2 част – “За да имаме животновъдство” – проф. д-р Трифон Дарджонов

0

                               Как да стане разкрупняването на стопанствата с размери над 10 000 дка ?

                       Проф. д-р Трифон Дарджонов

„Надявам на бърза реакция с покана към животновъдните организации да вземат отношение по поставените въпроси в статията„

Тази реформа, колкото и да е належаща, трябва да стане изключително грамотно и внимателно, за да не се получи вместо да изпишем вежди да извадим очите“. Тук според мен няма място за революции и законови забрани. Всичко би могло да стане с икономически лостове и ползване на механизмите на стимулите (субсидиите). Това ще зависи от политическата воля и готовността на управляващите партиии, опозицията да бъде осъществена реформата. При разнобой между партиите, може да се наложи за да стане реформата, да се приемат от болшинството в парламента съответни закони за ограничаване величината на стопанствата.

Показателно е, това което става в САЩ. Страната разполага с огромен ресурс от земя (на жител се падат по 11 дка, в ЕС са само 3 дка) но концентрацията на земята, ето вече столетия остава без да се формират латифундии. Видяхме от данните на статистиката, че средния размер на най-доходните стопанства остава в границите на 10-12 хиляди дка, а средното стопанство е 1780 дка. Всичко това се е получило в резултат на нормалното функциониране на пазарната икономика при наличието на независима съдебна власт и гражданско общество. Не по-малко успешно са регулирани поземлените отношения и в страните на ЕС-15(старите страни членки). Въпреки, че в отделни страни, в определени периоди са съществували законови ограничения на земеползването и земепритежанието. Съвсем различна е обстановката със земята в някой от бившите социалистически страни в които е имало масовата колективизация, с последващо връщане на земята на собствениците. В някой от тях, Чехия, Унгария, Румъния има оформени поземлени участъци от десетки хиляди декара. Тези крупни поземлени участъци и при тях създават подобни на нашите проблеми. Това е наложило приемането на закони ограничаващи големината на ползваната земя. През последните години в Унгария е приет закон според който в различни райони ограничението е 10-12 до 15 хиляди декара. В Румъния е подготвен и предстой да се приеме закон, който също въвежда ограничение на размирите до 10-12 хиляди дка. Както виждаме, различни са подходите според исторически сложилите се условия и готовността на обществото да ползва пазарните и икономическите механизми за регулиране на земеползването. Какво ще изберем ние, времето ще покаже.

Лично мен ми се иска, този път да се покажем по-зрели и да предпочетем еволюцията, а не революцията, (въпреки , че при нас концентрацията на земите е по-висока, не само от всички страни в ЕС но и от САЩ, както вече го показахме, и сме много закъснели с мерките по разкрупняването).

Трябва да се стремим към промяна, която е извършена чрез ползването на икономически лостове, в това число и субсидиите. Тези 1.5 милиарда лева годишно, които получаваме само по първи стълб сега в земеделието от ЕС, ако се разпределят по друг начин, са в състояние да променят интересите на стопаните и да ги насочат към интензивните отрасли. Това съвсем не са малко пари, това представлява 18,7 % към стойността на брутната продукция от земеделието през последните години. При умело боравене с този ресурс могат да се направят чудеса в земеделието, а не както е до сега този ресурс да се ползва, меко казано, нерационално. Този начин (чрез промяна начина на субсидиране) е за предпочитане, защото дори да направим разкрупняването със закон, което според някои ще е по-ефикасно и бързо, ако не променим стимулите и не ги направим такива, че да дават предпочитание на интензивните отрасли, промяната в производството към по-добро, няма да се случи или ще бъде половинчата.

Нека не забравяме обаче, че за плачевното състояние на интензивните отрасли (животни, зеленчуци и овощия), действат и други фактори, и на първо място липсата у нас на фермерски кооперации за изкупуване и преработка на продукцията. Производителите на продукти от интензивните отрасли до ден днешен са оставени на произвола на примитивните пазарни отношения от началото на възникването на капитализма (т.н. див капитализъм). По тази причина нашите фермери като правило реализират продукцията си на по-ниски цени отколкото колегите им в Европа. Следователно, успоредно с промяната схемата за разпределяне на субсидиите ще трябва да се решават още редица други проблеми за да имаме животновъдство. Но този проблем заслужава специално обсъждане.

