В земеделието ни се налага разкрупняване
Проф. д-р Трифон Дарджонов

Надявам на бърза реакция с покана към животновъдните организации да вземат отношение по поставените въпроси в статията

Отново в земеделието ни предстоят коренни реформи, защото състоянието му е крайно тревожно. Единствения отрасъл, който е на нивото от преди 1990 г е зърно производството. Всички интензивни отрасли, като започнем със животновъдството, минем през зеленчукопроизводството и стигнем до овощарството са се сринали катастрофално.
Животновъдните продукти на човек от населението са силно намалели. Млякото е под 60 % от нивото преди 1990 г, месото е едва 30 %, зеленчуците са около 20 %, а плодовете под 10 %. По изчисления на проф. Николай Тодоров около 50 % от консумираните млечни продукти у нас се приготвят от вносно сухо бито мляко и палмова мазнина. Следователно нашето производство на мляко не е повече от 30 % от нивото на 1990 г. Такава е картината към 2010 г, но няма подобрение на показателите след този период. Напротив при животновъдството даже се влошават. И всичко това на фона на повече от 1,5 милиарда лева годишни субсидии само по първи стълб на ОСП. Сравнението ни с другите страни, членки на ЕС показва, че сме на дъното. Това се вижда от таблица 1 по окрупнени показатели.

Брутната продукция на хектар у нас, както показват данните от таблицата, е 3.12 пъти по-ниска отколкото в старите страни членки на ЕС. При нас продукцията на хектар е само 894 евро, докато средно дори за 13-те нови членки е 1350 евро. Субсидиите са също близо два пъти по-ниски, но това е по причина на ниската производителност на единица площ у нас, която като видяхме е повече от три пъти по-ниска. Иначе спрямо произведената брутна продукция ние получаваме повече субсидии от ЕС-15. При тях е, както се вижда от таблицата 12,3 %, а при нас 19,7 %.

Следователно съвсем не сме ощетени със субсидиите, дори напротив облагодетелствани сме, видно от процентите. Но субсидиите облагодетелстват само зърно производството, но не и интензивните отрасли, които сега са „заварените деца на мащехата“

Ниската стойност на произвежданото у нас на единица площ е по причина на липсата на интензивните отрасли в структурата на ползване на земята. Производството на зърно, слънчоглед и рапица (екстензивни култури) заема 87 % от обработваемите площи. Животните измерени като животински единици(ЖЕ) при нас са 25.6 ЖЕ, докато в ЕС-15 (старите страни членки) са 86,3ЖЕ, а в ЕС-13 (новите страни членки) са 46 ЖЕ на 1000 дка. Тези малко ЖЕ у нас са разпределени крайно неравномерно, в стопанствата до 1000 дка, които ползват само 20 % от земята, се намират по 106 ЖЕ , а в едрите над 1000 дка при ползване на 80 % от земята, се гледат само 6 ЖЕ на 1000 дка. Както се казва в такива случаи, коментариите се излишни.

Време е да се запитаме защо сме на това дъно!

При тази структура на производство при доминиране на екстензивни култури, които са с ниска добавена стойност, при ограничено ползване на интензивните отрасли; животни, зеленчуци, овощия, няма как да получим по-висока стойност на брутната продукция.

Ние ще си останем вечно бедни в земеделието ако не променим структурата на земеползването.

Но защо стигнахме до тази примитивна структура?
Първо, трябва да кажем, че исторически погледнато ние никога не сме имали толкова опростена структура. Защо сега се получи тази аномалия? Отговорът е ясен, но не желаем да го видим. След ликвидирането на колективното едро земеделие, по много причини, които тук няма да описвам(защото в други статии съм ги описвал на широко), много бързо, още към 2003 г стигнахме отново до огромно уедряване на земеползването, а в последствие и на земепритежанието. По този показател ние изпреварихме страната с най-едро модерно земеделие САЩ.

Едрият ползвател на земя, при сегашното ниво на техника и технологии най-лесно се справя чрез отглеждането на екстензивните култури. На него не му достига капацитет да погледне към животни, зеленчуци, овощия. Тук не е въпрос на желание, убеждение или навици. Когато трябва да се оправя с десетки и стотици хиляди декари, това са върховите възможности на човека при сегашното ниво на техническия прогрес. Това го показват данните и в най-напредналите страни.

