Мастит по кравите – икономически загуби, контрол и профилактика, с оглед получаване на качествено сурово мляко

1

Маститите са широкоразпространени в целия свят и причиняват големи икономически загуби на млечното говедовъдство – съкращава се срока на използване на кравите, намалява продуктивността им и се влошава качество на млякото. Те възникват преди всичко при високомлечните животни в началния период на лактация и при пресушаването на млечната жлеза.

     При възпаление, рязко се учеличава броя на бактериините клетки, на белите кръвни клетки и на умъртвените епителни клетки. Всички те попадат в млякото и при Шалм-теста се отчита увеличение повече от      250 000 ( нормално състояние ) в 1 милилитър мляко. Промените в клетъчният състав на млякото и външно видимите промени – подуване, зачервяване, парене, болезненост са признаци, които показват категорично наличието на мастит.

Маститите могат да бъдат клинични (явни) мастити или субклинични (скрити) мастити. При първите, млякото е променено видимо и на вкус, като реагира положително на Шалм-теста. При вторите, млякото изглежда нормално и реагира положително на Шалм-теста, като има опастност от втвърдяване, жлезата е твърда и суха и може да бъде загубена необратимо.

 Като етиологични фактори на субклиничните и клиничните мастити по кравите най – често се посочват стрептококи, стафилококи, колибактерии, различни видове патогенни гъбички и др.Върху етиологията на субклиничните и клиничните мастити са проведени доста голям брой изследвания от наши автори.

   Г. Божкова установява, че субклиничните мастити се причиняват най – вече от стафилококи – 65,02 % и по – малко от стрептококи – 19,18 %. Често пъти  учавства смесена инфекция предимно от стафилококи и стрептококи (12,56%), а в единични случаи B.subtilis, дрожди и  Proteus. От стафилококите най – често се изолират Staph.aureus (24,9-37,5%) и Str.agalactiaeиStr.dysgalactiae. Авторката  установява, че клиничните мастити при кравите, най – често се причиняват от стафилококи (48,45%) и стрептококи (36,08%).

     При проучването на проблема мастити редица автори у нас и в чужбина отделят голямо внимание върху технологията на отглеждане и използваните доилни съоръжения. Счита се, че отклоненията от съответните параметри са един от основните фактори за появата и развитието на клиничните и субклиничните мастити.

     Някои автори проучват промените в млечната жлеза при крави, които са отглеждани вързано и свободно в помещения с решетъчен под. Дава се предпочитание на свободното отглеждане, тъй като при тази технология заболяванията от мастити и увеличения брой на клетъчните елементи са сравнително по малко, отколкото при вързаното отглеждане.

     В своите изследвания друг автор Госанов съпостява резултатите при крави на машинно и ръчно доене. При лактиращи животни на машинно доене клиничните мастити са 2,3%, а субклиничните 12,6%. При ръчно доене засегнатите крави са значително по – малко, съответно 0,9% и 2,1%. Аналогични са данните и за сухостойния период. Разстройствата в секреторната функция на млечната жлеза при машинното доене са 4-5 пъти повече в сравнение със случаите установени при ръчно доене.

     За значението на различните типове доилни инсталации като фактор за учеличаване заболяванията на вимето съществуват противоречиви становища. Според едни автори при правилна експоатация на различните видове доилни машини не са фактор за появата на мастити. Според други това становище не се споделя и те установяват, че съществува зависимост между различните системи доилна техника и заболяванията на млечната жлеза. Подобни са резултатите от изследванията на Божкова, Данов и Байчев. Авторите считат, че независимо от нормалното поддържане на техниката заболяванията на вимето при две различни системи на доене показват съществени различия. Някои автори отдават особено значение за появата на маститите на колебанията на вакума и пулсациите. Завишаването или намаляването на пулсациите и вакума водят до секторни смущения и увеличаване на субклиничните мастити – Иванов и Божкова.

     Проучванията на Божкова и сътрудници показват, че от клиничен мастит боледуват 27,72% от ЧШГ, 30,36% от БЧГ и 25,77% от БКГ.

От субклиничните мастити 12,28% от ЧШГ, 25,78% от БЧГ и 14,95% от БКГ.

     При проучванията на патологичните процеси на млечната жлеза радица изследователи обръщат твърде голямо внимание върху някои биохимични показатели, отклоненията от които се явяват рискови фактори за проявлението и продължителността  на тези процеси. Това са: фагоцитозна активност, клетъчни елементи в млякото, лизоцимна активност, общ белтък и серумни протеини.

     Все по – голяма внимание в литературата се обръща на важната биологична роля на бета-каротина и Витамин А върху организма на кравите и в частност на млечната жлеза. Доказано е, че липсата на Витамин А намалява защитните функции на епитела на млечните канали, алвеолите и цистерните на вимето и благоприятства негативното влияние на микроорганизмите и други фактори.

     Като се има впредвид нарастващата резистентност на бактериалните агенти спрямо използваните в практиката антибиотични препарати и средства, голям брой изследователи насочват вниманието си към изясняването на някои предразполагащи фактори от технологичен характерза разработването и прилагането на профилактични програми за борба с маститите по кравите. Някои автори предлагат програма за ликвидиране на маститите с цел намаляване на броя на инфектираните четвъртини в случаите, когато в млякото се появяват остатъчни количества от използваните лекарства. Препоръчаните мерки са в няколко основни насоки:

– обезателно идентифициране на възбудителите на инфекциите;

– контрол върху работата на доилната техника (вакум, брой пулсации)

– преддоилна обработка на вимето;

– дезинфекция на вименните папили след доене;

– правилно лечение на клиничните мастити ( дози на лекарствата, кратност на прилагане, необходимост от бързо лечение), лекуване на всички крави през сухостойния период, тъй като 40% от новозаболелите се появяват през този период;

– ликвидиране на хронично болните животни

Добър лечебен и профилактичен ефект получава и друг автор чрез използването на неантибиотични средства. Лекарствената смес, която включва 2%-ов новокаин, 40%-ов разтвор на глюкоза, калциев бороглюконат и АСД се инжектира в областта на гладната ямка 2-3 пъти с интервал 48 часа при клиничните и еднократно при субклиничните мастити. Чрез ежемесечна дизинфекция на пода с 3%-ов формалин, осигуряване на суха постеля и периодично контролиране на доилната техника се постига намаляване на маститите с около 23-24%.

За успешна профилактика на маститите особено внимание трябва да се обърне също така на санитарната обработка на обкръжаващата среда, на постелята на животното. Използването на някои изкуствени материи като полипропиленови тъкани за постилане на пода и специални приспособления в доилните чашки, които не позволяват връщането на млечния поток води до намаление в 70-90% на инфекцията. Особено внимание също трябва да се обърне и на

Най – необходимата процедура – потяпянето на цицките в 33 % разтвор на „Дезинфект” Г, веднага след свалянето на чашките, след всяко доене и на всяка крава. Хигиената на дояча трябва да бъде на много високо ниво. От голямо значение е и отношението към животното, то не трябва да бъде грубо, също така не е желателно животното да бъде смущавано от други животни ( напр. Кечута и котки). Животните се нуждаят от добър микроклимат, от добре проветрени, осветени и  непретоплени обори.

     В 90 % от случаите животното само нарянява вимето си – то не трябва да опира на ръба на леглото. Животното трябва да може да ляга и да става лесно, като задните му крака не трябва да бъдат на края на леглото.Източник: www.archp-bg.com