Нашествието на шафрана -“червеното злато” на Румъния

0

Белгииския фермер Винсент Бусон, който се заселва в Караш – Северин – Румъния започва разпространението и отглеждането на шафрана. Белгиеца решава да развие в Румъния една ниша, която стой празна и само чака някой да започне нейното лансиране на пазара.
Винсент Бусон произхожда от френско семейсво, живеещо в Белгия. Целта му е да се занимава с млечно говедовъдство и зеленчуци.
През 2013 год. започва да експериментира с 200 кв.м шафран, а на този етап шафрановите площи вече надхвърлят 4 хектара.
Шафрановите луковици Бусон донася от Белгия, и за тяхната аклиматизация той работи близо 4 години.
За да се засади площа от 200 кв.м. – цената на посадъчния материал е близо 1700 евро. Но от продажбата му на дребно, която е впечатляващите 100 лей за 1 грам, Бусон печели последната година близо 22 000 евро от хектар.
Поради високата си цена, безусловно и рентабилността, шафран е известна като “червено злато”.
Винсент Бусон споделя, че причините поради която е избрал шафрана са няколко, като едната е неговата висока продажна цена, добър пазар-поради неговата малка разпространеност, и не на последно място – лесното съхранение и транспорт.
Една от особеностите на трудното отглеждане на шафрана е малкото количество, което се добива от засятите площи. Например 1 кг шафран се добива от около 4000 кв.м засята площ.
И работата по неговото прибиране също е много – за 40 гр шафран, трябва да се съберат от 6000 до 8000 цветчета.
“Ние излизаме на пазара с определено качество на нашата продукция, и затова цената варира от 30 евро за грам, до 5-6 евро за грам сух шафран. ”
Шафранът е една от малкото култури, който не се третират с химически препарати, но пък от друга страна – и механизацията по неговото отглеждане в по-голямата си част, също е ръчна.
Пазарът предлага много възможности за произвотителите на шафран, след като стана известно, че освен за кулинария, той се използва и в медицината, за лекуването на много заболявания, а най-добре той се прилага при много храносмилателни проблеми.

Подправката шафран се добива от цветовете на шафрановия минзухар (Crocus sativus). Това е културен вид от семейство Перуникови (Iridaceae), който не се среща като диворастящо растение, разпространението му е изцяло зависимо от човека. Като подправка се използват трите близалца на цвета и част от шийката му. Останалата част от стъблото е без кулинарна стойност.
Производството на шафран е изключително трудоемък и продължителен процес. За добиването на 1 кг сух шафран е необходимо да бъде засята площ с размер на две футболни игрища. Цветовете на минзухара се берат ръчно рано сутрин около изгрев слънце, защото след това губят аромата си. След обирането от цвета се отстраняват трите близалца, които се сушат на сянка или в сушилни на температура до 45 градуса.
Днес за качеството на шафрана има строги изисквания, определени с международен сертификат – ISO 3632 от 1994 г. Той категоризира подправката в 4 категории в зависимост от цвета, аромата, вкуса и влагата. Водещ индикатор за определяне на качеството е съдържанието на кроцин, от който зависи силата на цвета. В качествения шафран нишките са цели, сухи, тъмно червени на цвят и горчиви на вкус.
Шафранът е универсална подправка, пасва добре на сладки и солени ястия. Особено подходящ е за ориз, картофи, домати, сосове, бульони, зеленчукови супи, риба и морски дарове, всички видове месо. В сладкарството се използва за кексове, пудинги, кремове, сладоледи, плодови желета.

Шафрановият минзухар вирее в климати, близки до средиземноморските шубраци, където над сухи и полусухи земи през лятото духат топли сухи леки ветрове. Въпреки това растението може да понася студени зими, издържайки на студове до ?10°C и кратки периоди на снежна покривка. Ако не се отглежда в места с високи валежи, шафрановият минзухар се нуждае от напояване. В Кашмир например годишните валежи са средно 1000 – 1500 мм, така че кашмирският шафран се отглежда без напояване при нормални валежи. В много по-сухите райони, където се отглежда шафранов минзухар (например в Гърция, където средните валежи са 500 мм, и Испания, където те са 400 мм), е необходимо напояване. Шафрановият минзухар обича пролетните дъждове, последвани от сравнително сухи лета. Дъждовете, падащи непосредствено преди цъфтенето обаче носят високи добиви. От друга страна, дъждът или студеното време по време на цъфтене допринасят за болести. Постоянната влага и горещина също са неблагоприятни за добива на шафран, както и ровенето от зайци, плъхове и птици.
Най-добре е да се засажда в полета, които са наклонени на юг, което осигурява максимално излагане на слънце. Шафрановите растения се нуждаят от пряка слънчева светлина и не виреят на сянка. В Северното полукълбо се сади през юни. Луковиците се засаждат на дълбочина 7 до 15 см. Добивите и качеството им се влияят от климата, дълбочината на засаждане и разстоянието между луковиците. Луковиците, засадени по-дълбоко, дават по-малко цветни пъпки и дъщерни луковици, но полученият шафран е с по-високо качество. При условията, съществуващи в Италия, засаждането на луковиците на 15 см дълбочина дава оптимални нишки шафран, а по-плиткото засаждане на 8 – 10 см дава най-много цветове и дъщерни луковици. В Италия луковиците се засаждат на 2 – 3 см разстояние. Оптималните практики на засаждане варират силно между Италия, Гърция, Мароко и Испания и са съобразени с характерния за съответната страна климат.
Минзухарите виреят най-добре в ронливи, рехави, с ниска плътност, добре напоени и добре оттичащи се глинено-варовити почви с високо органично съдържание. Традиционно се използват издигнати лехи за осигуряване на добро оттичане. В миналото органичното съдържание на почвата за отглеждане на шафранов минзухар е изкуствено повишавано с прилагане на около 20 – 30 тона естествен тор на хектар. Впоследствие са били засявани луковиците и е нямало нужда от допълнително торене. След летуването луковиците образуват тесните листа и започват да пъпкуват през есента. Едва през октомври (в Северното полукълбо) започва цъфтенето. Събирането на цветовете по необходимост е бърза работа. След цъфтенето в зори цветовете бързо увяхват под слънцето по пладне. При това всички шафранови минзухари цъфтят в кратък период от една или две седмици.Приблизително 150 цвята са нужни за 1 г сух шафран; за производството на 12 г сух шафран (72 г пресен), е необходим 1 кг цветя. Един прясно откъснат цвят дава приблизително 0,03 г пресен или 0,007 г сух шафран. Изт. Уикипедия

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР