Себестойност на млякото

0

Националния съюз на говедовъдите в България от няколко години настоява да се изготви методика, по която да се определя себестойността на кг мляко. Това се налага по няколко причини.
На първо място обществеността да не завижда на фермерите, че получават субсидии, а да знае, че те отиват за подпомагане на бизнеса им, който през последните години никак не е цветущ. Знаейки себестойността и елементите от които се формира цената, ще може да се реагира адекватно на ситуацията и използвайки необходимите „инструменти” да не се допускат загуби.
Също така, това ще бъде и база за едно по справедливо разпределение на помощите и те да отиват точно за тези които се нуждаят от тях. Ще можем също на европейско ниво да бъдем точни и уважавани.
Затова ще публикуваме няколко материала в тази връзка.

Съвсем наскоро един говедовъд отглеждащ около стотина крави, сподели в един сайт, че всяка година тези крави му носят загуба от 100 000 лева. Този човек или има друг бизнес, за да покрива загубите или ги гледа като хоби, /което едва ли е вярно/. В друг разговор с фермер миналото лято, когато цената на млякото беше 50 стотинки, той ни каза,че себестойността му е 62 стотинки за литър, сега когато цената вече е 75 стотинки ни каза, че при него разходите са 85 стотинки.

Въобще когато се започнат разговори на такава тема, нещата така се оплитат, че не е възможно да се направят някакви анализи, камо ли да се предприемат адекватни действия в тази посока. Разбира се, има ферми където се води всичко и до стотинката и си знаят добре сметката, но и там някои от сметките са така нагласени и дават недостоверни резултати.
Изготвянето на такъв анализ не е по силите на всеки. В екипа трябва да се ангажират доста експерти и да се разработят програми, за да може след това много бърже да се определи себестойността на продукта – всъщност да стане това което се случва в Германия.
Например от началото на годината два пъти е изчислявана себестойността на млякото. Тези анализи се извършват и с голямата помощ на все още съществуващия Европейски млечен борд. Нямаме информация България да членува в тази организация.
За първи път започва да се работи по този проблем в края на 2011 г. когато Европейския млечен борд (EMB) и млечните бордове на Службите на селските райони стартират поръчано изчисляване производствените разходи в Германия при производството на мляко.Те се основават от една страна от данните от фермите и от друга на данни от счетоводството на Европейската комисия. Тези данни за изчисляване са само публично достъпни и от редовно актуализирани източници на информация . По този начин, изследването се базира на надеждна, представителна и широка основа. Индексът на разходите за производство на сурово мляко отразява месечната промяна (увеличаване или намаляване) стойността на произведеното сурово мляко под влияние на промените в основните разходни пера в структурата на разходите (фураж, разходите за труд, амортизация, гориво, електрическа енергия, на валутния курс. и др.)
Друг важен стълб на изчислителната концепция е подоходния подход, който изчислява ефективността на управителите и членовете на семейството. За другите страни от ЕС, изследванията са базирани на една и съща концепция. Това прави цифрите сравними в Европа между държавите членки – важен момент в пазар с международен обмен.

Кои са държавите които вече имат” формулата”за установяване на себестойността на произведеното мляко. Както казахме първа бе Германия – първият доклад е от 2012 г, следва Франция – 2013 г, като първият им доклад е 36 страници. Същата година се включва Холандия. Белгия има своя първи доклад през 2014 г заедно с Дания. През 2016 г такъв доклад има и представете си Люксембург.

Кога ще дойде нашия ред никой не знае, но истината е, че трябва да имаме достоверни подобни изследвания. Ето една задача и за науката, решаването на която ще е с голяма полза при производството на мляко. Все пак не можем в дългогодишен план да произвеждаме нещо над неговата себестойност.

За говедовъд.ею – Тоня Мишева

ОСТАВИ КОМЕНТАР