КЕТОЗА- едно сериозно заболяване, което – може лесно да се предотврати

4

Кетоза

Кетозата у млекодайните крави не е специфично заболяване, а метаболитно нарушение. Тя представлява дисбаланс между приема на хранителни вещества и нуждите на животното от такива.

Keto Energy – Гранулирана хранителна добавка за високо продуктивни крави

Липсата на баланс се проявява с няколко съпътстващи смущения: ниски нива на кръвната захар (Hypoglycemia); изчерпване на гликогена в черния дроб (глюкозни запаси); мобилизация на телесните протеини под формата на амино киселини за продукция на глюкоза ( глюконеогенеза); мобилизация на мазнините от депата; мастна инфилтрация на черния дроб; увеличено произвеждане на кетонови тела; повишено ниво на кетоновите тела в кръвта и урината (кетонемия и кетонурия); понижаване на телесната маса (измършавяване); понижаване на млечността и дехидратация.

  • Кетозата се проявява при високопродуктивни крави когато енергийните изисквания надхвърлят енергийния прием и това води до негативен енергиен баланс.
  • Когато големи количества телесни мазнини се използват като енергиен източник при подпомагането на млечната продукция, се случва така, че мазнините се мобилизират по-бързо отколкото може да ги метаболизира нормално черния дроб. Така кетоновата продукция надвишава усвояването на кетони от кравата, и така настъпва кетоза.
  • Млекодайните крави нормално произвеждат кетони в ниски концентрации като енергийни субстрати.

Кетозата би могла да се сравни с банка. В началото можем да приемем, че сметката е балансирана и резервният фонд е достатъчно голям, че да бъде изтеглен при необходимост. Ако приходът обаче се окаже по-нисък от разходите и нуждата е сериозна или изисква дълъг период от време, положението може да се усложни.

Това схващане може да се приложи във връзка с високопродуктивната крава, която в метаболитно отношение е деликатно балансирана млекопроизводителна „машина”.

По време на отелването и при настъпването на лактацията хранителните и метаболитни нужди на животното се увеличават с около 100 процента частично заради загубата на захари, протеини и мазнини в млякото, частично поради увеличената метаболитна дейност, свързана с млечната секреция.Резултат с изображение
За всеки килограм произведено мляко се извличат приблизително 50 г глюкоза, 40 г мазнини, 30 г протеини. Тези извлечения са от наличните запаси на животното. Ако хранителният прием е съответстващ на конкретните нужни, то състоянието на животното остава нормално. Ако диетата е твърде бедна, че да осъществи нормални нива глюкоза в кръвта и гликоген в черния дроб, се развива метаболитен дисбаланс.

В отговор на хипогликемията, извличането на чернодробния гликоген и анорексията се активират компенсаторни механизми, с които организма цели да коригира дисбаланса.

Кетозата е характерна основно за кравите и овцете, но от нея могат да заболеят и свинете, както и месоядните животни.

На кетозата трябва да се обърне внимание защото :

  • Понижава приема на храна при засегнатите индивиди, като така увеличава риска от от други заболявания, особено дислокация на абомазума.
  • Причинява икономически загуби. Всяка неусложнена кетоза е изчислено, че струва $159.

Етиология

Кетозата е метаболитно заболяване, но точните причини остават неизвестни. В много случаи, които са наблюдавани, са свързани с метрити и се заключава, че за това са отговорни токсините от матката. Кетозата често е вторична на метрита или на друго инфекциозн или метаболитно заболяване. Стада с много случаи на хронични метрити често проявяват и голяма честота на кетоза; честотата значително намалява при провеждането на профилактично лечение на матката при скороотелени крави.

Крави, отелени през последната част на оборното хранене често се засягат от субклинична кетоза. Тези крави имат слабо иазразена хипогликемия, леко повишени кетонови нива в кръвта, понижена млечна продукция и различностепенен хормонален стрес. Всяка болест, която впоследствие атакува тези крави, причинява допълнителен стрес и кетозата се проявява клинично. Вероятно най-голямата икономическа загуба при кетозата е поради понижената млечна продукция при субклиничните случаи, тъй като клинично проявените случаи обикновено се третират успешно.

