Димитър Зоров – строг контрол за да има качествени млечни продукти

0

Председателят на Асоциация на млекопреработвателите в България инж. Димитър Зоров, образно казано е от двете страни на „барикадата”. Собственик е на мандра „Пършевица” и в същото време отглежда високопродуктивни крави и овце за производство на мляко. Дългогодишната му професионалната му подготовка в производството на мляко и млечни продукти и нюхът му на бизнесмен му позволяват да оглавява две от най-големите браншови организации: едната е Асоциацията на млекопреработвателите в България, другата е Националния съюз на говедовъдите в България. Ето защо и долното интервю отразява точно ситуацията в сектор млекопреработка. Ще се опитаме да ви представим тази част от интервюто само по отношение на млекопроизводството.

Говедовъд.ею

Липсата на контрол намалява качествените млечни продукти
“Минимум 45% от предприятията в бранша крият част от оборота си, не плащат данъци и осигуровки,” посочва Димитър Зоров
Димитър Зоров от десет години е председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. В бранша е от 24 години. Собственик е на млекопреработвателното предприятие “Пършевица”, има собствена кравеферма и овцеферма.

– Какви са цените на суровото мляко сега, спря ли падането им?
– В края на миналата година цените на суровото мляко се вдигнаха. Млякото, което отговаря на европейските хигиенни норми, сега е на цена между 65 и 75 стотинки за литър и смятаме, че това е една добра средноевропейска цена. Млякото, което не отговаря на тези критерии и към което преработвателите нямат интерес, е на по-ниска цена.

– Очаквате ли пак срив на цените на суровината?
– Не. Очаквам цените на млякото да се задържат или съвсем леко да паднат. Смятам, че няма да има такива флуктуации като в предходни години. За мен миналата година цените бяха манипулативно натискани надолу с твърдението, че има излишък в производството. Не може в официален доклад на Европейската комисия през август 2016 г. да се отчита огромен ръст на производството на мляко в Европа в сравнение с предходната година, а след месец и половина – значителен спад. В резултат през декември цената на литър мляко скочи на 40 цента от 22 цента преди това. Стигна се до психоза. Още миналата година казах, че комисията или цели манипулация на информацията, или е с много слаба експертна подготвеност. Ясно е, че е много по-лесно да се бориш с негодуванията на 200 хил. или 500 хил. фермери в Европа, отколкото с 300 млн. недоволни потребители. Резултатът е, че много фермери и в Европа, и у нас фалираха. Други пък намалиха обема на производство, когато Европейската комисия отпусна 150 млн. евро помощ за тази цел. В някои страни обаче си позволиха да дават скрито национални субсидии. В Румъния например отпускат 60 евро субсидия за едно агне. В Македония също има национално субсидиране.

– Как скоковете при цените на млякото се отразиха на цените на млечните продукти?
– В България почти никак, въпреки че цената на суровото мляко в един период от време се вдигна с 50%. Причината е, че пазарът е силно конкурентен, потребителските възможности не се повишават, процентът на търсещите истински млечни продукти не е голям, имитациите на млечни продукти се ширят. Затова преработвателите, които купуват качествено мляко и правят качествени продукти, се страхуват да вдигат цените, защото ще загубят част от пазара и бавно ще умрат.

