено като имунен отговор на причиняващи мастит патогени. Има и малък брой епителните клетки, продуциращи млякото, които се отделят от вътрешността на вимето при възникване инфекция.
Броят на соматичните клетки (БСК) варира в зависимост от много фактори, включително сезона, храненето, доенето, управлението на стадото и т.н.

Соматични клетки

По-голямата част от случаите на заразяване с мастит настъпват през сухостойния период, ако вимето не е правилно консервирано. Поради това и случаите на мастит с увеличен брой соматични клетки са най-много в самото начало на лактацията, тъй като имунната система на кравите е подтисната през първите две седмици след отелването и опасността от развитие на инфекция във вимето е значителна. Към края на лактацията също се наблюдава увеличение на БСК, но това по-скоро се дължи на намаленото количество мляко при един и същ общ брой соматични клетки (т.е. увеличена концентрация).

Поява на мастит

В страните с нормално ценообразуване млекопроизводителите получават бонуси за нисък брой соматични клетки, тъй като от по-качествено мляко могат да бъдат произведени по-качествени млечни продукти с по-висока цена. Според европейското законодателство мляко с повече от 400 000 соматични клетки на милилитър се смята негодно за човешка консумация. Това изискване се спазва стриктно при внос на млечни продукти от трети страни, но страните членки на европейския съюз са си издействали значителен брой изключения, оправдани най-вече с производство на традиционни продукти
БСК се определя количествено като броят на соматични клетки в 1 милилитър мляко. В общи линии:
БСК 100 000 или по-малко е индикация за “неинфектирана” крава без значителни производствени загуби, дължащи се на субклиничен мастит.
Границата от 200 000 определя дали една крава е заразена с мастит. При крави с резултат по-голям от 200 000 е много вероятно да е заразена поне едната четвъртина на вимето. Такива крави се диагностицират със субклиничен мастит. Количеството на млякото в зоната от 200 хил. до 300 хил. соматични клетки намалява с 5-7%, негативно се повлиява и репродукцията поради наличието на автоимунни реакции, водещи до ранна ембрионална смъртност. Загубете са от 5-7 телета на 100 крави годишно.
Кравите, заразени със значително количество патогени, имат БСК 300 000 или повече. Диагнозата е клиничен мастит. Млякото намалява с 10-12%, раждаемостта намалява с около10 телета на 100 крави годишно
При соматика на общото мляко над 500 000 положението на фермата може да се определи като критично с наближаващ фалит. За съжаление субсидиите “на глава” все още поддържат “живи” доста такива ферми в България.
Мониторингът на БСК е важен, тъй като при увеличаване броя на соматичните клетки се намалява добивът на мляко, главно поради увреждането на тъканите, произвеждащи мляко във вимето Увреждането и загубата на епителните клетки са причинени патогени и токсините, които те произвеждат. Особено нисък БСК понякога се разглежда като знак за отслабен имунен отговор, но в общи линии не е необходимо това да е непременно вярно; може да се окаже, че има само ниско ниво на текуща инфекция. Имунната реакция се измерва най-добре с това, колко бързо имунната система реагира на предизвикателството на болестта, а не колко много бели кръвни клетки са налице, преди да настъпи инфекция.
Причинители на мастит
Маститните инфекции се делят най-общо на две групи в зависимост от патогените, които ги предизвикват:
заразни мастити – обикновено са със соматика над 300 хиляди
мастити от околната среда – обикновено са със соматика до 300 хиляди

Заразен мастит
Streptococcus agalactiae – над 90% шанс за излекуване

Staphylococcus Aureus

Staphylococcus aureus – шансът за излекуване е много малък
Тези патогенни бактерии могат да живеят само в или върху вимето.Заразяването с тях става най-често по време на доене чрез доилното оборудване. Третирането (потопяването) на цицките с ефективен препарат веднага след издояването помага много за борбата с тези два патогена. Те се разнасят от крава на крава и се закрепват в микро-наранявания на повърхността на цицките преди да попаднат през сфинктера във вимето.
Микоплазма (Mycoplasma bovis)– среща се по рядко от описаните по горе патогени, и обикновено се диагностоцира в стада с клиничен мастит, който не се поддава на стандартно лечение. Причината за заразяване на стадото с микоплазма най-често е вкарването на нови заразени животни. В заразени стада признаците, предшестващи мастита, са респираторни заболявания и подуване на ставите (артрит). Най-тежко са засегнати кравите в началото на лактацията. Засегнатите крави намаляват значително млечната продуктивност или лактацията спира напълно. В субклинична форма микоплазмената инфекция се характеризира с увеличена соматика без други външни признаци на заболяване. Все още няма ефективен метод за лечение на микоплазмените инфекции, затова трябва да се обърне особено внимание на превантивните мерки срещу разпространяването им в стадото. Микоплазмата понякога може да бъде и причина за ранна ембрионална смъртност и аборти
Препоръчително е бракуването на крави със заразен мастит в следствие на инфекция с Mycoplasma bovis и Staphylococcus aureus, или поне отделянето им от стадото и доенето им с отделни доилни апарати.
Мастит от околната среда
През първите 75 дни от лактацията има най-много случаи на заразяване на вимето с патогени от околната среда.
Стрептококи – 60 % от стрептококовите инфекциее продължават по-малко от 30 дни, но ако не бъдат взети навременни мерки, 20% могат да се превърнат в хронични и да продължат повече от 100 дни. 40% от стрептоковите инфекции се елиминират спонтанно. Най-често срещани стрептококови инфекции от патогени, живеещи в околната среда, са тези със Streptococcus Uberus и Streptococcus Disgalactia, при които има 60% шанс за бързо излекуване. В проблемните стада с лоша хигиена 20% до 40% от кравите са с вимена, заразени със стрептококи. Честотата на заразяване на вимето със стрептококи от околната среда е значително по-висока през сухостойния период ,отколкото по време на лактацията. При стрептококовите инфекции лечението с антибиотици има около 60% успеваемост. Препоръчва се диагностика за определяне на точния вид бактерии преди пристъпване към третиране с антибиотици.
Колибактерии – E. coli, Klebsiella, Enterobacter, Citrobacter и др.Доказването им е трудно, тъй като трудно се култивират от млякото. Заразяването на вимето с колибактерии през сухостоя е 4 пъти по често отколкото по време на лактацията. Честотат на заразяване се увеличава с всяка следваща лактация. Затова правилната консервация на вимето по време на сухостоя играе решаваща роля за предпазване от този вид мастит. Кравите без консервация на вимети по време на сухостоя имат 10 пъти по-голям шанс за заразяване с патогенни микроорганизми в сравнение с кравите, чието виме е правлно консервирано. По-голямата част от инфекциите с патогени от околната среда стават през сухостоя, а се проявявт в субклинична или клинична форма през лактацията, и то най-често през първата и третина. Обикновено колибактериалният мастит е 30-40% от всички случаи на мастит в стадото.Колибактериалния мастит е със сравнително къса продължителност – 50% от случаите траят по-малко от 10 дни, а 70% – по-малко от 30 дни. Третирането с антибиотици на колибактериите (грам-негативни) е неефективно. При тях деиства по-добре поддържащата терапия с противовъзпалителни средства.
Най-разпространена форма е тази на E.Coli. само 2% от случаите на заразяване с този патоген преминават в хронични и траят повече от 100 дни. Колибактериалните мастити са по разпространени в стада с ниска соматика (под 150 хиляди) и там където няма инфекции с грам-позитивни бактерии, които се явяват техни конкуренти. Този вид мастит не се предава от крава на крава по време на доенето, а навлиза през полуотворения сфинктер на цицките ако вимето попадне на замърсена повърхност в първия половин час след доенето. При бързото си размножаване във вимето колибактериите произвеждат голямо количество токсини, които попада в кръвния ток. Заразените крави със слаба имунна система показват признаци на температурна треска, намален апетит, бърза загуба на тегло и намалена млечна продуктивност още през първите 2 дни след заразяването. Повечето тежки инфекции настъпват до 60-я ден след отелването, при високопродуктивни и по-стари крави. Всъщност 60-70% от случаите на заразяване настъпват в края на сухостойния период и се проявяват в началото на последващата лактация.
Друг широко разпространен патоген е Klebsiella Pneumoniae, който нормално се намира в изпражненията на кравите. Замърсените легла и постеля водят до бързо размножаване на този патоген и заразяване на вимето.
Някои от признаците, че фермата има проблем с мастити, предизвикани от патогени от околната среда:
–  Значителен брой крави имат мастит при теста преди пресушаването
– Значителен брой крави (повече от 20%) имат мастит между 30-я и 60-я ден след отелването
– При по-голямата част от заразените крави проблема е със задните четвъртини на вимето
– Увеличение на соматиката в общото мляко на стадото над 200 хиляди
– Увеличаване на честотата на нови случаи на мастит, които не са предизвикани от Staphylococcus Aureus и Streptococcus Agalactiae (заразните патогени)
– Увеличение на случаите на клиничен мастит, въпреки че се прилагат процедури за консервация на вимето през сухостоя и се използват дезинфектанти на цицките преди и след доене.
Причини за мастит
Причините за мастит са с многофакторен характер и до голяма степен могат да бъдат предотвратени чрез профилактична програма, приложена правилно в стадото. Маститът в стадата с преобладаващ брой млади животни не представлява голям проблем. С напредване на възрастта на кравите и амортизиране на вимето с всяка следваща лактация нараства и вероятността от неговото разпространяване. Във всяка ферма трябва да се разработи комплексна профилактична програма за борба с мастита, която включва премахване на всички възможни причини за разпространяването му. От грешките при управлението на стадото най-голям дял имат неправилните процедури при доенето, следвани от лоша хигиена на околната среда.
Профилактичната програма започва от най ранна възраст при отглеждане на женските телета. Храненето им с маститно мляко заразява устната кухина с патогени и когато такива юнички на 6-7 месечна възраст започват да се ближат една друга по вимето, те го заразяват. Такива животни развиват мастит още през първата седмица след първото си отелване. Най сигурен начин за избягване на тези проблеми е пастьоризиране на млякото за хранене на женските телета. Мляко с антибиотици не трябва да се дава на женски телета, за да се предотврати резистентност на Staphylococcus Aureus към тези антибиотици. Тази бактерия е отговорна за около 40% от случаите на субклиничен мастит.
Предотвратяване на температурния стрес през лятото. При температура на въздуха над 21С кравите вече се чувстват дискомфортно, а над 26С се нарушава техния метаболизъм. При температурен стрес рязко намалява консумацията на фураж, което води до намалено преживяне и поява на субклинична ацидоза. В следствие на това състояние при голяма част от стадото започва ламинит, който натоварва имунната система и тя изпуска мастита. За всички стада през горещите летни месеци е характерно увеличаванео на БСК с 50 000 – 100 000. Освен това топлината и влагата спомагат за бързото развитие на патогени в околната среда.
Синхронизиране на доенето и храненето за всяка група. В повечето ферми това се прави само при сутрешното доене. Необходимо е да се въведе същата практика и при вечерното доене. При невъзможност за раздаване на храната късно вечер заедно с вечерното доене, като компромисен вариант може да се прави основно подбутване на храната, която вече е раздадена на хранителната пътека. Грешки в храненето като малък размер на частиците в дажбата, концентрати над 50% от сухото вещество и т.н., също водят до субклинична ацидоза, ламинит, повишаване на БКС и мастит.

Размер на частиците в дажбата

Чиста постеля в леглата на кравите и ежедневното и поддържане. Даже и при легла с гумено покритие и матраци е задължително използването на поне 2 см постеля от дървени стърготини или нарязана слама. Такава мярка не само допринася за чистотата на вимето, но помага и за предотвратяването на бурсити. Препоръчителна е оценка на чистотата на вимето, която се прави веднъж седмично по времме на доене. В зависимост от резултатите се предприемат конкретни мерки за подобряване на хигиената в обора. Абсолютно недопустимо е лактиращи крави да се пускат на разходка в така наречените дворчета, където много от тях лягат в калта смесена с изпражнения.

Хигиена на вимето

Разтоварване на имуннаа система от други заболявания като метрит и куцота. Два дни преди отелването кравите изключват имунната си система и тя бавно се възстановява през следващите 15-20 дни до нормални нива на антителата. През този период опасността от заразяване и развитие на мастит е много голяма. Част от програмата за превенция на мастита включва двукратното им третиране по време на сухостоя с комбинация от витамини А, D3 и E плюс селен. Тази мярка се предприема за укрепване на имунната система и повишаване на резистентността на кравите към метрит и мастит. Микроелементите и витамините имат съществена роля за нормалната работа на имунната система през лактацията. Препоръчват се следните нива за добавка на микроелементи и витамини (количество/крава/ден) към дажбата на лактиращи крави, особено в първата третина на лактацията:

Селен 6 mg
Мед 200–250 mg
Цинк 900–1200 mg
Витамин A 100,000 –150,000 IU
Витамин E 400–800 IU, лактиращи крави
1000 IU, сухостойни крави