Ето какво е положението у нас с ползването на земята към 2012 година

Ползвам данни от 2012 г, защото, за съжаление, по нови за земеползването няма публикувани. Но сериозни промени не са настъпили в структурата, освен вътрешно семейните привидни прехвърляния заради субсидиите.
От данните се вижда, че 5290 (6,19%) стопани(4565+717+8) стопанисват 78,58 %(41,05+34,21+3,32) от земята.
Според по-нови данни от пресата имаме вече арендатор с над 1 милион декара, а двама братя са собственици също на над милион декара.
Такава голяма концентрация на земя не се наблюдава нито в ЕС нито дори в САЩ. Това се вижда още по-нагледно от таблица 3. където сравнението между България и ЕС-15(старите страни членки) на земята в стопанствата над 1000 дка, показва, че тези стопанства там представляват 48,4 %, докато при нас са 78,6 %.
Средният размер на тези стопанства там е 2248 дка, а при нас 5400 дка При нас има група с площи над 10000 дка, които ползват 47,8 % от земята и са със средни размери 18800 дка.
В ЕС-15 такава група няма.

Дори ако направим сравнение със САЩ, където се води статистика на стопанствата по продажби в долари, най-доходните, с продажби над 1.0 милион долара годишно през 2012 г са ползвали 17.7 % от обработваемата земя и са били със среден размер 10041 дка.
За отбелязване е, че през 2001 г когато стопанствата с продажби над 1.0 милион долара са били само 9,1 % средният размер е бил 13399 дка, през 2005 г процентът е 11,7 при среден размер 12444 дка, през 2010 г процентът на най-доходните стопанства достига 16,5, а средния размер 12136 дка.
През 2016 г стопанствата с продажби над 1.0 милион са вече 24,0 % а средният им размер е 10748 дка. Набива се на очи, факта, че повишаването на продажбите(обема), се търси в интензификацията, а не в размерите на стопанствата и последните 10 години не само, че няма ръст в средните размери, а дори се наблюдава понижение.
При съвременните технологии и техника стопанствата с около 10000-12000 дка се очертават като най-продуктивни в практиката на САЩ. Не че не съществуват и по-едри стопанства в земеделската практика на САЩ. Напротив, има стопанства и с 50 хиляди и повече декара, но тава са обикновено нископродуктивни пасища, подходящи за отглеждането на месодайни крави при минимални разходи на труд. Така е сега, а как ще бъде след 10 или 20 години, за сега не съм попаднал на прогнози за бъдеща концентрация на земя в САЩ.

В Европейския съюз, концентрацията на земя е много по-слабо изразена (това го видяхме в таблица 3), но това не ще рече, че продуктивността е ниска. Напротив в много области на животновъдството европейските фермери са световни лидери. Така е в свиневъдството (Дания, Холандия, Белгия), така е в месодайното говедовъдство (особено при някой породи, Франция и Белгия), така е в развъдната работа в млечното говедовъдство (Холандия и Дания) и още много други дейности.

В една статия в сп. Животновъдство БГ бр.3, 2013 г, на основата на много данни показах, че колкото по-едри стават семейните стопанства, толкова концентрацията на животни в тях намалява. Това важи за всички страни членки на ЕС с изключение на Дания, където в едрите стопанства концентрацията на животни е дори малко по-висока, 185 ЖЕ срещу 172 ЖЕ средно за страната.
Това изключение, може би се обяснява с високия професионализъм при датчаните (исторически сложените умения и навици за оползотворяване на даденостите.) Не случайно датчаните произвеждат животновъдна продукция за изхранването на три пъти повече хора отколкото е населението им.
Тази закономерност, обяснява защо Китай след като ликвидира комуните и се облегна на 250 милиона дребни стопанства и ги въоръжи с наука и балансирани дажби направи чудото, нахрани гладния по рано китайски народ и достигна на едно сравнително високо равнище снабдяването с месо, риба, яйца и частично и с мляко.
С подобни малки стопанства Индия през последните тридесет години направи революцията с млякото и сега е световен лидер по общо количество на производството на мляко (161 мил. тона) с годишен ръст от 7 милиона тона.
Тази закономерност обяснява и защо Русия, с нейните необятни земеделски площи не може да реши продоволствения проблем с млякото, защото продължава да залага на едрите стопанства с хилядите крави, а се страхува да даде простор за развитие на дребното семейно земеделие.

Тази закономерност обяснява и нашия хал. Закономерностите са си даденост, която не се подчинява на човешката воля.
Остава и ние да разберем този факт (че люлката на животновъдството са дребните и средни семейни ферми) и да решем най-после, че без разкрупняването на земеползването и земепритежанието, у нас животновъдство няма да имаме.

Свързани публикации:  2 част – “За да имаме животновъдство” – проф. д-р Трифон Дарджонов

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР