ДНК лаборатория – „ефектът на косъма”

0

Основание да се напише този материал даде публикацията на Агрожурнал относно статията  проф. Дойчо Димов:

 Имат ли практически смисъл ДНК пробите на ИАСРЖ? Интервю с проф. Дойчо Димов

Няколко пъти в сайта Говедовъд.ею поместихме  материали свързани с използването на новата все още ДНК лаборатория.

Не сме критикували никой, не сме давали и предложения за използването и. Съвсем елегантно, следвайки принципа „казвам ти дъще сещай се снахо” изпратихме предизвикателство към основателите на лабораторията и то доста преди да започне да функционира, за да се избере най-правилното и предназначение и да не се стига до днесната ситуация.

Все пак лабораторията е държавна, не е частна собственост и обществото, специалистите, фермерите имат право да знаят какво се случва. Не бива за пореден  път да хвърляме пари за този дето духа. В поместения материал, забележете – на 06.10.2016 г

РЕВОЛЮЦИЯ – Геномна оценка – не е никак сложно

от Тодор Арбов, експерта съвсем  кратко и точно казва: 

На разположение са и нови инструменти като геномна оценка и класификация на стадото, които могат да дадат допълнително ускорение на генетичния прогрес. Използвайки само на най-добрата част от стадото за производство на ремонтни юници, вие имате  нова възможност за повишена ефективност на селекционната програма.

В България са представени повечето водещи световни компании по изкуствено осеменяване и достъпът до елитна генетика не е проблем. Проблемът е в използването на тази генетика при липса на обективна информация на съвременно ниво за развъдната стойност на кравите. Широко използваният в света (но не и в България) метод на геномна оценка на развъдната стойност, дава бързо и лесно решение на този проблем. При индивидуална оценка на животните в стадото по международно приети показатели и стандарти е възможно тяхното класиране по развъдна стойност (индекс).

 Има три начина на работа за получаване на геномна оценка и като пример ще посоча САЩ, където CDCB (Council of Dairy Cattle Breeding – Съвет по Развъждане на Млекодайни Крави) разполага с най-голямата база данни в света, съответно надеждността на оценката е най-висока.

Изпращане на проба (косми с луковиците) и родословие в електронен формат до Холщйнската Асоциация на САЩ. Те регистрират животното (струва $10) и препращат пробата в лабораторията на Neogen (за международни клиенти). Лабораторията изпраща по електронен път резултатите от изследването на CDBC. След изчисляване на индекса резултатите се изпращат по електронен път до Холщйнската Асоциация и от там обратно до клиента.
При използване на Geneseek микрочип с ниска плътност за изследване на полиморфизма (30К) цената на услугата е $58. Тази услуга се ползва за повечето крави и юници.
Извличане на ДНК става в лаборатория в собствената ви страна и изпращането на ДНК пробата е на хартиен носител до Холщйнската Асоциация на САЩ. Това значително намалява цената на услугата и ускорява получаването на резултатите, /сещай се снахо/.
Такава организация прави цената на услугата в САЩ в пъти по-ниска от вариант 1, като дава възможност за централизиран контрол на селекцията и създаване на съвременна база данни в собствената страна. За целта е необходимо закупуването на апаратура, съвместима за работа с микрочиповете на Илюмина, разработени специално за говеда (и биволи) и доставката на необходимия брой чипове. Чипът е за паралелно изследване на 24 проби и се използва също и за установяване на произход и нежелани рецесивни гени.

В базата данни на CDBC за сега има 1.4 милиона генотипа. През 2009 година базата данни на САЩ е обединена с тази на Канада. През 2013 се включват Италия и Великобритания, а през 2015 – Интербул и Дания. През 2016 започва обмен на данни с Германия и Швейцария.
В момента се предлага геномна оценка за породите Холщайн, Джерсей и Кафява Швейцарска.    През април 2015 в САЩ е направено изследване на 880 797 холщайнски генотипа от 44 страни (203 637 от чужбина). Надеждността на геномната оценка на развъдната им стойност е била много по-висока в сравнение с оценката им по произход, като данните между отделните страни са били съпоставими.
Експертите, участвали в това изследване, препоръчват на страни с ограничена популация на млекодайни крави или страни без добре развита система за събиране на данни и селекционни програми, да прилагат геномната оценка при използването на съществуващите големи бази данни. Това ще направи възможно животните от различни страни да имат обща оценка с един и същи мащаб.

 Дейността на Българските развъдни асоциации по говедовъдство трябва да се ограничи само до поддържането на родословните книги и изготвянето на случните планове, като тези услуги трябва да се заплащат от фермерите за сметка на субсидиите, които получават. Освободените по-този начин средства могат да се използват за организиране на съвременна селекция при внедряване на геномна оценка в говедовъдството.     Съвета по генетични ресурси  трябва да поеме цялата организация и координация на геномната оценка и да даде тласък на говедовъдната селекция в България за по-бързо излизане от блатото.

Свързахме се по телефона с г-н Арбов да допълни казаното от него преди една година. Той ни отговори така:
„Всичко, което имах да казвам за геномната оценка (технология, организация, икономическо значение) вече го казах в горе цитирания от вас материал.  Разбирате, че тази лаборатория не може да изпълнява функциите, необходими за геномна оценка. По скоро ще се напишат няколко ненужни дисертации и данните ще се използват за разпределяне на субсидиите за „автохтонност“. Едва ли това е най-необходимото в момента за българското животновъдство.  Замесени ли са професори, които искат да откриват отново „топлата“ вода – забрави за икономически полза от такъв проект.

Днес заминавам за 10 дни в Америка – Тексас и Уисконсин. Една от темите за разговор е използване на новооткритата лаборатория за геномни изследвания на СТ Дженетикс от международни клиенти. В предварителните разговори ми казаха, че цените са значително по-евтини от тези на Холщаинската Асоциация, но не приемат биологични проби. Трябва им ДНК, извлечена върху хартиен носител или геномните данни от ДНК анализа, направен с чиповете, които те ползват. Ето тук можем да говорим (но без професорите) за използване на апаратурата в ИСРЖ само за извличането на ДНК. По този начин оборудването може да се натовари на 100% и да има икономически ефект от него. Не мисля, че с публикации в интернет ще постигнем нещо повече от това „да разлаем кучетата“. Трябва д а организираме среща с министъра и проблемът със селекцията в говедовъдството да се реши веднъж завинаги на централно ниво. Може да се участва по проект за конкурентноспособност или за иновации, но някой трябва да поеме тази инициатива като бизнес“.

Говедовъд.ею

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР