“Нещо и за осеменяването при овцете” от Михаил Михайлов

0

Продължаваме разговора с г-н Михаил Михайлов,  за овцете, за овцевъдството, и за изкуственото осеменяване при овцете, и има ли го въобще.

И за развъдните организации при овцевъдите

Говедовъд.ею: Господин Михайлов, на нашият фейсбук профил и във групата „Да си земеделски производител в България” има доста интересни, точни, и компетентни коментари от колегите.
Един друг коментар, който ни направи впечатление е:
Скоро една асоциация раздава кочове на своите членове пък едни от тях не работят, на други спермата им не мърда”.
Какъв е вашият коментар, и мнението ви въобще за осеменяването при овцете.

Михаил Михайлов: Все пак асоциацията прави нещо, като раздава кочове на своите членове. На практика заплождането на овцете в страната е естествено. Затова са необходими около 30 000 коча. Толкова имаме и по статистика. Въпросът е, колко от тези кочове са елитни и могат да подобряват породите. Ако приемем, че наличните кочове са елитни, ще е необходим ремонт всяка година поне от 6 000 коча. Такова производство в днешния ден е пълен абсурд. Официално, едва ли се произвеждат по правилата повече от 300 коча в цялата страна.
Преди години само в Сливенски окръг, годишно произвеждахме 120 бр кавказки кочове, 250 бр. кочове от Тракийската тънкорунна порода, над 200 бр Цигай, 150 бр тип Цигай и 150 бр пръчлета от ББМК. Поне 30% от кочовете минаваха тест за доказване на произхода. Оценката се извършваше от комисия, данните се обработваха в Станции за преценка на кочовете. Тогава не се правеше предварително спермограма и кочовете отиваха по места непроверени по този признак. Работата с тях почваше „на бойното поле”.
Спазваха се обаче няколко прости неща. Подхранването на кочовете започваше поне 40 дни преди кампанията. Основна част в дажбата заемаше овеса. Ечемика беше табу. По време на осеменяването кочовете получаваха и по един литър мляко и две яйца. Всъщност спазваха се правилата на играта. Преди кампанията задължително се правеха две изследвания за бруцелоидоза. Две защото има крива при откриване на заболяването. След кампанията упражнението се повтаряше.
Сега имаме това изследване в профилактичната програма, но се прави обикновено в края на годината, което означава никакъв ефект и заразени овце. При младите кочлета в най-добрия случай, отначало могат да скочат 50-60% но от тях 30% при всички случаи са с некачествена сперма. Нормално, пристигат на ново място, смяна на храненето, начина отглеждането и др. фактори.
Така че, за да заработи кочлето трябва работа. Използване на всички методи и медикаменти за тази цел. Навремето купихме петнадесет кочлета от Плевенската черноглава порода. От тях след пристигането работеше само едно. Кампанията идва нямаме кочове. Мъжете от Плевенско са „работливи” обаче тези кочлета не „чуват петлите”. За наш късмет се обадиха от екипа, който тогава работеше по изготвянето на препарата Трибестан /три жени бяха/. Искаха да го опитаме най-напред при кочовете. Интересното беше, че основно това лекарство ще заминава за Скандинавия и за арабския свят. Оказа се, че независимо от това, че мъжете в тези райони са едни от най-потентните, имат проблем с качеството на спермата. Започнахме да действаме с трибестана и резултатите не закъсняха. Само след десет дни вече скачаха 14 коча и спермограмата им с времето беше отлична.
По време на кампанията, също е много важно начина на използване на кочовете. Ако ги пускаме със стадото навън, след 10 тия ден забравете за заплождане. Е има някои екземпляри дето устискват на горещините и женското ухажване, но повечето подгъват коленете.
Така че, кочовете в обора, на сянка, с пълни хранилки и много чиста вода. Да не се оставят много време при овцете, защото и те са като хората. Харесат си някоя овца и скачат само нея. Има едно покриване известно в учебниците – случка от ръка. Пълна заблуда. Много трудно може да стане при сегашните условия. Само си го приказваме. Доколкото чувам ще се вземало кръв за достоверност на произхода. В такъв случай, за две седмици пуснете само един коч в стадото за да сте сигурни, че заплодените овце в този период са от разплодника Х. При изкуственото осеменяване също има да се правят много неща по организацията. Там проблема е, че като даваме толкова много средства за това, кочовете които ще използваме трябва да бъдат подобрители и от много добро потекло.
Накрая бих посъветвал асоциациите. Искайте държавна програма /разбирай помощи/ за производството на кочове. Нямате качествени кочове, защо си играете на селекция. За да се промени нещо, страната трябва да бъде залята с елитни кочове от различните породи. И то много кочове, защото нямаме изкуствено осеменяване. Хората правят това.
Преди няколко години посетих едно такова депо на втория ръкав на Халкидики /Ситония/ в Гърция. Там отглеждаха 500 бр кочлета от породата Хиос. Кочлета събрани от най-добрите стада на асоциацията. Преди кампанията, комисия извършава оценка на животните и казва кои да се бракуват. Първите петдесет се разиграват на търг. Останалите се дават на фермерите на цена по себестойност, като половината разходи се поемат от държавата. Ако коча се даде без пари на фермера, той ще има друго отношение, но като се бръкне в джоба нещата стават други. Успех в кампанията по заплождането на овцете и овцевъдите да не забравят, че един коч е половин стадо. Цитат от „доброто старо време”, но май си е истина.
Тоня Мишева

ОСТАВИ КОМЕНТАР