Веднага след отелването кравите трябва да се преместят от родилните боксове в секция с индивидуални легла и поне първите 20 дни да се поддържа абсолютна хигиена на постелята (докато кравите възстановят имунната си система). Най-лошият вариант е кравите да се държат на дълбока постеля през този период.
Препоръчително е да има нови апарати за доене за първото издояване с ежедневна проверка на вакума и редовна смяна на гумите. Следващите издоявания вече да стават в общата доилна зала.
При възможност да се премине към 4-ри кратно доене на кравите до 20-я ден след отелването за да се предотврати възможното развитие на инфекциозна микрофлора във вимето през периода на отслабена имунна сисема.
Преминаване на трикратно доене след първите 20 дни от лактацията и двукратно доене след 150-180 ден на лактацията (групата с доказана бременност). Трябва да се преразгледа кратността на доене от икономическа гледна точка, особено при ниски изкупни цени на млякото. Всяко доене означава и амортизация на вимето и възможност за заразяване с мастит. Не е необходимо трикратно доене до достигане поне на 9 000 литра мляко на лактация. Трикратното доене означава 50% повече разходи за труд, електроенергия, вода, дезинфектанти, резервни части и амортизация на оборудването и вимето.
Най-общи цели за контрол на мастит и качеството на млякото:
– Заразяване с мастит – не повече от 30 случая на 100 крави годишно
– Постоянство на мастит в стадото – не повече от 20% от стадото засегнати годишно.
– Повторна поява на мастит – по-малко от 10% от общия брой на случаите.
– Средния БСК за стадото под 150 000 клетки/мл до 200 000 клетки през лятото
Основно правило е, че за всеки 100 000 клетки/мл увеличение в общото мляко, делът на заразените крави в стадото нараства с 8-10%. Постоянното високо ниво на индивидуалните резултати на БСК са индикатор за хронични проблеми с мастита.
Трябва също така да се помни, че на всеки случай на клиничен мастит в стадото има 10 други крави със субклиничен мастит, макар и недиагностицирани в момента.
Преразглеждане на процедурата на доене и прилагане на двустъпния метод на доене с обучение на персонала. Привързване на заплатата на доячите към съдържанието на соматични клетки и бактериалната обсемененост на млякото. Използване на показателя «скорост на млекоотделяне» от компютърната програма за контролиране правилната стимулация на вимето. При недостатъчна стимулация във вимето се задържа до 7-8% от вече произведеното мляко.

Доене

От началото на стимулацията на вимето до поставяне на апарат са необходими минимум 45 секунди за отделяне на достъчно количество окситоцин и осъществяване на пълно и бързо издояване. Максимално допустимото време за поставяне на апарата е 90 секуни от началото на стимулацията. При неправилни процедури на доене и неизправно доилно оборудване се увреждат сфинктерите на върха на цицките, което води до по-голяма възможност за инфекции при всяко следващо доене. Препоръчително е да се прави оценка на увредеността на цицките поне два пъти месечно и да се предприемат необходимите мерки.

Нормална и увредена Цицка

         Правилно използване на дезинфектантите преди и след доене.
При соматика над 200 000 да се използват дезинфектанти на хлорхексидинова основа. Дезинфектанти на базата на млечна киселина могат да се използват при соматика по-ниска от 200 000. Йодни дезинфектанти може да се използват само през зимата при соматика по-ниска от 200 000. За нормално действие на дезинфектанта преди доене са необходими поне 35-40 секунди.
В доилната зала се работи задължително с ръкавици. Препоръчително е нанасянето на дезинфектанта преди доене в течен или пенообразен вид (не с мокри салфетки) и изтриването му със сухи еднократни хартиени салфетки. Миенето на вимето с вода е недопустимо. Ако е наложително, се измиват само цицките, и то без използването на маркуч, като водата се взема с ръка. Намокрянето на горната част на вимето (над цицките) води до попадането на микро капки вода в доилния апарат, и от там попадане във вимето при обратния вакуум. Заразяването на вимето с патогени при такива действия е сигурно.
Правилна консервация на вимето с предварително изследване (7 дни преди пресушаването) за субклиничен мастит (чувствителност на теста 200 хиляди клетки) и лекуване на положително реагиралите крави преди пресушаването. Трябва да се използват два препарат за консервиране – един във вимето и втори, образуващ тапа във цицките. Нормално кравите образуват колагенова бариера в цицките за 7-10 дни след пресуаването, а през това време във вимето магат да попаднат всякакви патогени. Да не се пресушават крави, които не са излекувани (могат да се доят и до отелването). Естествената кератинова тапа изчезва от цицките 7-10 дни преди отелването. Два дни преди отелването кравата практически изключва имунната си система и ако във вимето има налични патогени, започва бързото им размножаване.
При обща соматика над 200 хиляди е необходимо веднъж на две седмици да се прави индивидуален тест по време на доене на всяка крава и лечение на положително реагиралите крави до отстраняване на проблема. При обща соматика по-ниска от 200 хиляди все пак е необходимо да се прави индивидуален тест веднъж на всеки 3 месеца с цел профилактика на клиничните мастити.

Лечението е бързо и успешно, ако се предприемат съответните мерки при субклиничната форма на мастит, с цел избягване на големи икономически загуби след преминаването на мастита в клинична форма.

С любезното съдействие на г-н Тодор Арбов

Няколко кадъра от атмосферата на проведеният семинар в с.Кортен

Говедовъд.ею

ОСТАВИ КОМЕНТАР