– Цените на млечните продукти обаче не паднаха, когато цената на суровото мляко беше много ниска.
– Да, но пък не се вдигнаха преди това. Когато преди две години цената нарасна от 45 до 75 стотинки за литър, цените на млечните продукти се вдигнаха само с 3-4%. Само че горивата се вдигнаха, токът също се повиши. Да не говорим за предприятия, които работят основно с мазут, на който преди две години акцизът се увеличи от 50 лв. на 400 лв. за тон. Къде да се калкулират всичките тези разходи – в петте процента увеличение ли? Знам, че винаги има няколко гледни точки. Но да сравним един наш продукт с един италиански според количеството мляко, което се влага. За килограм кашкавал се влагат между 10 и 11 литра мляко и цената му при производител в момента е около 11 лева без ДДС. Млечен продукт в Италия със същото съдържание на мляко струва 10 евро за килограм цена на производител. Разликата е чувствителна и заради това колегите от ЕС могат да си позволят обновяване на машините на 4-5 години, а българските предприятия работят с машини на по 20-25 години. Данъците например са 40% от себестойността на продукта. Повечето работодатели в млекопреработващия сектор поемат цялата осигурителна тежест, включително и частта на служителя. В същото време минимум 45% от предприятията в бранша крият част от оборота си, не плащат данъци и осигуровки. Затова предлагаме диференцирана ставка ДДС за храните. Смятаме, че така ще се изсветли секторът, а приходите ще нараснат. Тази практика работи в целия ЕС. Последно сработи в Румъния – първо с хляба, после с останалите храни – ДДС падна от 22% на 9%, а приходите в бюджета не са намалели.

– Каква е тенденцията при вноса на палмово масло?
– Трябва да се знае, че в България се внасят най-големите боклуци растителни мазнини. По данни на асоциацията на маслопроизводителите в страната влизат най-много растителни мазнини с технически параметри без сертификати, че са годни за храни. За технически цели са внесени 10 хил. тона растителни мазнини, но не е ясно къде са вложени, как се проследява пътят им. Според официалната статистика в страната са произведени повече млечни продукти от изкупеното мляко, при това говорим само за законните продажби, а не за сивия сектор. Ясно е, че докато държавата не влезе решително в ролята си и не вкара ред, има опасност да изчезнат производителите на качествени млечни продукти, а оттам – и на суровини.

– Обсъждани бяха промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, които предвиждаха имитиращите продукти да се продават на отделни щандове с ясно обозначение и само опаковани. Кой има интерес от неприемането й?
– Наредбата беше на етап обсъждане, но след това забуксува и така и не беше приета. Проблемът обаче е друг. Част от имитиращите продукти са етикетирани като “сирене” или “кашкавал” и дори да бъде приета тази наредба, те няма да попаднат в нея. И тук отново стигаме до ролята на контрола, който липсва или не знам защо е неефективен. Виждате изследванията на асоциация “Активни потребители” и какъв удар по некоректните играчи правят само с една проверка. Пита се къде е агенцията по храните, къде е контролът на държавата. Нали парите от нашите данъци отиват за издръжката на проверяващите.

– Трябва ли да бъде забранено производството на имитиращи продукти?
– В България явно да, защото виждате, че всичко друго е неефективно. Нашата асоциация излезе с предложение да се забрани преработката на растителни мазнини в млекопреработвателни предприятия. Нека се преработват в други браншове, но не и в млечния. Предложението ни беше подкрепено от преобладаващата част от предприятията, които произвеждат продукция в светлия сектор.

– Какъв е делът на имитиращите продукти и колко фирми ги произвеждат?
– Около 50%. От тези 50% над 70% се правят от десет фирми. Направете си извод колко хора имат интерес от това да бъде разрешена употребата на растителни мазнини и за кого правим компромис.