Много учени обсъждат ролята на черния дроб при кетозата и коментират мастната инфилтрация, наблюдавана при напредналите случаи. Saarinen демонстрира, че мастните залежи в черния дроб при слаба кетоза често показват нормални нива следродилни стойности и че промените в мастния състав, които се наблюдават често, се проявяват едва с напредването на болестта .

Hupka ,отбелязвайки хипогликемията, свързана с кетозата и наблюдавайки лечебния ефект при парентерално приложение на глюкоза, заключава, че за кетозата е отговорен нарушения въглехидратен метаболизъм. Sampson посочва, че кетозата у кравите е различна от диабета при хората и при кравата няма грешка в оползотворяването на глюкозата. Това е потвърдено от Holmes и Shaw. Holmes показва, че в случаите на кетоза венозното приложение на глюкоза ще повиши кръвната захар само за период от два и половина часа.

Съществува фундаментална разлика в храносмилането и метаболизма на хранителните вещества между преживните и непреживни животни. При първите, микроорганизми в търбуха ферментират погълнатите въглехидрати, от което се получават мастни кисселини, основно оцетна, пропионова и млечна.

В миналото учените, осъзнавайки нуждата на кравите, болни от кетоза, от въглехидрати, прилагали захар и меласа за да задоволят тази нужда. Доказано е, обаче, че тези продукти първо се конвертират в мастни киселини, някои от които кетогенни и този подход се оказва противопоказен.

Крави с наднормено тегло са по-възприемчиви към заболяването. Те имат понижен в по-силна степен апетит както преди, така и след отелване, тоест при тях се развива по-голям негативен енергиен баланс.

Хипогликемията и кетонемията са постоянни черти на кетозата.

Нормалните граници на кръвната захар при кравата са 40-60 мг за 100 мл от цялата кръв. Тези ниски нива заедно с минималния гликогенен резерв правят кравата изключително чувствителна къмхипогликемия.

Патогенеза

Патогенезата на кетозата не е напълно изяснена, но главно се изразява в комбинацията от интензивната адипозна мобилизация и високите нужди от глюкоза. И двете състояния са налични при ранната лактация, по време на която негативния енергиен баланс води до мобилизация на мастните депа и млечната продукция създава високи глюкозни изисквания.

Има съмнения, че патогенезата на кетозата, протичаща веднага след раждането е леко различна от тази, протичаща близо до периода на най-висока млечна продукция. Случаите на кетоза в ранния лактационен период обикновено са свързани с мазен черен дроб. Случаите, настъпили по време на най-високата лактация, обикновено 4-6 седмици след отелването най-често биват свързани с недохранване на говедата, които търпят недостиг на глюконеогенетични прекурсори.

Следродилния период е критически стадий на лактация за една високопродуктовна крава. Този период се характеризира с драстични метаболитни промени, имуносупресия, негативен енергиен баланс и повишени нива на стрес, което може да доведе до повишена чувствителност към болести и понижена производителност. Около отелването лактиращите крави естествено понижават приема на сухо вещество поради напредналия стадий на бременност, както и метаболитните промени, настъпващи в този период. Понижаването на сухото вещество води до негативен енергиен баланс. През последната седмица от своето развитие фетусът използва приблизително 46% от майчината глюкоза. Началото на млечна продукция прави тази енергийнанедостатъчност още по-забележителна. Когато кравата започне да лактира млечната жлеза изисква огромно количество глюкоза за синтезата на лактоза. Изчислено е, че млечната жлеза изразходва 60 до 70% от цялостната телесна глюкоза основно за лактозна синтеза. В този случай, крава, произвеждаща 30 кг мляко дневно използва 1.5 кг кръвна захар за синтез на лактоза.

Високата енергийна нужда през този период на глюкозна недостатъчност тригира компенсаторен процес на разграждане на хранителни вещества и мастна мобилизация; мазнините се използват като алтернативен източник на енергия, като гориво за основните клетъчни функции и като снабдител на енергия за млечна продукция. При тези условия се развива кетогенеза с последваща кетоза, характеризираща се с ненормално количество кетотела в кръвта, телесните течности и тъкани.

Черният дроб е органът, в който принципно се произвеждат кетоновите тела. Те са нормални междинни метаболити, свързани с метаболизма на мастните киселини в условия на относителна недостатъчност на въглехидрати. Интензивността на кетозата е тясно свързана със степента на недостатъчност.

Кетоновите тела не могат да продължават да бъдат метаболизирани от черния дроб а се предават в кръвта и останалите тъкани, където се окисляват. Кетоза настъпва единствено когато степента на кетогенеза надвишава степента , с която тези кетонови тела се усвояват. Не се наблюдава невъзможност на тъканите, освен чернодробната, да окисляват глюкозата или кетоновите тела при тези условия. Въпреки чеконцентрацията на кетонови тела в кръвта е висока, само част от тях се екскретират чрез бъбреците, млечните жлези и издишания въздух.

Кетогенезата и кетозата не се причиняват от първична или абсолютна недосатъчност на хормоналния секреторен капацитет на предния дял на хипофизата или надбъбречния кортекс; даже такава недостатъчност би направила кетозата почти невъзможна.

Поради повишените метаболитни изисквания на животното под стреса на високата млечна продукция, гладуването, болести и други единични или множествени състояния, предния хипофизен дял и надбъбречната кора, както и редица телесни източници се мобилизират с цел да задоволят новите извънредни метаболитни изисквания. Тези източници включват мобилизация на мастните депа и мускулните протеини като амино киселини. Първото се асоциира с мастната инфилтрация на черния дроб. Второто води до повишено превръщане на аминокиселини до глюкоза в черния дроб и повишена азотна секреция в урината. И двете водят до измършавяване наживотното.

При тези условия се развиват остносителна недостатъчност на предната хипофиза или надбъбреците, или и на двете.

Хормоналният механизъм за стимулиране на адреналния кортекс чрез специфичен хормон (АКТХ) от предия дял на хипофизата може да предизвика уголемяване и увеличаване броя на клетките в надбъбречната жлеза. В широки граници това е физиологичен процес; ако последва клетъчна дегенерация или изтощение обаче резултатът може да бъде фатален. Това се случва рядко.

Резултат с изображение за кетозата

Епидемиология

Кетозата при говедата се появява практически във всяка страна, където се отглеждат млекодайни крави. В някои региони има само единични случаи, но в други инцидентността може да достигне до 15 процента и повече.

Всички високомлечни крави през периода на ранна лактация (първите 6 седмици) са застрашени от кетоза. Честотата варира между 5 и 16%, но е различна за различните стада. Обикновено рискът от кетоза е по-висок при крави с големи запаси от мазнини. Лактиращите крави с хиперкетонемия (субклинична кетоза – серумен в-хидроксибутират > 12 mg/dL) са с повишен риск от развитие на кетоза.

Развива се главно при високопродуктивните животни и рядко при нископродуктовните крави, или възрастни бикове, освен при страдащите от дълготрайно гладуване и протрахирали заболявания.

В много области броят разпознати случаи на кетоза е увеличен значително от 1940. Първият описан случай на кетоза при говедото в САЩ е установен през 1929.

Кетозата може да се появи у млекодайните крави на всички възрасти, но е по-често срещана в годините на висока лактация след втория, третия и следващите лактационни периоди.

Смъртността от кетоза у млечните крави е ниска, варираща от 1 до 5 процента. Лактационната кетоза е рядко фатална; дори ако не се лекува достига максимално 1 или 2 процента. Сведенията за “estate ketosis” показват сравнително по-голяма смъртност.

Клинични и параклинични признаци

При кравите, отглеждани боксово, първият клиничен симптом се явява пониженият апетит. Те избягват зърнения фураж. При групово отглеждане се наблюдава понижена млечност, летаргия и „празен” корем. При клинично изследване кравите са афебрилни, но могат да бъдат леко дехидратирани. Руменовият мотилитет е вариабилен, в някои случаи може да се наблюдава хепертония, а в други – хипотония на търбуха. Най- характерният признак е миризмата на ацетон.

В част от случаите животните показват и нервни признаци – извратен апетит (ближат и дъвчат метални и други неспецифични за тях предмети), нарушения в координацията на движенията и походката, непрекъснато мучене, понякога агресия.

Съществуват различни класификации на кетозата според клиничните признаци.

Лактационната кетоза включва случаи на животни, страдащи от обикновен дисбаланс между хранителния прием и хранителните изисквание за подържане на увеличените нужди на лактиращото животно. Този тип кетоза се появява най-често 14 до 28 часа след раждане, но може да се появи и не по-рано от 40 до 70 дни след отелването. Тези случаи обикновено се клафицират като неусложнени, първични, още хранителна кетоза, която се появява в повечето страни, където е превалентна кетозата.

Усложнена, или вторична кетоза може да се появи с вариращ интензитет у лактиращи или нелактиращи крави, дори при бичетата, и включва случаи, в които метаболитното нарушение е ускорено или утежнено от инфекции, хронификацие, наличие на чужди тела, перитонит, мастит, цисти в яйчниците, вагинит, изместване не сирищника, индигестии, гладуване. Лечението и корекцията на усложняващите фактори в тези случаи е задължително за оздравяване на животното.

Хранителната кетоза включва изброените случаи, при които не се развиват така наречените нервни симптоми.

При нервната кетоза животните са възбудени и показват симптоми на нарушена нервномускулна координация. Те се оглеждат и се обезпокояват когато някой влезе в обора. Това състояние се описва като полу-съзнателно и е индикативно за депресия на един от кортикалните нервни центрове в мозъка. Вървежът при засегнатите животни е залитащ, клатушкащ се, и почти паретичен и несигурен. Наблюдават се спазми на отделни мускулни групи, скърцане със зъби,хипертензия на кожата, смяна на депресия и възбида, пареза на задните крайници. Други симптоми са лизането на стационарните стени, смученето, хапането, саливацията и хиперестезията на кожата. Тези нарушения вероятно се дължат на прогресивна депресия на главните нервни центрове в мозъка, които от своя страна освобождават подкортикалните центрове на мозъчния стълб.

Нервните симптоми на кетозата се наблюдават при гладуващи бременни овце със сравнително остри хипогликемични състояния и при нормални обце и крави след интравенозно приложение на изопропанол. Изопропанолът се намира в значителни количества в търбуховото съдържание, кръвта и млякото на кетотични преживни. Изопропаноловата концентрация е най-висока в търбуха и е прието, че се формира от ацетона от резидентната търбухова микрофлора. Комбинираните ефекти от хипогликемия и изопропанол може да действат събирателно или синергично за да предизвикат ефект. Подобни ефекти се появяват в различни видове животни под непълна анестезия, както и при интоксикирани хора.

Друга форма на проявление на кетозата е субклиничната. Тя се среща най-често. Болните от субклинична кетоза животни като правило се откриват при планираната, радикалната (неспецифична) профилактика – диспансеризация, при изследване на урина за съдържание на ацетон, а при необходимост – серум и кръв за съдържание на кетонови тела,захари. Нормалното съдържание на кетонови тела в кръвта е 1-6 мг %, глюкозата е 40-60 мг %. В урината и млякото на здравите крави качествените проби за кетонови тела са отрицателни. Увеличение количеството на кетоновите тела и понижаване съдържанието на кръвната захар особено през лятото при изкарване на паша свидетелства за субклинична кетоза. Съдържанието на ацетон в тези слуаи се движи в следните предели : 10-20, 30-50, 60-200 мг %, тоест от слабо до силно положителна реакция. Млечната продуктовност спада на 2-4 кг. При подробен клинически преглед у животните се установява нарушение в моториката на търбуха и книжката, отслабване на апетита. Високопродуктивните крави може да изградят значително количество кетонови тела без да покажат каквито и да било клинични признаци.

