ИНФОРМИРАН ИЛИ МАНИПУЛИРАН Е БЪЛГАРСКИЯТ ПОТРЕБИТЕЛ ЗА КАЧЕСТВОТО НА ХРАНИТЕ

0

На 31 май 2017 г. ( сряда ) от 10,30 часа в зала №3, ІІ етаж в Дом на науката и техниката, София, ул. „Г. С Раковски“ № 108 бе проведена кръгла маса на тема: „Информиран или манипулиран ли е българският потребител за качеството на храните“. Събитието беше организирано от Съюза по хранителна промишленост при ФНТС, и проведено със съдействието и под патронажа на Българска агенция по безопасност на храните.

По време на кръглата маса взеха участие експерти, специалисти, научни работници от държавни институции, университети, научни организации, лаборатории, браншови и потребителски организации и представители на медиите.

Идеята на кръглата маса бе да се обсъдят задълженията и отговорностите на всеки участник в процеса по гарантиране безопасността и качеството на храните, които консумираме. В частност, ролята на производителя, като гарант за безопасността и качеството на продукта и коректността на информацията, предоставена на потребителя, държавата, в лицето на компетентните институции, които осъществяват контролът върху производителя и разработват и провеждат политиките в областта на храните и не на последно място ролята на медиите, които в много отношения са връзката между първите две звена и потребителите.

Откриване на кръглата маса:

Форумът беше открит от г-жа Биляна Гавазова, журналист и водещ на предаване в БТВ, в качеството и на модератор на събитието. Маркирани са темите, подлежащи на разглеждане, като качество на храните, двойния стандарт, коректността и точността на лабораторните анализи, етикетирането на продуктите, детското хранене и добилите популярност напоследък вегански продукти.

Приветствия към участниците поднесоха д-р Светла Чамова, председател на Съюза по хранителна промишленост и г-жа Десислава Танева, председател на Комисията „Земеделие, гори и храни“ в 44 – то Народно събрание.

По време на откриването беше акцентирано на необходимостта от създаване на стандарти за качеството и безопасността на българските храни, с нормативно разписани ясни критерии, на които трябва да отговарят отделните групи храни. С цел максимална степен на защита на интересите на потребителите и постигане на максимални гаранции, че на пазара ще постъпи един безопасен за консумация продукт, в създаването на тези нормативи от първостепенна важност е участието на научните структури.

По време на откриването на форума беше поставено ударение и на медийната политика, която трябва да бъде насочена към коректно отразяване на фактите, и новините да не се поднасят по начин, който би създал отрицателна нагласа на потребителите, особено по отношение на българските продукти.

Първи модул – Презентации:

  1. Официален контрол – Регламент (EС) №625/2017 на Европейския парламент и на съвета от 15 март 2017лектор: д-р Райна Иванова, дирекция „Контрол на храните“ при БАБХ. Акцент: Представяне на новия регламент за официален контрол. Регламентът има за цел да създаде една хармонизирана правна рамка и да обхване всички области на официалния контрол, включително и неговото финансиране;

  2. Предстоящи стъпки за приемане на новия закон за храните, позиция на МЗХГ относно проекта за изменение на съществуващия Закон за храните, внесен на 19 май в 44-то НС – лектор д-р Лора Пастухова, директор на дирекция „Политики по агро-хранителната верига“, МЗХГ. Акцент: След направените корекции във връзка с бележките на ЕК и отговорите на направените коментари по време на общественото обсъждане, предстои работата по закона да бъде финализирана;

  3. Здравословното хранене на децата – приоритет в политиката за обществено здраве – лектор: проф. Веселка Дулева, Национален консултант по хранене и диететика към МЗ, началник отдел „Храни и хранене“, НЦОЗА. Акцент: С цел осигуряване на здравословно, балансирано и разнообразно хранене на децата, от страна на Министерство на здравеопазването са предприети редица мерки и законодателни инициативи, като: национални проучвания на храненето; създаване на национални планове и програми за хранене; пакет от нормативни документи, регламентиращи здравословното хранене на децата в детските заведения и училищата; сборници рецепти и ръководства;

  4. Правни аспекти на европейското законодателство относно детските храни и рекламата – адв. Елена Тодорова, специалист по Европейско законодателство по храните, Шонер. Акцент: В презентацията е акцентирано на това, дали определението „детски“, което може да се види на опаковката и етикета на редица храни, могат да се нарекат претенция. Според лектора това определение не би могло да бъде „претенция“.