–  Продължава ли да расте вносът на млечни продукти?
– Проблемът с вноса на т.нар. кашкавал продължава. Европейските млекопреработващи фирми са големи и произвеждат индустриално огромни количества продукти, близки до нашия кашкавал. В търговските вериги продават кашкавал на цена към 8 лева за килограм. Пишат, че е кашкавал, но не е кашкавал. Това е първата злоупотребата, за която агенцията по храните спи. Има технология за производство на кашкавал. “Български кашкавал” е защитено географско указание, регистрирано в Патентното ведомство, а заради БДС – и в Института по стандартизация. Вторият проблем – как може килограмът да струва 8 лева с ДДС. Ако приемем, че търговската верига работи без печалба – което не е възможно, излиза, че килограмът е 6.50 лв. без ДДС. При 10-11 литра мляко и при средноевропейска цена 38-40 цента за литър през декември само стойността на млякото прави 8 лв. Ами къде е преработката, къде е опаковката, къде е транспортът, къде е ДДС, къде е печалбата? Отговорът е прост: Нещо не е в ред – или продуктът не е произведен от мляко, или е на дъмпинг. Не е тайна, че в България се внасят млечни и немлечни продукти и една голяма част от тях се разфасоват тук, опаковат се и се обозначават като “кашкавал”. Всичко това се прави от препакетиращи, а не от преработващи фирми. При сиренето пък има друг вид манипулация – по-високото водно съдържание. Тогава си мислиш, че плащаш по-малко, но на практика цената е същата, каквото би платил за качествено сирене.

– В крайна сметка с какви млечни продукти се храни българският потребител?
– Част от потребителите се хранят с много читави млечни продукти, здравословни и качествени.

– Расте ли техният брой?
– Много бавно. И една от причините за това е, че поради размиване на качеството се стигна до недоверие у потребителя. Той си казва: “Всички са маскари, как да съм сигурен, че ако си купя сирене за 10 лева, то не е същото като това от 4 лева.”

– Какъв е интересът към млечните продукти по БДС?
– При киселото мляко по БДС – малък, при сиренето – по-голям, при кашкавала също не е особено голям. При киселото мляко има обяснение – в технологията по БДС е заложен критерий за киселинност, който прави млякото малко по-остричко. С годините обаче вкусовете на младото поколение са се променили към по-сладкото. При сиренето интересът е по-голям заради страха от палмовото масло.

– Коя е най-голямата фалшификация на пазара на млечни продукти?
– За мен най-страшното е, че под едно и също наименование се предлагат продукти с разлика в качеството от земята до небето – нещо, в което няма нищо млечно, продукт, смесен с растителна мазнина и с частично съдържание на мляко, продукт с повишено водно съдържание, продукт по БДС или със същите и дори по-високи показатели. За мен това е безхаберие, липса на контрол. Не може държавата да се държи като страничен наблюдател. Как създаваш среда за нормална конкуренция за тези, които спазват законодателството от А до Я, издържат хора, плащат си данъците? Казват ни: “Вие в бранша трябва да се контролирате.” Но ние в бранша нямаме лостове за саморегулация. Ние сме едно сдружение на конкуренти, говорим си, може да се поскараме, да си извадим кирливите ризи и дотук. Но не може да кажем: “Ето, това предприятие няма да работи, защото са го хванали в нарушение от “Активни потребители” или защото ние сме го хванали.” Не може държавата да наблюдава отстрани този процес за сметка на здравето на българина. Остави интересите на тези 240 млекопреработвателни предприятия в страната, това не са толкова много хора, важни са интересите на консуматора. Чули сме и друго – че има много хора, които не могат да си позволят да ядат качествени продукти. Но ние не може да им отнемем правото на избор.

– Какви са прогнозите ви за развитието на пазара на млечните продукти в страната?
– Цените ще се запазят, няма да има драстични скокове или спадове при суровото мляко, защото производството му вече остана в средните и по-големите ферми. Те са по-устойчиви, по-пазарно ориентирани и по-трудно манипулируеми, въпреки че това е продукт с много къс срок на съхранение и трябва да го реализираш веднага. Някои преработващи предприятия много трудно си намериха мляко заради лошата им ценова политика през лятото на миналата година, когато мачкаха фермерите за ниски цени, но като дойде есента, никой в региона не искаше да им продава мляко. Това им послужи като добър урок. Не може да свалиш цената на суровината наполовина, не може да печелиш на гърба на производителя, не може без споделена солидарност по цялата верига.

Едно интервю на Мара ГЕОРГИЕВА и е публикувано сайта на АМБ-milkbg.org

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР