Констатациите на един български фермер – “Картината в животновъдството – от сива до черна”

0

Независимо от отчасти добрите изкупни цени на кравето мляко през последните месеци, небето над говедовъдите вече стигна до края на сивото и започна да почернява. Има статистика. Не я ли виждат водещите люди на страната. Е, успокояват се, че броя на кравите не намалява. Продуктивноста на книга се запазва. Дали е така обаче. Имаме вече около 6 000 говедовъдни ферми, които имат значение за пазара за мляко. Не се знае обаче, колко ще останат след два месеца, когато ще приключи поправителния изпит за качество на млякото. Не се знае, колко няма да си осигурят регистрация по чл.137 на ЗВМД и също ще пуснат кепенците, защото упорито се говори, че през следващата година нямаш ли такава регистрация, субдсидиите  ще се гледат през кривия макарон.

Наредбите,  които излизат трябва да ги има, но и трябва да се прави нещо по организацията на изпълнението им. Да бъдат ангажирани всички – от проверяващите до най-малкия фермер. Защото ако ги няма фермерите – а повечето наредби плашат с това, няма да ги има и проверяващите.

Проверяващите. Те не са виновни. Виновен е вертикалния модел на управление и контрол. Хората си изпълняват задълженията, нямат право на мнение, гласност и решение.

Преди няколко дни попаднах в едно помещение на една ферма. На стената голям кариран лист с кръстчета или киртици по нашеенски. Попитах собственика на карти ли играе с работниците – не казва той, това е най-важния документ тука. С него доказвам, че съм измел и чистил помещението. Чистя, пиша в тетрадката и удрям киртика. Няма ли го този лист глоба. Идваха оня ден трима проверяващи, все вишисти, никой не погледна пода да види метено ли е, чисто ли е, питат за листа с киртиците.

Три дни вече мисля по този въпрос. Трима държавни служители, с образование, получаващи по 1000 лв заплата, да се занимават с това с което се занимават картаджиите – да пишат и броят киртиците. Професор Стефан Робев беше казал – „Няма по-голяма загуба от това, един човек да работи нещо под неговите възможности”. Ужас. Няма такава държава както се пее в песента.

Какво сподели един наш фермер по отношение ситуацията в сектора. То наистина тук сякаш всичко е спряло, след оставката на миналото правителство./не, че и то е направило толкова много за фермерите/. Няма и кермидка преместена, или тухличка поставена.

Фермер:Картината е от сива до черна, не само за животновъдите, но и за малкото останали възрастни и млади хора в тях. Всичко до което са се докоснали тези знайни и незнаини продажни български некадърници-политици,  неграмотни и жадни  само за власт и куха слава,  управляващи след 1989 год. се разпада и е обречено на бавна и мъчителна гибел. Чиновници, лекари, полицаи и за който се сетиш, реват и протестират за по-високи заплати, а са три пъти повече на глава от населението в сравнение с другите страни от ЕС, без да работят усърдно като тях. От къде да се вземат тези пари, след като тези които работят стават все по-малко и все по-бедни. За какъв ЕС се тръби денонощно, когато в европейска България старите хора бавно и мъчително умират от липса на средства за храна, лечение, отопление, от върлуващи цигански банди,  крадци и мародери, а младите – ако останат в родните си села и населени места ги чака същата участ, поради липса на работа и сигурност за семействата им?

За каква ОСП и какви програмни периоди говорят тези некадърници от всички нива – чужди фондации, измислени институти и консултански фирми,  които нямат никакво понятие от земеделие, организация на производство, преработка и търговия, пазари и защита на националното производство? Те са като пиявици и кърлежи впили мръсните си и лакоми муцуни в телата на българските земеделски производители и само смучат кръвта им чрез незаслужени комисионни , ненужни и практико неприложими лекторски и семинарни участия и каквото си измислят, само пари от мерки и схеми да смучат. На терен никой не стъпва, защото не било чисто и миришело. В България след пет-десет години с този “висш ешелон”, описан по-горе, куче няма да остане, камо ли фермер.

На тези бедни и работливи хора не са им нужни милиони, лъскави коли и екзотични дестинации за почивка, а работа, добро заплащане, разбиране и обгрижване от държавните служители, вет.лекари, агрономи и други. След 10 години в ЕС болшинството от тях са обезверени и търсят спасение чрез ликвидиране на поминъка си, защото тези така ги обгрижват, че и гащите от задника им свалят. Ако би бил жив Елин Пелин би написал по-тежък разказ за Андрешко.

Писмото на фермера е отпечатано без съкращение и редакция. То идва за пореден път да покаже, че нещо не върви, че нищо не се случва в българското животновъдство. А не се ли случва няма да има мляко, месо и мед.

Говедовъд.ею

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР