Част 1 – Говедовъдната ферма – завод за производство на мляко

0
инж. доц. д-р. Стефан Станев

Развитие на технологиите в говедовъдството

В близките десетилетия пред селското стопанство ще стоят за решаване големи задачи. Фермерските стопанства ще трябва да задоволяват търсенето от бързо нарастващото население и да произвеждат при  конкурентни цени. Едновременно с това трябва да съблюдават правилата за охрана на околната среда, стремейки си по всевъзможни начини да бъдат намалени произвежданите емисии от въглероден двуокис. В същото време трябва да се има предвид, че бизнесът с производство на мляко не е бизнес само за едно поколение – по принцип той се продължава от следващите поколения. Всичко това налага натрупваните знания и опит да се прилагат много рационално и още при стартиране на идеята за реализиране на ферма за производство на мляко да се приложат решения, които ще имат живот и в бъдеще, а не са отживелици от минал примитивен опит.

За да сме сигурни, че говедовъдната ферма ще се развива успешно и в бъдеще, трябва да се създадат предпоставки за осигуряване на ръст на производителността на труда. Задачата е да се получи максимално количество мляко, пресметнато за един работник, при комфортни за кравата условия. В Холандия считат, че един човек може да осигури надой  2 000 000 литра мляко в година.  В България са малко фермите, в които един работник произвежда 200 000 литра мляко годишно.

В основата на коренната промяна в технологията на млечното говедовъдство стои модернизацията на системата за доене. Така, както внедряването на свободно- боксовото отглеждане промени много елементи, свързани с отглеждането на животните, така и внедряването на роботи за доене на кравите променя коренно цялата идея за производство на краве мляко. Роботът за доене не е само нов начин за организиране на доенето.  Роботизирана доилна система позволява контролирането на много фактори индивидуално за всяка крава, включително и такива, които не подлежат на контрол при традиционните технологии на отглеждане. Прилага се нов стил на управление на фермата, при който главна роля в процеса на вземане на решение има кравата, а не фермера. В основата на успеха е ранното сигнализиране за проблемите. Вече се появява възможност за невероятен индивидуален подход към кравите в стадото, а това, заедно с другите предимства, подобрява тяхното здравословно състояние, намалява междуотелния период, намалява разходите на фураж.

Въпросите, свързани с екологическата целесъобразност, играят в млечното животновъдство все по- важна роля. Нараства вниманието към здравето и комфортните условия на отглеждане на кравите. Напълно осъзната е необходимостта процесът на производство на мляко да не оказва неблагоприятно въздействие върху животните. Кравата трябва да има здрав и дълъг живот при комфортни условия, давайки много мляко през целия си живот. Задачата на технологията е достигане на горните изисквания по икономически изгоден начин. Целта е удовлетворяване на основните потребности на кравата без ограничение. Кравата трябва да има свободен достъп до доенето. За да могат кравите да посещават редовно мястото за доене, местата за пиене на вода и зоната за хранене, е много важно да им се осигури възможност за достатъчно продължителна почивка, намалявайки при това натоварванията на краката и на копитата. Ограничаването на тези основни потребности оказва отрицателно влияние на поведението на кравите и, естествено, на техния млеконадой.

В основата на роботизираното доене е заложен принципът на свободния достъп. При свободното преместване на кравата тя сама решава дали иска да се храни, да пие вода, да се дои или да почива. Това подобрява нейното самочувствие. Наличието на достатъчна площ в краварника позволява на животните да се държат по- естествено, без  да се притесняват за ограничаване на личното им пространство. Това води до подобряване на състоянието на кравата и до удължаване на срока за продуктивното и дълголетие. От сравняването на различни ферми е установено, че животните в социална, свободна за тях жизнена среда, бързо развиват техни собствени индивидуални навици, подчинени на групови правила, към които всички те бързо се приспособяват. Колкото по- малко човекът се намесва в живота на стадото, толкова по- добре се чувствуват животните. От човека се иска да осигури следните пет свободи:

  • Свобода от глад и жажда.
  • Свобода от физически и топлинен дискомфорт.
  • Свобода от болка, нараняване и болести.
  • Свобода от страх (уплаха) и хронически стрес.
  • Свободата да изрази своето естествено поведение.

Въпросът  „как да се съхрани здравето и продължи продуктивния живот на кравата?“ има елементарен отговор. За да осигурим добро здравословно състояние и конфорта на кравата трябва да осигурим седемте привилегии на кравата: Достатъчно количество вода, светлина, пространство, фураж, почивка, въздух и здраве. Доказано е, че препълненият краварник и продължителното очакване на доене и хранене влияе на времето, оставащо за хранене и почивка в лежащо положение. Лошо оразмереният бокс за лежане и недобрата постелка в него също намаляват продължителността на лежане на кравите. А, при останали еднакви фактори, всеки час лежане в по- вече на кравата дава като резултат допълнително 1,5 литра мляко дневно. 

Правилна организация на храненето.

От фуража зависи не само обема получено мляко от единица консумиран фураж, но и общото здравословно състояние на кравата, в това число нарушаването на възпроизводството и на обмена на веществата. Многокомпонентната фуражна смеска, приготвена с ремарке- смесител, може да осигури балансирана дажба на стадото, но не и балансирано хранене на отделната крава в стадото.

Графиката в ляво показва изменението на необходимото количество енергия за една крава в лактация (тя следва изменението на лактационната крива) и осигуряването на тази нужда при традиционната дажба с ремарке смесител при дажба, балансиране по средната млечна продуктивност, в периода на интензивно млекоотдаване има недостиг  на енергия, а след линията на нарушено съответствие – излишък. Недостигът на енергия в началото води до намаляване на млечната продуктивност в най- ефективния физиологичен период за кравата, и практически не дава нищо в периода след линията на нарушено съответствие. Това води до неефективно използване на концентрирания фураж.        

На графиката в дясно е показано друго решение: балансиране на енергията на смеската, като от средната потребност са извадени 7 kg концентриран фураж. По този начин за целия лактационен период има недостиг на енергия и линията на нарушеното съответствие се премества към края на същия. За да се покрие индивидуалната потребност на отделната крава, концентратната смеска се подава от автоматизирана система, която идентифицира всяка крава и отпуска дажба, съответстваща на млечната и продуктивност и на фазата от лактацията. Тази система, съчетана с роботизирано доене, поставя краварството на друга плоскост.

Контрол на качеството на млякото и здравето на кравата.

При доене на кравите с робот се включва и автоматична система за контрол на качеството на млякото. По време на доенето непрекъснато се контролира млякото от всяка четвъртина. По този начин се получава важна информация за мастит, съдържание на мазнина, белтък и лактоза, необходими за контрола на качеството на млякото и на здравето на кравата, което дава възможност за бързо реагиране и оптимално качество на млякото. Особено важно е ефективното контролиране на мастита. Своевременната профилактика на мастита помага за намаляване на приходите заради намаляването на млеконадоя и намалява медицинските и трудовите разходи. Системата контролира количеството на соматичните клетки в млякото, получено от всяка крава при всяко доене. Системата ще забележи всяко тревожно отклонение и ще ви съобщи за него.По този начин с минимални разходи в инвестицията, имате възможност постоянно да контролирате здравословното състояние на вимената на всички крави в стадото.

Следва :Част 2 – Управлявайте сами своята кравеферма

ОСТАВИ КОМЕНТАР