Могат ли променените субсидии да променят структурата в земеделието

Сегашното субсидиране на площ, при нас играе много негативна роля поради голямата диспропорция в отраслите за която говорихме в началото на статията. Поради тази причина зърнените култури получават 19-23 % субсидии към създаваната продукция, животновъдството съответно 8-10 %, а зеленчуци и овощия само 6-8 %. Това е в противоречие с нормалната икономическата логика. Интензивните отрасли донасят 3-6 и повече пъти брутна продукция на единица площ и съответно изискват и много повече средства и усилия, и често пъти специална квалификация и продължително време за подготовка на производството..

От 2015 г, когато най-послебеше възприето прехвърлянето на 13 %от субсидиите за площите към интензивните производства, нещата при нас в земеделието остават тревожни. Наистина животновъдството, зеленчуци и плодове получихамного повече. Вместо до сегашните 60-70 мил.лв., животновъдите сега вече получиха субсидии 121,6 мил лв, а. на зеленчуци и плодове вместо 0 са дадени 79,0 мил. лв. Резултатите от това ново субсидиране на животновъдството могат да се видят от таблица 4.

Субсидиите за кравите са взети така както са посочени в Аграрния доклад от 2016 г раздел IV.3. стр. 97, а цените за зърно, мляко, месо са взети от НСИ средно за 2016 г. Както се вижда от таблици 4, и при новата ситуация с 13 % прехвърляне, зърненото производство получава субсидиране 23.6 % към брутната продукция докато вариантът с производството на мляко и месо, при 90 ЖЕ на 1000 дка получава едва 14.42% .

Това беше очаквано от всички, които могат да правят изчисления, защото диспропорциите в нашето земеделие са много по-големи отколкото са в ЕС-15, че и ЕС-13, за които са предназначени тези 13 %. За тях, може би вършат работа, но за нас, не.

Този резултат, наложи да разработим таблица 5. с предложеното от нас още преди шест години (сп. Агрокомпас бр.11, 2011 г стр. 18-19) прехвърляне на много повече от площите към интензивните отрасли. Така от разполагаемите 1375 мил. лв от ЕС, чрез прехвърлянето на 32,0 % се получават 440 мил. лв за животновъдството, зеленчуци и плодове. Като се прибавят към тях и 160 мил. лв, национални доплащания, колкото сега се добавят, се получава обща сума от 600 мил. лв за субсидиране на продукцията при животни, зеленчуци, плодове и тютюна. По традиция 100 мил. се отделят за тютюна, останалите 500 милиона, разпределени споредстойността на брутната продукция в отраслите към 2015 г, се получава: на животновъдството 360 мил. а за зеленчуци и плодове – 140 мил. лв.

Ето какво се получава в таблица 5. като се „вдигне летвата“ за субсидиране на продукцията при животните.

Още от пръв прочит на резултатите от таблица 5, се вижда, че стопанството с производство на мляко и месо от говеда при новата система на субсидиране, вместо по 47,7 лв на декар ще получи по 66,4 лв, а за обема на стопанството това представлява в повече 187 хил. лв субсидии. Изчислен към общата продукция, процентът на субсидиране вече е 20,1, а не както беше до сега 14.42 %. При новата система за субсидиранe, след прехвърлянето на 32,0 %, стопанството с производството само на зърно носи по 26 лв субсидия на декар, вместо 32,5 лв както е било до сега, а субсидията отнесена към брутната продукция вече пада от 23,64 % на 18,91 %.

Или започваме да приличаме на Европа, тъй като стопанството с 90 ЖЕ на 1000 дка ще получава субсидия 20,1 % към създаваната продукция, а това без животни, 18,91 %. Това не е самоцел, а инструмент да накара екстензивните стопанства да преминат към по-интензивно производство, в случая отглеждането на животни.

За да не звучи голословно, ще приведа пример от живота на страната. И сега, макар и като редки изключения, има едри стопанства с по няколко десетки хиляди декара, които отглеждат животни стигащи европейските стандарти, но те по досегашната система на субсидиране малко се отличават от тези които не гледат животни. Примерът от таблица 4 го показва. Ако се възприеме предлаганата тук система за 32,0 % прехвърляне и се премине към субсидиране на млякото с по 70 лв на тон и месото в кланично тегло с по 500 лв на тон, като се запази субсидията за селекция, нещата коренно се променят.

Например фермерът Недко Митев от с Овчарово Добричко, представен от колегата доцент Въто Христовв в началото на годината пред медиите, с обработваните 60 хил. декара и отглеждани животни възлизащи на 90 ЖЕ на 1000 дка, (показател по- висок от средния за ЕС-15 – 86 ЖЕ) вече ще получи не полагащите се му до сега 2,86 милиона лева субсидии по таблица 4, а близо 4,0 милиона изчислено по нормативите в таблица 5. Тогава фермерите без животни, за същата площ ще получат само 1,6 милиона лева, а Недко Митев с 90 ЖЕ на 1000 дка, ще получава по 2,4 милиона лева повече субсидии от тях.

Мисля, че тези 2,4 милиона в повече биха накарали много от разполагащите с тези площи да се замислят и ще предприемат нещо за промяна към желаната интензификация. Това не са малко пари, 40 лв на декар повече субсидии, на стопанство от 100 дка са 4000 лв, а за стопанство с 1000 дка са 40000 лв в повече, ако гледат по 90 ЖЕ на 1000 дка. Това вече не е за изпускане и много хора ще се замислят.

Така изложените аргументи донякъде отговарят на въпроса „могат ли променените субсидии да променят структурата на земеделието“. Но това изисква политическа воля на управляващитеза да се преборят с натиска на 800-те едри зърнопроизводители, които със „зъби и нокти“ бранят статуквото, срещу интересите на 82100 животновъди и целия български народ, които предпочитат развитието на родното животновъдство, защото обичат българското кисело мляко, българското бяло саламурено сирене, приготвено от прясно мляко, вместо от сухо мляко и палмова мазнина, колбаси от прясно месо и български охладени бройлери, а не колбаси от обрезки и дълбоко замразено месо и бройлери престояли в хладилниците с години. Аз съм сигурен, че и тези 800 едри зърнопроизводители, предпочитат също българските животински продукти, но късогледо бранят една незащитима кауза. Незащитима е каузата им защото да искаш повишаване на субсидиите на площ(както те и сега го направихана 18.

Май в Стара Загорана подготвителните обсъждания на ОСП за след 2020 г е повече от некоректност при получаваните от тях сега 138 до 150 лв брутна продукция от декар. Да искаш да те изравнят с тези, които произвеждат по 279,5 евро на декар, което е равно на 548 лв/дка (виж таблица 1.)! Или получава се парадокса, заради криво разбраните интереси на 800 души, проваляме професионалните интереси на 82000 животновъдни семейства, и още близо толкова семейства занимаващи се с производството на зеленчуци и плодове. А къде остават вкусовите предпочитания на голямото мнозинство от българския народ, като „играем по гайдата“ на 800-те?

Какви са изводите и препоръките от това изследване и разсъжденията

Намираме се пред важен етап за развитието на земеделието. Годината 2017 може да се окаже решаваща. Остават още само 4 години от този програмен период, когато разполагаме с по 1375 милиона годишно европейски средства по първи стълб на ОСП ,за които показахме в статията, как може да ги използваме много по-ефективно.

1.) Но за да стане това, до края на тази година министерството трябва да реши с ЕК как да стане това прехвърляне. И прехвърлянето да започне още от 1. януари 2018 г защото все още не се знае с колко средства ще разполагаме след 2020 г.

Тук е ключовият момент, дали ще успеем да го направим навреме. Песимистите винаги са казвали, че това няма да стане защото нямало такава европейска практика, но до сега не сме пробвали, а говорим априори. Оптимистите считаме, че това е напълно възможно, ако разясним пред ЕК особеностите на големите диспропорции в земеделието ни , които не се решават с 13 % прехвърляне. Нали целта на субсидиите е да се свърши полезна работа. Щом 13 % не върши работа, а 32 % вършат, тогава какво пречи това да стане? Не искаме повече, а само по-разумно разпределение. Искаме по-голяма гъвкавост при ползване на европейските средства. При по-голяма активност, това може да стане.

2.)Колко точно да бъди процентът за прехвърляне? В всички мой статии от 5 години насам пледирам за 38 %, а сега се оказа, че целта се постига с 32 %. Изчисленията предишните години са правени по годишните резултати в земеделието за 2009 и 2010 г. Сегашните сметки са направени по Аграрния отчет за 2016 г, в който са представени данните от 2015 г и добиви и цени са различни от 9-та и 10-та, затова и резултатите са такива. Следователно не предлагам точно величината 32,0 %, а принципа за изчисление, който гарантира при прехвърлянето, отраслите да бъдат субсидирани с равни проценти към създаваната брутна продукция, с лек превес за интензивните отрасли, нали искаме най-после да им дадем приоритет. Тези изчисления трябва да се правят от експертите на МЗХ и да се представят на ЕК.

3.) За да се случи разкрупняването, МЗХ заедно с определените организации, трябва да приеме европейското предложение за ограничаване на субсидиите, а не това което прие: намаляване субсидиите с 5 % над 150 хил. до 300 хил. евро, над която сума субсидии не се дават. Както се изрази в статията си през февруари т.г., колегата Въто Христов, „бълха ги ухапала“ едрите арендатори с тези 5 %. Европейската препоръка беше: субсидиите над 150 до 200 хил. евро да се намаляват с 20 %, тези от 200 до 250 хил. евро с 40 %, а над 250 до 300 хил. евро да се намаляват със 70 %. Над 300 хил. евро субсидии да не се получават.

Тази препоръка беше многодобра за нашето свръх уедрено земеделие, но ние се направихме, че не се отнася за нас. Вместо, ние с нашите пороци, а не недостатъци, в земеделието да възприемем по-строги от препоръчаните ограничения за тези които гледат само зърно, ние се писахме много по-либерални от европейците. За едрите, които гледат само зърно, прошка не бива да има, защото това е погазване на конституцията на страната, в която според член 21, точка „(1)

Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото”.

Това ще рече земята трябва да запази основното си предназначение да изхранва народа не само с хляб, но и с месо, мляко, плодове, зеленчуци, т.е. с всички благинии населението да може да забогатява, или според духа на конституцията земята трябва да се използва максимално интензивно и да запазва плодородието си за идните поколения. За нерационалното използване на земята, не се полагат стимули, а наказания по смисъла на този член от конституцията.

4.)Колкото строги толкова и разумни трябва да бъдем при прилагане на ограниченията при едрото земеползване. Тъй като предлагаме по-строги мерки при получаването на субсидиите, за да създадем стимул към гледане на животни, то тогава когато едрите стопанства са създали вече животновъдство с обем над 60 ЖЕ на 1000 дка (т.е. имат достигнати европейските показатели за едрите) предлагаме да не важат ограниченията за субсидиране предвидени по-горе. Това ще рече, такива фермери, като Недко Митев, споменат по-горе в статията, да може да получи цялата полагаема му се субсидия от 4,0 милиона лв.

Този въпрос също ще трябва да се защити пред ЕК. В това няма нищо не редно и то ще трябва да важи и за другите интензивни отрасли, като вместо бройки ЖЕ се вземе за мярка стойността на брутната продукция, която трябва да превишава поне три пъти брутната продукция получавана от зърненото производство. Тъй като най-слабото място на земеделието ни е интензификацията, затова тя се нуждае от специални стимули, в т.ч. най-голямо внимание трябва да се обърне на можещия да го прави, тук ограниченията са вредни. Надявам се ЕК да се съгласи с нашите съображения, поради спецификата на структурата и диспропорциите у нас.

Крайният резултат от исканите ограниченията за обема на ползваната земя трябва да доведат до по-голяма интензификация, а там където е достигната такава и при високата концентрация на земя, тя не бива да се разрушава. Хората са с различни способности, и ние ще трябва да се научим да ценим такива хора, които могат да правят чудеса, а не да ги ограничаваме или привеждаме под „общия знаменател. Мисля, че това трябва да бъде най-важният урок от дългата история на земеделието. Дано с много повече разум и грижа за бъдещето на народада успеем да направим и нашето земеделие интензивно като това на нашите колеги от ЕС-15.

Забележка: Тъй като някои от въпросите бяха бегло разяснени, в името на изясняване на основната идея за постигане приоритетно стимулиране на интензивните отрасли, в една следваща статия, ще се постарая да аргументирам повече и обема на субсидиите по въдства и по-подробно предложение за субсидиите в говедовъдството, включително месодайното.

Свързани публикации: 1 част – “За да имаме животновъдство” – проф. д-р Трифон Дарджонов

ОСТАВИ КОМЕНТАР