Клиничната кетоза има остра и хронична форма. Животните като правило предпочитат концентрирания фураж пред сеното и ги приемат в този ред. С развитието на болестта се появява извратен апетит. По-късно преживянето и апетитът напълно изезват. Козината е разрошена, кожната еластичност е намалена, видимите лигавици са с иктеричен оттенък. Характерно е увеличение на чернодробната тъпота отдясно в горната третина на 11.-12. Междуребрие, наличие на болезненост при палпация. Животните са в депресия, походката е несигурна, с клатушкане, залежават се и трудно се изправят.

Острата форма на кетозата протича с прояви на силно нервно разстройство (нервна форма).

Хроничната кетоза се характеризира с подобни признаци като нервната форма, но по-слабо изразени. Наблюдават се отслабени сърдечни тонове, сърдечният тласък е усилен или се съпровозна с изразена аортна пулсация, пулсът е слаб, аритмичен, с честота 40-50, при усложнения достига до 80 и повече удара в минута. Регистрират се изменения в електрокардиограмата, характерни за дистрофия на сърдечния мускул. Дишането е от абдоминален тип, учестено и повурхностно, изменени са ритъмът и силата на дишане.

Симптомите могат да се групират с няколко синдрома, които заедно се проявяват изключитекно рядко:

  • Ацетонемичен синдром – характезен за субклиничния стадий на кетозата. Изразява се с вялост, намаляване на апетита, хипотония на предстомашията, анемия, тахикардия, полипное, повишена рефлекторна възбудимост, намалена продуктивност. Този синдром се съпровожда с дистрофични изменения в сърцето и черния дроб. Съдържанието на кетонови тела в кръвта е неколкократно увеличено, съпровожда се с яцидиза, повишено съдържание на кетонови тела в урината и в млякото.
  • Хепатотоксичен синдром – намален и извратен апетит, сърдечносъдова недостатъчност. Увеличаване на границите на черния дроб, болезненост, паренхиматозна жълтеница.
  • Гастроинтестинален симптом – извратен апетит, нарушен ритъм на търбушните движения, хипотония на предстомашията.
  • Невротоксичен синдром – наблюдава се у кравите в първите две седмици след отелване. Характеризира се с повишена възбудумост, хипертензия на кожата в областта на шията, гръдния кош, поясницата, може да се достигне до сопор или коматозно състояние. Клиничната картина се допълва от тонични спазми на коремната мускулатура, скърцане със зъби.

Кетонемия не се наблюдава при рязко изразена патология на черния дроб, тъй като се нарушава окислениято на висшите мастни киселини, следователно образуването на кетонови тела.

Патогномичен параклиничен симптом е хипогликемията, като между съдържанието на захар и кетонови тела в кръвта има обратна корелация.

Определени изменения има и в белтъчния спектър. Съдържанието на общия белтък надвишава 8.6 г %, достига до 10.8 г % и повече. Хиперпротеинемията е по-ясно изразена при хроническото протичане на болестта, усложнения на кетозата с вторична остеодистрофия. Повишаването на белтъците е основно вследствие на хиперглобинемия, като албумините се понижават. Това явление е свързано с нарушение на черния дроб.

При кетозата настъпва чернодробна дистрофия, автолиза на паренхимните клетки с едновременно преразпределение на имунокомпетентните клетки на ретикулоендотела.

Съдържанието на урея в серума намалява до 11,51 мг % (при норма 20-40 мг %).

Измененията в минералната обмяна се изразяват в хипокалцемия ( под 10 мг %), органичният фосфор е в норма или леко увеличен ( над 6,о мг %).

Нарушава се биохимическото равновесие в търбуха, pH на съдържанието се повишава или понижава, повишава се моларната концентрация на маслената киселина, понижава се концентрацията на пропионова киселина, образува се амоняк, кетонови тела, изменя се видовия и количествения състав на бактериите и инфузориите, понижава се тяхната активност.

Патологоанатомична находка

Изменеията засягат всички жизненоважни органи, особено черния дроб. В ранния, субклиничен стадий в него се установяват изменения, характерни за белтъчна и въглебодородна дистрофия в съчетание с мастна инфилтрация. Електронната микроскопия показва увеличаване и уголемяване на хепатоцитите, изчезване на гликогена, уголемяване на митохондриите, натрупване на мазнини.при клиничната форма на кетоза чернит дроб е значително уголемен, масата му достига до 22,5 кг при норма 9-19 кг (Вертинский, Шишков, 1962). Има отпусната консистенция, жълто- оранзев цвят,. Про хронифициращи процеси консистенцията му може да бъде плътна, има мастна инфилтрация, зърнеста дистрофия.

В сърцето под епикарда се откриват мастни отлагания, миокардът е отпуснат, анемичен. В проводната система на сърцето има дистрофични и атрофични участъци (Шишков, 1958).

Яйчниците могат да бъдат уплътнени,покрити от фиброзна тъкан или в тях да се образуват цисти, перзистиращо жълто тяло.

В хипофизата, надбъбреците, щитовидната, задстомашната жлези и други органи на вътрешна секреция възниква застойна хиперемия, отоци на приваскуларните пространства и ареактивни некрози, възникващи на почвата на дистрофия на паренхимните клетки

В гръбначномозъчните ганглии, вентралните рога, кората на главния мозък, моста, продълговатия мозък също настъпват изменения.

Лечение

При появяване на симптоми ан кетоза ( кетонурия, кетонемия, кетолактемия идр.) се отстраняват причините за заболяването, цели се нормализация на енергичния и хранителен баланс. При излишък на протеин в дажбите се намаляват високобелтъчни концентрати и се увеличава нормата на сеното, сенажа, кореноплодите. Изключват се храните с лошо качество, в това число силаж, вкисната меласа, фуражи, съдържащи високо съдържание на мазнини. Болните животни се подлагат на диета, намаляват се концентрираните фуражи в дажбата, дава се хубаво сено (8-10 кг), трева (2-3 кг), доброкачествен сенаж (8-10 кг), кореноплоди (8-10 кг) или картофи (6-7 кг). От концентрираните фуражи може да се даде ечемик или царевица, по-добре под формата на силажи.

Лечението на животните трябва да бъде направлявано към възстановяване на нивото на глюкозата и гликогена в организма, нормализиране на киселинно-алкалното равновесие, възстановяване функцията на стомашно-чревния тракт, сърцето и другите органи, добавяне на витамини и микроелементи.__

4 КОМЕНТАРИ

  1. Keto Energy – Гранулирана хранителна добавка за високо продуктивни крави
    Предназначение и употреба – органичен продукт, който се дава 20 дни преди и 20 дни след
    отелването на кравата;
    по 500 гр на ден при установена китоза, за изчистване на черния дроб;
    Състав: рапично брашно, тритикале, царевица, пшеничен глутен, ечемик, екструдирана соева целулоза, калциев карбонат, натриев бикарбонат, йод, мед, магнезий;
    Употреба: по 500 гр на ден
    Цена – на торба от 25 кг – 51,60 лева с ДДС
    Производител – WIMA Kruszwica Полша
    Дистрибутор – „ ЗООДИНАМИКИ” Geno за България
    тел. 0889 77 00 16

  2. А за да потвърдим диагнозата в случай че не е възможно изследване на кръв и урина възможно ли е да импровизираме и как по точно?

  3. Ще ви кажем за най-първобитният начин за проверка : Приближете се колкото е възможно по-близо до кравата, до устата и, и ако има силна миризма на ацетон – значи трябва да предприемете спешни мерки за кетозата. Но обикновенно това вече се случва, когато той е доста развит.
    Нашата препоръка е, да си правите профилактика и да се консултирате с вашият ветеринарен лекал.

ОСТАВИ КОМЕНТАР