Втори модул:

  1. Доброволни ангажименти за предоставяне на хранителна информация за потребителите EU Pledge на европейско и национално ниво – лектор: инж. Жана Величкова, изп. директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. Акцент: Маркетинговата и рекламната политика на АПБНБ е със специален ангажимент към децата и подрастващите, т.е. производителите да не рекламират своите продукти за деца до 12 годишна възраст, с изключение на води, плодови сокове и нектари. Спазването на правилата е в унисон със стандарта за търговска комуникация и реклама на Европейската платформа EU Pledge;

  2. Л ошата новина продава или как медиите манипулират пазара – лектор: проф. Бойко Ликов, директор на ЦОРХВ – Акцент: Лошата новина се продава и плашещите факти по отношение на храните винаги предизвикват широк обществен интерес, без тези новини и факти да са подплатени с необходимите доказателства (лабораторни анализи и научни оценки). Българските храни са безопасни и върху тях се упражнява както адекватен официален контрол, така и производствен контрол. Презентацията на проф. Ликов предизвика и коментари в полза на това, че в медиите понякога се публикува недоказана информация за „вредни“ храни;

  3. Ролята на растителните масла в здравословното хранене – лектор: инж. М. Чолакова – изп. директор на Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти в България. Акцент: Маслопреработвателният отрасъл в България работи в съответствие със световните тенденции за установяване на здравословен начин на хранене. Растителните масла са полезни за човешкото здраве, тъй като те съдържат много важни витамини (А, Д, К, Е и F) и други биологично ценни съставки (фосфолипиди, каротеноиди и стероли). Също така в произвежданите в страната растителни масла преобладават така полезните полиненаситени мастни киселини;

  4. Веган продукти с усещане на месо – лектор: д-р Диляна Попова – гл. експерт в Асоциацията на месопрерабатвателите в България. Акцент: При етикетирането на продуктите за вегани (продукти само на растителна основа), широко разпространено е използването на специфичните наименования за месни продукти, т.е. „веган кренвирш“, „вегетариански шницел“, „веган салам“, дори „веган луканка“. Потребителят обаче свързва понятията „салам“, „луканка“, „наденица“ с продукти, произведени от месо. В тази връзка, за да бъдат съобразени интересите на потребителите, както и да бъдат спазени изискванията на Регламент (EС) 1169/2011 за етикетирането на храните, АМБ предлага при етикетирането на вегетарианските продукти да се използват по-описателни и детайлни наименования, като например „Вегански продукт с външен вид на салам“ и т.н.;

  5. В егетарианството, храните за вегани и вредно или полезно е месото – лектор: чл. кор. проф. инж. Стефан Драгоев д.т.н. Акцент: Трябва ли да сме вегетарианци и вредно ли е месото? Има редица примери за това, как непотвърдена „зловредни“ информации, публикувани в различни медийни издания, биха могли да нанесат сериозни вреди на сектора, към който са насочени. Няма опасни храни на пазара. При производството на храните се упражнява производствен и официален контрол, с което се гарантира безопасността на храните. Относно полезността или вредността на месото и широката популярност на вегетарианството и веганството, като начин за постигане на здравословен начин на живот, отговорът е еднозначен, консумацията месо е от изключителна важност за правилното функциониране на човешкия организъм.

Като аргумент за полезността на месото, Проф. Драгоев представи данни за химичния състав и хранителната му стойност и направи паралел между енергията, съдържанието на мазнини, витамини и др. жизнено важни нутриенти в едните и в другите храни.

Трети модул:

Акредитирани лаборатории, сертифициращи организации и стандарти – гарант за качеството на храните и напитките.

  1. Акредитираните лаборатории – гарант за качеството на храните и напитките – лектор: Милена Димитрова, директор на дирекция АООС, ИА БСА;

  2. Анализи за целите на самоконтрола – лектор: Дариена Бакалова, ръководител на лаборатория към РВС;

  3. Дейността на ТК 32 „Селскостопански и хранителни продукти“ за стимулиране производството на качествени хранителни продукти – лектор: Мария Христова – Шипочка – главен експерт в сектор „Химия, храни, текстил и свободно време“ и секретар на Технически комитет 32 „Селскостопански и хранителни продукти“ при Български институт за стандартизация;

  4. Цялостно осигуряване на качеството – лектор: Петър Анастасов, маркетинг директор, Интертек.

Акценти:

  • По отношение на акредитираните лаборатории, в България те са 278 бр., като 55 бр. от тях са само за храни;

  • По отношение на стандартите, в момента се преразглеждат стари БДС, в частност пет стандарта за зеленчукови продукти, с цел привеждането им в съответствие с изискванията на Законодателството;

  • Относно системите за осигуряване на качеството, Интертек развива ефективна дейност в тази посока и е качествен и надежден партньор, притежаващ 1500 офиси и лаборатории в цяла Европа.

Изводи от кръглата маса:

За да се засили доверието на потребителя по отношение на българските храни, е необходимо:

  • Спазването на високи стандарти за безопасност и качество от страна на производителите на храни;

  • Коректно поднасяне на предназначената за потребителя информация за произвеждания продукт;

  • Да се разграничат ясно недобросъвестните производители от тези, които спазват изискванията на законодателството;

  • Да се използват пълноценно научните съвети, становища и оценки от компетентните организации;

  • Медийната политика да бъде насочена към коректното отразяване на фактите, на базата на научни доказателства и лабораторни анализи от акредитирани лаборатории.

Изготвил:

д-р Аксиния Антонова – главен експерт в ЦОРХВ

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР